№ 2136
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110200587 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. С. К., с ЕГН **********, срещу електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К
№5934327, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4
от ЗДвП й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 400,00 (четиристотин) лева за
нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
В жалбата са релевирани пространни доводи за процесуална незаконосъобразност на
правораздавателния акт. Възразява се срещу липсата на реквизити в атакувания електронен
фиш – дата на издаване, наказващ орган, подпис, неизчерпателно отразяване на
санкционната разпоредба, срока за подаване на възражение и за обжалване, както и
неспазване на сроковете, уредени в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Пропуските се
обсъждат като съществено накърняващи правото на защита на нарушителя, който бил
поставен в невъзможност да извърши преценка дали правилно е приложен материалният
закон. Коментират се и редица пороци в процедурата по документиране на извършения
контрол с автоматизирано техническо средство, в частност отсъствие на снимки на
заснетото нарушение. Формулирана е молба за цялостната отмяна на издадения електронен
фиш.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа
изложените в жалбата съображения. Допълва доводите си с възражения относно липсата на
протокол за проверка на АТСС в едногодишен срок и необозначаване на мястото на
извършване на видеонаблюдение на пътя съобразно изискванията на чл.165, ал.2, т.7 от
ЗДвП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. От нея е
постъпило възражение срещу подадената жалба, в което е взето отношение по фактите и
приложимия закон.
1
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 12.05.2022 г., в 20:58 часа, в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“, в района
срещу двореца „Враня“, с посока на движение от ул.“Павел Красов“ към Околовръстен път,
при ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h, въведено със знак В-26, лек
автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег.№СХХХ, се движел със скорост от 86 km/h,
установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия - 3 км/ч, при измерена
скорост до 100 км/ч. Изготвена била справка за собственост на моторното превозно средство
(МПС), видно от която то се явявало притежание на К. С. К., ЕГН **********. Нарушението
било заснето с клип и установено с мобилна система за видеоконтрол - автоматизирано
техническо средство (АТСС) CORDON М2, с радар с регистрационен № на устройството:
MD1196. Същата била монтирана на участъка от пътя от служители на ОПП – СДВР,
патрулиращи със служебен автомобил, с рег. № СВ2400ТВ. Заснетото нарушение било
онагледено със снимков материал. Отчетено било превишение от 36 km/h на разрешената
скорост за движение в процесния пътен участък.
При тези констатации, на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, бил
издаден електронен фиш Серия К №5934327 за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който на въззивника К., в качеството й на собственик на превозното
средство, било наложено административно наказание „Глоба“ в размер 400,00
/четиристотин/ лева за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП. Видно от
приложена към материалите по делото разпечатка от електронната система на ОПП – СДВР
и съпроводителното писмо, с което материалите по административната преписка са
препратени към съда, фишът е връчен на 18.12.2023 г. Жалбата срещу него е подадена в
преклузивния 14-дневен срок, на 02.01.2024 г., чрез СДВР.
Така изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства,
приети по реда на чл.283 от НПК и приложени по делото, а именно: снимков материал –
клип, заснел моторното превозно средство, извлечение от базата данни за регистрации на
МПС, поддържана от МВР, Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, протокол №08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. от проверка на преносима система за контрол
на скорост, извлечение от публичен регистър на одобрените средства за измерване,
поддържан от Български институт по метрология (БИМ), протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система (АТСС), ежедневна форма на отчет на
наряда към ОПП – СДВР, снимков материал на уреда за измерване на скорост и на пътния
знак, въвеждащ ограничението на скоростта, извлечение от система на ОПП – СДВР, с
данни за издадени фишове, копие на сертификат за успешно завършен курс на обучение за
работа с АТСС, писмен отговор от ОПП – СДВР, с вх.№36390/05.02.2024 г., с приложения –
снимков материал на оптичен носител и „Ръководство за работа със стационарно преносими
уреди за осъществяване на контрол на пътното движение CORDON –M2“; справка от
Български институт по метрология (БИМ), изх.№57-00-14-1/26.01.2024 г., с приложения –
извлечение от регистър на одобрени типове уреди за измерване и инструкция за употреба на
система тип CORDON M2, писмен отговор от Столична община, с вх.№32231/01.02.2024 г.,
с приложение проект на организация на движението на бул.“Цариградско шосе“ в
интригуващия делото участък. Така изброените материали съдът намира за отразяващи в
пълнота интригуващите делото факти. Анализирани поотделно и в своята съвкупност, те
2
позволяват еднозначно установяване на релевантните към предмета на доказване
обстоятелства, поради което следва да бъдат възприети без резерви като единни,
последователни и кореспондиращи по между си.
В конкретика, съдът се позовава в правните си изводи върху приложените по делото
протокол за използване на АТСС, удостоверение за одобрен тип мобилна система,
протоколи за метрологична проверка и веществените доказателствени средства, съставени в
хода на контролната дейност – снимков материал – извлечение от заснетия с техническото
средство клип. Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите
доказателствени източници. От снимковия материал, на който е заснето превозно средство,
се фиксира еднозначно извършеното нарушение, автомобилът, при управлението на който то
е допуснато, респ. величината на установената скорост, включително географските
координати, позволяващи идентифициране на мястото на простъпката. Последното напълно
съвпада с приложения от Столична община проект на пътна организация в процесния
участък, попадащ в рамките на населено място, от който са видни действащите ограничения,
в частност поставения знак с максимално допустима скорост. Съпоставяйки времето и
географските координати, фигуриращи в клипа, съдът достига до извод, че те разкриват
пълно съвпадение с информацията в тази насока, която се черпи и от приобщените часови
график на нарядите и протокол за ползването на техническото средство. Установява се не
само конкретното разположение на заснемащото устройство, но и разстоянието между него
и автомобила, чиято скорост е уловена от радарния лъч, посоката на придвижване на
превозното средство, респ. срещу която е била разположена АТСС, за да го заснеме. В тази
насока е важно да се отбележи, че данните във фиша се генерират автоматично от самата
система, която е синхронизирана с реалното часово време, видно и от доказателствата за
нейното тариране. Отсъстват и индикации за технически грешки при заснемането, които да
го компрометират.
От представените документи от Български институт по метрология и ОПП – СДВР, в
частност удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на
техническо средство, часови график на нарядите на ОПП – СДВР за датата 12.05.2022 г., а
така също и приложения снимков материал се извеждат характеристиките на ползвания
измервателен уред, както и зададените му параметри за работа. От така изброените
доказателствени източници съдът извлича сведения за автомобила и персоналния състав на
патрула, който е монтирал техническото средство за извършване на контролната дейност.
Категорично установена е и засечената скорост на движение, като същата е отразена
впоследствие в издадения фиш след преизчисляването й в съответствие с допустимия
толеранс, предвиден за случаите, в които се ползва техническо средство за контрол.
Приложен е правилен алгоритъм за определяне на скоростта при намаляването й с
допустимата грешка при измерване. Видно от извлечението от видео- радарната система
клип, засечената скорост е била 89 км/ч. В съответствие с правилата на Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в синхрон и с
изискванията за отчитане на стойностите, фигуриращи в инструкцията за употреба на
АТСС, е приспаднат толеранс за възможни технически грешки, който при скорост под 100
км/ч възлиза на 3 км/ч. В издадения фиш приетата крайна стойност на скоростта, с която се е
придвижвал автомобилът, е 86 км/ч, която е равна на разликата между засечената с
устройството и коефициента на допустимо отклонение.
Видът на системата за видеоконтрол е ясно индивидуализиран в протокола за
ползване на АТСС, като съвпадение се разкрива и между вписаните в него часове и датата,
когато е извършено измерването, идентично отразени и във фиша. Фигурира и обозначение,
че става въпрос за мобилно техническо средство, активирано в стационарен режим на
заснемане (съвпадащо с характеристиките на уреда, описани в приложение към
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, представено от БИМ и
визуализирано в приобщения снимков материал), което е прието за допустимо и от
3
действащите понастоящем норми, регламентиращи съответната материя. Разкрива се
съвпадение между идентификационния номер на устройството, посочено в протокола за
периодична проверка и този, който е вписан във фиша като средство за извършване на
измерването. За видео- радарната система са ангажирани технически показатели,
позволяващи нейната индивидуализация.
Не се откриват пороци и върху приложените под формата на снимков материал
извлечения от заснетите клипове на нарушението, подложени на оглед и в проведеното
съдебно следствие. В тях са видими индивидуализиращите белези на процесния лек
автомобил, респ. става ясно, че именно неговата скорост е засечена. Пореден аргумент в
полза на този извод съдът прави въз основа прочита на приобщената към делото инструкция
за експлоатация на типа средство за измерване, допълнена с обозначенията върху
извлечения от паметта на АТСС клип, представен на хартиен носител по делото. Изрично в
ръководството за употреба, приложено към материалите по делото, е описан алгоритъмът на
работа на системата. Обяснено е, че устройството записва и засича скоростта на всеки
преминаващ през радарния му лъч автомобил, като чрез алгоритми данните се прехвърлят в
координатна система и по този начин точно и несъмнено се локализира записаното моторно
превозно средство. Автомобилът в нарушение се обозначава със знак и се визуализира в crop
(изрязана) фотография. При съпоставка на това изискване с наличния снимков материал е
видно, че идентични белези (кръст в по- светъл кръг) се различават и върху
фотоизображението от видеорадарната система, посредством които е фиксиран именно
заснетият л.а. „Сеат Ибиза“, с рег. №СХХХ. Последното недвусмислено сочи, че само
скоростта на този обект е регистрирана от високочувствителната техника за контрол.
Тук е мястото да се обсъди и представеното от СДВР фотоизображение, на което е
заснета камерата за контрол на скоростта и мястото на нейното разположение, както и
протоколът, към който то се явява приложение. Снимковият материал, подложен на оглед в
съдебното заседание, не позволява върху него да бъдат различени дигитални обозначения за
дата и час на фотографиране, автоматично копирани в изображението и съвпадащи с
времето на извършване на видеоконтрола. Нужно е да се отбележи обаче, че дори и
отсъствието на подобни индивидуализиращи белези не би възпрепятствало възможността да
се заключи положително, че е спазено изискването на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121 3-532 за
условията и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (в сходен смисъл и решения на АССГ, в които е
обсъждано отсъствието на съществено процесуално нарушение дори при липса на
приложена снимка на уреда, както следва: Решение №7294/06.12.2021 г., VI к.с. на АССГ,
по к.а.н.д.№9009/2021г., Решение №4900/22.07.2021 г., IХ к.с. на АССГ, по к.а.н.д.
№4609/2021г., Решение №7097/09.12.2020 г., ХIV к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№10319/2020 г.,
Решение №5407/20.10.2020 г., ХХIII к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№4488/2020 г., Решение
№3112/19.06.2020 г., IХ к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№2097/2020 г., Решение №5611/30.09.2019
г., ХV к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№6543/2019 г., Р №3610/29.05.2019г., II к.с. на АССГ, по
к.а.н.д.№2523/2019 г. и други). Снимката се явява приложение към протокола, изискуем
съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от цитирания подзаконов нормативен акт. Той в
конкретния случай е изготвен без допуснати пропуски. Протоколът е годно доказателствено
средство и позволява да се установи разположението на мобилното АТСС. В него
изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван,
началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения. Изрично е
отбелязано и че е изготвена дигитална снимка на монтираното АТСС – обстоятелства,
удостоверени и с подписа на длъжностното лице, съставило и проверило протокола,
включително относно прехвърлянето на данните във вида, изготвен от АТСС, в чиято
достоверност съдът няма основание да се съмнява. Данните, вписани в обсъждания
документ, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС,
доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък.
4
Същевременно, не без значение се явява обстоятелството, че при използването на АТСС
контролният орган не разполага с възможност да променя или да влияе върху измерването и
записа на нарушенията, регистрирани с мобилно автоматизирано техническо средство, като
измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Още повече че
процесното устройство разполага с GPS – приемник, чрез който се установяват географските
координати при поставяне на началото на работния процес. Те, впрочем, се визуализират
ясно върху извлечението от клипа на самото нарушение, доколкото се отпечатват
автоматично, а не се добавят впоследствие. Същевременно, като неразделна част от
протокола, снимката на позиционирането на използваната камера, поставена върху тринога,
е предназначена да позволи придобиването на визуална представа къде точно е мястото на
монтиране на АТСС. Тази информация е необходима за извода, дали се разкрива
съответствие с мястото на заснемане, включително посоката, в която е било насочено
мобилното устройство, отразени от контролните органи в изготвения от тях протокол за
ползването на последното. В конкретния случай, върху приложеното изображение ясно се
визуализират отличителните белези на средата, заобикаляща мястото на позициониране на
камерата. Те съвпадат с описаните в протокола и отразени във фиша.
Видно от приложената схема за организация на движението, представена от Столична
община, за процесния участък на бул.“Цариградско шосе“ ограничението на скоростта е 50
км/ч, въведено за населено място посредством знак В-26, съобразно чл.21, ал.2, вр.ал.1 от
ЗДвП. От протокола за използване на АТСС се разкрива се и разстоянието между камерата и
пътния знак, възлизащо на 200 м, респ. посоката на заснемане. От втората снимка се
установява и мястото, на което е поставен знакът за ограничение на скоростта. Това
изображение, съпоставено с данните за позициониране на АТСС, отразени в извлечението от
устройството и протокола за неговото ползване и схемата на знаковото стопанство в пътния
участък, дава информация, че автомобилът на жалбоподателя е заснет след навлизането му в
зоната на ограничението, а същевременно знакът В -26 е бил разположен на изискуемото
минимално разстояние за видимост към него. С тези аргументи съдът приема, че от
събраните доказателства се установява съответствието между мястото на нарушението,
посочено в приложената снимка и мястото на нарушението, отразено в издадения
електронен фиш, както и с местоположението на използваното АТСС.
Съдът няма основание да се съмнява и в правилността на предоставената от Столична
община - стопанин на пътя, актуална към датата на нарушението схема на организация на
движението, респ. наличното знаково стопанство в района на заснемане на нарушението.
Следва да се отбележи, че в случая се касае за простъпка, извършена в населено място,
където ограничението на скоростта е въведено със знак В - 26, забраняващ превишаване на
скорост от 50 км/ч. Спрямо мястото на заснемане на автомобила не се наблюдават други
знаци, въвеждащи различни измерения на позволената скорост, нито се виждат такива,
указващи край на така действащото ограничение. Отразено е изрично в изготвения протокол
за ползване на АТСС, че устройството е позиционирано на 200 м от началото на зоната за
действие на знака, следователно и заснетото превозно средство е попадало в тази зона.
Съдът изключва от доказателствената съвкупност по делото единствено приложената
към административната преписка от наказващия орган справка – картон с данни за
санкционирани нарушения на правилата за движение по пътищата, доколкото тя касае лице,
различно от нарушителя по делото. Същевременно счита, че липсата на данни за
поведението на К. като водач в предходни периоди в случая не накърнява пълнотата на
доказателствената съвкупност и не би възпрепятствало изясняването на обстоятелствата от
предмета на доказване.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
5
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи електронни фишове, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на §6, т.
63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП той следва да съдържа данни за: териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото
е регистрирано превозното средство или името на водача, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от
министъра на вътрешните работи със заповед образец на електронен фиш в съответствие с
изискването на чл.189, ал.4, изр. последно ЗДвП.
Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, изискуемите от закона
задължителни реквизити са налице в пълнота, а именно - посочване на териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точен
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на заснетото МПС, лицето,
чиято отговорност се ангажира, описание на нарушението. От своя страна същите данни, а и
останалите от посочените по-горе, са инкорпорирани и в приложения като веществено
доказателствено средство, съобразно чл.189, ал.15 ЗДвП, снимков материал, изготвен с
процесната радарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС.
В настоящия казус, електронният фиш отговаря на поставените от законодателя към
него формални изисквания за обективирано съдържание и отразява всички изискуеми
реквизити. Същият е издаден по съкратена процедура (конкретиката на случая позволява
нейното приложение), като действието му е приравнено, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП,
едновременно на акт установяващ нарушението и налагащ санкция. От правната му природа
следва изводът, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление, регламентирани
в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш (в този смисъл ТР № 1/2014 г.
на ВАС). Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189, ал. 4, изр.2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не
следва да се изписват датата на издаване, името на издателя му и негов подпис. Не се
изисква задължително отразяване на правото на нарушителя да подаде възражение срещу
фиша с цел неговото анулиране или на органа и на срока, в който този акт може да бъде
обжалван. Последното е предписано от закона, поради което не може да се дерогира с
нарочно волеизявление, нито да се претендира ограничение на право на защита при
отсъствие на изрично указание. Отделно от това, електронният фиш по дефиниция не следва
да съдържа персоналното посочване на издателя му, поради което въпросът за
компетентността на определено лице в тази насока въобще не подлежи на разглеждане. В
тази връзка в Решение №3845/10.06.2022 г., IV к.с. на АССГ, по к.а.н.д. №2762/2022 г. се
разсъждава: „Логиката на закона е, че изявлението, обективирано върху електронния фиш,
съставлява автоматично възпроизвеждане на записаните върху технически носител данни,
които единствено се отпечатват така, както са запаметени от самото устройство, без
6
възможност за анализ и преценка, каквато се прави посредством човешки фактор в
процедурата по издаване на НП. Това е и целта и смисъла на въвеждане на цялата
процедура, уредена в разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП да се елиминира субективният
човешки фактор при установяване на конкретен вид административни нарушения, чрез
установяване на същите посредством техническо средство.“ Както вече се отбеляза и по-
горе, в електронния фиш следва да бъде отразена само териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, което в случая е сторено. Съгласно
разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР, областните дирекции на МВР са основни структури
на МВР и като такива притежават съответната териториална компетентност за издаване на
електронни фишове, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
В отговор на възраженията на жалбоподателя, в случая неприложима се явява
разпоредбата на чл.59 от АПК, доколкото издаването на електронен фиш е специална
процедура не по отношение на предписаната в АПК, а спрямо тази, уредена в общите
правила на ЗАНН. Последните регламентират наказателно по своя характер производство,
видно и от ограничително препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в чиито рамки се издават
правораздавателни, а не индивидуални административни актове (в този смисъл вж
„Административнонаказателно право. Ръководство“, Илкова, Р., Горанова, Ил.,
Вълкадинова, В., Митрева, П., София, ДЗЗД „Консорциум ФПИ- ИДЕИ“, 2015).
Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна
квалификация. Недвусмислено се извежда ограничението на скоростта, както и
обстоятелството, че то е въведено в населено място посредством знак В-26, както и
скоростта на движение на лекия автомобил. Не спада към задължителното съдържание
отразяването на предвидения с оглед техническите параметри на измервателния уред и
възможното отклонение при измерването толеранс. Прилагането на същия обаче е
установимо от представения клип- извлечение от паметта на системата. От него е видна
реалната скорост, измерена преди намалението, от която след просто математическо
изчисление и изваждане на 3 км/ч (доколкото засечената от уреда скорост е до 100 км/ч) се
получава стойността на скоростта, възприета в издадения фиш. Инкорпорирани във фиша са
наименованието на техническото средство и неговият уникален регистрационен номер.
Вписани са мястото на нарушението, с изричното обозначаване, че се касае за населено
място и автомобилът. Става ясно, че санкцията се налага на К. К. в качеството й на
собственик на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. Този
подход е съобразен и с нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, доколкото жалбоподателят не е
посочил лице, на което на 12.05.2022 г. е предоставил за ползване превозното средство.
Според настоящия съдебен състав не следва да се съпоставят задължителните
изисквания към съдържанието на наказателното постановление и на електронния фиш, още
по- малко да се отнасят реквизитите на електронния фиш към разпоредбата на чл.59 от АПК.
Ако същите бяха еднакви, то законодателят не би предвидил друг специален ред за издаване
на електронните фишове, отделен от установения за наказателните постановления. Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. по т.д.№ 1/2013г., ОСК, ВАС,
задължително за настоящия съдебен състав по смисъла на чл.130, ал.2 от ЗСВ,
„електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване.“ Именно специалната разпоредба на чл.189 ал.4 ЗДвП изключва
приложението на общите разпоредби за издаване на наказателно постановление, както и
предвидените в процесуалния закон реквизити за същото. В продължение на тези
разсъждения, не се споделя и възражението на жалбоподателя за изтекъл давностен срок за
реализиране административнонаказателната му отговорност. Визираните срокове по чл. 34,
ал. 1 и ал.3 от ЗАНН касаят съставянето на АУАН и издаването на НП и не са относими към
електронния фиш. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила
7
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Този документ е
приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него, освен че се
установява нарушението, се налага и конкретно наказание за същото. Тоест, процедурата е
различна от тази по ЗАНН, като не се разграничават нормативно установени етапи по
съставяне на АУАН и издаване на НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш.
Приложение следва да намери единствено правилото за абсолютен давностен срок,
установен в нормата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, към която препраща чл.84 от ЗАНН.
Последният е в размер на четири години и половина от датата на нарушението, към момента
не е изтекъл, а това предстои едва на 12.11.2026 г.
По изложените съображения тази съдебна инстанция не намира, че правото на защита
на нарушителя е ограничено, доколкото въведените във фиша данни са напълно достатъчни
за пълното индивидуализиране на нарушението и проверка състоятелността на
„административното обвинение” посредством допустими способи за доказване.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазването на правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. От изисканата
справка от Български институт по метрология се установява, че записващата видеорадарна
система е преминала през първоначален изискуем тест и е вписана в регистъра на
одобрените средства за измерване. Срокът на валидност на одобрението е до 13.06.2027 г.
Нарушението е констатирано, след като конкретното техническо средство е преминало и
през надлежна последваща периодична проверка – видно от приложения протокол от
проверка №13-СГ-ИСИС/15.03.2022 г., чиито резултати са с валидност от една година.
Разпечатката от заснетото превозно средство, с датата, часа, засечената скорост на движение
и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство, изготвено по предвидения в закона ред, поради което въз основа на нея може да се
установи извършеното нарушение.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът е
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата е добавен терминът "автоматизирано" техническо средство,
като разписаното негово легално определение в §6, т.65 от ДР на ЗДвП дава яснота относно
предметния му обхват. Съгласно цитираната норма се касае за „уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес". В тези хипотези средството за измерване
функционира без намесата на контролния орган, чието задължение се заключава до неговото
позициониране, включване и задаване параметри на ограничението на скоростта, без
последващо интервениране, а след преустановяване на контрола - изключване и демонтаж.
Изрично в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП е
ангажирана като причина за въвеждане на измененията становището на върховната съдебна
инстанция, материализирано в Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния
административен съд, относно законосъобразността на процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на водачите чрез издаване на електронни
фишове. Съобразено се явява изискването за автоматизиран процес при използването на
мобилни технически средства, при който единствената намеса на контролния орган се
свежда до тяхното обслужване, но не и упражняването на непосредствен контрол върху
8
функционирането на системата към момент на заснемане на нарушения. Т.е., способът за
установяване на нарушенията е аналогичен на ползвания при стационарните камери за
скорост. Автоматизираните технически средства, независимо от своя вид, са преминали
метрологична проверка от сертифициращия орган – Български институт по метрология, в
това число и вградения в тях софтуер за генериране и обработка на данните, като са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. Последното
изрично е отразено и в сертификата за първоначалната метрологична проверка. Еднакъв е
принципът на функциониране на стационарните и мобилните системи, изразяващ се в
измерване от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство, последното видно и от характеристиките на
системата, отразени в публичния електронен регистър, поддържан от БИМ. Обработката и
издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от данните, съхранявани в
централизирана информационна система.
В конкретния случай в очертания във фиша пътен участък е било установено
ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, въведено със знак В-26.
Нарушението е констатирано при стационарно положение на записващата система, според
снимковия материал, изрично удостоверено и в изготвения за ползването на устройството
протокол.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". Към
датата на деянието - 12.05.2022 г., считано от 05.07.2017г., е пораждало действие
изменението на разпоредбите на чл. 165, ал.2, т.7 и 8 от ЗДвП, като е отпаднало
задължението на определените от Министъра на вътрешните работи служби да обозначават
чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който
се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани
технически средства или системи. Следователно, за законосъобразното налагане на
административно наказание освен техническата изправност на използваната автоматизирана
система за контрол, не е необходимо да се установи категорично и ползването от
полицейските служители на допълнителен знак Е24.
Приложеният протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта, допълнен с ежедневната форма на отчет, отразява правилно датата,
мястото и часа на контролирания участък, скоростен режим, режим на измерване, посока на
заснемане и посока на задействане – приближаващи автомобили, на използваното за целта
на осъществявания контрол техническо средство, точното му разположение и служебният
автомобил с рег. № СВ 2400 ТВ, с който е бил екипът, монтирал го на мястото на
измерването, началото и края на работната смяна, както и данни за служителите, натоварени
с осъществяването на контрол по спазване на правилата за движение по пътищата съгласно
императива на чл. 165 ЗДвП. В документа са посочени трите имена на съставилото го
длъжностно лице, като е обективиран и подписът му. Протоколът съдържа необходимите по
обем реквизити и следва да се разглежда като годно доказателство.
Нарушението е безспорно установено от приложените показания на техническото
средство и снимковия материал. Няма съмнение, че скоростта, с която се е движел
автомобилът към момента на заснемането му, е била 86 km/h при ограничение в конкретния
пътен участък от 50 km/h, установено за населено място със знак В - 26. Стойностите са
регистрирани чрез мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с
изискванията на Закона за измерванията от председателя на Българския институт по
метрология, вписана е в регистъра за одобрените типове средства за измерване. Измерването
9
и записът на нарушенията при ползването й се извършва от система радар-камера-
компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък.
От доказателствената съвкупност по делото се установява, че толерансът от „3 км”, с
който е преизчислена скоростта на движение на засеченото от техническото средство МПС,
е определен на база режима за работа, регламентиран за процесното техническо средство,
обективиран и в инструкцията за експлоатация за него, приложена по делото. Ето защо
съдът счита, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на
всяко едно конкретно нарушение.
Събрани са и достатъчно доказателства, че в процесния участък от бул. „Цариградско
шосе“ поражда действие ограничение на скоростта до 50 км/ч (както в посоката, обозначена
за движение на процесното МПС, така и в обратната посока), въведено със знак В - 26, в
съответствие с нормата на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, доколкото се касае за участък, в
населено място. Обсъжданото обстоятелство е надлежно отразено в приложения протокол за
използване на АТСС. Този факт се извежда и от писмения отговор от Столична община и
приложената към него схема на пътната сигнализация, протокола за използване на АТСС и
приложените към него фотоизображения, видно от които мястото на заснемане на
нарушението към 12.05.2022 г. попада в обхвата на действие на така поставеното
ограничение, което не оставя съмнение и за правилността на географските координати,
отразени в разпечатката от измерващото устройство, съответстващи на описаното в
електронния фиш място на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В
случая собственик е К. С. К.. Тя не се е възползвала от правото си по чл. 188, ал. 1, изр. 2,
вр.ал.2 ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало моторното превозно средство,
поради което този съдебен състав намира, че правилно е привлечена към
административнонаказателна отговорност.
Административното нарушение, за извършването на което е издаден електронният
фиш, е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо
настъпване на вредни последици.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк
умисъл, тъй като е преследвана пряката цел по достигане до определеното място – отправна
точка, за по-кратко време, с което съзнателно е нарушено правилото, регламентиращо
движението и скоростта в населено място. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е
приложен правилно.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, при констатирано превишаване от 31 до 40 km/h на
разрешената максимална скорост за движение в населено място административното
наказание „Глоба” е в размер на 400,00 (четиристотин) лева. В конкретния казус е наложен
именно този размер на наказанието, като същият е фиксирана величина. Не съществува
юридическа възможност наказанието да бъде намалено, доколкото съгласно разпоредбата на
чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за
наказание глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност”. Определена в този вид и размер, санкцията съответства на принципите за
законоустановеност и справедливост, на високата обществена опасност на извършеното
нарушение, създалата се непосредствената опасност за останалите участници в движението.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за приложение на
10
нормата на чл. 28 ЗАНН. Констатираното нарушение е свързано със значително по своята
величина превишение на разрешената скорост за движение извън населено място, а именно с
36 км/ч, която стойност не е пренебрежима, а е близка до горната наказуема граница,
установена в съответната хипотеза от закона. Анализът на доказателствената съвкупност
налага извод, че обществената опасност на формалното нарушение, обсъждано в настоящото
производство, се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме,
че деянието представлява маловажен случай. От друга страна, към датата на нарушението е
пораждало действие правилото на чл.189з от ЗДвП, въвеждащо забрана за приложение на
института на маловажния случай по чл.28 от ЗАНН. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон е приложен правилно.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, протеклата
фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно. С тези аргументи съдът приема, че електронният фиш е законосъобразен и като
такъв същият следва да бъде потвърден изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К №5934327, издаден от СДВР, с който на К. С.
К., с ЕГН **********, в качеството й на собственик на л.а. „Сеат Ибиза“, с рег.№СХХХ, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.1, т. 4 ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 400,00 (четиристотин) лева, за нарушение на чл. 21, ал.2, вр.ал. 1 от ЗДвП, като
правилен и законосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11