Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/14.05.2020г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 1438 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
чрез пълномощник на дружеството, срещу Разпореждане от 06.12.2019г. по изп.дело № 20198510402728 по описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851, с район на действие СГС, с което ЧСИ е
отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение,
претендирано от взискателя до сумата от 200лв., както и определения по
изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че претендирания
от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум в Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с
което е начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т.26 от
ТТРЗЧСИ, като по искането за намаляване на таксата ЧСИ не се е произнесъл.
Поддържа се, че размера на присъдения в полза на взискателя адвокатски хонорар
за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на правната и
фактическа сложност на делото, както и че единствените, предприети от
пълномощника на взискателя, действия са подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело с посочване в нея на способа за изпълнението, а разпоредбата
на чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е неприложима, доколкото задължението е платено в срока за
доброволно изпълнение. Прави се искане за отмяна на постановлението и
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение и на таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Постъпило е възражение от
взискателя по изпълнителното дело, чрез пълномощника му, в което се оспорва
частната жалба и се излага, че сумата по изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното дело, не е платена в срока за доброволно
изпълнение, а едва след налагането на запор по банкова сметка ***общение.
Поддържа се, че налагането на запор на банковите сметки на длъжника
представлява действие с цел удовлетворяване на парично вземане, поради което и
адвокатското възнаграждение в размер на 30лв., определено по реда на чл.10 т.2
от Наредба № 1/2004г. За минималните размери на адвокатските възнаграждения е
дължимо, а възраженията на жалбоподателя са неоснователни. По отношение на
искането за намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се поддържа, че то е
недопустимо, тъй като жалбоподателят не е спазил срока за обжалване, доколкото
размера на таксата е бил определен още в поканата за доброволно
изпълнение/ПДИ/. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима, а по същество я счита за основателна, поради следното:
Изп.дело № 20198510402728 по описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851,
с район на действие СГС, е образувано на 11.11.2019г. по молба на Д.Н.Д.,
подадена чрез пълномощника му – адв. Т.Д.от САК и въз основа на изпълнителен
лист от 27.09.2019г., издаден по решение № 163947/11.07.2019г. по гр.дело №
61752/2018г. по описа на СРС, 166 състав, срещу длъжника «Т.С. ЕАД за заплащане
на сумата от 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в производството пред СРС.
С молбата за образуване на изп.дело взискателят е
поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Ю.Б.“ АД, както и
изпращане на запорно съобщение до третото задължено лице едновременно с
изпращането на ПДИ, за извършване на пълно проучване на имуществото на
длъжника, като изрично е посочено, че това не представлява овластяване на ЧСИ
по смисъла на чл.18 от ЗЧСИ..
На длъжника е връчена ПДИ на 13.11.2019г., като с
възражение вх.№ 86695/20.11.2019г. „Т.С.“ ЕАД е направило възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар и разноските по делото, поискано е
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение от 230лв. на 200лв. и съразмерно
намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Със становище вх.№ 93528/06.12.2019г. взискателят е
възразил срещу направените искания от длъжника.
С Разпореждане от 06.12.2019г. съдебният изпълнител е
отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от
230лв., тъй като същото е в минималните размери по чл.10 т.1 и т.2 вр.чл.7 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
препис от същото е изпратено на длъжника с придружително писмо изх.№
68245/10.12.2019г. и получено от него на 12.12.2019г.
С изх.№ 65871/28.11.2019г./преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение/ ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „О.Б.“ АД, получено на 16.12.2019г.
Видно от писмо вх.№ 00239/02.01.2020г. по описа на
ЧСИ, изпратено до съдебния изпълнител от „О.Б.“ АД е, че в изпълнение на
запорното съобщение от банковата сметка на „Т.С.“ ЕАД с платежно нареждане от
17.12.2019г. банката е превела изцяло дължимата сума по изпълнителното дело в
размер на 689,60лв.
Съдът, като съобрази конкретните
извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело,
намира, че обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно, поради
следното:
Установи се от събраните
доказателства, а и не се спори между страните, че договореното възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 08.11.2019г., сключен между адв. Т.Н.Д.и
взискателя по изп.дело Д.Н.Д. в размер на 230лв. е изплатено в брой при
подписване на договора на пълномощника.
Същевременно с това, от значение
за преценка на основателността на частната жалба е обстоятелството, че взискателят
е подал само една молба по ЧСИ – за образуване на изп.дело, като в същата е
посочил изпълнителни способи. Запор върху банкова сметка *** «О.Б.» АД е бил
наложен още преди длъжникът да е бил уведомен за постановения отказ на съдебния
изпълинтел да намали размера на адвокатското възнаграждение, като банката е
превела дължимата сума от сметката на дружеството по сметката на ЧСИ. По делото
не се установи извършването на други действия от пълномощника на взискателя във
връзка с приложените от ЧСИ изпълнителни способи, довели до събиране на
дължимите суми по изп.дело, като даването на становище от взискателя по
възражението на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение и на
размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, не представлява действие по чл.10 т.2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
което да се дължи заплащането на адвокатско възнаграждение от длъжника.
С оглед изложеното, съдът намира,
че в случая се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на взискателя по изпълнителното дело само по чл.10 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за
образуване на изпълнително дело, а именно – 200лв., поради което и обжалваното разпореждане,
с което е отказано да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение за
разликата над 200лв. до 230лв. следва да бъде отменено. Горното обуславя и необходимостта
от намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ от 63,60лв. с вкл. ДДС на 60лв. с
вкл. ДДС, тъй като тази такса се определя въз основа на сумите по изпълнителния
лист и разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, а и такова искане
«Т.С. ЕАД е направило още с възражение вх.№ 86695/20.11.2019г., което не е
уважено от съдебния изпълнител.
Независимо от изхода на спора и
направеното искане от частния жалбоподател, като съобрази, че производството по
настоящото дело е във връзка с обжалването на акт на съдебния изпълнител за разноски,
определени по изп.дело, съдът счита, че не следва да се присъждат такива за
настоящото производство, тъй като това би довело до кумулиране на нови
задължения за разноски в процеса относно разноските.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 06.12.2019г. по изп.дело № 20198510402728 по описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851,
с район на действие СГС, в частта, в която ЧСИ е отказал да намали
приетите разноски за адвокатско възнаграждение, претендирано от взискателя до
сумата от 200лв., както и определения по изпълнителното дело размер на таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 60лв. с вкл. ДДС.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.