Решение по адм. дело №966/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 и следващите вр. чл. 190 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба на В. П. П. от гр. Варна, кв. Аспарухово, местност „Вилите“, срещу Заповед № 0749/11.03.2025 г. на Зам. кмета на община Варна, с която на основание чл. 190, ал. 1, във вр. ал. 6 от ЗУТ е разрешено прокарването на временен път с ширина 3,50 м. до УПИ XXVI-120, кв. 11 по ПУП-ПРЗ на местност „Вилите“, представляващ ПИ 10135.5507.2716 собственост на В. Н. К., като път ПИ 10135.5507.2700 продължи на юг, завие на изток и премине през ПИ 10135.5507.2729 по КК на гр. Варна, собственост на В. П. П. покрай северната му граница, като засегната от трасето площ е 85 кв. метра. Неразделна част от заповедта е скица, на която трасето на предложения от ответника временен път е показано в зелен цвят. Временният път е прокаран със срок до провеждане на отчуждителни процедури и отваряне на улица по влезлия в сила ПУП-ПРЗ за района.

Оплакванията са, че процесната заповед е неправилна, необоснована и незаконосъобразна поради допуснати от органа съществени нарушения на административно-производствените правила в производството, предшестващо нейното издаване. Твърди се, че жалбоподателят В. П. не е уведомяван за откриването на това производство и за извършените в него процесуални действия. Според изложеното в жалбата, графичната част на заповедта не съответства на нейното текстово съдържание, което се изтъква като друго основание за нейната отмяна като незаконосъобразна. Сочи се, че са налице други варианти за прокарване на временен път до имота на заинтересованата страна В. Н. К.. Според оспорващия, с издаване на заповедта се цел да се пререши по административен ред един вещноправен спор между него и заинтересованата страна В. Н. К., който вече е решен с влязъл в сила съдебен акт, с който са отречени претендираните от К. права върху имота на жалбоподателя. Моли съда да отмени заповедта на посочените основания.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващия. Претендира се присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът – Кметът на Община Варна, за него представител не се явява. Депозирана е молба с.д. № 19044/18.11.2025г. от неговия процесуален представител, в която е изразено кратко становище по същество на правния спор и по хода на делото. Формулирано е искане за отхвърляне жалбата на В. П. П. като неоснователна. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна – В. Н. К., лично и чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и настоява същата да бъде отхвърлена от съда. В пледоарията по същество на спора процесуалният представител на заинтересованата страна изтъква, че посоченият в обжалваната заповед временен път съществува на място от 15-20 години и сега тази процедура просто трябва да се довърши.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В. П. П. се легитимира пред съда като собственик на ПИ с идентификатор 10135.5507.2729 по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, кв.Аспарухово, местност „Вилите“ въз основа на приложения на л.76 от делото [нотариален акт], том XI, рег. № 15749, дело № 1836 от 02.11.2021г. на нотариус, вписан в НК по № 214, с район на действие Районен съд Варна. В титула за собственост имотът е описан с площ от 641кв. метра. Същият е придобит ведно с изградената в него еднофамилна жилищна сграда.

Производството по издаване на оспорената заповед е започнало пред ответника по повод постъпило заявление (по образец) рег. № АУ124748ВН/17.12.2024г. (л. 29 от преписката), депозирано от В. Н. К. - заинтересована страна в настоящото съдебно производство. Със заявлението е поискано от кмета на община Варна да открие процедура за прокарване на временен път до собствения му ПИ с идентификатор 10135.5507.2716, находящ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, [улица]. Към заявлението са приложени: 1/ декларация по чл.43 от АПК, че не е постигнато съгласие със собствениците на имоти, през които иска учредяване право на преминаване; 2/ копие от предходни скици за имота от 2011г., от 2015г. и от 2023г.; 3/документ за собственост (л. 51 – 53 от преписката) – [нотариален акт], том VII, рег. № 8544, дело № 901 от 31.07.2018 г. на нотариус с район на действие РС – Варна, вписан в НК под № 513. Към заявлението е приложена и друга, ръкописна молба от същата дата – 17.12.2024 г., подписана от заявителя на услугата – В. К., в която същият излага хронологично начина на осигуряване на достъп до неговия имот при предишните собственици, както и възникналите спорове с новия собственик на съседния ПИ 10135.5507.2729, през който по-рано се е осъществявал достъп до имота му. Иска органът да му осигури право на преминаване през съседния имот, така като е било при предишните собственици. Приложени са и съответните съдебни решения на Районен съд – Варна, на Окръжен съд – Варна и на ВКС, постановени в исково производство по чл. 124 от ГПК, образувано по искова молба на В. Н. К. (от л. 34 до л. 50 от преписката).

Заявлението на В. К. е разгледано на 19.12.2024г. на заседание на общинската Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен път /за краткост – Комисията/, определена със Заповед № 1756/28.05.2024 г.(л. 24 от преписката) на Кмета на Община Варна. Взето е решение № 11-8 по Протокол № 11/19.12.2024 г. (л. 25-27 от преписката), с което искането е уважено. Допуснато е започване на процедура за прокарване на временен път с ширина 3,50 м. до ПИ 10135.5507.2716 по КК на гр. Варна, УПИ XXVI -120, кв. 11 по ПУП-ПРЗ на местност „Вилите“ през ПИ 10135.5507.2729 по обособения съгласно ПУП частен път – УПИ XXVII-120. Засегната част 85 кв. метра.

В решението на Комисията изрично е разпоредено заинтересованите лица да се уведомят за прието решение и ако срещу него не постъпят възражения, да се изготви заповед на кмета на общината на основание чл. 190, ал. 1, вр. с ал. 6 от ЗУТ.

В изпълнение на горното разпореждане заявителят В. Н. К. е уведомен за прието о от Комисията решение по електронен път, а на жалбоподателя В. П. П. е изпратено писмо рег. № АУ 124748ВН_001ВН от 08.01.2025г. (л. 21 от преписката), което се е върнало с поставено от пощенския оператор отбелязване, че не е потърсено (л. 20, гръб от преписката). Във връзка с това на 06.02.2025г. служители в общинската администрация са поставили обявление на входната врата на адреса по местоживеене на В. П.. С него адресатът е уведомен за приетото от общинската Комисия решение от 19.12.2024г., както и за възможността да направи възражение или да изрази становище по него в 7-дневен срок, считано от датата на поставяне на обявлението.

В посочения срок не са постъпили възражения. С оглед на това, след като се запознал с цялата административна преписка, на 11.03.2025 г. Заместник кметът на община Варна издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 0749, с която на основание чл. 190, ал. 1, във вр. ал. 6 от ЗУТ е разрешено прокарването на временен път с ширина 3,50 м. до УПИ XXVI-120, кв. 11 по ПУП-ПРЗ на местност „Вилите“, представляващ ПИ 10135.5507.2716 - собственост на В. Н. К., като път ПИ 10135.5507.2700 продължи на юг, завие на изток и премине през ПИ 10135.5507.2729 по КК на гр. Варна, собственост на В. П. П. покрай северната му граница, като засегната от трасето площ е 85 кв. метра.

За издаване на заповедта до оспорващия В. П. П. е изпратено писмо, което също като предходното се е върнало с отбелязване „непотърсено“. Предвид това на 09.04.2025г. обявление за издаване на заповедта е поставено на входната врата на имота по местоживеене, както и обявление със същото съдържание е поставено на официалната интернет-страница на община Варна с изрично указание относно възможността да бъде оспорена по съдебен ред. В срока по чл.149, ал. 1 от АПК в деловодството на ответника е постъпила жалбата, във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.

Не е спорно между страните и е видно от доказателствата по делото, че в полза на предходните собственици на ПИ 10135.5507.2716 – Ж. и Д. Т., праводатели на заинтересованата страна В. Н. К., има издаден документ от 09.12.2016 г. от Ж. С. Б. -праводателка на оспорващия В.П. П., именован „договор за безвъзмездно учредяване на сервитут – право на преминаване по реда на чл. 192 от ЗУТ“. Правото е учредено за преминаване на хора и МПС, включително паркиране и изграждане на необходимите за нуждите на преминаването съоръжения през ПИ с идентификатор 10135.5507.2729, който сервитут е учреден за нормалното използване по предназначение за жилищни нужди на ПИ 10135.5507.2716 по КК на гр. Варна. След промяна на собствеността върху двата имота е възникнал спор между новите собственици дали учреденият сервитут е по общия ред и има универсално действие или е бил учреден с оглед личността на праводателите на В.Н. К.. Спорът е решен по съдебен ред с влязлото в сила Решение № 3008/10.10.2022 г. на Районен съд – Варна, постановено по гр. дело № 20213110118114 по описа на съда за 2021 г., с което е прието, че волята на бившия собственик на обслужващия ПИ 10135.5507.2729 е сервитутното право да се учреди в полза на предходните собственици на господстващия ПИ 10135.5507.2716 не като универсално право, а именно intuitu personae, т.е. с оглед личността на собствениците на господстващия имот към момента на учредяване на сервитута - Ж. и Д. Т.. С оглед на това съдът е достигнал до извод, че защита на учреденото на 09.12.2016 г. сервитутно право може да се търси само от лицето/лицата, в чиято полза то е учредено, но не и от други лица. По изложените съображения исковата претенция на В.Н. К. е отхвърлена.

За изясняване на релевантните обстоятелства съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лица арх. Бр. К. не е оспорено от страните и се кредитира от съда като дадено обективно, компетентно и безпристрастно. В съдебно заседание експертът поддържа заключението си и дава допълнителни пояснения във връзка със зададени въпроси от страните и съда. След запознаване с административната преписка вещото лице е установило, че не е налице твърдяното от В. П. несъответствие между текстовата и графичната част на оспорената Заповед № 0749/11.03.2025 година. От извършеното проучване е установено, че със Заповед №Г-85 / 16.08.2011 г. на Кмета на Община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ XXV-120, XXVI-120 и XXVII-120 „за частен път“. Регулационната му съставка е илюстрирана на Приложение №2 към СТЕ. На основание на този план от стария поземлен имот ПИ: 120 са образувани три нови поземлени имота, а именно: ПИ:2714, 2715 и 2716.

След втора делба и смяна на собствеността на ПИ:2714 и ПИ:2715 и водени дела, последните са обединени в общ поземлен имот, който е получил идентификатор ПИ:2729, със собственик Ж. С. Б.. Същата като собственик на ПИ:2729 учредява безвъзмездно в полза на Ж. Г. Т. и Д. С. Т., собственици на съседния ПИ:2716, право на преминаване на хора и МПС, включително паркиране и изграждане на необходимите за нуждите на преминаването съоръжения през ПИ:2729, на основание чл. 192, ал.2 от ЗУТ с Договор от 09.12.2016г. при нотариус Ал. Г.. Този договор обаче не е вписан в Агенцията по вписванията, както изисква чл.192, ал.7 от ЗУТ. Вещото лице посочва, че гореспоменатото право на преминаване е заличено по силата на цитираното Решение № 3008 / 10.10.2021 г. на Районен съд – Варна, потвърдено с Решение № 927 / 21.07.2023г. на Окръжен съд – Варна като касационно обжалване пред ВКС не е допуснато.

Същевременно вещото лице посочва в заключението си, че по време на работата си по изготвяне на експертизата е установил, че в район „Аспарухово“ при Община Варна тече процедура по изработване на ПУП-ПРЗ за м. „Вилите“, който се изработва в хипотезата на чл.16, ал.1 от ЗУТ (поради факта, че предходен цялостен ПУП-ПРЗ за м. “Вилите“ няма одобрен и влязъл в сила), в който не са включени всички влезли в сила ПУП-ове, в т.ч. не е включен и този по Заповед №Г-85 / 16.08.2011г. на Кмета на Община Варна, чийто предмет са процесните два ПИ – господстващ и обслужващ. Новопроектирания ПУП е разгледан от ЕСУТ, като в момента се отстраняват забележки и се извършват допълнения в същия, но към момента на изготвяне на експертизата няма приет такъв. На Приложение №3 към СТЕ е илюстрирана извадка на част от този проекто-ПУП на м. „Вилите“, кв. „Аспарухово“, гр. Варна.

От гореизложеното и от ситуацията, показана на Приложения №1, №2 и №3 към СТЕ, от вещото лице е обоснован извод, че временният път по оспорената Заповед №0749 / 11.03.2025г. на зам. Кмета на Община Варна, следва трасето на УПИ XXVII „за частен път“ по Заповед №Г-85 / 16.08.2011 година.

Вещото лице е извършило проучване на Кадастралната карта на гр.Варна за имота на жалбоподателя - ПИ2729, при което е установено, че имотът се намира в област Варна, община Варна, гр. Варна, район Аспарухово, м. Вилите-2 №729 и е отразен в КК, одобрена от ИД на АГКК – София със Заповед №РД-18-73/23.06.2008г., със следните индивидуализиращи го характеристики: вид собственост - частна, вид територия - урбанизирана, НТП - Ниско застрояване (до 10 ш), площ - 641 кв. м, стар номер 120, Брой върхове: 12 бр. От Приложение №2 към СТЕ, е видно, че с ПУП по Заповед №Г-85/16.08.2011г. е било предвидено да се обособи самостоятелен УПИ XXVII-120 „ за частен път“, за обслужване на УПИ XXVI-120, но този „частен път“ не е реализиран на място и такъв ПИ не е попълнен (не съществува) в актуалната към настоящия момент Кадастрална карта на гр. Варна.

При огледа на място вещото лице е установило, че в собственият на жалбоподателя ПИ:2729 е благоустроен и застроен с жилищна сграда при много тежки теренни условия. В зоната на предвидения с обжалваната заповед временен път има изградена алея с ширина 3,50 метра, с твърда настилка, с денивелация около 3.00 метра и дължина около 20.00 м. (наклон около 16%) по северната граница на имота. В дъното на алеята има изградени стъпала, преодоляващи още около 3.00 метра денивелация, достигащи нивото на двора в ПИ:2716. Подходът към имота от улицата северно е ограничен с ажурна метална двукрила врата за МПС и еднокрила метална ажурна врата за пешеходци. Северната граница на имота е оформена с ажурна метална ограда върху стъпаловидна бетонова основа. Доколкото трасето на предложения от ответника временен път съвпада с реализираното благоустрояване в ПИ 2729, не е установено засягане на заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета в имота на жалбоподателя.

В отговора на поставения Въпрос № 4 експертът се позовава на Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, Приложение № 13 към чл. 72, чл. 75, ал. 6, т. 1 и 3 и ал. 9 - Технически характеристики на улици по класове, които допускат максимален надлъжен наклон за обслужващи улици VI клас -10% (12%). Предвид тези разпоредби и като е съобразил съществуващото на място положение вещото лице дава становище, че при наличната денивелация в участъка на ПИ 2729 е невъзможно да се реализира временен път, отговарящ на нормите за проектиране.

При изготвяне на експертизата вещото лице е извършило проучване на възможността за осигуряване на достъп до имота на заинтересованата страна В. К. - ПИ:2716 през ПИ:203 (2762 по актуална КК), при което е установено, че такъв вариант за достъп е невъзможен, тъй като наличната денивелация между О.Т. 109 ( надморска височина 36.00 метра) и най-ниската точка в ПИ:2716 (с надморска височина 55.00 метра) е 19 метра или около 42% надлъжен наклон при хоризонтално разстояние около 45.00 метра. Същото е установено чрез анализ на специализирания кадастър на Община Варна за местност „Вилите“ (отговор на Въпрос № 6).

На зададения въпрос кой е по-икономичният вариант за прокарване трасе на временен път до имота на заинтересованата страна В. К. – този, предвиден в оспорената Заповед, или този през УПИ XXIV-203, или през друг поземлен имот, вещото лице обосновава две възможности:

1/ Вариантът на временен път от О.Т. 109 през ПИ:203 (2762 по актуална КК) до ПИ:2716, подробно описан в отговора на Въпрос №6 към СТЕ, е по-неикономичен в сравнение с този по оспорената Заповед, издадена на основание чл.190, ал. 1 във връзка с ал.6 от ЗУТ, тъй като е с по-голяма дължина, а и предполага и допълнително оскъпяване поради необходимостта от преодоляване на голямата денивелация на терена;

2/ Ако обръщача към обслужващата улица по Варианта на предвижданията на разработвания проекто-ПУП на местност „Вилите“ се удължи през ПИ:2745 с ширина 3.5 метра и дължина около 15,70 метра по южната му граница, така както е показано със зелен цвят на Приложение №3 към СТЕ, то този вариант е възможен на основание чл.190, ал.2 от ЗУТ, и е по-икономичен, тъй като е по-къс и в неблагоустроена среда.

Предвид гореустановената фактическа обстановка, отнесена към приложимата нормативна уредба и след извършената служебна проверка, и преценка на възраженията на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбоподателят В. П. П. е адресат на оспорената Заповед № 0749/11.03.2025 година. С нея е учреден временен сервитут – прокарване на временен път, което представлява тежест за имота. От изложеното следва, че за В. П. е налице правен интерес да оспори акта. Спазена е и срочността за обжалване по чл. 215, ал.4, предл. първо от ЗУТ – обявлението за издаване на заповедта е поставено на входната врата към имота на В. П. и на официалната страница на Община Варна в интернет на 09.04.2025г., а жалбата срещу нея е постъпила в деловодството на ответника на 22.04.2025 година. От изложеното се налага извод, че жалбата е процесуално допустима и следва да се разглежда от съда по същество.

Оспорената Заповед № 0749/11.03.2025г. е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган – Д. И. на длъжност Заместник кмет на Община Варна, който към момента на издаване на оспорения административен акт е бил надлежно овластен от Кмета на общината за това с приложената на лист 8 от преписката Заповед № 4435/20.12.2023 година. Това делегиране на правомощия е направено от компетентен орган и на основание изрично овластяване от закона - § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, вр. с чл. 190, ал. 6 от ЗУТ.

В хода на настоящото производство е представена Заповед № 0036 от 05.05.2025 г. /л.22 от делото/, издадена от Кмета на Община Варна, с която е прекратено трудовото правоотношение с Д. М. И. – на длъжност заместник кмет на Община Варна. Във връзка с това съдът се е произнесъл с протоколно определение, с което заместник кмета е заличен като ответник в производството и на негово място е конституиран кметът на Община Варна, комуто по силата на самия закон са вменени правомощия да издава актове от вида на процесната заповед – аргумент от чл. 190, ал. 6 ЗУТ.

Предвид горното съдът намира, че обжалваната заповед не страда от пороци, обуславящи нищожност по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

В жалбата не се съдържат твърдения за наличие на съществени пороци във формата на акта. Такива не бяха установени от съда и при извършената служебна проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК. Заповедта е съобразена с общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 АПК - посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаването му, съдържа разпоредителна част и графична част, при кореспонденция между последните, което се потвърждава и от заключението на приетата по делото СТЕ.

Съдът намира за неоснователни твърденията на оспорващия В. П. за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи достатъчно основание за отмяна на заповедта, с оглед на обстоятелството, че не е надлежно уведомен за началото на производството по чл. 190 от ЗУТ и за извършените в хода му процесуални действия. С административната преписка са представени доказателства, които оборват тези твърдения. Писмо с обратна разписка е изпратено до адреса по неговото местоживеене, като същото се е върнало при ответника с отбелязване „непотърсено“. Именно с оглед на това служители на общинската администрация са пристъпили към предвидените в закона алтернативни способи за уведомяване на заинтересованите лица като на входната врата на процесния имот ПИ 10135.5507.2729 е поставено обявление за приетото от общинската Комисия решение № 11-8 по Протокол № 11/19.12.2024 година. Оспорващият не твърди, а и не са представени каквито и да било доказателства, че не живее постоянно на този адрес или че към релевантните дати е отсъствал от града.

Независимо от изложеното, оспорената заповед е незаконосъобразна по следните съображения:

Видно от представената от ответника административна преписка, производството е образувано във връзка със заявление по образец на В. Н. К. от 17.12.2024г., с което е поискано прокарване на временен път до УПИ, което има лице по проектирани нови улици (л. 29 от преписката). Към заявлението е приложена и ръкописна молба от същия заявител със свободен текст, в която заявява, че иска да му се учреди право на преминаване през съседния на неговия имот ПИ 2729. Правото на прокарване на временен път и правото на преминаване през чужд/чужди ПИ са два различни института на вещното право, поради което са уредени от законодателя в две различни административни производства по Глава XIII на ЗУТ – Раздел I и Раздел II, съответно правото на прокарване на временен път е регламентирано в чл. 190, а правото за преминаване – в чл. 192. С оглед липсата на категорична яснота, какво конкретно е искането на заявителя В. К. – дали само да се осигури достъп (пешеходен) до неговия имот или целта е била да му се осигури и транспортен такъв, ответникът е следвало на основание чл. 30, ал. 2 от АПК да му укаже да отстрани тези нередовности на заявлението като посочи в какво точно се състои искането му.

От горното следва, че от самото начало производството пред органа е опорочено, а административният акт, с който то е приключило, е опорочен до степен унищожаемост.

На следващо място следва да се посочи, че като правно основание за издаване на оспорената Заповед № 0749/11.03.2025г. органът е посочил чл. 190, ал. 1 вр. с ал. 6 от ЗУТ. Общият смисъл на разпоредбата на чл.190 от ЗУТ е посредством „временен път“ да бъде осигурен транспортен достъп до имоти, които не разполагат с такъв, за ограничен период от време – до момента, в който достъпът ще бъде осигурен по траен начин, напр. чрез откриване на все още неоткрити нови улици, проектирани съгласно подробен устройствен план. Основната хипотеза на прокарването на временни пътища е регламентирана в ал.1 на чл.190 от ЗУТ, тъй като съгласно общите изисквания за урегулиране и застрояване на териториите и поземлените имоти (чл.14 ал.3 т.1 от ЗУТ) ПИ се урегулират с улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на имота), и (чл.14, ал.4 от ЗУТ) УПИ имат задължително лице (изход) към улица, към път, или по изключение към алея в парк.

Едно от условията за успешно провеждане на процедура по чл. 190 от ЗУТ с издаване на заповед от кмета на общината (ал. 6 на чл. 190 от ЗУТ) или на упълномощено от него лице е липсата на съгласие на собствениците на обслужващия имот, който в конкретния случай се явява притежавания от жалбоподателя В. П. ПИ с идентификатор 10135.5507.2729. Преки доказателства в тази насока липсват по делото, но за да се обоснове наличието на тази предпоставка, е достатъчно да се съобрази обстоятелството, че настоящото съдебно производство е образувано именно по жалба на В. П. П.. Липсата на съгласие от страна на собственика/ собствениците на обслужващия имот, обаче, не е единствено и достатъчно условие за преминаване към процедура за определяне трасе на временен път по реда на чл. 190 от ЗУТ.

Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗУТ, посочена от ответника като правно основание, урежда възможността за прокарване на временни пътища от общината в случаите, когато урегулирани поземлени имоти, съобразно подробен устройствен план имат лице по проектирани, но все още неоткрити улици, за да бъде осигурен достъп до съответните имоти. Съгласно ал. 3 на същия текст, по възможност временните пътища трябва да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Те се прокарват по начин, че да не засягат заварени сгради и постройки и дълготрайни декоративни дървета.

Съдържанието на посочените разпоредби определя фактическия състав за прокарването на временния път - наличие на влязъл в сила подробен устройствен план и урегулирани с него имоти, до които все още не е осигурен достъп по причина, че предвидените с влезлия в сила подробен устройствен план нови улици не са открити, не са реално изпълнени. Целта на прокарването на временния път е да се осигури достъп до урегулирания имот за времето до реализирането на проектираната нова улица при максимално съобразяване с предвижданията на плана, доколкото това е възможно, при спазване на изискванията на изречение второ на ал. 3 по чл. 190 от ЗУТ-да не се засягат сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета.

Съдът счита, че в разглеждания случай не е налице една от основните материални предпоставки за провеждане на производство по реда на ал. 1 от чл. 190 ЗУТ, а именно да е налице влязъл в сила ПУП-ПРЗ, който урежда уличната регулация на имотите. Между смисъла на понятията „частен път“, какъвто е бил предвиден с издадената на 16.08.2011 г. Заповед №Г-85/16.08.2011г. на кмета на община Варна, и на понятието „улица“, не може да бъде поставен знак за равенство. Основание за това съдът намира в обстоятелството, че улиците са част от обществената транспортно-комуникационна мрежа, която е масово достъпна, докато частните пътища не са предвидени за масов достъп. Аргумент в същата насока е и текстът на чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, съгласно който урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк, т.е. самият законодател прави разграничение между тези три понятия. Ето защо осигуряването на достъп за В. К. до неговия имот 10135.5507.2716 през имота на В. П., базирайки се единствено на Заповед №Г-85 на кмета на общината от 16.08.2011г., с която е предвидено обособяване не на улица, а на частен път, без да са изследвани други възможности за осигуряване на такъв достъп, освен че е в нарушение на цитираните по-горе в мотивите влезли в сила съдебни решения между същите страни, с което е отречено правото на В. К. на сервитут върху имота на оспорващия, то същото противоречи и на материалния закон, чиято цел е да се осигури достъп до имотите, за които вече е предвидено да имат лице към улица по влязъл в сила ПУП, за периода до реализиране на мероприятията по изграждане на комуникационно-транспортната мрежа в прилежащата територия.

В разглеждания случай би била приложима разпоредбата на ал. 2 от чл. 190 ЗУТ, съгласно която при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план, но не на тази норма се е позовал органа като правно основание за издаване на оспорената заповед. Още повече, че в хода на настоящото производство се установи, че към момента на откриване на производството по чл. 190 ЗУТ пред ответника е била в ход процедура по разработване на ПУП-ПРЗ за местност Вилите, където са разположени процесните имоти, но същите не са включени в обхвата на разработката. Това се потвърждава и от приложеното на лист 112 от делото писмо с.д. № 17682/30.10.2025г., където изрично е посочено, че ПИ 10135.5507.2716 и ПИ 10135.5507.2729 не попадат в обхвата на разработката. Към датата на постановяване на настоящото решение се установява, че след обсъждане на постъпилите възражения и нанасяне на необходимите корекции, съобщение за преработения проект за ПУП-ПРЗ е публикуван в бр. 87 на ДВ за 2025 година. Настоящият състав счита, че подаденото от оспорващия В.П. П. З. рег. № АГУП25001498АС от 13.10.2025г. (л. 122 от делото) с искане неговият имот и този на В. К. да бъдат включени в обхвата на разработката на този ПУП-ПРЗ за местност Вилите дава по-големи гаранции за правилното разрешаване на проблема с осигуряването на достъп до имота на К.. Още повече, че друг вариант за достъп беше обсъден и предложен от вещото лице арх. Бр. К. при изготвяне на експертизата по делото.

Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи, че начинът, по който се е осъществявал достъп до ПИ 10135.5507.2716 преди същият да бъде придобит от заинтересованата страна В. К., е обстоятелство, което лежи извън предмета на разглеждания правен спор и не повлиява на горните изводи на съда.

С оглед горното съдът намира, че Заповед № 0749/11.03.2025 г. на Кмета на Община Варна, чрез зам. кмета на Община Варна, съгласно Заповед № 4435/20.12.2023 г., следва да бъде отменена, като материално незаконосъобразна.

При този изход на делото претенцията на В. П. П. за присъждане на разноски е основателна. С настоящото решение съдът следва да осъди ответника на осн.чл.143 ал.1 от АПК да му заплати изцяло направените по делото разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, а именно: които са своевременно претендирани и надлежно доказани, а именно - 25 лв. държавна такса (10,00 лв. + 15,00 лв.), 1 500лв. адвокатско възнаграждение, и 1 000лв. възнаграждения за вещи лица, или общо 2 525 (две хиляди петстотин двадесет и пет) лева.

Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 0749/11.03.2025 г. на Зам. кмета на община Варна, с която на основание чл. 190, ал. 1, във вр. ал. 6 от ЗУТ е разрешено прокарването на временен път с ширина 3,50 м. до УПИ XXVI-120, кв. 11 по ПУП-ПРЗ на местност „Вилите“, представляващ ПИ 10135.5507.2716 собственост на В. Н. К., като път ПИ 10135.5507.2700 продължи на юг, завие на изток и премине през ПИ 10135.5507.2729 по КК на гр. Варна, собственост на В. П. П. покрай северната му граница, като засегната от трасето площ е 85 кв. метра.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на В. П. П., [ЕГН] от гр.Варна, направените в производството разноски в размер на общо 2 525 (две хиляди петстотин двадесет и пет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.