Присъда по дело №72/2021 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: 2
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20212320200072
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 2
гр. Тополовград, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Х.
СъдебниМ.Ст.Т.

заседатели:Ст.Т.Б.
при участието на секретаря А.В. А.
и прокурора Н. Ив. М.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Х. Наказателно дело от общ характер
№ 20212320200072 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс.Н. ИЛ. М. – роден на 27.10.1989 г. в гр.*********, с
адрес: ******************, българско гражданство, с начално образование,
неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че
На неустановен ден в края на месец януари 2021 г. в с.**********,
общ.Тополовград, ул.“*******“ № ***, от пристройка към къщата чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – взломяване на
входна алуминиева врата и използване на техническо средство – метален лост
/щанга/, отнел чужда движима вещ – 1 бр.телевизор марка „Съни“ на
стойност 224,00 лв. от владението на собственика му ХР. Д. ХР. от
с.********, общ.Тополовград, без негово съгласие с намерение
1
противозаконно да го присвои, като е извършил престъплението при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК, както и след като е бил
осъждан два пъти и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението не е
било отложено по чл.66 от НК,
ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.196, ал.1 т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3 и
т.4, предл.2-ро, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б“а“ и „б“ от НК и чл.55, ал.1,
т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален СТРОГ режим, което да
изтърпи в затвор.
ОСЪЖДА подс.Н. ИЛ. М. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР –
Хасково сумата от 117,60 лв. /сто и седемнадесет лева и 60 ст./ направени
разноски от досъдебното производство за възнаграждение на вещо лице и
сумата от 60,00 лв./шестдесет лева/ по сметка на ТгРС – бюджета на
съдебната власт – разноски за възнаграждение на вещо лице.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред
ЯМБОЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в 15-дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 2/17.02.2022 г. по НОХД № 72/2021 г.

Обвинението против подс.Н. ИЛ. М. от с.**********, общ.Тополовград
е за това, че на неустановен ден в края на месец януари 2021 г. в
с***********, общ.Тополовград, ул.“*******“ № **, от пристройка към
къщата чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот –
взломяване на входна алуминиева врата и използване на техническо средство
– метален лост /щанга/, отнел чужда движима вещ – 1 бр.телевизор марка
„Съни“ на стойност 224,00 лв. от владението на собственика му ХР. Д. ХР. от
с.*********, общ.Тополовград, без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като е извършил престъплението при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК, както и след като е бил
осъждан два пъти и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението не е
било отложено по чл.66 от НК, престъпление по чл.196, ал.1 т.2, вр.чл.195
ал.1, т.3 и т.4,предл.2-ро, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.29 ал.1 б“а“ и „б“ от НК.
В с.з. представителят на РП-Ямбол, ТО-Тополовград поддържа
обвинението срещу подсъдимия, като пледира, че то е доказано по безспорен
и несъмнен начин и се подкрепя от събрания доказателствен материал.
Поради това моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия
за виновен по обвинението и му наложи наказание при „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг
режим и наказанието да бъде определено при условията на чл.55 ал.1т.1 от
НК.
Делото бе разгледано в отсъствие на подсъдимия при условията на
чл.269, ал.3, т.1 от НПК, тъй като въпреки че обвинението е за тежко
умишлено престъпление, подсъдимият е многократно призован, не е намерен
на посочения от него адрес и е променил същия, без да уведоми съответния
орган и на същия на основание чл.94 ал.1 т.8 от НПК бе назначен служебен
защитник – адв.Пл.М. от АК – Ямбол.
Подсъдимият М. не се явява в съдебно заседание и се представлява от
служебния си защитник адв.Пл.М. от АК – Ямбол. Служебният защитник
пледира, че от доказателствата по делото не се установява по безспорен и
категоричен начин подсъдимият да е осъществил престъпното деяние, за
което му е повдигнато обвинение, счита че събраните доказателства не са
достатъчни и не са убедителни и поради това пледира подсъдимия да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно пледира, че ако
подсъдимия бъде признат за виновен пледира за справедливо наказание,
което да постигне целите по чл.36 от НК и наказанието да бъде определено
при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК – многобройни смекчаващи вината
1
обстоятелства и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една година, което подсъдимия да изтърпи ефективно.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Св.Х.Х. притежавал имот находящ се в село *******, на ул.********
№**, но през по-голямата част от годината, заедно със съпругата си живеел
във Великобритания при децата си. Когато той и съпругата му отсъствали от
село Устрем, имотът бил заключен и е оставил ключ за къщата на шурея си –
св.Х.К., който да наглежда имота.
На неустановен ден в края на месец януари 2021 г. подс.Н. ИЛ. М. бил
сам в село ******** и тъй като нямал пари решил да влезе в къщата на Х.Х.,
находяща се на ул.******** № ***, в село ********, за която къща знаел, че
никой не живее там. През скъсаната оградна мрежа, която била отъпкана
подс.М. влязъл в двора. Там намерил метален лост/щанга/, с помощта на
който изкъртил бравата и отворил вратата на лятната кухня /пристройка/
намираща се до къщата. Влязъл в пристройката и видял телевизор марка
„Съни“, взел го и го занесъл в дома си, след което го продал за 30 лева на
непознати за него хора. На 20.01.2021 г. св.Костадинов, който живеел в село
************ пътувал за Тополовград и решил да погледне имота на сестра
си. Когато влязъл в двора забелязал, че вратата на пристройката била
отворена, бравата изкъртена и оставена на масичката в коридора. По вратата
имало белези от удари, влязъл в стаята и установил липсата на 32 инчов
телевизор, марка „Съни“. Веднага сигнализирал за извършаната кражба и
изчакал органите на полицията. При пристигането на оперативната група е
бил извършен оглед на местопроизшествие, при който не са били иззети
следи или веществени доказателства. От назначената по досъдебното
производство експертиза е видно, че стойността на откраднатия телевизор е
224 лв.
Видно от приложената по делото справка за съдимост се установява, че
подс.М. преди извършване на настоящото деяние е осъждан с влязла в сила
присъда за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок не
по-малко от една година, изтърпяването на което не е отложено по чл.66 ал.1
от НК, както и е осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления, като изтърпяването на наказанията поне по една от
тях не е отложено по смисъла на чл.66 от НК, а именно: с Присъда № 85/2015
г. по НОХД № 80/2015 г. на ТгРС, в законна сила от 17.12.2015 г. е осъден за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от
НК на „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, при строг режим; с
Определение № 65/2016 г. по НОХД № 173/2016 г. на РС – Свиленград, в
законна сила от 01.06.2016 г. е осъден за престъпление по чл.195 ал.1 т.7,
вр.чл.194, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.28 ал.1 от НК на „Лишаване от свобода“ за срок
от четири месеца, при строг режим. С Определение № 183 от 2016 г. по ЧНД
2
№ 204/2016 г. на РС – Свиленград е определено общо наказание по
горепосочените две присъди в размер на четири месеца „лишаване от
свобода“, което е изтърпяно на 22.07.2016 г. Със споразумение № 56/2017 г.
по НОХД № 181/2017 г. в законна сила от 07.03.2017 г. е осъден за
престъпление по чл.196, ал.1 т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.29, ал.1 б“б“ от НК на „Лишаване от свобода“ за срок от една година
при строг режим. С Определение № 40/2017 г. по НОХД № 41/2017 г. на РС –
Тополовград е осъден за престъпление по чл.196, ал.1 т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3
и 4, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.29 ал.1 б“б“ от НК на „Лишаване от свобода“ за срок
от една година при строг режим. С определение № 55/09.08.2017 г. по ЧНД №
60/2017 г. на ТгРС е определено общо наказание по НОХД № 181/2017 г. на
РС – Свиленград и НОХД № 41/2017 г. на РС – Тополовград в размер на една
година „лишаване от свобода“ при строг режим. С Присъда № 28/2018 г. по
НОХД № 55/2017 г. на РС – Тополовград в сила от 02.08.2018 г. е осъден за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3 и 4, вр.чл.194,ал.1,
вр.чл.29, ал.1 б“б“ от НК на „лишаване от свобода“ за срок от две години, при
строг режим, като между наказанията по посочената присъда и по НОХД №
181/2017 г. на РС – Свиленград и НОХД № 41/2017 г. на РС – Тополовград е
определено общо наказание лишаване от свобода за срок от две години, при
строг режим, изтърпяно на 23.05.2019 г.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите, които съдът
кредитира, тъй като са обективни, безпротиворечиви и безпристрастни.
В подкрепа на така установената фактическа обстановка са и писмените
доказателства по делото, които съдът кредитира, тъй като са документи,
издадени в съответната форма и ред.
На основата на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Безспорно по делото се установи, че подс.Н. ИЛ. М. е извършил
престъплението, в което е обвинен.
От обективна страна се установи, че на неустановен ден в края на месец
януари 2021 г. в с.******, общ.Тополовград, ул.“*******“ № ** от
пристройка към къщата чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот – взломяване на входна алуминиева врата и използване на
техническо средство – метален лост /щанга/, отнел чужда движима вещ – 1
бр.телевизор марка „Съни“ на стойност 224,00 лв. от владението на
собственика му ХР. Д. ХР. от с.*********, общ.Тополовград, без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като е извършил
престъплението при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК, както и след като е
бил осъждан два пъти и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението не е
3
било отложено по чл.66 от НК.
С оглед осъжданията на подсъдимия настоящото деяние на М. се явява
осъществено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б“а“
и „б“ от НК. В случая са налице и квалифициращи признаци, деянието е
извършено чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот
– разбиване на катинара на входната врата и чрез използване на техническо
средство – металния лост /щанга/ с помощта на който е отворил вратата и е
отнел вещта.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл
– подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал негово
настъпване.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази със
следното: видно от приложената справка за съдимост подсъдимият е
многократно осъждан.
Съдът, като взе предвид младата възраст на подсъдимия,
самопризнанията му и съдействието му за разкриване на обективната истина
по делото, прецени че в случая са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко, съдът определи наказанията при условията на чл.55 от
НК и му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
при първоначален строг режим по чл.57, ал.1, т.2, б“б“ от ЗИНЗС.
Съдът счита, че така наложеното наказание ще съдейства за поправяне
и превъзпитание на осъдения към спазване на законите и добрите нрави и ще
въздейства предупредително върху него и другите членове на обществото.
С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия да заплати
направените разноски от досъдебното производство в размер на 117,60 лв. и
от съдебното производство за възнаграждение на вещо лице в размер на 60,00
лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си

4