ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2474
Варна, 13.09.2023 г.
Административният съд – Варна – ХV състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: |
ЕВЕЛИНА ПОПОВА |
Като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА административно дело № 1274 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С подадена в срока по чл. 248 ал. 1 предл.
първо ГПК вр. чл. 144 АПК молба с. д. № 11716/09.08.2023 г. /л. 112 и 113 от
делото/ пълномощникът на жалбоподателя адвокат Р.Д. е поискала съдът да допълни
в частта за разноските постановеното по делото решение № 939/30.06.2023 г. като
се произнесе по своевременно заявеното в хода на съдебното производство искане
да й се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 ЗАдв.
В едноседмичния срок по чл. 248 ал. 2 ГПК
вр. чл. 144 АПК пълномощникът на директора на ТП на НОИ – Варна е подал писмен
отговор с. д. № 12197/24.08.2023 г., с който при позоваване на обстоятелството,
че решението в по-голямата част е неблагоприятно за жалбоподателя, е оспорил
като неоснователно подаденото искане по чл. 248 ал. 1 ГПК.
Искането по чл. 248 ал. 1 ГПК е предявено от
надлежна страна, пред компетентния да се произнесе по него съд и в 14-дневния
срок по чл. 248 ал. 1 ГПК, започващ да тече за жалбоподателя от редовно
извършеното на 27.07.2023 г. връчване на постановеното по делото решение №
939/30.06.2023 г. Поради това е процесуално допустимо.
За да се произнесе по основателността му,
съдът съобрази следното:
С постановено по делото решение №
939/30.06.2023 г. е уважена частично подадената от В.А.В. жалба срещу решение №
2153-03-67/11.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна като решението е
отменено в частта, с която е отхвърлена
подадената от В.А.В. жалба вх. № 4004-03-60#6/11.04.2022 г. срещу постановения
по заявление вх. № 4004-03-60/03.02.2022 отказ изх. № 4004-03-60#5/31.03.2022
г. на контролния орган в ТП на НОИ – Варна за заверка в осигурителната книжка
на осигурителния му стаж и доход за периода м. януари – м. март 2011 г. и е
оставено в сила в останалата част.
Съгласно чл. 143 ал. 1 АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Предвид съществуващата в АПК празнота по въпроса как следва да се
процедира в случаите на частична отмяна на оспорения административен акт,
следва по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК в тези случаи да се прилага
чл. 78 ал. 1 ГПК като заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за един
адвокат следва да му се овъзмезди от ответника съразмерно на уважената част от
оспорването.
На л. 44 от делото е приложен сключеният
между жалбоподателя В.А.В. и пълномощника му по делото адвокат Р.Д. договор за
правна защита и съдействие от 09.09.2022 г., според клаузите на който клиентът
се освобождава, на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, от заплащането на
адвокатско възнаграждение като уговореното такова между двете страни в размер
на 350 лв. следва да се заплати на адвоката при условията на чл. 38 ал. 2 ЗАдв.
Съгласно цитираната в договора разпоредба на
чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица като в този случай, на основание чл.
38 ал. 2 ЗАдв, ако в съдебното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя
от съда в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2, като
съдът осъжда другата страна да го заплати.
Искането за прилагане на чл. 38 ал. 2 ЗАдв е
направено своевременно от адвокат Д. в пледоарията й по съществото на спора в
с. з. на 31.05.2023 г. Частичното уважаване на подадената от доверителя й
жалба, сочещо на принципната приложимост на нормите за разпределяне на
отговорността за разноски, и клаузата в сключения между клиента и адвоката
договор за правна помощ, според която адвокатът оказва на основание чл. 38 ал.
1 т. 2 ЗАдв безплатна адвокатска помощ на клиента по делото, обуславят
основателността на искането за прилагане на чл. 38 ал. 2 ЗАдв.
Макар съдът да не е обвързан с посоченото в
договора за правна помощ възнаграждение за адвоката от 350 лв., тъй като
съгласно чл. 38 ал. 2 ЗАдв той сам определя размера му, използвайки като
възможна най-ниска изходна база този по Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет, следва да се посочи, че договореният в случая между двете
страни размер на адвокатското възнаграждение кореспондира напълно на минимално
предвидения по чл. 8 ал. 2 т. 2 от наредбата в действащата й редакция към
момента на сключване на договора /тази от ДВ бр. 68/2020 г., действала до
влизане в сила на изменението на разпоредбата от ДВ бр. 88/2022 г./.
При това положение, като се има предвид, че
чл. 38 ал. 2 ЗАдв не поставя определянето на дължимия от насрещната страна
размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от степента на уважаване на
жалбата/иска и същевременно изрично регламентира, че той не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2, то следва, че на адвокат Д.
по силата на чл. 38 ал. 2 ЗАдв следва да се определи адвокатско възнаграждение
в размер на 350 лв. за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство на жалбоподателя по делото. За тази сума следва, на основание
чл. 248 ал. 1 ГПК, постановеното решение да се допълни в частта за разноските
като ТП на НОИ – Варна бъде осъдено да я заплати на пълномощника на
жалбоподателя адвокат Р.Д.. Що се отнася до довода на адвокат Д., че при
определянето на размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази и
факта на проведени по делото повече от две открити съдебни заседания, съдът
намира за основателно възражението на ответника, че причината за отлагане на
делото в повече от две съдебни заседания е свързана с несвоевременното
снабдяване на пълномощника на жалбоподателя с поискани от него доказателства по
делото.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ДОПЪЛВА В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ решение № 939/30.06.2023
г. като ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Варна да заплати на адвокат Р.Д.
*** по карта VAK1672, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал.
2 ЗАдв, в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС
РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
Съдия: |
||