Определение по дело №1274/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 септември 2023 г.
Съдия: Евелина Иванова Попова
Дело: 20227050701274
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

2474

Варна, 13.09.2023 г.

Административният съд – Варна – ХV състав,  в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЕВЕЛИНА ПОПОВА

Като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА административно дело № 1274 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С подадена в срока по чл. 248 ал. 1 предл. първо ГПК вр. чл. 144 АПК молба с. д. № 11716/09.08.2023 г. /л. 112 и 113 от делото/ пълномощникът на жалбоподателя адвокат Р.Д. е поискала съдът да допълни в частта за разноските постановеното по делото решение № 939/30.06.2023 г. като се произнесе по своевременно заявеното в хода на съдебното производство искане да й се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 ЗАдв.

В едноседмичния срок по чл. 248 ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК пълномощникът на директора на ТП на НОИ – Варна е подал писмен отговор с. д. № 12197/24.08.2023 г., с който при позоваване на обстоятелството, че решението в по-голямата част е неблагоприятно за жалбоподателя, е оспорил като неоснователно подаденото искане по чл. 248 ал. 1 ГПК.

Искането по чл. 248 ал. 1 ГПК е предявено от надлежна страна, пред компетентния да се произнесе по него съд и в 14-дневния срок по чл. 248 ал. 1 ГПК, започващ да тече за жалбоподателя от редовно извършеното на 27.07.2023 г. връчване на постановеното по делото решение № 939/30.06.2023 г. Поради това е процесуално допустимо.

За да се произнесе по основателността му, съдът съобрази следното:

С постановено по делото решение № 939/30.06.2023 г. е уважена частично подадената от В.А.В. жалба срещу решение № 2153-03-67/11.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна като решението е отменено в частта, с която е отхвърлена подадената от В.А.В. жалба вх. № 4004-03-60#6/11.04.2022 г. срещу постановения по заявление вх. № 4004-03-60/03.02.2022 отказ изх. № 4004-03-60#5/31.03.2022 г. на контролния орган в ТП на НОИ – Варна за заверка в осигурителната книжка на осигурителния му стаж и доход за периода м. януари – м. март 2011 г. и е оставено в сила в останалата част.

Съгласно чл. 143 ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Предвид съществуващата в АПК празнота по въпроса как следва да се процедира в случаите на частична отмяна на оспорения административен акт, следва по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК в тези случаи да се прилага чл. 78 ал. 1 ГПК като заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат следва да му се овъзмезди от ответника съразмерно на уважената част от оспорването.

На л. 44 от делото е приложен сключеният между жалбоподателя В.А.В. и пълномощника му по делото адвокат Р.Д. договор за правна защита и съдействие от 09.09.2022 г., според клаузите на който клиентът се освобождава, на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, от заплащането на адвокатско възнаграждение като уговореното такова между двете страни в размер на 350 лв. следва да се заплати на адвоката при условията на чл. 38 ал. 2 ЗАдв.

Съгласно цитираната в договора разпоредба на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица като в този случай, на основание чл. 38 ал. 2 ЗАдв, ако в съдебното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2, като съдът осъжда другата страна да го заплати.

Искането за прилагане на чл. 38 ал. 2 ЗАдв е направено своевременно от адвокат Д. в пледоарията й по съществото на спора в с. з. на 31.05.2023 г. Частичното уважаване на подадената от доверителя й жалба, сочещо на принципната приложимост на нормите за разпределяне на отговорността за разноски, и клаузата в сключения между клиента и адвоката договор за правна помощ, според която адвокатът оказва на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв безплатна адвокатска помощ на клиента по делото, обуславят основателността на искането за прилагане на чл. 38 ал. 2 ЗАдв.

Макар съдът да не е обвързан с посоченото в договора за правна помощ възнаграждение за адвоката от 350 лв., тъй като съгласно чл. 38 ал. 2 ЗАдв той сам определя размера му, използвайки като възможна най-ниска изходна база този по Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, следва да се посочи, че договореният в случая между двете страни размер на адвокатското възнаграждение кореспондира напълно на минимално предвидения по чл. 8 ал. 2 т. 2 от наредбата в действащата й редакция към момента на сключване на договора /тази от ДВ бр. 68/2020 г., действала до влизане в сила на изменението на разпоредбата от ДВ бр. 88/2022 г./.

При това положение, като се има предвид, че чл. 38 ал. 2 ЗАдв не поставя определянето на дължимия от насрещната страна размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от степента на уважаване на жалбата/иска и същевременно изрично регламентира, че той не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2, то следва, че на адвокат Д. по силата на чл. 38 ал. 2 ЗАдв следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на жалбоподателя по делото. За тази сума следва, на основание чл. 248 ал. 1 ГПК, постановеното решение да се допълни в частта за разноските като ТП на НОИ – Варна бъде осъдено да я заплати на пълномощника на жалбоподателя адвокат Р.Д.. Що се отнася до довода на адвокат Д., че при определянето на размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази и факта на проведени по делото повече от две открити съдебни заседания, съдът намира за основателно възражението на ответника, че причината за отлагане на делото в повече от две съдебни заседания е свързана с несвоевременното снабдяване на пълномощника на жалбоподателя с поискани от него доказателства по делото.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДОПЪЛВА В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ решение № 939/30.06.2023 г. като ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Варна да заплати на адвокат Р.Д. *** по карта VAK1672, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал. 2 ЗАдв, в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

Съдия: