№ 4531
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100115019 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове по чл. 432 от КЗ – за осъждане на ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД да заплати на ищеца Т. И. Т. обезщетение за претърпени
вреди /имуществени и неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на 07.09.2024г.,
причинено виновно от водач на застраховано при ответника МПС
Ищцата твърди, че на 07.09.2024 г. около 10.15 ч. в гр. София микробус марка
„Ивеко", модел „ 35СЕ4“ с per.№ *********, управляван от А. К. се движел на
заден ход в междублоково пространство с посока на движение от ул. ,Ген. Михаил
Савов“ към ул. „Виолета Якова". Същият, в района зад блок 230, станал причина и
реализирал ПТП с пешеходката - ищцата Т. Т.. Твърди, че вина за настъпването на
ПТП има водачът на застрахования при ответника автомобил. Пострадалата била
откарана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов", гр. София, където били установени
счупване на бедрена шийка на долен ляв крайник и счупване на горния край на
горния край на раменната кост на левия горен крайник. Извършени са три
оперативни интервенции. Ищцата твърди, че е изпитвала значителни интензивни
болки през първия месец след инцидента, като възстановителния период не бил
приключил. Освен болковите симптоми, изпитва негативни емоции и във връзка с
1
търпените неудобства от битов характер, свързани с невъзможността да се
обслужва сама и настъпилата промяна в начина на жИ.т. Иска обезщетение за
търпените негативни емоции, както и възстановяване на извършените разходи за
лечение.. Претендира разноски.
В хода на делото ищцата е починала и на основание чл. 227 от ГПК с
определение от 11.04.2025 г. съдът е конституирал като страни в производството
законните й наследници /съпруг и двама синове/ съгласно представеното
удостоверение за наследници с изх. № РЛН25-УГ51-4586/31.03.2025 г., издадено от
Столична община, р-н „Люлин“ – Т. К. Т., Н. Т. Т. и М. Т. Т..
Ответникът оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на ПТП,
наличието на виновно и протИ.правно поведение на водача на застрахования при
него автомобил, оспорва причинно – следствената връзка между ПТП и сочените в
ИМ травматични увреждания. Твърди съществено съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, което свързва с навлизане и престой на
пътното платно в нарушение на чл. 108 от ЗДвП. Оспорва размера на
претендираното обезщетение, както и дължимостта на акцесорната претенция за
лихва. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника А. П. К. не взима становище
по предявения иск.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
На 07.09.2024 г. около 10:15 часа в град София, ж.к. „Люлин 2“ по алеята на
междублоковото пространство между блок 230 и блок 279, управляваният от А. П.
К. товарен автомобил бус с хладилен фургон „Ивеко Дейли“, модел „35СЕ4“, с рег.
№ *********, при движение на заден ход от ул. „Ген. Михаил Савов“ към ул.
„Виолета Якова“ реализирал ПТП с движещата се зад автомобила пешеходка Т. И.
Т..
За произшествието е съставен констативен протокол с пострадали лица от
07.09.2024 г., като е образувано досъдебно производство № 11254/2024 г. по описа
на СДВР, неприключило до момента.
След инцидента пострадалата била настанена в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
ЕАД с диагноза „счупване на бедрената шийка, закрито“. Съгласно два броя
епикризи, издадени от лечебното заведение, същата претърпяла три оперативни
интервенции и била изписана на 24.09.2024 г.
Във връзка с проведеното лечение ищцата е заплатила 7 541,93 лева, за което
2
са представени фактури и фискални бонове.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение по комплексна
съдебно-автотехническа и медицинска експертиза /КСМАТЕ/.
От автотехническата част на заключението се установява механизмът на
настъпване на произшествието. Вещото лице посочва, че основната причина за
настъпване на процесното ПТП е в субективните действия и бездействия на водача
на товарния автомобил, който не бил достатъчно внимателен и не осигурил
безопасността на движението на заден ход. Същият имал възможност да види
движещата се по алеята пешеходка, преди да се качи в автомобила и да потегли, и
бил единственият, който трябва да осигури безопасността на движението си на
заден ход. Вещото лице освен това установява, че пострадалата от своя страна
макар да не е имала възможност да възприеме автомобила е имала възможност да
чуе шума на двигателя и гумите и да излезе извън платното за движение, докато
бусът премине покрай нея. Последната следвало сама да осигурява безопасността
си, когато се движи по платното за движение, като се оглежда и ослушва.
От медицинската й част на експертизата се установяват вида и характера на
получените от пострадалата травматични увреждания. Установява се, че е
получила субкапитално счупване на лявата бедрена шийка и фрактура на лявата
раменна кост в горната й част с разместване. Медикобиологичната характеристика
на травмите по отделно и в съвкупност определяла трайно нарушена функция на
левия долен и левия горен крайник за период по-голям от 30 дни. Проведеното по
спешност лечение на пострадалата било оперативно и включвало тотална
алопластика на лявата тазобедрена става на 10.09.2024 г. и ексцизия на лезии на
друга мека тъкан на 12.09.2024 г. Типа на счупване на бедрената шийка наложило
смяна на биологичната тазобедрена става с изкуствена, чието поставяне се
определяло като състояние с трайно нарушена трудоспособност от 50 %
пожизнено. По повод счупването на лявата раменна става също било проведено
оперативно лечение – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с
плака и винтове. В острия период болките при ищцата били много силни – не
можела да ходи и стъпва на левия долен крайник. Следоперативно болковият
симптом бил свързан с проникването през меките тъкани, наместването на
счупването на хумеруса и протезирането на лявата ТБС. Не можела да ползва
помощно средство с лявата ръка, било необходимо да не стъпва първоначално на
левия долен крайник. Това създало неудобство от необходимостта за
продължителен постелен режим, включително и тоалетна в леглото. През периода
3
на възстановяване болките били продиктувани от ограничените активни движения
в ставите на левите крайници. В съдебно заседание вещото лице М. посочва, че
периода на възстановяване, включващ костното зарастване на счупванията, а
функционалното възстановяване на засегнатите граници е за периода от 200 до 250
дни. Ищцата не е могла да използва травмираната ръка за опора около 50-60 дни,
което от своя страна забавило възстановяването. Функцията се възстановявала
бавно и постепенно за срок около 90-120 дни. Във връзка с настъпилата смърт не
било възможно да се определят степените на функционално възстановяване на
оперираните стави. Според вещото травматичните увреждания били в причинна
връзка с процесното ПТП, а направените разноски за лечение, за които по делото
са налице фискални документи, били направени във връзка с травматичните
увреди.
По отношение на претърпените от пострадалата болки и страдания по
делото е разпитана свидетелката Н. Т., чиито показания съдът не намира основание
да не цени. Същата установява, че претърпените при ПТП травми наложили,
операция на крака със сменяне на тазобедрена става на ляв крак и лява ръка. В
първите дни след операцията, пострадалата изпитвала силни болки. Сочи, че след
изписването й била само на легло, не можела да се обслужва, ползвала /с помощта
на близките си/ памперси, залежала се, получила рани, а лявата й ръка била цялата
в синьо. От залежаването мускулите й отслабнали. Не можела да става от леглото,
изпитвала страх да не падне. Използвали услугите на рехабилитатор за
раздвижване, но не можела да се раздвижва сама, защото се страхувала. При опит
да стане поднала, след което повече не посмяла да става.
Безспорно е установено по делото, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие отговорността на водача на лек автомобил „Ивеко
Дейли“ с рег. № ********* е застрахована при ответника със застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на настъпване
на ПТП.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”, при наличието на всички обективни и
субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
4
отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента,
като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право
са: 1/валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното
застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното
събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие — ПТП; 3/. претърпени вреди
в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира
застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - протИ.правно
деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на
застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената
вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени
/писмени доказателства, свидетелски показания и експертни заключения/ -
причинено на 07.09.2024 г. от А. П. К. – водач на застрахованото при ответника
МПС товарен автомобил „Ивеко Дейли“, модел „35СЕ4“ с per. № *********,
пътно-транспортно произшествие в град София, който нарушавайки правилата за
движение по пътищата, а именно чл. 40 от ЗДвП, при движение на заден ход не
съобразил движещата се зад автомобила и попътна него по пътното платно
пешеходка Т. И. Т., при което същата пострадала.
Вина за настъпването на процесното ПТП има водачът А. П. К., който не
проявил необходимото внимание и не обезопасил маневрата си „движение на заден
ход“, при което реализирал ПТП /така КСМАТЕ/.
Безспорно е установено по делото наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователното дружество — ответник и собственикът
на товарен автомобил „Ивеко Дейли“, модел „35СЕ4“ с per. № *********, с който
виновно е реализирано пътно-транспортното произшествие.
При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в
закона предпоставки: протИ.правно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна
връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат -
телесните увреждания, разходите за лечение и търпените болки и страдания от
страна на пострадалата са в пряка причинно-следствена връзка с протИ.правното
деяние /така заключението на вещото лице медицински експерт по КСМАТЕ/.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
5
последица от увреждането — имуществени и неимуществени такива, като
размерът на неимуществените вреди следва да се определи от съда по
справедлИ.ст, съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Досежно размера на претърпените имуществени вреди са представени
разходооправдателни документи, от които се установява, че ищцата е заплатила за
лечението си общо 7 541,93 лева, които са направени във връзка с причинените от
процесното ПТП увреждания /така заключението вещото лице – медицински
експерт/, поради което тези разходи подлежат на репариране.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която
при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на
застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в
постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г.
на II ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I ТО на ВКС, решение
103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д.
518/29 г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в посочената практика на ВС и
трайната практика на ВКС, на обезщетяване на посоченото основание подлежат
всички „неимуществени вреди”, включващи всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи
в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите — счупване на лява бедрена шийка и фрактура на лява
раменна кост с разместване, при което били извършени три оперативни намеси,
възрастта на пострадалата към момента на настъпване на увреждането — 81
години, срокът за възстановяване — около 200 дни, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното й състояние / в т.вр показанията на
свидетеля/ , обществено икономическите условия към 2024 г. /МРЗ от 933 лева/
съдът намира, че сумата от 60 000 лв. представлява справедлИ. обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер
съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедлИ.ст, така и
да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на
непозволеното увреждане.
6
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключенията на СМЕ/, че пострадалата е търпяла и търпи негативни емоции —
болки и страдания в период от повече от шест месеца след произшествието, които
били много силни в начало. Наложило се да претърпи три операции, при едната от
които й била поставена изкуствена става. До смъртта си пострадалата била на
постелен режим. Предвид това, съобразявайки обичайното проявление и характер
на претърпените травми, които включват и болкови симптоми, съобразявайки
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, съдът намира че
справедливия размер на обезщетението за претърпените болки и страдания е в
размер на 60 000 лв. Обезщетение в такъв размер би могло да обезщети
претърпените от ищцата негативни емоции.
В настоящия случай, ответникът заявява възражение за съпричиняване с
оглед неправилно движение на пострадалата при пресичане на пътното платно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалата
трябва обективно да е допринесла за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че причина за
настъпване на ПТП-то е поведението на водача на товарен автомобил „Ивеко“,
който не осигурил безопасното извършване на маневра „движение на заден ход“ и
не бил достатъчно внимателен за преминаващи по платното пешеходци, в резултат
от което настъпило процесното ПТП. Установява се, че при потеглянето на буса на
заден ход пешеходката се е намирала върху асфалтовата настилка на алеята и е
вървяла попътно на автомобила. В експертизата е посочено също така, че същата е
имала възможност да предотврати удара, ако е проявила внимание. Макар и да не е
могла да види приближаващия товарен автомобил е имала възможност да чуе звука
от двигателя и гумите му и да излезе извън платното за движение.
По аргумент от чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП, при пресичане на пътното
платно пешеходците са длъжни да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане. В
случая пострадалата се е движила по дължината на пътното платно поради липса
на тротоар, но е следвало да положи повече внимание и да се оглежда за движещи
7
се в близост автомобили, като съобрази поведението си с тях, спирайки встрани от
пътя и изчаквайки преминаването му. Все пак законът санкционира в по-голяма
степен поведението на водачите на МПС-та, отколкото това на пешеходците -
последните са по-уязвими участници в движението, а съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП водачите на МПС-та следва да бъдат внимателни и предпазливи към тях.
Макар приносът за настъпване на произшествието да е преимуществено на водача
на лекия автомобил /същият е следвало преди започване на маневрата да се убеди,
че пътят зад него е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за
другите участници в движението, а по време на движението непрекъснато да
наблюдава пътя зад автомобила, а при невъзможност – да осигури лице, което да го
направлява, или по друг начин да осигури безопасността на движението/ то в
случая принос за настъпването на ПТП има и пострадалата.
Поради това съдът прие за основателно наведеното възражение - с
поведението си, движейки се на пътното платно, без да внимава за преминаващи
автомобили, пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат,
при процент на съпричиняване от 10 %. Налице са предпоставките на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение с определения процент на
съпричиняване, а именно от 7 541,93 лева на 6 787,74 лева – обезщетение за
имуществени врени, както и от 60 000 лева на 54 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди.
Поради това съдът прие иска за доказан до размера от 60 787,74 лева, от
които 6 787,74 лева- обезщетение за имуществени вреди и 54 000 лева —
обезщетение за неимуществени вреди, в какъвто размер следва да бъде уважен.
Ответникът дължи и законната лихва върху присъдените обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди от 27.12.2024 г. /датата на която е изтекъл
срокът за произнасяне по претенцията/ до окончателното изплащане на сумата, тъй
като съгласно чл. 497 КЗ застрахователят, дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение от момента на окончателното
произнасяне по претенцията, респ. от изтичане на срока за произнасяне по
претенцията, заведена при ответника. Доколкото претенцията за присъждане на
законната лихва за забава до окончателното плащане на главниците, представлява
материалноправна последица от уважаване на исковете за обезщетение и не се
предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен
диспозитив за претенцията за лихва, считано от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя.
8
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните
имат право на разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер на 1215 лева — заплатени депозит
за възнаграждение на ВЛ, ДТ за СУ, както и 11 645 лева с ДДС — адвокатско
възнаграждение, от които се присъждат 5 591 лева, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи сумата от 2 431,69 лева ДТ по делото, както и 113,05 лева — заплатено от
бюджета на съда възнаграждение за ВЛ, съразмерно на уважената част от исковите
претенции, платими по сметката на СГС.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ицщите сумата от 5 060 лева — адвокатско
възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената
част от исковете претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 от КЗ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да
заплати на Т. К. Т., ЕГН **********, Н. Т. Т., ЕГН **********, и на М. Т. Т., ЕГН
**********, наследници на Т. И. Т., поч. на 25.03.2025г. разделно /по 1/3 на всеки
от тях/ от 60 787,74 лева, от които 6 787,74 лева — обезщетение за имуществени
вреди и 54 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 07.09.2024 г. в град София, ж.к. „Люлин 2“, причинено
виновно от водача А. П. К., управлявал МПС, за което била сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с дружеството — ответник, ведно
със законна лихва, считано от 27.12.2024 г. до окончателното й изплащане, като за
разликата до пълните им предявени размери, ОТХВЪРЛЯ претенциите като
неоснователни.
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН **********, Н. Т. Т., ЕГН **********, М. Т. Т., ЕГН
**********, да платят на „„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
9
гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, сумата от 5 591 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати по сметка на Софийския градски
съд, сумата от 2 544,74 лева - ДТ и платени от бюджета възнаграждения на ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да
плати на адвокат Д. З. от САК, ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в
размер на 5 060 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на А. П. К., като трето лице
помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10