№ 1004
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20211100901010 по описа за 2021 година
СГС е сезиран с искова молба от „Винер-Индустрия и Мениджмънт“ ЕООД, с която са
предявени срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД искове по чл.82, вр. с чл.100
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че по силата на договор за цесия от 01.07.2020 г.
ответникът му е прехвърлил вземания срещу „Албена“ АД в размер на 773 744,40 лв., които
произтичат от сключен на 24.03.2016 г. между ответника и „Албена“ АД договор за доставка
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, по който през периода
10.12.2019 г. - 10.09.2020 г. ответникът е начислил предоставени по договора услуги на
стойност 773 744,40 лв. по издадени от него 17 бр.фактури. Ищецът е предявил в качеството
си на цесионер вземанията по сключения с ответника договор за цесия от 01.07.2020 г., но по
т. дело N 2300/20 г. на СГС е постановено решение за отхвърляне на предявените срещу
„Албена“ АД искове, поради което ответникът отговаря на основание чл.100 ЗЗД за
несъществуване на прехвърлените вземания съразмерно на техния размер. Поддържа се в
допълнителната искова молба, че отговорността на ответника по чл.100 ал.1 ЗЗД се равнява
по размер на стойността на несъществуващите вземания, които ответникът е прехвърлил,
както и че с процесния договор са погасени вземанията на ищеца към ответника, но ищецът
не е получил стойността на несъществуващите вземания, предмет на сключения с ответника
договор за цесия от 01.07.2020 г. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 221 389 лв. - частично от 773 744,40 лв., както и сумата от 2 220,07 лв. - частично
от 7838,06 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.10.2020 г. -
24.11.2020 г.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е подал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове с възражението, че с решението на СГС по т. дело N
2300/20 г. е прието, че вземане от 49871 лв. е било реално прехвърлено на ищеца по
1
процесния договор за цесия, но е било погасено поради прихващане, поради което до този
размер предявеният иск по чл.100 ал.1 ЗЗД е неоснователен. Поддържа се, че по т.дело т.
дело N 2300/20 г. на СГС не е било установено, че за разликата над 49 871 лв. не е
съществувало вземане на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД. Сочи се, че на
19.07.2018 г. ответникът е получил уведомление от „Енергийна финансова група“ АД-в
несъстоятелност за прехвърляне в полза на ищеца на вземане от 773 744,40 лв. по фактура N
8960/30.06.2018 г. - цена на електроенергия, а това задължение на ответника е било погасено
чрез сключване на процесния договор за цесия от 01.07.2020 г. Вземането по фактура N
8960/30.06.2018 г. е било прехвърлено от „Енергийна финансова група“ АД-в
несъстоятелност и на „ЕСО“ АД, на който ответникът е платил сумата от 520 000 лв.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с
довода, че процесният договор за цесия е породил действие за съществувалите към датата на
сключването му вземания, а вземанията в размер на 49 871 лв. са погасени чрез извършено
от „Албена“ АД прихващане с вземания, възникнали преди договора за цесия и прихванати
преди това. Процесният договор за цесия не е породил действие за вземанията по фактури,
издадени след 01.07.2020 г., предявени частично за сумата от 171 518 лв. Поддържа се от
ищеца, че ответникът следва да отговаря, защото с прехвърлянето на несъществуващи
вземания е погасил своите задължения към ищеца, което е уговорено в клаузата на чл.9 от
договора за цесия.
Ответникът е подал допълнителен писмен отговор, с който поддържа оспорването на
исковете с възражението, че ищецът претендира да е имал вземане срещу ответника в
размер на 773 744,40 лв. по издадена от „Енергийна финансова група“ АД-в
несъстоятелност фактура N 8960/30.06.2018 г., а по тази фактура ответникът е платил на
„ЕСО“ АД сумата от 520 000 лв.
Към настоящото дело е приложено т. дело N 2300/20 г. на СГС, приключило с влязло в
сила решение от 21.12.2022 г., с което са отхвърлени предявените от „Винер-Индустрия и
Мениджмънт“ ЕООД срещу „Албена“ АД частични искове с правно основание чл.99 ал.1,
вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 49 871 лв. - цена на предоставени от „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД услуги за периода 10.12.2019 г. – 01.07.2020 г. по фактури с N-ра:
0393/19.12.2019 г., 0394/28.01.2020 г. 0395/10.02.2020 г., 0396/28.02.2020 г., 0397/11.03.2020 г.,
0398/25.03.2020 г. 0399/13.04.2020 г., 0400/27.04.2020 г. 0401/11.05.2020 г., 0402/27.05.2020 г.,
0403/11.06.2020 г. и 0404/29.06.2020 г., като погасени поради прихващане с насрещни
вземания до размера от общо 49 871 лв. на „Албена“ АД срещу „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД, произтичащи от фактура N *********/22.01.2020 г. и фактура N
*********/22.01.2020 лв., и като неоснователни частичните искове за разликата от
49 871 лв. до предявените размери от 221 389 лв. за периода 01.07.2020 г. – 10.09.2020 г. по
фактури с N-ра: 0405/13.07.2020 г., 0406/28.07.2020 г. 0407/11.08.2020 г., 0408/25.08.2020 г. и
0409/10.09.2020 г., частично от 773 744, 40 лв. за целия период 10.12.2019 г. – 10.09.2020 г.,
както и предявените искове с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 2 220,07 лв. - за
периода 20.10.2020 г. - 24.11.2020 г., частично от 7 738,06 лв. По това дело „Водоснабдяване
2
и канализация Добрич“ АД е участвал като трето лице на страната на „Винер-Индустрия и
Мениджмънт“ ЕООД.
Приложено е и т.дело N 85/21 г. на окръжен съд - гр.Добрич, приключило с влязло в сила
решение от 07.05.2024 г. на апелативен съд –Варна по т.дело N 94/23 г., с което са
отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД срещу
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, искове по чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД за сумата от 520 000 лв., представляваща платена при начална липса на основание цена
на ел.енергия по фактура №**********/30.06.2018 г., задължението по която е прехвърлено
на „Есо“ ЕАД с договор за цесия от 19.07.2018г., сключен с „Енергийна финансова група“
АД, както и искът по чл.86 ЗЗД за сумата от 16 901,35 лв. - обезщетение за забава за периода
26.02.2021 г. - 22.07.2021 г. Решението е постановено при участието на „В.“ ЕООД, ЕИК ***
- трето лице помагач на страната
на ищеца.
Представен е договор за цесия от 17.07.2018 г., от който се установява, че „Енергийна
финансова група“ АД- сега в несъстоятелност /от 28.08.2018 г./ е прехвърлил на „Винер-
Индустрия и Мениджмънт“ ЕООД вземане в размер на 773 744, 40 лв., по които длъжник е
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, а основанието на прехвърлените вземания е
цена за продажба на електрическа енергия за м.06.2018 г. по фактура N 8960/30.06.2018 г.
Представено е уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД, с което „Енергийна финансова група“ АД-
сега в несъстоятелност /от 28.08.2018 г./ е уведомила „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД за прехвърляне на вземането от 773 744, 40 лв. в полза на „Винер-Индустрия и
Мениджмънт“ ЕООД. Върху уведомлението е направено отбелязване, че е получено на
19.07.2018 г. и е поставен вх.N 3675.
Представен е договор за цесия от 19.07.2018 г., от който се установява „Енергийна
финансова група“ АД- сега в несъстоятелност /от 28.08.2018 г./ е прехвърлил на
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД вземания в размер на 773 744, 40 лв., по които
длъжник е „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, а основанието им е продажба на
електрическа енергия за м.06.2018 г. по фактура N 8960/30.06.2018 г.
Представено е уведомление, с което „Енергийна финансова група“ АД- сега в
несъстоятелност /от 28.08.2018 г./ е уведомила „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД
за прехвърляне на вземането от 773 744, 40 лв. в полза на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД. Върху уведомлението е направено отбелязване, че е получено на 19.07.2018
г. и е поставен вх.N 3699.
Представено е влязло в сила решение от 26.01.2022 г. на окръжен съд - гр.Добрич по
т.дело N 14/20 г., с което „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е осъден да плати на
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД сумата от 258 190,48 лв. - по договор за цесия
от 19.07.2018 г. Решението е постановен при участието на „Енергийна финансова група“
АД- сега в несъстоятелност /от 28.08.2018 г./, конституирана на страната на
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД.
3
Представен е договор за цесия от 01.07.2020 г., от който се установява, че
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е прехвърлил на „Винер-Индустрия и
Мениджмънт“ ЕООД вземанията си срещу „Албена“ АД за сумата от 773 744,40 лв. по
фактури, издадени въз основа на договор 16 от 24.05.2016 г. В клаузата на чл.3.1 страните са
се съгласили, че „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД погасява своето задължение
към „Винер-Индустрия и Мениджмънт“ ЕООД за сумата от 773 744,40 лв. по договор за
цесия от 17.07.2018 г. чрез прехвърляне в полза на „Винер-Индустрия и Мениджмънт“
ЕООД на вземания срещу „Албена“ АД в размер на 773 744,40 лв. по издадени от
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД фактури.
Представено е уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД, с което „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД е уведомил „Албена“ АД за прехвърляне на вземанията в размер на 773 744,40
лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.82, вр.
с чл.100 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Установи се от договор за цесия от 01.07.2020 г., че между страните е постигнато съгласие
ответникът да прехвърли на ищеца вземания срещу „Албена“ АД от 773 744,40 лв., както и
че с прехвърляне на вземанията ответникът погасява задължението си към ищеца от
773 744,40 лв. - по сключен между ищеца и „Енергийна финансова група“ АД договор за
цесия от 17.07.2018 г. /фактура N 8960/30.06.2018 г./.
Според съда процесният договор съдържа елементи и представлява комбинация на
договор за „даване вместо изпълнение“ по чл.65 ал.2 ЗЗД и на договор за цесия по чл.99 ЗЗД.
Преследваната от страните цел е да се погаси задължението на ответника към ищеца от
773 744,40 лв., на която сума ищецът има право по сключен с „Енергийна финансова група“
АД договор за цесия от 17.07.2018 г. Ищецът цесионер се е съгласил да приеме
прехвърленото от ответника вземане вместо изпълнение - „solvendi causa“. Прехвърлянето
от ответника на вземания срещу „Албена“ АД представлява „даване“ в полза на ищеца
вместо изпълнението от ответника на задължение от 773 744,40 лв.
При този „смесен“ договор последиците от неизпълнение на задължението на ответника
да „даде“ на ищеца съществуващи вземания следва да се уреждат от правилата за
прехвърляне на вземания - чл.100 ЗЗД.
Преди сключване на процесния договор е бил сключен на 17.07.2018 г. договор за цесия, с
който „Енергийна финансова група“ АД- сега в несъстоятелност прехвърля на ищеца
вземане срещу ответника от 773 744, 40 лв. - по фактура N 8960/30.06.2018 г. Волята на
4
страните по процесния договор е била срещу погасяването на паричния дълг на ответника
към ищеца - по фактура N 8960/30.06.2018 г., ищецът да получи вземанията на ответника
срещу „Албена“ АД, което сочи, че прехвърлянето на вземания по процесния договор е
възмездно. Доколкото предмет на спора не е вземането за цена за продажба на ел.енергия по
фактура N 8960/30.06.2018 г. в размер на 773 744, 40 лв., прехвърлено на ищеца от
„Енергийна финансова група“ АД с договор за цесия от 17.07.2018 г., извън предмета на
спора е дали ищецът е легитимиран да получи плащане по фактурата.
След като процесният договор е възмезден, ответникът в качеството на цедент отговаря за
съществуването на вземането - чл.100 ЗЗД. Следва да се отбележи, че по т.дело N 14/20 г. и
т.дело N 85/21 г. на окръжен съд - гр.Добрич е прието, че не ищецът, а „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД е легитимиран като кредитор на ответника за вземане от
773 744,40 лв. по фактура N 8960/30.06.2018 г., но това не рефлектира върху възмездността
на процесната цесия, а евентуално би имало значение, ако се прилага нормата на чл.100 ал.2
ЗЗД.
Искът на ищеца като цесионер срещу „Албена“ АД е отхвърлен изцяло с решение от
21.12.2022 г. по т. дело N 2300/20 г. на СГС, а ответникът цедент е участвал като трето лице
на страната на ищеца, поради което ответникът е обвързан от мотивите, както и от СПН
относно спорното право. Съдът на основание чл.223 ал.1 и ал.2 ГПК приема за установено,
че ответникът като цедент е в пълно неизпълнение, защото е цедирал на ищеца
несъществуващи вземания, включително и вземането до размера от 49 871 лв., погасено чрез
възражение за прихващане с обратна сила още преди договора за цесия от 01.07.2020 г. /т.1
ТР № 2 от 18.03.2022 г. по тълк.д. № 2/2020 г., ОСГТК на ВКС/.
В нормата на чл. 100 ал. 1 ЗЗД е предвидено изключение от общото правило на чл. 26 ал.
2 ЗЗД, според което липсата на предмет е основание за нищожност на сделката. При
прехвърляне на несъществуващо вземане договорът за цесия не е недействителен, защото за
цедента възниква на основание чл.100 ЗЗД отговорност за неизпълнение на договорно
задължение /определение № 524/19.07.2011 г., т.д. № 186/2010 г. на ВКС/.
По отношение на подлежащата на репариране вреда. Систематическото тълкуване на
нормите на чл.100 ал.1 и на ал.2 ЗЗД обуславя извода, че отговорността на цедента по чл.100
ал.2 ЗЗД е по-строга - при изрична уговорка за реалното събиране на прехвърленото вземане,
но до размера на онова, което цедентът е получил. Това систематическо тълкуване налага
извода, че при по-леката форма на отговорност по чл.100 ал.1 ЗЗД /за съществуване на
вземането/, която е приложима в случая, нейният размер не се равнява на стойността на
несъществуващото вземане. Това е така, защото дори и при поета от цедента гаранция за
реалното събиране на прехвърленото вземане отговорността му в хипотезата на чл.100 ал.2
ЗЗД не се съизмерява със стойността на цедираното вземане, а само до това, което цедентът е
получил по цесията.
В процесния договор липсва клауза, с която ответникът да е гарантирал за
платежоспособността на длъжника „Албена“ АД и за реалното събиране на цедираното
вземане, но и при наличието на такава клауза ответникът не би отговарял за вреди,
5
съизмерими със стойността на несъществуващото цедирано вземане от 773 744,40 лв.
Отговорността ответника цедент е по чл.100 ал.1 ЗЗД и се изразява в репариране на
разноските на ищеца цесионер по сключване и изпълнение на договора за цесия, реално
направените съдебни разноски и реално платените на насрещната страна пред трите съдебни
инстанции в процеса по предявения от ищеца като цесионер иск срещу „Албена“ АД, респ.
за неполучени граждански плодове /възнаградителна лихва/.
В случая не се претендира обезщетение за такива вреди, подлежащи на репариране от
цедента, а цесионерът претендира обезщетение, съизмеримо със стойността на
несъществуващите вземания, цедирани по процесната цесия - петитума на исковата молба и
изрично уточнение на абзац 7 и 8 на стр.3-та от доп.искова молба. Както се спомена по-горе,
в хипотезата на чл.100 ал.1 ЗЗД отговорността на цедента не се равнява на стойността на
несъществуващите вземания, защото дори и в хипотезата на чл.100 ал.2 ЗЗД отговорността е
до размера на полученото от цедента. Само на това основание съдът намира, че искът по
чл.100 ал.1 ЗЗД за вреди, съизмерими със стойността на несъществуващото цедирано
вземане, е неоснователен.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ангажирането на специалната
отговорност по чл.100 ал.1 ЗЗД в размер на престираното/дадено от цесионера изисква да се
развали договорът за цесия /Калайджиев, А. „Облигационно право. Обща част”, 2007 г.,
стр.499/, но в случая претенцията на ищеца не се основава на разваляне на договора. Към
момента процесният договор от смесен тип все още има погасителен ефект относно
вземането на ищеца по фактура N 8960/30.06.2018 г., прехвърлено му с цесия от „Енергийна
финансова група“ АД. Само при разваляне на процесния договор може да се възстанови с
обратна сила състоянието отпреди сключването му и да се заличи погасителният ефект,
което би позволило на ищеца да упражни правата си по чл.99 ал.1 ЗЗД за вземането по
фактура N 8960/30.06.2018 г. в размер на 773 744, 40 лв. /Марков, М. „Даване вместо
изпълнение“, 2012 г., стр.269 и стр.259/.
Като краен извод - процесният договор съдържа елементи на договор за „даване вместо
изпълнение“ по чл.65 ал.2 ЗЗД и на договор за цесия по чл.99 ЗЗД, по който ответникът като
цедент е в пълно неизпълнение и отговаря по чл.100 ал.1 ЗЗД, защото е цедирал на ищеца
несъществуващи вземания. Отговорността на ответника по чл.100 ал.1 ЗЗД не се съизмерява
със стойността на несъществуващото цедирано вземане, на която стойност цесионерът няма
право дори и в хипотезата на чл.100 ал.2 ЗЗД, предвиждаща по-строга отговорност при
изрична уговорка. Ищецът цесионер не е престирал/дал нищо на цедента, защото се е
съгласил да се погаси негово вземане към цедента, а този погасителен ефект може да
отпадне само чрез разваляне на договора, което би довело до възстановяване на цедираното
на ищеца от „Енергийна финансова група“ АД вземане за цена по фактура N 8960/30.06.2018
г. и възможност ищецът да упражни правото си по чл.99 ал.1, вр. с чл.200 ЗЗД, каквото не е
въведено за защита с иска по настоящото дело.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл.100 ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли,
6
както и искът по чл.86 ЗЗД поради неговата акцесорност. На ответника следва да се присъди
пълен размер на адв.възнаграждение, защото делото е сложно от правна страна.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Винер-Индустрия и Мениджмънт“ ЕООД срещу
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД искове по чл.100 ал.1 ЗЗД - за сумата от
221 389 лв., частично от 773 744,40 лв. - вреди, съизмерими със стойността на
несъществуващите вземания към „Албена“ АД по договор за цесия от 01.07.2020 г., както и
по чл.86 ЗЗД за сумата от 2 220,07 лв. - частично от 7838,06 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 20.10.2020 г. -24.11.2020 г.
ОСЪЖДА „Винер-Индустрия и Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София,
ул.“Алабин“ N 33, да заплати на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК
*********, гр.Добрич, ул.“Волга“ N 56, вх.“А“, ап.9, съдебни разноски от 21 600 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7