№ 202
гр. Пловдив, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500421 по описа за 2025 година
намери следното:
Производство по чл.258 от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на подадена въззивна
жалба от С. Н. Ж., Д. Н. Ж., Я. Н. Ж., Т. Н. Ж. и К. Н. Ж., действащи чрез
процесуалния си пълномощник адвокат Р. М., срещу постановеното решение
№154 от 02.06.2025 г. по гр.дело №48/2023 г. по описа на Окръжен съд
Хасково, към което е съединено гр.дело №49/2023 г. на Окръжен съд Хасково,
в отхвърлителните му части.
Видно от решението, Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве АД , ЕИК *********, е осъдено да заплати на С. Н. Ж., ЕГН
**********, на Д. Н. Ж., ЕГН **********, на Я. Н. Ж., ЕГН **********, на Т.
Н. Ж., ЕГН **********, на всяка една от тях, сумата от по 18 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес в резултат на смъртта
на баща им Н. Ж. К., настъпила при ПТП, настъпило на 25.07.2021 г. на път „
III554“ на 48 км.+ 200 м. в посока гр. Гълъбово към с. Пясъчево, ведно със
1
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 08.02. 2022 г. до
окончателното й изплащане, като исковите им претенции в останалата част
над по 18 000 лв. до пълния предявен размер от по 150 000 лв. са отхвърлени,
като неоснователни.
Също така, Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве АД , ЕИК *********, е осъдено да заплати на К. Н. Ж., ЕГН
**********, сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес в резултат на смъртта на баща му Н. Ж. К., настъпила при
ПТП, настъпило на 25.07.2021 г. на път „ III554“ на 48 км.+ 200 м. в посока гр.
Гълъбово към с. Пясъчево, ведно със следващата се законна лихва върху тази
сума, считано от 11.02. 2022 г. до окончателното й изплащане, като искът в
останалата част над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. е
отхвърлен, като неоснователен.
С решението са присъдени и направените разноски: сумата 12 336 лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от
ЗАдв., сумата от 3600 лв. ДТ върху уважените размери на исковете, дължими
от застрахователното дружество, сумата от 294,67 лв., дължима от К. Н. Ж. на
застрахователното дружество, сумата от по 299,20 лв., дължима от С. Н. Ж., Д.
Н. Ж., Я. Н. Ж., Т. Н. Ж. , всяка една от тях, направени по делото разноски,
съобразно отхвърлената част на исковете им.
Жалбоподателите считат във въззивната си жалба, че така
постановеното решение в отхвърлителните части е неправилно, необосновано
и постановено при съществени процесуални нарушения, както относно
приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на застрахователните
обезщетения за неимуществени вреди, така и относно приложението на
чл.51,ал.2 от ЗЗД относно приноса за настъпване на вредоносния резултат.
Изложили са подробни оплаквания, свързани с неотчитане в необходимата
степен на критериите за справедливост при определяне размера на
обезщетенията на база събраните доказателства и в съответствие със
съдебната практика, както и свързани с определения процент на
съпричиняване 80%, като считат, че спрямо установените факти и
обстоятелства този процент не следва да надвишава 30 %. Молят да се
определят 30% съпричиняване, като се присъдят на четирите ищци по още
2
132 000 лв. и на ищеца още 130 000 лв. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве АД, чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Ц. Б., е подал
отговор срещу въззивната жалба, като моли да не се уважава и се потвърди
решението в обжалваните му части по подробно изложени съображения срещу
направените оплаквания. Претендира разноските.
Съдът, след като разгледа въззивната жалба и данните по делото,
намери за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 от ГПК, от надлежни
страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт, за което
и страните не спорят, поради което следва да се пристъпи към разглеждането
и по същество в съответствие с наведените оплаквания.
От исковата молба, по която е образувано към гр.дело №48/2023 г., се
установява, че ищците С. Н. Ж., Д. Н. Ж., Я. Н. Ж., Т. Н. Ж. , всяка една от тях
е претендирала застрахователно обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от настъпилата смърт на баща им Н. Ж. К. в резултат на
ПТП от 25.07.2021 г. на път „ III554“ на 48 км.+ 200 м. в посока гр. Гълъбово
към с. Пясъчево, при което водачът С. В. Б. при управление на лек
автомобил, модел Фолксваген голф, рег.№ * **** **, не е спазил необходимата
дистанция от движещото се пред него двуколесно МПС, рег. *******, теглещо
ремарке, управлявано от Н. Ж. К..
От исковата молба по гр.дело №49/2023 г., присъединено към гр.дело
№48/2023 г., се установява, че ищецът К. Н. Ж. също е претендирал
обезщетение за неимуществени вреди от същия случай в размер на 150 000 лв.
Ищците са описали отношенията с баща им преживе, както и
настъпилата промяна след неговата смърт, болките и страданията, които са
изпитали. Посочили са, че са заявили застрахователни претенции пред
ответното застрахователно дружество за доброволно уреждане на
отношенията - ищците на 08.02.2022 г., ищецът на 11.02.2022 г.
Ответното застрахователно дружество е представило отговор срещу
исковата молба, в който възразява срещу посочените размери, като счита, че
са завишени, както и прави възражение за съпричиняване на вредоносния
3
резултат от страна на починалия Н. К.. В тази връзка посочва, че той има
вина, тъй като е управлявал МПС – мотофреза, която по вида си представлява
селско-стопанска техника и е забранено движението и по пътищата, че към
нея е било прикачено самоделно ремарке, че двете средства са били без фарове
и светлоотразители, не са имали примигваща светлина, пътниците в тях са
били без светлоотразителни жилетки, движили са се с изключително ниска
скорост, опасна за движение и при несъобразяване с пътните условия в
нарушение на правилата в чл.20,ал.2 от ЗДвП. Водачът на мотофрезата е бил
под влиянието на алкохол от 2,15 промила, поради което мотофрезата се е
намирала по осевата линия на пътното платно, а не възможно най-вдясно или
на банкета, и също така не е имал необходимото свидетелство за
правоуправление. Счита, че има съпричиняване от негова страна 90 %, като
определената от наказателния съд вина е при условията на незасвисимо
съизвършителство, но крайният акт е постановен само по отношение на Б.,
поради смъртта на Н. К..
Страните са ангажирали доказателства – писмени доказателства,
свидетели, автотехническа експертиза, медицинска експертиза. Приложено е
НДОХ №510/2024 г. по описа на Окръжен съд Хасково, ведно с воденото
досъдебно производство по случая. Въз основа на събраните доказателства
съдът е определил застрахователни обезщетения за низходящите на починалия
Н., както следва: за ищците, негови дъщери – по 90 000 лв., за ищеца, негов
син – 100 000 лв., приел е за доказано възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия Н. и е определил 80%, като е
намалил размерите на обезщетенията /до по 18 000 лв., съответно до 20 000
лв./.
При разглеждане на събраните доказателства се констатира, че за
процесното произшествие е съставен констативен протокол с пострадали лица
№ 32/26.07.2021 г. и е образувано ДП № ***/2021 г. по описа на РУ Х.. С
присъда № 30 от 30.10.2024 г., постановена по НОХД № 510 по описа за 2024
г. С. В. Б. е признат за виновен в това, че на 25.07.2021 г. на път „ III-554“ на
48 км.+ 200 м. , в землището на с. Пясъчево, община Симеоновград, при
управление на лек автомобил „ Фолксваген Голф“ с рег. № * **** **,
нарушил правилата за движение по пътищата чл.20, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на Н. Ж.
К., Г. Т. Н. и Г. К. Ж., и на основание чл. 343, ал.3, б."б“, предл.първо, вр.
4
чл.342, ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „ лишаване от
свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което е отложено на
основание чл.66 от НК за срок от пет години. На ложено му е и наказание „
лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Присъдата е
влязла в сила на 15.11.2024 г.
Разпитан като свидетел е водачът на лекия автомобил Б., от чиито
показания се установява, че процесното произшествие станало, когато той се
прибирал от работа. Било тъмно и той не можел да предположи какво се
движи пред него, тъй като нямало светлоотразителни сигнали на ремаркето,
отразители или жилетки. Посочва, че управлявал с около 86 км/ч, на къси
светлини, че пред него се движили плътно в дясно на пътното платно, като
ударът на неговия автомобил настъпил в дясната предна част.
По делото е изготвена и приета автотехническа експертиза за механизма
на ПТП. Видно от констатациите на вещото лице инж.С., на 25.07.2021 г.
около 21.20 часа на път „ III-554“ на 48 км.+ 200 м. в посока гр. Гълъбово към
с. Пясъчево пътувал лек автомобил „ Фолксваген Голф“ с рег. № * **** **,
управляван от С. В. Б., в същото време, в същата посока, пред него се
движело двуколесно МПС с рег. № *******, теглещо ремарке, управлявано от
Н. Ж. К., като движението се е извършвало в тъмната част на денонощието, в
дясната, западна лента за движение по прав, сух хоризонтален асфалтов
участък от платното за движение. В участъка при км. 48+200 лекият
автомобил, при движение на къси светлини на фаровете, е застигнал движещо
се в същата посока несигнализирано /без наличие на светлини или
светлоотразителни елементи в задната част/ ППС малогабаритна техника -
мотокултиватор с прикачено към него ремарке, управляван от Н. Ж. К..
Възникнал удар между автомобила и ремаркето, прикачено към
мотокултиватора - заден, при сблъсък на предна, дясна част на купето на
лекия автомобил, със задна, лява част на ремаркето, прикачено към
мотокултиватора.
Според вещото лице, при конкретната пътна обстановка и движение на
лекия автомобил с технически съобразената скорост при къси светлини 67,8
км/ч., водачът му е нямал техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието чрез своевременна реакция за аварийно
спиране в момента на попадане на задната част на ремаркето прикачено към
5
мотокултиватора в петното на осветеност на фаровете на автомобила. Такава
възможност той би имал при условие, че се движил със скорост 63,7 км/ч. В
конкретната ситуация предприемането на маневра за заобикаляне е било
рисковано, предвид евентуалното наличие на насрещно движещи се МПС.
По отношение на водача на мотокултиватора с прикачено към него
ремарке, вещото лице посочва, че той е имал техническа възможност да
предотврати настъпилото ПТП, като не създаде предпоставки за възникването
му, чрез движение на ремаркето, прикачено към мотокултиватора максимално
в дясната част на пътя, с десни колела върху банкета, в близост до
отводнителната канавка.
Посочени са техническите причини за настъпване на произшествието -
управлението и движението на малогабаритна техника - мотокултиватор с
прикачено към него ремарке, в дясната лента за движение, при нощни
условия, без налични светлини или светлоотразителни елементи в задната му
част.
Вещото лице е изследвал движението на селскостопанската техника към
момента на произшествието - изцяло в дясната част на лента за движение, с
леви колела на около 1,5 м. в ляво от десния ръб на платното за движение.
Водачът и К. не е ползвал светлоотразителна жилетка, както и устройство за
излъчване на бяла или жълта, добре различима светлина отпред и червен
светлоотразител отзад, устройство за излъчване на червена светлина отзад с
бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани
на колелата.
Според него, ако преди настъпването на произшествието, водачът К. е
ползвал светлоотразителна жилетка и ППС е било съответно светлинно
оборудвано, то водачът на лекия автомобил би имал възможност да забележи
светлоотразителните елементи на разстояние около 200 м. пред автомобила, а
на 100 м. пред автомобила светлоотразителното облеклото би било ясно
видимо / при условие, че не се закрива от облегалката на монтираната на
ремаркето автомобилна седалка/. При условие, че водачът К. е ползвал
светлоотразителна жилетка и същата не се закрива от облегалката на
монтираната на ремаркето автомобилна седалка, водачът на лекия автомобил е
имал техническа възможност да види движещия се пред него мотокултиватор
с прикачено ремарке и да предотврати настъпването на произшествието, чрез
6
своевременна реакция за аварийно спиране, или като изравни скоростта си на
движение с тази на мотокултиватора на безопасно разстояние зад него. При
условие, че са ползвани светлини и фар на мотокултиватора с прикаченото
към него ремарке, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност
да го види и да предотврати настъпването на произшествието, чрез
своевременна реакция за аварийно спиране, или като изравни скоростта си на
движение с тази на мотокултиватора на безопасно разстояние зад него.
Според вещото лице, технически по-правилно е, водачът К. да
управлява така, че само левите колела на ремаркето, прикачено към
мотокултиватора, да са върху платното за движение, при липсата на светлини
и светлоотразителни елементи отзад. При подобно позициониране на
малогабаритна техника - мотокултиватор с прикачено към него ремарке,
страничната дистанция между левия страничен габарит на прикаченото
ремарке и десния контур на динамичния коридор на движение на лекия
автомобил е била достатъчна за безопасно изпълнение на маневрата
изпреварване от страна на лекия автомобил, тъй като мотокултиваторът с
прикаченото ремарке ще е извън динамичния му коридор.
Съдът намира, че следва да възприеме констатациите на вещото лице за
механизма на процесното произшествие и техническите причини за
настъпването му, тъй като са изготвени въз основа на експериментални
изследвания, надлежни изчисления и от необходим специалист.
По делото е изготвена и приета съдебномедицинска експертиза от
вещото лице д-р Е. за нанесените увреждания на Н. Ж. К. в резултат от
произшествието. Той е получил съчетана травма при инцидент на пътя -
закрита черепно-мозъчна травма – кръвонасядане на меките обвивки на
черепа, отломъчно счупване на покрива и основата на черепа, разкъсване на
мозъчните обвивки, разкъсване на главния мозък/мозъчен детрит/, вдишана
кръв в белите дробове, охлузвания по челото, гръдна травма – счупване на
всички ребра в дясно и счупване на 3-6 ребро в ляво, счупване на дясната
ключица, охлузвания по гърдите, лявата хълбочна област и лявото коляно.
Причина за смъртта му е черепно - мозъчната травма, която е несъвместима с
живота и е причинила смъртта за секунди, като е налице пряка причина връзка
между процесното ПТП , получените от пострадалия увреждания и
настъпването на смъртта. Чрез изследване на кръвна проба, взета от трупа му,
7
се установява наличие на алкохол в кръвта му - 2,15 промила, което означава,
че непосредствено преди произшествието той е употребил алкохол, че към
момента на произшествието се е намирал в средна степен на повлияване,
която се характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност,
речта, съобразителността, координацията на движенията, силно забавени
реакции, понякога сънливост, признаци на подтискане на централната нервна
система.
Съдът намира, че следва да възприеме констатациите на вещото лице,
като компетентни и неоспорени от страните.
Разпитани са и свидетели за отношенията между починалия К. и
неговите деца, както и за състоянието на ищците в резултат от смъртта на
баща им.
От показанията на свидетеля С. П. М., съседка в с.Пясъчево, се
установява, че тя най-вече познавала ищеца К., който живеел заедно с
момиченцето си Г., с баща си и съжителката на баща му Г. в в.Пясъчево, в
едно домакинство. Всички се разбирали много добре, помагали си, заедно
гледали децата. Нямало конфликти. След катастрофата, в която загинали баща
му и момиченцето му, К. бил съсипан, променил се, тъгувал, променил се.
Баща му му липсвал. Продължавал да тъгува за баща си.
От показанията на свидетеля В. Ж. Х., съседка, се установява, че
познавала децата на починалия К. от малки, че К. и децата му живеели с баща
му К. и Г., че всички се разбирали, че К., когато станала трагедията, бил на
работа в Германия, но веднага се върнал за погребението, че била страшна
трагедия. Свидетелката посочва, че след погребението приела К. и сина му да
живеят в нейната къща, тъй като не можели да спят у тях. Те плачели, били
тъжни.
От показанията на свидетеля В. П. А., живущ на семейни начала с
ищцата Д., се установяват добрите отношения между бащата и тази му
дъщеря, взаимопомощта между тях, включително парична, гостуванията. Като
починал баща и, на Д. и било много тежко. Сега била по-тъжна от преди.
Ходила на гробищата. Тъгувала за баща си и говорила за него.
От показанията на свидетеля М. К. Т., придоден брат на Н. К., посочва,
че брат му и децата му се уважавали и имали добри отношения, без кавги и
спорове. Събирали се всички заедно на банкети. Според свидетеля, Д. приела
8
много зле смъртта на баща си. Променила се. Споменавала баща си и ходела
често на гробищата.
От показанията на свидетеля Р. П. Б., живущ на семейни начала с
ищцата Я., се установява, че познава всички, че Я. много тежко приела
злополуката. Не могла да отиде на погребението, защато била родила дете.
Сега говорила постоянно за баща си. Тъжала.
От показанията на свидетеля Г. Г. Д., вуйна на ищците, се установяват
отношенията в семейството, как и къде са живели. След като се омъжила Я.
отишла да живее при мъжа си, не можела да идва често при баща си, но
поддържали телефонна връзка. След произшествието много плакала. Не е така
жизнерадостна.
От показанията на свидетеля Й. В. М., съпруг на ищцата Т., се
установява какви са били отношенията мужду съпругата му и баща и преди да
се оженят – добри, баща и я гледал, тъй като майка и починала. След сватбата
отишли да живеят в гр.Белица, като отивали на гости при баща и около Нова
година. Повече си говорили по телефона. Много тежко приела смъртта на
баща си, променила се много.
От показанията на свидетеля Г. Д. К., снаха на ищците, се установява, че
познавала всички от малки, че смъртта на Никола се отразила много зле на Т.,
ревяла постоянно, като преживялото по случая го знаела от роднините и.
От показанията на свидетеля Д. Д. Т., съпруг на ищцата С., се
установяват добрите отношения между жена му и нейния баща. Посочва, че си
помагали взаимно, че смъртта на баща и се отразила много зле на С., вдигала
постоянно кръвно, плачела.
От показанията на свидетеля З. С. В., близка приятелка на С., се
установява близостта между баща и дъщеря, взаимопомощта , която са си
оказвали. След смъртта на баща си станала по-тъжна.
Така събраните свидетелски показания са непротиворечиви и дават
представа за отношенията в семейството на починалия и състоянието на
децата му след произшествието.
Страните не спорят относно дължимостта на застрахователно
обезщетение, а досежно определените размери, които според
жалбоподателите са занижени и не отговярят на определените критерии по
9
чл.52 от ЗЗД и на съдебната практика по сходни случаи.
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД урежда възмездяването на
неимуществените вреди. Обезщетението за тях се определя по справедливост,
но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
При определянето му се отчитат вида на увреждането, интензитета му,
влиянието му върху личността на пострадалия, времето за възстановяване,
изпитаните болки, вкл. и към настоящия момент, работоспособността на
пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните
компании, социално икономическите и обществени условия в страната, както
и се обсъждат всички конкретни обстоятелства, имащи значение в конкретния
случай. Когато от увреждането е последвала смърт, от значение са
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, възрастта на починалия и
неговата връзка с претендиращите обезщетението, как смъртта се е отразила
върху състоянието им, какви промени са настъпили при тях, наред с
нормативно определените лимити на застрахователните компании и социално
икономическите условия на живот.
При преценяване на събраните доказателства по делото , поотделно и в
тяхната съвкупност, се установява, че вина за процесното произшествие има
водачът на лекия автомобил в съответствие с влязлата в сила присъда и
задължителното и действие по чл.300 от ГПК за гражданския съд, който
разглежда последиците от произшествието. Този водач има сключена
застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество за срока, през
който е станало произшествието, поради което ответникът е надлежното
пасивно процесуално легитимирано лице. При обсъждане на критериите,
които са от значение за определяне на размера на обезщетението, се
установява, че ищците са децата на починалия, с най-близка по степен
родство, всички заедно са имали нормални семейни взаимоотношения.
Дъщерите живеели с баща си, докато се омъжат, след което напуснали дома
му, но поддържали контакти и си помагали взаимно. Синът е продължил да
живее с баща си и с жената, с която баща му живеел на семейни начала, заедно
отглеждали децата му, помагали си взаимно. След взезапната смърт на баща
им всички тъгували много, плачели, посещавали гробищата. Особено много
страдал синът му, тъй като по време на произшествието бил на работа в
чужбина, веднага се завърнал, тъй като от произшествието, освен баща му,
починало и едното му дете, както и трябвало да се грижи за сина си. Известно
10
време не можел да живее в къщата си, заедно със сина му спели в къщата на
свидетеля Х.. Така установените отношения и болки следва да се преценят в
съответствие с начина и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на
починалия К., който е създал предпоставките за възникване на
произшествието от техническа гледна точка, управлявайки мотокултиватора с
прикачено ремарке при нощни условия, но без налични светлини или
светлоотразителни елементи в задната част . Всички тези обстоятелства,
преценени с обществено икономическите условия и лимитите на
застрахователните обезщетения в страната към момента на пътното
произшествие, както и с факта, че не се е наложило медицинско лечение за
понесените страдания от ищците, водят до извод, че следва да се определят
размери, както следва: за дъщерите по 90 000 лв., за сина – 100 000 лв.
Въпросът за съпричиняване на вредоносния резултат на основание
чл.51,ал.2 от ЗЗД представлява защитно възражение от страна на ответното
застрахователно дружество пред първоинстанционния съд, поради което
следва да бъде отправено в определения за това срок в чл.131 от ГПК, а след
това - да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и
главно доказване от страната, която го е въвела, чрез установяване на
конкретни действия или бездействия на пострадалото лице, с които то е
способствало за настъпване или улесняване на вредоносния резултат. В
случая защитното възражение е отправено надлежно в определения срок и
следва да бъде разгледано, като при разглеждането му от съществено значение
са събраните по делото доказателства във връзка с механизма на пътното
произшествие и констатациите на съдебномедицинската експертиза за
уврежданията на починалия.
От една страна, признатият за виновен водач на лекия автомобил се е
движил с разрешената за конкретния пътен участък скорост от 89,5 км/ч, но
несъобразена с движението на автомобила на къси светлини, при което не е
могъл да реагира своевременно и спре автомобила, като по този начин
предотврати настъпването на ПТП. От друга страна, водачът на
селскостопанската техника – мотокултиватор с прикачено ремарке към него,
се е движил при нощни условия, без налични светлини или светлоотразителни
елементи в задната част в съответствие с правилата на раздел седемнадесети
от ЗДвП, в резултат на което е създал предпоставки на настъпване на
11
произшествието. Според изводите на вещото лице от автотехническата
експертиза това негово поведение е признато за техническа причина за
настъпване на произшествието. Установява се също така, че водачът е имал
концентрация на алкохол в кръвта от 2,15 промила, която според
констатациите на вещото лице от съдебно-медицинската експертиза означава,
че непосредствено преди произшествието той е употребил алкохол, че към
момента на произшествието се е намирал в средна степен на повлияване,
която се характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност,
речта, съобразителността, координацията на движенията, силно забавени
реакции, понякога сънливост, признаци на подтискане на централната нервна
система. Концентрацията на алкохол в този размер несъмнено е нарушение на
забраната в чл.50 от ЗДвП на водачите на МПС да управляват с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 промила, и то в значително превишен размер. Тази
концентрация на алкохол е оказала влияние върху поведението на водача, тъй
като той е имал силно забавени реакции, била е нарушена мисловната му
дейност, не е могъл да взима адекватни и съобразени с пътната безопасност
решения. Той не е отчел съществуващата забрана в чл.134 от ЗДвП за
превозване на пътници в ремаркета, където са се намирали останалите жертви
от произшествието, позволил си е да шофира без необходимите светлинни
обозначения.
При преценката на поведението на всеки един от двамата водачи, съдът
намира, че водачът на лекия автомобил има съпричиняване на вредоносния
резултат в размер на 20%, а водачът на селскостопанска техника с прикачено
ремарке – 80%.Това разпределение се основава на степента на нарушенията
им. Тежестта на нарушенията на починалия водач е значително по-висока по
степен, както по обем, така и по интензитет на нарушенията, неговото
поведение е било значително много по-обществено опасно за настъпване на
процесното произшествие спрямо поведението на водача на лекия автомобил,
а и представлява техническата причина за настъпването му, както се
установява по-горе.
При така посочения процент на съпричиняване и след приспадането му
от определения размер на обезщетенията , се получават сумите по 18 000 лв.
за ищците-дъщери и 20 000 лв. за ищеца-син. До този извод във връзка с
разпоредбите на чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД е достигнал и окръжният съд при
постановяване на обжалваното решение, поради което то следва да се
12
потвърди в обжалваните му отхвърлителни части. Неоснователни се явяват
направените оплаквания във въззивната жалба, тъй като при определяне на
размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са приложени
критериите за справедливост в съответствие със събраните по делото
доказателства, както и е отчетена степента в поведението на двамата
участници в произшествието, също въз основа на събраните по делото
доказателства.
По разноските: на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №154 от 02.06.2025 г. по
гр.дело №48/2023 г. по описа на Окръжен съд Хасково, към което е съединено
гр.дело №49/2023 г. на Окръжен съд Хасково В ЧАСТТА МУ, с която са
отхвърлени предявените искове от С. Н. Ж., ЕГН **********, Д. Н. Ж., ЕГН
**********, Я. Н. Ж., ЕГН **********, Т. Н. Ж., ЕГН **********, срещу
Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД , ЕИК
*********, за заплащане на всяка една от тях сумата над 18 000 лв. до 150 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес в резултат на смъртта
на баща им Н. Ж. К., настъпила при ПТП настъпило на 25.07.2021 г. на път „
III554“ на 48 км.+ 200 м. в посока гр. Гълъбово към с. Пясъчево, ведно със
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 08.02. 2022 г. до
окончателното й изплащане, както и в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявения иск от К. Н. Ж., ЕГН **********, срещу Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД , ЕИК *********, за
заплащане на сумата над 20 000 лв. до 150 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес в резултат на смъртта на баща им Н. Ж. К.,
настъпила при ПТП настъпило на 25.07.2021 г. на път „ III554“ на 48 км.+ 200
м. в посока гр. Гълъбово към с. Пясъчево, ведно със следващата се законна
лихва върху тази сума, считано от 08.02. 2022 г. до окончателното й
изплащане, както и в частта за разноските.
13
Решението в осъдителните му части, е влязло в сила , като необжавано.
Осъжда С. Н. Ж., ЕГН **********, Д. Н. Ж., ЕГН **********, Я. Н.
Ж., ЕГН **********, Т. Н. Ж., ЕГН **********, К. Н. Ж., ЕГН **********,
да заплатят на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве АД , ЕИК *********, направените разноски за въззивното
производство в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14