РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Ихтиман, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20251840200513 по описа за 2025 година
производство по чл. 59д и сл. от ЗАНН
С. Г. Ч. ЕГН ********** е обжалвала електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
основание чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3, е наложена глоба в размер на 300 лева.
В жалбата се твърди, че фишът следва да бъде отменен, тъй като
административнонаказателната отговорност е погасена по давност. По същество твърди, че
е не е извършено твърдяното нарушение.
Наказващият орган чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като твърди,
че издаденият електронен фиш е правилен и законосъобразен.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:
На 13.05.2021 г. около 07,20 часа с устройство № 10011, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
монтирано на автомагистрала „Тракия“, км 43+448 е бил заснет лек автомобил с рег. №
*********, който се е движел с посока нарастващ километър. Електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по
електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Впоследствие е установен собственика на автомобила, като е издаден обжалваният
електронен фиш, с който на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП на С. Ч. е
наложена глоба в размер на 300 лева за това, че за лек автомобил „*******“, рег. №
********* е нямало заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което
представлява нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП.
1
От неоспорената по делото таблица с данните за движение на ППС рег. № *********
се установява, че към момента на извършване на нарушението за лекия автомобил е нямало
заплатена винетна такса.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално
компетентни органи съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона
се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата е предвидено,
че това са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са
предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко
четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с
повишена проходимост.
От своя страна разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП предвижда, че движението на
пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва
след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане
на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено
изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда административно
наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата.
В случая от обективна страна е установено, че към 13.05.2021 г. за лек автомобил рег.
№ ***********, чийто собственик е жалбоподателят, не е била заплатена дължимата
винетна такса за движение по републиканските пътища, т.е. е било извършено твърдяното от
наказващия орган административно нарушение.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя за това, че отговорността му е
погасена по давност.
Освен предвидените в ЗАНН давностни срокове, в съответствие с разпоредбата на чл.
11 ЗАНН, съгласно която по въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите от общата част на Наказателния
кодекс, за погасяване на административнонаказателното производство са приложими и
нормите на чл. 80 и 81 НК, уреждащи института на абсолютната погасителна давност за
извършено престъпление. Тази давност започва да тече от довършването на престъплението.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъпления, за които е предвидено наказание, различно от
лишаване от свобода, наказателното преследване се изключва по давност след изтичане на
три години. От своя страна разпоредбите на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 НК предвиждат, че
давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и
то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, като независимо
от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т.е.
абсолютната давност в административнонаказателното производство е четири години и
половина.
Както бе посочено нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, е било
2
извършено на 13.05.2021 г. По делото не са представени доказателства, удостоверяващи
спирането или прекъсването на давността, но независимо от това на 13.11.2025 г. е изтекъл
абсолютният давностен срок за налагане на наказание при извършено административно
нарушение, поради което и съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде
отменен, административнонаказателната преписка – прекратена.
В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдени сторените разноски, които включват заплатено
адвокатско възнаграждение. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и
анекс към него /л. 26 и 27/ е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. От
страна на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което според съда е основателно, тъй като делото не се отличава с
фактическа и/или правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, а процесуалният
представител на жалбоподателя не е навел допълнителни обстоятелства, включително и
такива, по смисъла на §1а от Наредба № 1/09.01.2004г. за възнагражденията за адвокатската
работа, поради което и съответно на положения от нея труд и е справедливо по размер би
било възнаграждение в размер на 500 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. Ч. ЕГН
********** сумата от 500,00 лв. (петстотин лева) разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3