№ 1579
гр. София, 25.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Т.а
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100112611 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 22290/19.10.2021 г., предявена от С. ИВ.
Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, против П. НА Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. ****.
Ищецът С. ИВ. Д. твърди, че през 2011 г., срещу него е било образувано
досъдебното производство - ЗМ № 3427/2011 г. по описа на 06 РПУ-СДВР, пр.пр. №
51093/2011 г. по описа на СРП.
През 2012 г., Софийска районна П. внесла в Софийски районен съд
обвинителен акт за това, че на 02.11.2011 г., в гр. София, на ул. ****, ищецът се
заканил на другиго с престъпление против неговата личност, като заканата била за
убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал.1, пр.1 НК.
Въз основа на така внесения обвинителен акт, било образувано НОХД №
3147/2012 г. по описа на СРС, НК, 109 състав, по което с присъда от 23.05.2018 г.,
ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.
Ответникът подал протест срещу присъдата на СРС и било образувано ВНОХД №
5512/2018 г. на СГС, по което с присъда № 5 от 09.01.2019 г., оправдателната присъда
на СРС била отменена и ищецът бил признат за виновен. С решение № 196 от
25.06.2019г. по н.д. № 577/2019г. на ВКС, II НО, присъда № 5/09.01.2019 г. на СГС
била отменена и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.
1
С решение № 39/13.01.2020 г. по ВНОХД № 2677/2019 г. по описа на СГС, НО,
4 състав, била потвърдена оправдателната присъда от 23.05.2018 г. по НОХД №
3147/2012 г. на СРС, НО, 109 състав и същата влязла в сила на 13.01.2020 г.
Ищецът твърди, че за период от близо десет години - от 2011 г. (когато е
образувано досъдебното производство срещу него), до влизане в сила на
оправдателната присъда през 2020 г., неоснователно е бил обект на наказателно
преследване от страна на ответника. От незаконното обвинение, ищецът претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в напрежение, стрес, неудобства. Ищецът
изпитвал страх относно изхода на делото, изцяло променил начина си на живот,
изживял дълбоко случващото се срещу него и това разстроило психиката му и оставило
траен отпечатък върху ежедневието му. Докато траело разследването и съдебното
производство, ищецът станал неспокоен, притеснителен, изгубил увереността и
самочувствието си, което влияело на действията и постъпките му, както в личен, така и
в професионален план. Несигурността за бъдещото го карала да бъде изключително
пасивен, да не започва нови проекти. Ищецът намалил отношенията си, а в личен план,
не посмял да създаде семейство, тъй като не знаел какво ще се случи с него и как ще
продължи живота му. Станал по-лабилен психически, започнал да страда от безсъние,
налагало му се да взема успокоителни и често изпадал в състояния на депресия, страх и
неувереност. Ищецът изпитвал чувство на срам, че е разследван, обвиняван и
подсъдим, което го карало да преустанови голяма част от социалните си контакти,
затворил се в себе си. Изгубил авторитета си пред своите колеги и контрагенти, които
по един или друг начин разбрали за случващото се. Чувал слухове, коментари,
подмятания, които засилвали усещането му за провал и малоценност. Граденият с
години авторитет, благодарение на съвестната му и коректна работа бил сринат.
Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди. Сумата се претендират ведно със
законната лихва, считано от 13.01.2020 г. до окончателното плащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. НА Р.Б. е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен.
Ответникът оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди, като сочи, че по
делото липсват доказателства, които да ги установяват. Твърди, че не са представени
доказателства, установяващи наличието на причинна връзка между твърдените от
ищцата неимуществени вреди и воденото срещу нея наказателно производство. Излага
съображения, че досъдебното производство е приключило в разумен срок, а в
съдебната фаза органите на П. нямат ръководна роля. Сочи, че претенцията е
прекомерна, не е съобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с трайната съдебна
2
практика.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На 03.11.2011 г., срещу С. ИВ. Д. е било образувано досъдебно производство
ЗМ № 3427/2011 г. по описа на 06 РПУ-СДВР, пр.пр. № 51093/2011 г. по описа на СРП.
С постановление от 18.11.2011 г. на разследващ полицай при -6 РУП-СДВР, по
ДП ЗМ № 3427/2011 г. на 06 РПУ-СДВР, пр.пр. № 51093/2011 г. на СРП, С. ИВ. Д. е
привлечен, в качеството на обвиняем, за това, че на 02.11.2011 г., около 15.10 часа, в
гр. София, на ул. ****, се е заканил – св. К.С.А., с престъпление против неговата
личност, като заканата е за убийство (извадил и насочил с дясната си ръка черен на
цвят пистолет към тялото на св. А., после размахал пистолета срещу св. А., след което с
въртеливи движения на дясната си ръка започнал да насочва държаното от него оръжие
към различни части от тялото на св. А.) и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал.
1, пр.1 НК (л. 125 и сл. от ДП).
Със същото постановление, на ищеца била наложена мярка за неотклонение
„гаранция“ в размер на 4 000 лева.
На 06.12.2011 г., Постановлението от 18.11.2011 г. е било предявено на ищеца
и на същата дата, С. ИВ. Д. е разпитан, в качеството на обвиняем (л. 149 от ДП).
С определение от 27.12.2011 г. по ЧД № 24704/2011 г. на Софийски районен
съд, НО, 23 състав, взетата спрямо С. ИВ. Д. мярка за неотклонение е изменена на
„гаранция в пари“ в размер на 500 лева.
На 16.02.2012 г., Софийска районна П. е внесла обвинителен акт в Софийски
районен съд за образуване на съдебно производство срещу С. ИВ. Д., и е било
образувано НОХД № 3147/2012 г. по описа на СРС, НК, 109 състав.
С присъда от 23.05.2018 г. по НОХД № 3147/2012 г. на СРС, НК, 109 състав,
ищецът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр.1 НК.
Срещу присъдата от 23.05.2018 г., Софийска районна П. е подала протест, въз
основа на който е било ВНОХД № 5512/2018 г. на СГС. С присъда № 5 от 09.01.2019 г.
по ВНОХД № 5512/2018 г. на СГС, оправдателната присъда на СРС била отменена и
ищецът бил признат за виновен.
С решение № 196 от 25.06.2019г. по н.д. № 577/2019 г. на ВКС, II НО, присъда
№ 5/09.01.2019 г. на СГС е била отменена и делото е било върнато за ново разглеждане
от друг състав на СГС.
С решение № 39/13.01.2020 г. по ВНОХД № 2677/2019 г. по описа на СГС, НО,
4 състав, оправдателната присъда от 23.05.2018 г. по НОХД № 3147/2012 г. на СРС,
3
НО, 109 състав е била потвърдена и същата е влязла в сила на 13.01.2020 г.
Видно от Справка за съдимост, издадена на 23.11.2021 г. от Софийски районен
съд, С. ИВ. Д. е осъждан:
с влязла в сила на 16.10.2017 г. присъда от 16.02.2016 г. по НОХД № 2000/2012 г.
на СРС – за това, че на 01.09.2011 г., около 01.45 ч., в гр. София, е причинил чрез
нанасяне на удари с метален прът по главата и тялото на Д.С.А., средна телесна
повреда с две травматични увреждания (изкълчване на дясна раменна става и
счупване на десния голям тубелкул и избиване на зъби) – престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, и
с влязла в сила на 30.09.2019 г. присъда от 02.11.2016 г. по НОХД № 20343/2014
г. на СРС – за това, че за времето от 18.06.2012 г. до 22.06.2012 г., в гр. София, в
качеството си на длъжностно лице, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил у Г.Л.П. заблуждението, че ще му прехвърли собствеността върху
описания апартамент и с това му причинил имотна вреда в големи размери –
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК.
Видно от Справка от Унифицираната информационна система на П. на Р.Б. от
22.11.2021 г., С. ИВ. Д. е осъден и с присъда от 20.07.2021 г. по НОХД 14500/2020 г. на
СРС, като от справката не става ясно дали присъдата е влязла в сила.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Т.
Маринова Д..
Свидетелката познава ищеца от повече от 20 години и заявява, че знае за „доста
дела“ срещу него, включително и за конкретното дело. Според свидетелката, делата са
четири, като не може да каже дали са наказателни или граждански. Всички тези дела
започнали през 2010 – 2011 г. Свидетелката заявява, че знае, че ищецът е бил обвинен
за заплаха за убийство. Не може да каже, обаче, наказателното дело, по повод на което
е образувано настоящото дело, кога точно е започнало.
Ищецът споделял на свидетелката, когато бил викан на разпит. След всички
„тези дела“, които Д. преживял, той бил „коренно различен“. Преди бил спортист със
страхотен дух, искал да започне много неща, бил контактен, лъчезарен. Тренирал, не
пушел, поддържал страхотна форма. Имал много приятели. Но започнал да пуши,
напълнял, имал проблеми със здравето, каквито имал и към датата на разпита на
свидетелката (28.03.2022 г.). Ищецът имал и „страхотна“ приятелка, която го
поддържала, двамата били заедно някъде от 2009 г., но тя не издържала и се разделили
преди година и половина.
Т. М. Д. заявява, че не знае, как някой би издържал тези 10 години, които
минали. Делата били и с медиен шум, след като разбрали за делата, партньорите на
ищеца се отдръпнали от него. Ищецът бил изключително притеснен, най-много се
страхувал от П..Занимавал се със строителна дейност, много от партньорите и
4
приятелите му се отдръпнали от него, което попречило на работата.
Свидетелката заявява, че не й е известно, че ищецът е осъждан и че е оправдан
по всички дела.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Отговорността на П. на Р.Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл.
46, ал. 1 от НПК и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и
поддържа обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство
и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство.
Следователно П. на Р.Б. (като централизирана и единна система) е пасивно
материално легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като осъществява
ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното
производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на
обвинение и по разследване на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следователно,
основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: спрямо ищеца да е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; ищецът да е
бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение; да е претърпял
посочените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди и между
незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици
/вредите/ да е налице причинно следствена връзка. Посочените елементи от
фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1, изр.1-во от ГПК.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. От така
цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и
страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на
държавните органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е
гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица.
В настоящия случай се установи, че на 03.11.2011 г., срещу С. ИВ. Д. е било
5
образувано досъдебно производство ЗМ № 3427/2011 г. по описа на 06 РПУ-СДВР,
пр.пр. № 51093/2011 г. по описа на СРП, по което му е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр.1 НК и спрямо ищеца е
била взета мярка за неотклонение „Гаранция“.
Безспорно се установи също така, че с влязла в сила на 13.01.2020 г. присъда, С.
ИВ. Д., е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършване на престъпление.
При това положение съдът приема, че са налице първите две от посочените по-
горе предпоставки за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде ангажиране
на отговорността на ответника, остава да бъде установено наличието на причинна
връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и обвинението в
престъпление, за което ищецът е бил оправдан.
За установяването на твърдените неимуществени вреди по делото са събрани
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, от които съдът приема за
доказано по делото, че провежданото наказателно производство се е отразило
неблагоприятно на ищеца.
Съдът приема, че негативните последици върху личността и психиката на
обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на
упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период - от
03.11.2011 г. до влизане в сила на постановената оправдателна присъда на 13.01.2020
г., ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи
неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е
нормално такива вреди да са търпени (решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр.д.
№ 273/2009г., III г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). С решение № 457
от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО, постановено по реда на чл.290
ГПК е прието, че доказването на релевантните за спора факти е съвкупността от
процесуални действия на съда и страните, насочени към разкриване на обективната
истина. Предмет на доказване са фактите от обективната действителност и връзките
между тях /т. нар. опитни правила/. Именно с помощта на опитните правила - такива на
житейския опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и техниката,
се разкриват връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или
писмени доказателства, посредством един логически извод се разкриват явления от
действителността.
Ето защо, при наличие на една оправдателна присъда по воденото срещу ищеца
наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди,
чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.
6
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което
ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на
своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен
еквивалент, както е посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1091/2009 г., IIІ ГО. В този смисъл е и напр. решение от 02.02. 2006г. на
Европейския съд по правата на човека, Първо отделение, по делото Йовчев срещу
България (Iovchev v. Bulgaria), образувано по жалба № 41211/98г., в което е посочено,
че имайки предвид предмета на иска, предявен от жалбоподателя, този подход - да се
изискват отделни доказателства за неимуществените вреди, претърпени от
жалбоподателя, изглежда необосновано формалистичен и позволяващ голям брой
искове, подобни на този на жалбоподателя, където фактите не могат да бъдат
обективно, външно доказани … да бъдат отхвърляни като неоснователни.
С оглед на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно
производство се е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като
неблагоприятните изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
провежданото спрямо ищеца наказателно производство по обвинение за извършено
престъпление.
При това положение съдът приема, че са налице са предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, приложим предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост” като морално-етично понятие включва „съотношението между
деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата
и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има ефекта на овъзмездяване, а като
база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и
икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Съгласно
ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за справедливост на обезщетение съдът следва да
отчете и конкретните обстоятелства, включително характер на увреждането,
състоянието, причинителят и др. Т.е. критериите за определяне на този размер са
видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените вреди, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение
за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди
следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за ищеца,
като се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото, в каквато насока е
7
константната съдебна практика на всички съдилища в Р.Б..
Съдът, при определяне на обезщетението, което да репарира причинените
неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението, неговата
продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на
неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за
процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв
интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били извършени,
ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение (решение №
532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение №356/09.12.2014 г. по
гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК).
В решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г., IV г. о., ВКС, е
подчертано, че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е
за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите
се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като база за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и
обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация.
Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за
пострадалия.
В решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО (и в
цитираните в него решения на ВКС) е прието, че при исковете по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ,
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за
няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по
част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство;
вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му -
здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.
При съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази периодът, през
който е продължило процесното наказателно производство (от 03.11.2011 г. до
13.01.2020 г.), наказанието, предвидено за престъплението, за което ищецът е бил
обвинен, както и възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението – 36 г.,
8
в която възраст човек е млад, трудоспособен и социално активен.
На следващо място, установи се по делото, че С. ИВ. Д. е бил два пъти
осъждан за извършени престъпления от общ характер. В решение № 55/11.03.2013 г. по
гр. д. № 1107/2012 г. на ВКС, ІV ГО е прието, че миналите осъждания на увреденото
лице могат да дадат отражение на размера на присъденото обезщетение двупосочно.
Ако е налице личност, осъждана за тежки престъпления, с трайни престъпни навици,
дискредитирана в обществото, при която нивото на душевните притеснения и
негативни изживявания е занижено, следва да се приеме, че това ще доведе до
намаляване размера на обезщетението. Обратно, макар и с минало осъждане, ако
лицето се е поправило, положило е усилия да възстанови накърнения си обществен
авторитет и бъде обвинено незаконно, то това ще доведе до присъждане на
обезщетение в по-висок размер. В решение № 112/14.06.2011 г. по гр.д. №372/2010 г.
на ВКС, ІV ГО е прието, че съдебното минало на пострадалия е фактор, който следва
да бъде отчетен при преценка на личността му, но доколко повдигането на обвинение
за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, следва да бъде преценявано с
оглед конкретиката на случая. Обремененото съдебно минало на пострадалия от
незаконно обвинение, обаче, не е фактор, имащ отношение към хипотезата на чл. 5, ал.
2 ЗОДОВ, защото съдебното минало на лицето няма отношение към законността на
действията на правозащитните органи при привличане на едно лице към наказателна
отговорност и осъществената спрямо него процесуална принуда. Обремененото
съдебно минало на обвиняемия не може да е основание за извод, че лицето не търпи
никакви вреди от друго обвинение, което е признато за незаконно. (решение №
3/29.01.2014 г. по гр. д. № 2477/2013 г. на ВКС, ІV ГО).
Процесното обвинение за извършено престъпление е поддържано в период,
който се припокрива в по-голямата си част с периодите на разглеждане на посочените
в справката за съдимост наказателни дела. Без съмнение неблагоприятните
последствия, настъпили в патримониума на ищеца, са общ резултат от всички
наказателни преследвания, проведени срещу него, без да могат да се поставят ясни
граници от кои производства какви вреди са настъпили.
При отчитане на всички тези критерии и обстоятелства съдът приема, че
справедливото обезщетение е в размер на 5 000 лева. Този размер на обезщетението е
съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от
конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. За разликата до пълния предявен размер от
30 000 лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Посочената сума следва да се заплати, ведно със законната лихва, която е
9
дължима от увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от влизане в сила на оправдателната присъда – 13.01.2020
г., до окончателното й погасяване. От този момент държавните органи изпадат в забава
(в този смисъл т. 4 от ТР №3/22.04.2005г.).
Относно разноските: Ищецът е направил своевременно искане за присъждане
на разноски и е представил доказателства за извършени такива - 10 лв. – платена
държавна такса, която на основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ, следва да му се
присъди. Разноски за платено адвокатско възнаграждение не са представени
(представени са пълномощни на л. 7, л. 8 и л. 63), поради което и такива не се
присъждат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. ****, да заплати на С. ИВ. Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****,, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, сумата от 5 000 лева – главница, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, причинени на ищеца от незаконното му обвинение в
извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №
3147/2012 г. на СРС, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2020 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата от 10 лева
– разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разликата
над 5 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10