гр. Стара Загора, 10.06.2019 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на десети май, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 5207 по описа за 2018 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422 от ГПК.
Образувано
е по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД против Г.А.Ж., с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: главница: 2379,63 лв.; 340,37 лв. неустойка, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират
се разноски.
В исковата молба ищцовото
дружество твърди, че на 24.08.2015г. бил сключен Договор за потребителски кредит
№ ********** с ответницата, при следните параметри: 1000 лева сума на кредита,
срок от 24 месеца, размер на вноската 61,82 лева и падеж – 15-и ден от месеца,
ГПР – 49,90 %, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден – 0,11% и
общо задължение по кредита – 1483,68 лева.
По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги ответницата дължала възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 999.84 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 41.66 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги било в размер на 2483,52 лева, при общ размер на вноска
103,48 лева и дата на погасяване - 15-и
ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит (ДПК) неразделна част от него били Общи условия (ОУ), предадени при
подписване на договора и с които длъжникът внимателно се запознал преди
подписване на договора, приел без забележки към тях и се задължил да ги спазва,
за което положил подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнил точно и в
срок задълженията си по договора, като на 24.08.2017г. превело парична сума в
размер на 1000 лв. по посочена от длъжника Г.А.Ж. банкова сметка (***:
067029970043000, с дата 24.08.2017г.). От своя страна длъжникът поел задължение
по Договор за потребителски кредит № ********** като го сключва за срок от 24
месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 103.48 лв. и падежна
дата всяко 15-то число на месеца. Длъжникът не изпълнявал точно поетите с
договора задължения и направил само една пълна
погасителна вноска и една непълна,
последната от които с дата 10.11.2015г. След изпадането си в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за
потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД
просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана,
предизвестие или други.", то на
26.01.2016г. договорът бил прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД и обявена неговата предсрочна изискуемост.
На 06.07.2017г. на Г.А.Ж. било изпратено уведомително
писмо от страна на дружеството, с което била уведомена, че договорът е
прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост. Съгласно уговореното в
ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът
дължал остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и
възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
такси. Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК размерът на кредита
ставал предсрочно изискуем, начислява се неустойка за обезщетяване на вреди
поради настъпилото прекратяване на договора. Размерът на неустойката се
определя на базата на неизплатената част от задължението на длъжника към датата
на прекратяването на договора като процент, изрично посочен в ОУ. Съгласно
т.12.4. от Общите условия към ДПК № ********** при прекратяване на договора
била дължима неустойка в размер на 35% (тридесет и пет
процента) върху остатъчния размер на
главницата по погасителен план. Оставало в сила и задължението да се заплатят
всички дължими суми, в това число задължението по погасителен план, включващи
възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
такси. Размерът на непогасената главница по заема към датата на прекратяване на
ДПК бил 972.49 лева, като 35% от нея се явявала дължимата неустойка по
заема. Тя била в размер на 340.37 лева.
Към настоящия
момент размерът на погасеното от Г.А.Ж. задължение по ДПК № ********** било в
общ размер на 104.80 лева С плащанията си длъжникът погасил
част от номинала по заема в размер на 103.90 лева. Сумата от 0.90 лева отишла за погасяване на лихвите
за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът
просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в
размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане."
В настоящото производство „ ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД се отказвал да търси претендираните с подаденото заявление
лихви за забава в размер на 7.61 лева, поради липса на материален интерес. Претендира се
само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
Искането е да се признае за
установено, че Г.А.Ж. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер на 2719,99
лева, включващи номинал в размер на 2379.63 лева (две хиляди триста седемдесет
и девет лева и шестдесет и три ст.) и неустойка в размер на 340.37 лева, представляващи неизплатено парично задължение по
Договор за потребителски кредит № **********.
По делото е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК от особения представител на
ответника. Исковете са оспорени като неоснователни, тъй като ищцовото дружество
твърдяло сключване на договор за потребителски кредит с ответницата в размер на
1000 лева за срок от 24 месеца, който тя се задължила да върне на месечни
вноски по 61, 82 лева при ГПР от 49, 90 % и възнаградителна лихва при годишен
лихвен процент от 41, 17 %, който представлява 0. 11% на ден.
Съгласно трайната практика на ВКС, противно на добрите
нрави било уговарянето на възнаградителна лихва в размер, надвишаващ 3-кратния
размер на законната лихва върху просрочените задължения, а в конкретния случай
този размер е над 4 пъти.
При това положение клаузата no т. VI от договора за потребителски кредит, касаеща
годишен лихвен процент от 41, 17 % и лихвен процент на ден от 0, 11%, се
явявала нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Нищожна се явявала и
клаузата no т. VI
от договора за потребителски кредит, касаеща заплащане на сумата от 999, 84 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Същата противоречала на разпоредбата на чл. 10а, ал.
2, 3 и 4 от Закона за потребителския кредит. За договорения между страните
пакет от допълнителни услуги било определено общо възнаграждение от 999, 84
лева, дължимо предварително, без да е ясно дали някоя от посочените услуги ще
бъде използвана изобщо. Сумата от 999, 84 лева не била включена в ГПР,
определен на 49, 90 %, а съгласно Параграф 1, т. I от ДР на Закона за
потребителския кредит, следвало да се включи в него. Ако това било направено,
то тогава ГПР щял да надвиши значително максимално допустимия размер по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, а именно 5 пъти по-висок от размера на законната лихва, Поради
тази причина и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК тази клауза от договора се
явявала също нищожна.
Нищожни се явявали и клаузите на чл. 15, т. 1 - 5
от Общите условия на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД към договор за потребителски
кредит. Тези клаузи били неравноправни, а съгласно чл. 146, ал.1 от Закона
за защита на потребителите включените в потребителските договори неравноправни
клаузи били нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В настоящият случаи
било безспорно, че тези клаузи от ОУ са изготвени предварително и потребителят
не е имал възможност да влияе на тяхното съдържание, поради което и на
основание чл. 146, ал. 2 от ЗЗП те не били индивидуално уговорени и поставяли
ответницата, в качеството й на потребител, в неравноправно положение по
смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като въз основа на тях била включена
клауза в договора за потребителски кредит за заплащане на допълнителен пакет
услуги за получаване на този кредит, а това не съответствало на изискванията за
добросъвестност и равнопоставеност на съконтрагентите, присъщи на нормалните
договорни отношения. Всичко това по същество водело до значително неравновесие
между правата и задълженията на двете страни по договора и по тази причина
клаузите на чл. 15. т. 1-5 от ОУ били
нищожни.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По иска за сумата от 972, 49 лева
главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл.
от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че
между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за
потребителски кредит, по която е предадена заемната сума, предмет на договора,
на ответника. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или
насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По делото като безспорен може да
се отдели фактът, че сумата от 1000 лева е получена в заем от страна на
ответницата и сумата от 27, 51 лева е погасена.
По иска за 449, 37 лева – по чл.
240 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че
е уговорена възнаградителна лихва в потребителския кредит и нейният размер.
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
Отправено е възражение за нищожност
на клаузата за възнаградителна лихва – цялата в размер на 483, 68 лева и
погасена част от 34, 31 лева.
По иска за 958, 18 лева – чл. 10а
от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че
тези такси в размер на общо 999, 84 лева са уговорени и ползвани съответните
услуги, както и че същите са в съответствие със ЗПК, а именно не са свързани с
усвояване и управление на кредита.
Ищецът признава плащане в размер
на 41, 66 лева.
Отправено е възражение за
нищожност на клаузите поради противоречие със Закона за потребителския кредит,
а така също и поради неравноправност на същите съгласно чл. 146 ал. 1 от Закона
за защита на потребителите.
По иска за 340, 37 лева –
неустойка чл. 92 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че
е уговорена неустойка в потребителския кредит при посочените в исковата молба
условия, че е настъпила нейната изискуемост и същата не противоречи на
императивни правни норми, както и нейният размер.
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
Съдът
намира на първо място, че е сезиран с искове за установяване на суми, които не
са били предмет на заповедно производство. Видно от приложеното ч.гр.д. №
2386/2018 г. по описа на РС Стара Загора предмет на заявлението е сумата от 2379,
62 лева главница; 340, 37 лева неустойка и 7, 61 лева лихва за забава. Като
основание заявителят „Профи кредит България“ ЕООД е посочил Договор за
потребителски кредит от 24.08.2015 г. и ОУ към него, както и настъпила
предсрочна изискуемост на кредита от 26.01.2016 г.
В
настоящото производство сумата от 2379, 63 лева е посочена като „номинал“ и пояснено,
че съдържа освен сумата от 972, 49 лева непогасена главница по договора за
потребителски кредит, но и закупен пакет „допълнителни услуги“ и възнаградителна
лихва, част от анюитетните месечни вноски. Липсва идентитет между заповедното
производство и настоящото исково производство, което се явява продължение.
Вярно е, че сумата по издадената Заповед за изпълнение и тази по исковата молба
съвпадат, но основанията, на които е предявена претенцията по реда на чл. 422
от ГПК са съвсем различни. Нещо повече т.нар. пакет за допълнителни услуги е
предмет на отделно Споразумение, което не е неразделна част от Договора за кредит
и което не е дори упоменато, като основание в заявлението. По отношение на
възнаградителната лихва съдът също намира, че е недопустимо същата да бъде
претендирана скрито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Не може
да се сложи знак за равенство между главно и акцесорно задължение. Самият
заявител е наясно с разликата, както е видно от предоставения погасителен план,
в което са посочени в отделни колони задълженията за главница и за договорна
лихва. След като в заявлението не е поискана договорна лихва, същата не може да
бъде предмет на иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Ето защо съдът намира, че следва
да прекрати производството по отношение на договорната лихва - цялата в размер
на 483, 68 лева (погасена част от 34, 31 лева), както и по отношение на пакета
закупени услуги в размер на 958, 18 лева (погасена част 41, 66 лева). В този
смисъл – Решение от 28.01.2019 г. по в.т.д. № 1347/2018 г. и Определение от
26.04.2018 г. по ч.т.д. № 1107/2018 г. – всички по описа на ОС Стара Загора.
Производството
следва да продължи по отношения на получения заем от 1000 лева, по който се
признава плащане от 27, 51 лева и е посочена невърната главница 972, 49 лева,
както и по отношение на начислена неустойка в размер на 340, 37 лева.
По
отношение на главницата съдът намира следното:
По
делото е представено Искане за отпускане на потребителски кредит от ответника,
както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, както и самият Договор за потребителски кредит №
********** от 24.08.2015 г. Видно от него същият е сключен между ищеца „Профи
кредит България“ ЕООД и ответницата Г.А.Ж. за сумата от 1000 лева главница за
срок от 24 месеца. Сумата е преведена по банков път по сметка на ответницата.
Обстоятелството, че сумата е получена от ответницата беше отделено като
безспорно в доклада по делото. След като е получила сумата от 1000 лева и е
погасила по признание на ищеца 27, 51 лева, то Г.Ж. дължи връщане на сумата от
972, 49 лева.
Съдът намира, че изискуемостта на
задължението е настъпила. Видно от приложения по делото погасителен план
крайната падежна дата на задължението по кредита е 15.09.2017 г. т.е. още преди
подаване на самото заявление по чл. 410 от ГПК. Вярно е, че в самото заявление
за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба ищецът твърди настъпила
предсрочна изискуемост – на 26.01.2016г. За да се позове на нея ищецът следваше
да докаже, че още преди подаване на заявление за издаване по чл. 410 от ГПК е
уведомил ответницата. Доказателства в тази насока не бяха представени. Въпреки
това настоящият съдебен състав намира, че следва да зачете настъпилата крайна
падежна дата още преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред
заповедния съд.
Съгласно
Тълкувателно решение № 8/2017г. от
02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо при предявен иск по реда на чл. 422
от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Няма
причина това тълкувателно разрешение да се прилага само и единствено по
договорите за банков кредит, но не и по тези договори за кредит, сключени с
небанкова финансова институция, като каквато е регистриран ищецът.
Ето защо съдът споделя това тълкуване
и счита, че следва да го приложи и в настоящия случай, поради което и намира,
че следва да уважи иска за главница от 972, 49 лева в цялост, по който не се
предоставиха доказателства за заплащане на сумата.
По отношение на претендираната
неустойка съдът намира, че същата е неравноправна и не е индивидуално
уговорена, поради което е и нищожна.
Съгласно чл. 143 от Закона за
защита на потребителите неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като например задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка (т. 5 от цитирания член). Несъмнено задължението за
заплащане на неустойка в размер на 35 % от оставащата главница е прекомерна
като размер. Тази уговорка се съдържа само в Общите условия – чл. 12.4, поради
което и съдът приема, че не е индивидуално уговорена. При наличието на тези две
предпоставки клаузата следва да се обяви за нищожна – чл. 146 от Закона за
защита на потребителите и като такава тя няма да породи действие т.е. искът в
тази част следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските.
Ответникът не е сторил разноски. Ищецът
е направил разноски в размер на 129, 55 лева по заповедното производство и 54,
40 лева за държавна такса по исковото производство. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 75 лева.
Следва да се определи
възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 200 лева
предвид правната и фактическа сложност на делото, като останалата сума от 100
лева подлежи на връщане.
Съгласно уважената част от
исковете следва да се присъдят разноски в размер на 145 лева в полза на ищеца.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело № 5207/2018 г. по описа на РС
Стара Загора за сумата над 972, 49 лева до сумата от 2379, 63 лева като
недопустим
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
2386/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд по отношение сумата над
972, 49 лева до сумата от 2379, 63 лева поради прекратяване на производство в
тази част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.А.Ж. с ЕГН ********** с адрес *** чрез особен представител адв. Р.М. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД с
ЕИК ********* сумата от 972, 49 лева
главница по Договор за потребителски кредит от 24.08.2015 г. с номер
**********, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2386/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, ведно със
законната лихва за забава от 10.05.2018 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* иск по реда на чл. 422 от ГПК, че Г.А.Ж. с ЕГН
********** с адрес *** чрез особен представител адв. Р.М. дължи сумата от 340,
37 лева неустойка.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител на Г.А.Ж. адв. Р.М. *** в размер
на 200 лева, което да се изплати от внесения по делото депозит и да се издаде
РКО.
ОСЪЖДА Г.А.Ж. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Профи Кредит България“
ЕООД с ЕИК ********* разноски в размер на 145 лева за исковото и заповедно
производство.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването
му пред Старозагорския окръжен съд.
Районен
съдия: