№ 1141
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501130 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 413, ал. 2
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, подадена чрез пълномощника му адв. Ц., против разпореждане,
инкорпорирано в Заповед № 1983 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 17.03.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 1839 по описа на РС –
Пловдив за 2022 г., с което е отхвърлено подаденото от дружеството
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу длъжника С. И.А., ЕГН: **********, за сумата от 70,30 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
********* от 18.07.2018 г. с предоставен мобилен номер +****************,
за сумата от 189,74 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № ********* от 13.08.2019 г. с предоставен мобилен номер
+*******************, както и за разноските за разликата над уважения до
пълния претендиран размер.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
обжалваното разпореждане. Оспорват се изводите на районния съд за
нищожност и неравноправност на уговорената между страните клауза за
неустойка при прекратяване на договора за мобилни услуги. Искането към
въззивния съд е за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя,
съдът намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
1
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. И.А.
за вземания, основани на сключени между страните договори за мобилни
услуги и договори за лизинг, сред които и процесните вземания за сумата от
70,30 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги № ********* от 18.07.2018 г. с предоставен мобилен номер
+**************** и за сумата от 189,74 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 13.08.2019 г. с
предоставен мобилен номер +*******************.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил
заявлението в частта относно претендираните вземания за неустойка, като е
приел, че клаузите от договорите за мобилни услуги, на които те се основават,
са нищожни поради противоречието им с добрите нрави и не пораждат права
и задължения за страните, а освен това са и неравноправни.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на
закона или на добрите нрави или дали същото не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Ето защо
първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна
проверка на клаузите на процесните два договора за мобилни услуги. В
раздел 11 от всеки от тях е уговорена клауза за неустойка, предвиждаща, че в
случай на прекратяването на договора преди изтичане на срока му по вина
или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му
той дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, като в допълнение на тази неустойка,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпката от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора. Предвижда се още, че в случаите, в които е предоставено
устройство, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето
му, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Настоящият състав на съда намира, че е налице обоснована вероятност
2
претендираните вземания за неустойка да се основават на неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, 13 и 15 ЗЗП. В случая уговорената в
полза на оператора неустойка при прекратяване на договора не е съобразена
с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Същата се
съизмерва с пропуснати по самия договор месечни абонаменти за услуга,
която не е предоставена и не е ползвана от потребителя и за която няма
пречка да бъде предоставена на други абонати, доколкото след
прекратяването на договора операторът си възстановява възможността да
предлага услуги чрез освободения мобилен номер на нови клиенти. Следва да
се отбележи, че тази възможност е изрично предвидена в т. 19д от Общите
условия на оператора, според която след прекратяване на индивидуалния
договор дружеството има право да предостави мобилния номер за ползване от
друг потребител. Освен това, клаузата за неустойка е обвързана не с
уговорените от страните в съответния договор, а с т.нар. „стандартни“
месечни абонаменти. В допълнение, размерът на неустойката се завишава и с
„част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстващи на оставащия срок на договора“. Това от своя страна прави
клаузата неясна, тъй като не е посочено по ясен и разбираем начин нито с
каква част от ползвана отстъпка се завишава неустойката, нито какъв е
размерът на отстъпката, от което следва, че потребителят трудно би могъл да
определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка и съответно какви
биха били икономическите последици за него от сключване на договора.
Както бе посочено по-горе, в договорите се предвижда още, че потребителят
дължи и такава част от разликата между цената на предоставеното устройство
без абонамент съгласно ценовата листа на оператора, действаща към момента
на сключване на договора и заплатената от него цена в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок
на договора. Съдът намира, че посочената уговорка позволява на оператора да
увеличава цената на устройството, без потребителят да може да се откаже от
договора, както и да получи за устройството значително по-висока от
първоначално определената му и уговорена между страните цена,
препращайки към едностранно изготвена от търговеца „ценова листа“.
По изложените съображения съдът намира, че правилно е отказано
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните
вземания за неустойка, поради което и обжалваното разпореждане следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 1983 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.03.2022 г., издадена
по ч.гр.д. № 1839 по описа на РС – Пловдив за 2022 г., с което е отхвърлено
подаденото от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, заявление за
3
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника С. И.А., ЕГН: **********, за сумата от 70,30 лв. – неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от
18.07.2018 г. с предоставен мобилен номер +****************, за сумата от
189,74 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги № ********* от 13.08.2019 г. с предоставен мобилен номер
+*******************, както и за разноските за разликата над уважения до
пълния претендиран размер.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4