РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Плевен, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 746 по описа за
2021 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Административното дело изпратено по подсъдност от
Административен съд Ловеч и е образувано
по жалба на Д.С.А.,***, съдебен адрес: адв Б.,*** срещу заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0297-000071/08.07.2021 г. на началник група към ОД на МВР Ловеч, РУ
Луковит, с която е временно отнето свидетелство за управление на МПС до
решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца .
В жалбата се посочва, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като неправилно е прието, че лицето отказва да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози, тъй
като същевременно му е даден талон за изследване и се чака резултат. Моли за
отмяна на заповедта.
В придружително писмо за изпращане на
административната преписка е изразено
становище за неоснователност на жалбата и искане за присъждане на разноски в
минимален размер.
В съдебно заседание оспорващият - Д.С.А.,***, се явява лично и с адв Б., САК , като моли за
отмяна на заповедта поради неправилно прилагане на закона или намаляване на
наказанието от 18 месеца на 12 месеца.
В съдебно заседание ответникът
– Началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ловеч, РУ Луковит, не се явява.
Административният съд - Плевен, шести състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 08.07.2021 година е съставен акт за установяване на
административно нарушение, серия GА № 454654 (лист 8) по делото, тъй като при проверка
на същата дата в 16.04 часа в гр.
Луковит, ул. „***“ срещу н.***управлява лек автомобил марка ***с рег.№ ***,
собственост на Р.Р.и отказва да бъде тестван с полеви нарко тест за употреба на
наркотични вещества, като му е издаден талон за медицинско изследване .
По делото е приложена и заповед № 295з-805/25.04.2017
г.. (лист 15) на директора на ОД на МВР-Ловеч
за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 от ЗДвП.
Приложена е докладна записка от мл. автоконтрольор С.
, в която се описва проверката на А. на 08.07.2021 година за алкохол и отказ за
даване на проба за употреба на наркотични вещества.
Приложена е декларация от оспорващия от 30.08.2021
година, че същият е изгубил СУМПС, както и разпореждане на полицейски органа в
30 дневен срок да подаде документи за издаване на ново
Със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0297-000071/08.07.2021 г. на началник група към ОД
на МВР Ловеч, РУ Луковит, спрямо Д.А.
е приложена е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1,
б.“б“-временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, за това че отказа извършване на проверка с тест за
установяване на употреба на наркотични вещества.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото като доказателство е приета заповед № 295з-805/25.04.2017 г.. (лист 15) на директора на ОД на МВР-Ловеч за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, с която началник група към сектор „Пътна полиция“ (т. 1.3.) може да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП.
Съдът намира,
че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на
административно-производствените правила и при правилно прилагане на закона.
Съгласно чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство", включително на водач, който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества– до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В случая по делото е
безспорно установено, че А. отказа да бъде проверен за употреба на наркотични
вещества при проверката в 16.04 ч. на 08.07.2021 година и му е издаден талон,
като не са ангажирани доказателства за дадена такава проба и наличие на
протокол от изследване за употреба на наркотични вещества или техните аналози.
Отказът да бъде изпробван с техническо средство
е достатъчно основание за налагане на принудителната административна мярка не е
необходимо да е отказал и медицинско изследване, като неоснователни са доводите
му в тази насока, че му е издаден талон за медицински изследване и не са налице
предпоставките за налагане на ПАМ.
Обстоятелството, че оспорващият е управлявал моторното
превозно средство, се установява от съставения АУАН , който като официален
свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно неговата вярност до доказване на противното по аргумент от чл. 189, ал.
2 ЗДвП, като не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН.
Настоящият състав намира, че наложената принудителна
административна мярка съответства и с целта на закона и с принципите за
съразмерност по чл. 6 от АПК.
Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже
нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се
постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Временното
отнемане на свидетелството за управление на МПС препятства възможността за
водача да управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново
и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за
ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на наркотици,
което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали
от т. нар. война на пътя. Предвид установените факти по делото съдът намира, че
отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед
е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса
на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта
на закона и следва оспорването да бъде
отхвърлено.
С оглед изход на делото искането за присъждане на
разноски от началник на РУ Луковит е неоснователно, тъй като страна по делото е
началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ловеч, РУ Луковит, който не е
направил искане за присъждане на разноски.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 ,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на
Д.С.А.,***, съдебен адрес: адв Б.,*** срещу
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0297-000071/08.07.2021 г. на началник група към ОД на МВР Ловеч, РУ Луковит,
с която е временно отнето свидетелство за управление на МПС до решаване на
въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца .
Оставя без уважение искането на началник на РУ Луковит
за присъждане на разноски.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/