Решение по дело №6341/2018 на Районен съд - Стара Загора

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                         30.05.2019 година                    град Стара Загора

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                 ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

 

На    07 май                                                                                   2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                        Председател:   МИЛЕНА КОЛЕВА   

                                                

Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ    МИЛЕНА КОЛЕВА

гр.дело № 6341 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази следното:

 

 Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.

 Ищецът твърди, че въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „САТОРИ ГРУП” ООД против длъжника „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - проф.д-р Стоян Киркович” АД (наричано за краткост „УМБАЛ проф.д-р Ст. Киркович” АД), Районен съд - гр. Стара Загора е образувал ч. гр. д.      № 5227/2018г. и е издал Заповед за изпълнение за исковата сума, срещу която длъжникът е възразил. Възражението на длъжника било получено на 14.11.2018г.

На основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК с настоящата искова ищецът „САТОРИ ГРУП” ООД предявявал установителен иск срещу ответника „Университетска миогопрофилна болница за активно лечение - проф.д-р Стоян Киркович” АД за заплащане на сумата от 6 870 лева (шест хиляди осемстотин и седемдесет лева), представляваща стойност на извършени лабораторни изследвания през м.02.2017г., за което е издадена фактура № 7473 от 02.03.2017г.

„САТОРИ ГРУП” ООД заявяват, че по силата на писмен Договор за извършване на медико- диагностични изследвания (Клинична лаборатория, Микробиология, Вирусология, Хистология, Хематология, Паразитология, Клинична патология и Имунология) на биологичен материал, който бил сключен на 04.01.2017г. между „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория д-р Писанец” ООД, ЕИК 115749S00, като Изпълнител и Длъжника УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД, като Възложител, „СМДЛ д-р ПИСАНЕЦ” ООД извършило медико-диагностични изследвания (Клинична лаборатория, Микробиология, Вирусология, Хистология, Хематология, Паразитология, Клинична патология и Имунология) на предоставен от длъжника биологичен материал.

В т. 31 от договора, срокът на действие на същия бил уговорен на           1 година от подписването му.

В т. 25 от договора страните уговорили, че възложителят заплаща възнаграждение на изпълнителя за извършената работа веднъж месечно и до 30-то число на месеца, следващ отчетния период, в брой или по банков път (по посочена в договора банкова сметка), ***, и по цени на медико-диагностичните изследвания, посочени в Приложение 1 към договора, неразделна част от него.

Изпълнителят издал фактура № 7473 от 02.03.2017г. за извършените лабораторни изследвания през м.02.2017г., на стойност 6 870 лева, като извършените изследвания били приети от възложителя по договора.

В уговорения по т. 25 срок за плащане, стойността на фактурата не била заплатена.

На 29.05.2018г. с Формуляр за потвърждаване на задълженията от страна на „УМБАЛ - Проф. д-р Стоян Киркович” било признато, че задълженията му към „СМДЛ д-р Писанец” ООД към дата 30.04.2018г. възлизали на сумата от общо 107311,70 лева.

За част от горната сума, а именно за 36876,70 лева, между "СМДЛ д-р Писанец” ООД и „УМБАЛ Проф. д.р Стоян Киркович” АД била подписана Спогодба рег. № 1766/16.03.2017г. на нотариус Светлана Запрянова, рег.     № 179 на НК, с район на действие РС-Пловдив, която сума към днешна дата била платена, като тя представлявала сбор от сумите по следните фактури:

 

Дата	Номер	Сума	Платено	Задължение - размер
10.05.2016	**********	3 445.00	1 210.00	2 235.00
06.06.2016	**********	3 635.00	0.00	3 635.00
11.07.2016	**********	5 026.70	0.00	5 026.70
04.08.2016	**********	3 379.00	0.00	3 379.00
13.09.2016	**********	3 425.00	0.00	3 425.00
11.10.2016	**********	2 806.00	0.00	2 806.00
09.11.2016	**********	3 830.00	0.00	3 830.00
05.12.2016	**********	6 450.00	0.00	6 450.00
29.12.2016	**********	6 090.00	0.00	6 090.00
		38 086.70	1 210.00	36 876.70

 

Останалата дължима сума в размер на 70435,00 лева не била платена на „СМДЛ д-р Писанец” ООД, като същата била сбор от сумите по следните неплатени фактури:

 

 

Процесната фактура била една от гореизброените неплатени фактури, задълженията по които впоследствие станали предмет на Договор  за прехвърляне на вземане.

На 31.08.2018г. (а не 25.06.2018г., както било посочено в заявлението и което било техническа грешка) бил сключен Договор за продажба на вземания по силата на който описаното по-горе вземане на „СМДЛ д-р Писанец” ООД от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД, (както и други вземания, произтичащи от договор между тях) било прехвърлено на Заявителя „САТОРИ ГРУП” ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, неустойки и други дължими суми.

В изпълнение на задължението по чл. 99, изр. 3 от ЗЗД, кредиторът „СМДЛ д-р Писанец” ООД уведомил длъжника за извършената цесия. Уведомлението било връчено на 05.09.2018г. на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД, с което длъжникът бил поканен да извърши плащане на дължимата сума по банкова сметка *** „САТОРИ ГРУП” ООД, посочена в уведомлението. Плащане не било направено и към настоящия момент.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът „УМБАЛ - Проф. д-р Стоян Киркович” АД следва да  заплати на ищеца „САТОРИ ГРУП” ООД сумата от 6 870 лева, представляваща стойността на извършени лабораторни изследвания през м.02.2017г., за което е издадена фактура     № 7473 от 02.03.2017г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2018г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателно изплащане на сумата.

Моли съда да осъди ответника „УМБАЛ - Проф. д-р Стоян Киркович” АД да заплати на ищеца „САТОРИ ГРУП” ООД сумата от 1093,75 лева, представляваща мораторна законна лихва върху претендираната сума за периода от падежа на задължението 30.03.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 22.10.2018г., както и сумата от 2 137,40 лева, представляваща стойността на направените разноски в заповедното производство. Претендира разноски и в настоящото производство.

 

 

 

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника „УМБАЛ - Проф. д-р Стоян Киркович” АД, в който оспорва изцяло всички предявени искове за главница и мораторна лихва, както по тяхното основание, така и по отношение на техния размер.

Твърди, че не дължал заплащане на претендираните суми.

Издаването на фактура и нейното осчетоводяване не доказвали извършването на доставка и наличието на реална сделка.

Счетоводните записвания не били правопораждащ факт. Същите се извършвали на база първични документи, даващи основание за счетоводно записване. Не можело да се приеме, че по този начин било налице извънсъдебно признание на дълг.

Потвърждението на задължение, на което се позовавал ищецът, се издавало за нуждите на счетоводството и отразявало счетоводните записвания, но не и правно значими факти като признание на задължение. Отделно от това същата съдържала единствено салдо, но не и конкретика относно произхода и вида на задължението.

Настоящото производство било установителен иск по чл.422 от ГПК. Предметът на това производство бил специфичен. Същото било пряко обвързано със съдържанието на издадената заповед за изпълнение в заповедното производство. Счита, че разглеждането на осъдителен иск в производството по чл.422 от ГПК било недопустимо.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедното производство.

Материалният интерес в заповедното производство бил в размер на     6 870 лева. Съгласно чл.7, ал.7 от Наредба № 1 за мин. размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението се определяло по правилата на чл.7, ал.2 на базата на половината от стойността на претендираната сума или в конкретния случай на базата на 3 435 лева. Съгласно чл.7, ал.2 от Наредбата мин. адв. възнаграждение било 470.45 лева или 564.54 лева с ДДС, като възнаграждение с ДДС можело да бъде присъдено при наличие на издадена фактура, удостоверяваща дължимостта на начисленото ДДС и доказателства за извършеното плащане. Отделно от това съдът не бил обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004г. ограничение и бил свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В този смисъл било Решение №6/06.11.2013г. по Тълкувателно дело № 6/2012г. на ОС на гражданска и търговска колегия на ВКС.

Заповедното производство не представлявало правна или фактическа сложност, което да обоснове адв. възнаграждение повече от минималния му размер. В тази връзка претендираното адв. възнаграждение в размер на 2000 лева било прекомерно, като надвишавало минималния му размер над     4 пъти. Предвид на това прави искане за неговото намаляване до минималния му размер, в случай че съдът присъди адв. възнаграждение в заповедното производство.

Моли съда да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

 

 

Съдът,  след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:

 

        Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 5227/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3013/23.10.2018г. за сумата от 6 870 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 22.10.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2 137,40 лева, представляваща разноски по делото, срещу която длъжникът е възразил. В законоустановения срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.

           По делото е представена фактура № 7473/02.03.2017г. на стойност        6 870,00 лева, подписана от ищеца, която не е оспорена от ответника. В същата е отбелязано, че фактурата е издадена във връзка с извършени лабораторни изследвания през м.02.2017г., като извършените изследвания са приети от възложителя по договор. Представен е и  Договор за извършване на медико-диагностични изследвания от 04.01.2016г., подписан от двете страни.

Видно от Договора за извършване на медико-диагностични изследвания от 04.01.2016г., се установява, че ответникът е заявил предлаганите от „СМДЛ д-р Писанец” ООД услуги, като в същия е посочена ценовата листа контрагенти, както и доставчика – „СМДЛ д-р Писанец”

 

       По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът възприема изцяло. Вещото лице сочи, че  съгласно представените документи от „САТОРИ ГРУП” ООД процесната фактура е осчетоводена и съответно е отразена в дневниците за покупки на „УМБАЛ - Проф. д-р Стоян Киркович” АД. Същата фактура е осчетоводена и не е отразена в дневниците за продажби на „СМДЛ д-р Писанец”, като към датата на извършване на проверката  процесната фактура в размер на 6 870 лв. не е изплатена от ответника на ищеца. Счетоводствата на страните са водени редовно, съгласно разпоредбите и законодателството. Общата сума на законовата лихва по процесната фактура до датата на подаване на исковата молба е в размер на 1209,88 лева.

 

При тези данни, съдът намира за установено, че между страните по делото е бил сключен договор за извършване на медико-диагностични изследвания. Същият договор е неформален и консенсуален и съгласно чл.264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приемане на извършената работа.  В процесния случай се установи, че фактурата е издадена на 02.03.2017г., поради което на същата дата е била дължима и цената по нея.

 

Фактурата е свидетелстващ документ, защото удостоверява материализираното изявление в нея, но тя не е основание за плащане на цената на една услуга.  Основание за плащане е доставката на услуги, като фактурата само удостоверява този факт. Цената по договора се дължи, не защото е издадена фактура, а защото е извършено доставянето на описаните в нея задължения.

В настоящият случай е представена фактура, която е подписана от страните, не е оспорена и ответникът не е представил доказателства, че е изплатил дължимата сума по процесната фактура. Установи се извършването на медико-диагностичните изследвания и съдът приема, че сумата по нея е дължима от ответника на ищеца.

 

 Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е основателен за главницата в размер на 6 870 лева, за която е издадена фактура № 7473/02.03.2017г. Върху сумата следва да се присъди и законна лихва, считано от подаване на заявлението в съда на 22.10.2018г. до окончателното й изплащане, предвид петитума на иска и разпоредбата на чл.86 от ЗЗД.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи парично обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява, че обезщетението за забава за периода от 30.03.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда на 22.10.2018г. е 1209,88 лева. Ето защо, искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

 

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по настоящото дело в размер на 1187,40 лева, представляващи ДТ, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за  адвокат, съобразно уважената част на исковете и съобразно представения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, както и направените по ч.гр.д. № 5227/2018г. по описа на РС Стара Загора в размер на 937,40 лв. Предвид разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК, чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът уважи възражението на ответника и намали адвокатското възнаграждение по  ч.гр.д. № 5227/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора до 800 лева.

         Водим от горните мотиви, съдът

         

     Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Генерал Столетов № 2, представлявано от Д-Р ЙОВЧО ПЕТКОВ ЙОВЧЕВ, че дължи на  „САТОРИ ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Шести септември 177, представлявано от СТОЙНА ДИМИТРОВА КОЛЕВА,  сумата от 6 870 лева – главница, представляваща незаплатени, но извършени лабораторни изследвания през м.02.2017г., за което е  издадена фактура № 7473/02.03.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда на 22.10.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 3013/23.10.2018г. по ч.гр.д.№ 5227/2018г. по описа на РС Стара Загора.

 

ОСЪЖДА УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Генерал Столетов № 2, представлявано от Д-Р ЙОВЧО ПЕТКОВ ЙОВЧЕВ да заплати на  „САТОРИ ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Шести септември 177, представлявано от СТОЙНА ДИМИТРОВА КОЛЕВА сумата от 1 093,75 лева, представляваща мораторна лихва за периода 30.03.2017г.- 22.10.2018г., сумата от 1 187,40 лева, представляваща направени от разноски по настоящото дело, както и  сумата от 937,40 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 5227/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на  страните  пред Окръжен съд - Стара Загора.

                                                                                        

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: