Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№                                                       19.11.2009г.                                  гр. ***

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

***СКИ РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав на пети ноември две хиляди и девета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослава Андонова

 

секретар Й.Т.

като разгледа докладваното от съдия Мирослава Андонова гражданско дело № 989 по описа за 2009г. и като обсъди:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на Т.В.Д.,***,  чрез пълномощника й адв. С.Д., срещу ответника „АРТГЛАС” ЕООД, - гр. ***.  Ищецът твърди, че ответникът – бивш работодател, му дължи полагащото му се трудово възнаграждение за месеците: януари 2009г. в размер на 227,86 лв., за месец февруари 2009г. в размер на 227,86лв., за м. март 2009г. – 227,86 лв. и за периода от 01.04.2009г. до 08.04.2009г. – в размер на 54,25 лв. От съда се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца така посочените,  не изплатени трудови възнаграждения за месеците януари, февруари, март и април 2009г., общо в размер на 737,83 лв., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на исковата молба до окончателното заплащане. Претендират се направените в производството разноски.

В определения от съда срок и на основание чл.131 ГПК, е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват като неоснователни предявените искове. Твърди се, че работодателя е извършил по отношение на ищцата следните плащания: на 03.02.2009г. - сумата от 100 лв. и на 20.02.2009г.- сумата от 200 лв. Твърди се, че исковата претенция е неоснователна и поради това, че от начисленото за ищеца трудово възнаграждение следва да се направят отчисления и да бъдат приспаднати ДОД, ДЗПО, ЗОВ, които са за сметка на работника, както и да се вземат предвид отработените работни дни, ползвания неплатен отпуск, отпуск по болест и т.н., съгласно нормативните актове уреждащи формирането на работната заплата.

            След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Между страните по делото е сключен трудов договор № 35/22.08.2008г. със срок на изпитване в полза на работодателя в размер на шест месеца, съгласно който ищцата е започнала да изпълнява длъжността “Оператор асемблираща машина”, на пълно работно време при основно трудово възнаграждение от 230 лева, считано от 25.08.2008г. С допълнително споразумение №48/05.01.2009г., към трудов договор №35/22.08.2008г., на основани чл.119 КТ е актуализирано ОМВ на ищцата, което вече е в размер на 291 лв., както и размера на платения годишен отпуск 20 дни, считано от 05.01.2009г. Ищцата е освободена от заеманата длъжност при ответника със заповед №73 / 08.04.2009г. на основание чл. 325, т.1 от КТ, считано от 08.04.2009г.. Поради което съдът приема, че до тази дата Т.Д. е изпълнявала служебните си задължения за исковия период - от януари 2009г. до 08.04.2009г., за който се претендира заплащане на трудовото възнаграждение. Ответникът не е оборил тази презумпция, поради което за него като работодател е възникнало задължението, предвидено в чл. 128, т.2 от КТ – да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Неговият размер е изчислен със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. За процесния период то е по 227,86 лева за месеците януари, февруари и март 2009г. и 54,25 лв. за петте отработени дни за м. април , или общо 737,83 лева. Тази сума е начислена на работника по ведомост за работна заплата и представлява чистото трудово възнаграждение, което трябва да получи след  приспадане на начислените удръжки. Поради което не основателно е възражението на ответника в тази насока. Вещото лице е установило същ, че във ведомостите за работната заплата на ответника срещу името на ищцата няма положен подпис така начислената сума да е получена. В тежест на ответника работодател е било да установи плащания по начислените работни заплати, каквото доказване обаче не е проведено.

Възражението, че е извършено частично плащане на трудовото  възнаграждение в размер на 100 лева на 03.02.2009г., в размер на 200 лева на 20.02.2009г. не е подкрепено от представените от ответника писмени доказателства. От тях се установява, че ищцата действително е получила сочените суми, но не би могло да се приеме, че това е станало във връзка и в изпълнение на процесните претенции. По тази причина и след като във ведомостите за работни заплати за процесния период, липсва подпис удостоверяващ получаването на трудовите възнаграждения, то логичния извод, който следва да се приеме, е че ответникът не е установил при условията на пълно и пряко доказване изпълнение на това свое задължение. Ето защо претенциите с правно основание чл.128 от КТ са доказани, както по основание така и по размер и ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираната сума общо в размер на 737,83 лв.

Като не е изпълнил задължението си за изплащане на трудови възнаграждения, работодателят е изпаднал в забава, считано от падежа на всяко едно от тях.   На основание чл. 86 от ЗЗД работодателя дължи обезщетение за забава върху дължимата главница в размер на законната лихва върху признатите суми от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2009г. до окончателното й изплащане – така както е поискано от ищеца, което също следва да бъде присъдено.

На основание чл. 78, ал.1, от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 150 лева за ангажирания адвокат, а по сметка на Районен Съд – *** сумата от 30.00 лева за допуснатата експертиза и 50,00 лева държавна такса.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ***СКИЯТ       РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав :

 

Р     Е     Ш     И:

 

            ОСЪЖДА “АРТГЛАС” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. ***, ж.к. “***”, ул.”***” №**, ЕИК ***, представлявано от К.К.К., да заплати на Т.В.Д., ЕГН **********,*** , ул. „***, сумата от общо 737,83 лева (седемстотин тридесети  седем лева и осемдесет и три стотинки), неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от месец януари 2009г. до 08.04.2009г., както следва: за месец януари 2009г. - 227,86 лв., за м. февруари 2009г. - 227,86 лв., за м. март 2009г. -  227,86 лв. и за месец април 2009г. – 54,25 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.08.2009г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 150 лева (сто и петдесет лева), направени по производството разноски.

            ОСЪЖДА “АРТГЛАС” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. ***, ж.к. “***”, ул.”***” №**, ЕИК ***, представлявано от К.К.К. да заплати по сметка на Районен съд – *** сумата от 50 (петдесет лева) - държавна такса и от 30 (тридесет) лева, разноски за съдебно-счетоводна експертиза.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил, че ще бъде обявено -  19.11.2009г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: