№ 778
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20211110216567 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 21-4332-008181 от 19.04.2021 г.,
издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, на
основание чл. 53 от ЗАНН, на Б. СЛ. АЛ., с ЕГН ********** е наложено на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание парична
„глоба” в размер на 1000.00 лева за административно нарушение по състава
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 (дванадесет) месеца.
В жалбата на жалбоподателя се инвокират съображения против
обжалваният санкционен акт. Твърди се, че процесното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения на императивните съдопроизводствени
правила на ЗАНН и при колизия с материалния закон. Релевира се и довод за
недоказаност на твърдяното като извършено административно нарушение по
възведения административно – наказателен състав. Налице е явна
несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Прави искане съдът да уважи изложеното във въззивната жалба.
Въззиваемата страна е редовно призована и уведомена за настоящото
наказателно производство, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се заявяват
доказателствени искания. Не претендира разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
1
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Б. СЛ. АЛ. живее в гр.София, ж.к. „Надежда“, ул.
Йордан Хаджиконстантинов№ 97, ет.1, ап.5. Той управлявал на 08.01.2021 г.,
около 04.00 часа в гр.София по ул. „Жорж Дантон“ лек автомобил „Дачия
Логан“ с рег. № ***, регистриран на името на дружеството „Алиус Билд“
ООД. В този момент на същото място е бил със свидетелят ЦВ. ИВ. АВР.,
свидетелят СТ. СТ. Д. и свидетелят В. М. В.. При извършена проверка от
свидетеля КР. В. В. от 09 РУ-СДВР и служителите на СДВР-ОПП
свидетелите А.Н.С.. и Т. СТ. АЛ. за употреба на алкохол с техническо
средство проверен от сервиз с протокол № *********-10000/05.01.2021 г. и с
проведена на 18.08.2020 г. периодична проверка в акредитирана
лаборатория„Алкотест Дрегер 7410+С“ № 0166, проба № 318 е отчетен
положителен резултат на 08.01.2021 г. в 04:01 часа за употреба на алкохол от
1.27 промила. След издаден на жалбоподателя А. талон за медицинско
изследване № 0006189/08.01.2021 г. във ВМА гр.София е установено, че е
налице алкохол в кръвта му при 1.04 промила на хиляда на основание
изследване от химико-токсилогична експертиза № И-1244/16.02.2021 г.
СУМПС на жалбоподателя А. било иззето на основание Заповед № 21-4332-
00200 № 60/08.01.2021 г. по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. В протокола за
изследване на кръвта на жалбоподателя А. същият посочил, че е употребил
концетрат водка. С влязло в сила на 22.06.2021 г. споразумение по НОХД №
5102/2021 г. по описа на СРС, НО, 22 състав жалбоподателят А. за извършено
от него на 08.01.2021 г. на същото инкриминирано място и същото МПС е
наказан за управлението му след употреба на наркотици (кокаин) за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 4 месеца при приложен изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от
НК от три години и на наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 10 месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК, както и от показанията на свидетеля КР. В. В. от 09 РУ-СДВР и
служителите на СДВР-ОПП свидетелите А.Н.С.. (актосъставител) и Т. СТ.
АЛ., които съдът кредитира изцяло, като кореспондиращи и подкрепящи
възприетите от съда факти. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитаните свидетели да описват някои детайли от
2
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време. Съдът намира, че показанията на свидетеля КР. В. В. от 09 РУ-СДВР и
служителите на СДВР-ОПП свидетелите А.Н.С.. (актосъставител) и Т. СТ.
АЛ. са логични, последователни, взаимодопълващи се, кореспондиращи с
останалия доказателствен материал, добросъвестни са, детайлни, пълни,
точни, конкретни, хармонични, и корелиращи си помежду си, като
опровергават изцяло защитните показания, обслужващи изцяло защитната
теза на жалбоподателя А., на свидетелите ЦВ. ИВ. АВР., СТ. СТ. Д. и В. М.
В.. Съгласно показанията на свидетелите В., С. и А. жалбоподателя А. е
управлявал на 08.01.2021 г., около 04.00 часа в гр.София по ул. „Жорж
Дантон“ лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, регистриран на името на
дружеството „Алиус Билд“ ООД след употреба на кокаин, съгласно
приложеното влязло в сила на 22.06.2021 г. споразумение по НОХД №
5102/2021 г. по описа на СРС, НО, 22 състав и след употерба на алкохол при
1.04 промила на хиляда на основание изследване от химико-токсилогична
експертиза № И-1244/16.02.2021 г. Свидетелите В., С. и А. посочват в
показанията си, че жалбоподателят А., управлявал процесното МПС, което
обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетелите А., Д. и В., че
приятелият им Б.А. е бил шофьора на лекия автомобил, е показал неадекватно
поведение, лъхал е на алкохол, говорил е завалено. Проверката на място с
техническо средство, проверен от сервиз с протокол № *********-
10000/05.01.2021 г. и с проведена на 18.08.2020 г. периодична проверка в
акредитирана лаборатория „Алкотест Дрегер 7410+С“ № 0166, проба № 318 е
отчела положителен резултат на 08.01.2021 г. в 04:01 часа за употреба на
алкохол от 1.27 промила по отношение на жалбоподателя А.. Тези промили са
значителни и същите според съда не могат да се получат от 50 грама изпита
водка, или от една бира, както сочи свидетеля Д.. Свидетелят А. излага, че
жалбоподателя А. не е употребил алкохол, но тези твърдения противоречат на
показанията на свидетеля Д., която е видял А. все пак да употребява алкохол.
Свидетелите В., С. и А. са възприели мирис на алкохол и завалено говорене
от жалбоподателя А., като данните от проверките с „Алкотест Дрегер
7410+С“ № 0166, проба № 318 от 1.27 промила и от 1.04 промила на хиляда
на основание изследване от химико-токсилогична експертиза № И-
1244/16.02.2021 г. са най-сигурното доказателство, че е налице употреба на
алкохол. В тази част показанията на свидетелите Д., Авармов и В., че А. не е
говорил завалено и не е мирешел на алкохол са опровергани. Съдът счита, че
3
показанията на тези свидетели са заинтересовани, обслужващи защитната
теза на жалбоподателя А., нелогични са, взаимопротиворечиви и
непоследователни. Съдът не ги кредитира изцяло. Съдът отбелязва, че не е
извинителна причина управлението на МПС от жалбоподателя А. да е
свързано с изминиване на малко разстояние от поръдяка между 20 метра, 50
метра, 100 метра или 200 метра, както посочват противоречиво показанията
на свидетелите А., Д. и В.. Жалбоподателят А. е управлявал своето МПС след
доказана употреба на алкохол в кръвта си от 1.04 промила и след употреба на
кокаин значително разстояние, като свидетелят В. като служител на 09 СДВР
е възпрял жалбоподателя А. да продължи да шофира в пияно състояние с
изминаване на по-голямо разстояние, но и служителите на реда са
предотвратили настъпването на общественоопасен резултат със засягането на
обществените отношения по транспорта чрез друго престъпление или по
накърняване на живота и здравето на други участници на пътя или
пешеходци.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че от външна
страна съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма,
при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на жалбоподателя. Т.е. като инстанция по
същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и
съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са
от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощиия, като
констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване
на административно нарушение, по идентичен начин – описано и в
наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма
на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено
от него лице с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини
съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление. Поради тези причини съдът намира,
че административнонаказващият орган не е извършил процесуални
нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното
наказателно постановление, като обратните съображения на жалбоподателя
срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и недоказани.
Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е
4
забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
Според санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух: т.2 над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за
срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че от
обективна страна се доказва по безспорен и абсолютен начин извършеният от
жалбоподателя Б. СЛ. АЛ. административно-наказателен състав на
административно нарушение по смисъла на 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като
доказателствените материали обосноваха, че с алкохола концетрация от 1.04
% на хиляда, установена основание изследване от химико-токсилогична
експертиза № И-1244/16.02.2021 г. и по надлежният ред с техническо
средство дрегер „Алкотест Дрегер 7410+С“ № 0166, проба № 318 с
положителен резултат на 08.01.2021 г. в 04:01 часа за употреба на алкохол от
1.27 промила, А. е противоправно и безотговорно е управлявал на 08.01.2021
г., около 04.00 часа в гр.София по ул. „Жорж Дантон“ лек автомобил „Дачия
Логан“ с рег. № ***, регистриран на името на дружеството „Алиус Билд“
ООД
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вина
– пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, знаел е, че не бива да управлява МПС, след употреба на
алкохол, но независимо от това е управлявал същия, с което е целял
настъпването на обществено опасните последици.
Настоящият състав приема, че по отношение на извършеното деяние не
са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
описаното нарушение е свързано пряко и непосредствено с осигуряването на
безопасни условия за движение на водачите и на останалите участници в
движението. При това извършеното нарушение по съществен начин засяга и
застрашава обществените отношения, като среща широк, отрицателен,
административен и обществен отзвук, с оглед на големия обем на деяния от
този вид.
За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то
следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид, какъвто не е
настоящия случай. Съдът намира, че в хода на производството не се
изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-
ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение
5
с обикновените случаи.
С обжалваното НП на нарушителя е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1000.00 лв., като е постановено и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 12 месеца. Посочените наказания са
определени в предвидения размер, предвиден в закона за извършеното
нарушение, което обективира извод, че същите са съобразени с разпоредбите
на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН и не са налице основания за изменение на
обжалваното НП.
В заключение относно размера на наложената глоба и лишаване от
правото да се управлява МПС в определеният срок спрямо санкционираното
лице, съдът намира, като инстанция по фактите, че това административно
наказание по чл. 5, ал.3, т.1 вр. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП изпълва целите на
административното наказание по чл.12 от ЗАНН, съответно е на
обществената опасност на установеното административно нарушение и
причинените от него вреди в обективната действителност по засягане на
държавното управление на обществените отношения, регулирани от ЗДвП,
като наказанието е определено при правилно приложение на материалния
закон.
Настоящият съдебен състав отчете причините за извършване на
деянието, а те са изключително ниска правна култура и липсващо
правосъзнание, противоправен и явен престъшем стремеж на жалбоподателя
А. към демонстративно незачитане на правилата на ЗДвП недопускащи
управление на МПС, след управление на употреба на наркотични вещества и
алкохол над законовите предели от 0.5 промила до 1,2 промила на хиляда,
които административни нарушения и дори престъпления от подобен вид са
изключително ежедневно често срещано безнаказано явление в страната ни,
както и при явно незачитане на установения обществен ред и правопорядък,
обусловени от принципите на правовата и демократична държава.
За нарушениeто по чл. 5, ал.3, т.1 вр. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, правилно
е постановено отнемането на 10 контролни точки на осн. чл. 6, т. 14 от
Наредба № Із-2539 на МВР. Непосочването на конкретната разпоредба от
наредбата, не представлява съществено процесуално нарушение, което да
води до незаконосъобразност на наказателното постановление. Тази част от
постановлението няма характер на административно наказание и е достатъчно
да е правилно определен размерът на отнеманите точки.
С оглед на всичко гореизложеното съдът счита, че подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното НП следва да се потвърди
като законосъобразно и обосновано.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивният жалбоподател от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу нея административено – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
6
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
Разноски на жалбоподател не се следват с оглед изхода на делото, като
другата страна не претендира разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-008181 от
19.04.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, на основание чл. 53 от ЗАНН, на Б. СЛ. АЛ., с ЕГН ********** е
наложено на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание
парична „глоба” в размер на 1000.00 лева за административно нарушение по
състава на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 (дванадесет) месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7