РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Балчик, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. Г.
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Гражданско дело №
20233210100260 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от
„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ-ТУЗЛАТА“, с ЕИК***, със
седалище и управление в ***, представлявано от управител К.К.С., чрез адвокат М. С. от
АК-В. със съдебен адрес за призоваване в ***, срещу К. К. К. с ЕГН ********** от ***, Д.
К. К. с ЕГН ********** от ***, РОСИКА ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от управител Д. К. К. и СОЛЕНА ЛАГУНА ЕООД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в ***.
Правното основание на предявените искове е в разпоредбите на чл.108 и чл.109 от
Закона за собствеността.
В исковата си молба, ищцовата стрА. твърди, че:
С приложеното влязло в сила решение № 136, постановено на 16.10.2013г. по гр. д. №
576/2011 г. по описа на Балчишкия районен съд, по отношение на първите трима ответници
било установено, че „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ-ТУЗЛАТА”
ЕООД /“СБР - Тузлата“ ЕООД/, е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ
от 507 кв. м. /приложена скица № 15379 от 27.09.2011 г. на СГКК/, образуван след разД.е на
собствения на ищеца ПИ с идентификатор *** с площ от 87 737 кв. м., подробно описан в
приложения нотариален акт № *** г. по описа на АВ - Служба по вписвания - Б.. След
влизане в сила на решението /07.05.2014 г./ и въз основа на същото, имотът бил обединен
със заобикалящата го част от имота на “СБР - Тузлата“ ЕООД и понастоящем е част от ПИ с
идентификатор ***, включен в общата площ на същия от 88357 кв.м.
1
Към момента на приключване на делото върху ПИ с идентификатор *** били
поставени две рушащи се дървени бунгала /бараки/, които не били премахнати и които
впоследствие първите трима ответници отремонтирали и започнали да ползват, като
представили документи за придобИ.ето им чрез покупко-продажба. Същите бунгала
/бараки/, въз основа на отречения с влязлото в сила решение „титул за собственост“ на
праводателите на ответниците /договор № 356 от 04.07.2007 г. с Областния управител на
област Д./, са били отразени в кадастралната карта на гр. Б., като актуалните им
идентификатори са ****** и ******.
През 2020 г. ищцовата стрА. констатира, че К. К., Д. К. и „Росика“ ООД, без да са
искали разрешение, са оградили площта на бившия поземлен имот с идентификатор ***
ведно с бунгалата, поради което, били поканени от ищцовата стрА. или да свалят оградата,
или да заплащат на болницата обезщетение за ползването на терена. Същите лица приели
предоставената им възможност да ползват терена с бунгалата и започнали да заплащат
поисканото обезщетение на ежемесечна основа.
Така установените отношения на търпимост между ищецът и първите трима
ответници били нарушени от последните, които, отново без да искат разрешение, изградили
още една - допълнителна пристройка с площ от 15 кв. м. откъм южната част на бунгалото,
отразено в КК с идентификатор ******, изградили съоръжение- шахта с помпа и водомер и
унищожиха храстовидна и лиА. растителност в непосредствена близост до калонаходището.
Отделно от горното, при справка в имотния регистър през есента на 2022 г. ищцовата
стрА. констатира, че с приложения нотариален акт № *** г. по описа на АВ - Служба по
вписванията - Д., ответникът „РОСИКА“ ООД е продал на ответника „СОЛЕНА ЛАГУНА“
ЕООД едното от бунгалата - идентификатор ******, описано като „масивна сграда“ /каквато
не е/ със застроена площ от 72 кв. м., „ведно с правото на строеж върху описаното по-горе
място“. Така „прехвърлените“ права в действителност,според ищеца не съществуват, защото
първите трима ответници нито били собственици на масивни сграда, нито притежават
вещни права върху ПИ с идентификатор ***. Ищцовата стрА. твърди, че твърдените такива
са отречени с влязлото в сила решение № 136, постановено на 16.10.2013 г. по гр. д. №
576/2011 г. по описа на Балчишкия районен съд, което има обвързващо действие /сила на
присъдено нещо/ както по отношение на първите трима ответници, така и спрямо
„приобретателя“ - четвъртия ответник „СОЛЕНА ЛАГУНА“ ЕООД. Продавачът „РОСИКА“
ООД не е могъл да прехвърли сочените в нотариалния акт права, тъй като не ги е
притежавал. Ответникът „СОЛЕНА ЛАГУНА“ ЕООД, обаче, като се позова на въпросния
нотариален акт, се е настанил в заградената процесна част от поземлния имот и ползва
същата ведно с бунгалото.
Според ищцовата стрА. е налице опит на ответниците и техният правоприемник да
увредят имуществото на “СБР- Тузлата“ ЕООД, както и факта, че нарушаващите
собствеността на ищеца действия се извършват на границата на езерото, от което болницата
черпи необходимата за осъществяване на дейността и лечебна кал, слагат край на
търпимостта на присъствието на въпросните лица в ПИ с идентификатор *** и обосновават
2
правния интерес от предявяване на настоящите осъдителни искове.
Без значение от това, дали поставените като бараки обекти понастоящем са укрепени
/“масивни“/ бунгала“ или „масивни сгради“, като каквито се описват при последващи
„прехвърляния“, същите подлежат на премахване, тъй като са ситуирани в чужд имот
/собственост на „СБР - Тузлата“ ЕООД/ и без валидно издадени строителни книжа.
С оглед изложеното, ищцовата стрА. моли съда да постанови съдебно решение с
което:
Да бъдат ОСЪДЕНИ ответниците К. К. К. с ЕГН **********, Д. К. К. с ЕГН
**********, „РОСИКА“ ООД с Е ИК *** и „СОЛЕНА ЛАГУНА“ ЕООД с ЕИК ***, да
предадат на „СПЕЦИАЛИЗИРА. БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ- ТУЗЛАТА” ЕООД с
ЕИК *** завладяната от тях част от ПИ *** с площ от 507 кв. м., индивидуализирА. с
решение № 136, постановено на 16.10.2013 г. по гр. д. № 576/2011 г. по описа на Балчишкия
районен съд като имот с идентификатор ***, съгласно действащата към постановяване на
решението кадастрална карата на гр. Б., на основание чл.108 от Закона за собствеността и
влязлото в сила установително решение по положителния установителен иск за собственост,
както и да премахнат за своя сметка огражденията около същата територия, на основание
чл. 109 от Закона за собствеността.
Да бъдат ОСЪДЕНИ ответниците К. К. К. с ЕГН ********** и Д. К. К. с ЕГН
********** да премахнат за своя сметка постройката, отразена в действащата кадастрална
карта на гр. Б. с идентификатор ******, ведно с пристроената, откъм южната част на
същата, допълнителна пристройка с площ от 18 кв. м. както и изграденото в предишен
идентификатор *** съоръжение - шахта с помпа и водомер, на основание чл.109 от Закона за
собствеността.
Да бъде ОСЪДЕН ответникът„СОЛЕНА ЛАГУНА“ ЕООД с ЕИК ***, да премахне за
своя сметка постройката, отразена в действащата кадастрална карта на гр. Б. с
идентификатор ******, описано в нотариален акт № *** г. по описа на АВ - Служба по
вписванията - Д. като „масивна сграда“ със застроена площ от 72 кв. м.
Съгласно Разпореждане №625 от 02.06.2023 година, съдът е изпратил препис от
исковата молба и приложенията на ответниците, като е дал указания, че в едномесечен срок
от уведомяването могат да представят писмени отговори по исковите претенции.
В изпълнение на тази възможност са получени писмени отговори както следва:
Писмен отговор с Рег. №2894 от 30.06.2023година, подаден от ответниците Д. К. К.
и К. К. К., чрез адвокат Д. Д. от АК-Д..
С този писмен отговор ответниците оспорват изцяло предявените искове,като
неоснователни. Молят съда да отхвърли същите като неоснователни и недоказани.
Писмен отговор с Рег.№2895 от 30.06.2023година, подаден от ответника РОСИКА
ООД, чрез адвокат Д. Д. от АК-Д..
С този писмен отговор, ответната стрА. оспорва изцяло предявения иск и моли съда
3
да го отхвърли като неоснователен.
И двамата писмени отговора са направени искания за конституиране на трети лица
помагачи. В проведеното съдебно заседание на процесуалният представител адвокат Д. е
представил молба за оттегляне на искането по отношение на третите лица. Съдът се е
произнесъл с изрично определение в съдебно заседание, относно третите лица.
Писмен отговор с Рег.№2920 от 03.07.2023г., подаден от ответника СОЛЕНА
ЛАГУНА ЕООД, чрез адвокати П. Г. и В. А. от АК-С..
В писменият си отговор ответната стрА. твърди, че предявения иск е недопустим, а
по същество неоснователен. Моли съда да то отхвърли изцяло като такъв.
Редовно призовА., ищцовата стрА. се представлява в съдебно заседание от своя
процесуален представител - адвокат М. С.. От името на ищеца, процесуалният представител,
поддържа исковата си молба. Сочи доказателства. Прави доказателствени искания. Пледира
да се уважи исковата молба. Претендира заплащане на направени деловодни разноски.
Представя писмена защита.
Редовно призовани, ответниците Д. и К. К.и се представляват в съдебно заседание от
своя процесуален представител адвокат Д. Д. от АК-Д.. От името на своите доверители,
процесуалният представител оспорва исковата молба. Поддържа писменият си отговор.
Представя доказателства. Прави доказателствени искания. Пледира да се отхвърли изцяло
исковата молба. Претендира направени деловодни разноски. Представя писмена защита.
Редовно призован ответника РОСИКА ООД, се представлява в съдебно заседание от
своя процесуален представител адвокат Д. Д. от АК-Д.. От името на своя
доверител,процесуалният представител оспорва исковата молба. Поддържа писменият си
отговор. Представя доказателства. Прави доказателствени искания. Пледира да се отхвърли
изцяло исковата молба. Претендира направени деловодни разноски. Представя писмена
защита.
Редовно призован ответника СОЛЕНА ЛАГУНА ЕООД се представлява в съдебно
заседание от своите процесуални представители адвокат П. Г. и адвокат В. А. от АК-С.. От
името на своя доверител, процесуалните представители оспорват исковата молба. Поддържа
писменият си отговор. Представят доказателства. Правят доказателствени искания.
Пледират да се отхвърли изцяло исковата молба. Претендират направени деловодни
разноски. Представят писмена защита.
По делото са събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели.
Приети са заключения по назначени съдебни експертизи.
Съдът, след преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установена следната фактическа обстановка и прави следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание в
разпоредбата на чл.108 от ЗС и на чл.109 от Закона за собствеността.
Правото на собственост на ищеца е установено с влязлото в сила решение на БРС по
4
гр.д.№ 576/2011 г., нот. актове № *** г. и № *** г. на СВ - Б., скица 15379/27.09.2011 г. на
бившия ПИ *** /лист14 от делото/ и съдебно техническата експертиза с вещо лице -
геодезист.
Заключението по съдебно-техническата експертиза с вещо лице В. А. установява, че
обхвА.тата от сила на присъдено нещо процесна територия е била отделена от собствения на
ищеца бивш идентификатор *** и понастоящем е част от собствения на ищеца ПИ *** /т.
1.1. - 1.6. от текстовата част на експертизата, изготвена от вещото лице комбинирА. скица по
т.2, цитираните по-горе нотариални актове и актуална скица № 15-137.866-11.02.2021 г. на
СГКК /листи 15-16 от делото/.
Силата на присъдено нещо на вписаното в имотния регистър съдебно решение на
БРС по гр.д.№ 576/2011 г. /акт № *** г. - листи 7- 9 от настоящото/, има действие както
спрямо първите четирима ответници - страни по делото, така и по отношение на ответника
„Солена Лагуна“ ЕООД - правоприемник на „Росика“ ООД.
Освен, че е доказА. и установена със сила на присъдено нещо, както е посочено по-
горе, активната материално правна легитимация на ищеца /собствеността му върху земята/, е
безспорна, като призната от всички ответници /стр.1-2 от писмения отговор на „Солена
лагуна“ ЕООД, стр.2 от писмените отговори на К.и и „Росика“ ООД/.
Относно пасивната легитимация на ответниците, същото е доказано на първо място
от собствените им изявления от писмените отговори и безспорния факт, че владеят върху
процесиите 507 кв.м. двете постройки, предмет на исковете по чл.109 от ЗС, което е
достатъчно за уважаване на иска в осъдителната му част. Както е посочено с исковата молба,
изградена е и незаконна пристройка от 18 кв.м. от южната стрА. на постройка 14. Признато е
с отговора на ответниците и съществуването на бетонна шахта - също без за нея да има
строителни книжа /стр.1, абзац последен от писмения отговор на Д. и К. К.и/.
Независимо от горното, в предвид събраните доказателства, съдът приема, че
ответниците са оградили и поддържат на територията ограждения от жив плет с две порти,
като по този начин препятстват достъпа на ищцовата стрА..
Този факт се установява и от показанията на разпитаните свидетели. От показанията
на разпитаните свидетели се установя, че ответниците са фактически своили процесния
имот. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е налице
хипотезата на фактическо своене на имота от ответниците в условията на чл.68 от ЗС.
Ответниците поддържат две взаимно противоречиви основания за държане на
процесната територия: облигационно /наемно/ провоотношение и право на строеж за
двете постройки.
По делото е установено, че до завеждането му, ответниците са заплащали със
съгласието на ищцовата стрА. на обезщетение за ползването на процесната територия.
Заплащането на парична сума срещу ползване при наличието на съгласие между двете
страни обосновава извод за наличие на облигационна връзка, която би могло да се
квалифицира като стояща на плоскостта на безсрочно наемно правоотношение. Същата
5
обаче е прекратена с изричното изявление на ищеца, направено с исковата молба и връчено
на ответниците ведно с нея. Изявлението е направено с предизвестие от един месец, при
което е спазена разпоредбата на чл.238, изречение 1-во от ЗЗД.
Относно настъпването на ефекта на отправено с исковата молба предизвестие, с
изявление за прекратяване на договор, е постоянната практика на ВКС по чл.238 от ЗЗД,
например: Решение № 158 от 14.12.2009 г. на ВКС по т.д.№ 185/2009 г., I т.о., ТК и Решение
№ 113 от 28.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 753/2008 г., II т.о, ТК: „Исковата молба по чл.233,
ал.1 ЗЗД има характер на предизвестие по смисъла на чл.238, ал.1 от ЗЗД“.
Прекратителният ефект на изявлението, придружено от отправена покА., е изтекъл
преди първото съдебно заседание по делото. Следователно, макар договореност за ползване
на площта около бунгалата срещу заплащане да е имало същата, като безсрочна, е
отпаднала, поради едностранно прекратяване и приложими са разпоредбите на чл.236, ал.2,
вр. чл.59 от ЗЗД, т.е. - обезщетението, след изтичането на едномесечния срок е дължимо и
заплащано в хипотезата на липсваща облигационна връзка, въпреки противопоставянето на
ищцовата стрА.. Следователно, плащанията на ответниците в хода на процеса и
понастоящем не им дават право да продължат ползването, макар да са дължими на друго –
извън договорно основание /В този смисъл, относно приложимостта на общата хипотеза на
чл.59 от ЗЗД и чл.236, ал.2 от ЗЗД - Решение № 219 от 5.12.2016 г. на ВКС но гр.д.№
2215/2016 г., I т.о., ГК/. Приетата по делото съдебно счетоводна експертиза установява, че
сумите се фактурират и приемат от ищеца именно като обезщетение за ползване на терен /в
съответната извън договорна сметка „Други извънредни приходи“/, а не като наем.
С оглед изложеното съдът приема, че възражението на ответниците за наличие на
основание за държане на имота е недоказано и неоснователно.
Съдът приема, че възражението на ответниците, свързано с наличие на облигационно
основание за дължане в хипотезата на чл.68, ал.2 от ЗС, е неоснователно.
На следващо място, ответниците се позовават на съществуващо в тяхна полза право
на строеж по отношение на двете постройки/бунгала/, като твърдят, че е налице хипотезата
на чл.64 от Закона а собствеността.
Ответниците твърдят, че са титуляри на право на строеж с представения по делото
Протокол № 7 от 22.02.1960 г. на Изпълнителния комитет на ГОС - Б..
Съдът съобразява, че според него, протоколът не се отнася за територията, върху която са
ситуирани постройките /бунгалата/ на ответниците. Това е видно от съдържанието на
решението по т. 1, стр.3, където се описва отстъпване право на строеж върху 1000 кв.м. не за
бунгала, а за почивен дом, при това при граници на територия, отстояща „на запад блатото“.
Освен, че не са „почивен дом“, видно е от скицата на лист 15-16 от делото и е установено и
от двете назначени по делото експертизи, че процесните две постройки/бунгала отстоят
източно, а не западно от блатото. Следователно, дори без да се навлиза в темата за
неспазването на приложимото законодателство при отстъпване на право на строеж към 1960
г., въпросното решение няма как да е породило права за ответниците и техните праводатели
6
по веригата.
Назначената по искане и със задача на ответната стрА. съдебно-техническа
експертиза с вещо лица А. В. се установява, че протоколът не се отнася за процесната
територия, нито за постройките на ответниците, които при установена от експертизата липса
на строителни книжа, са незаконни. Същите констатации като тези на в.л. инж. В., както и
такива за състоянието и конструкцията, са направени и в хода на разглеждането на гр.д.№
576/2011 г. на БРС с експертизата на вещото лице. Именно затова, с решението по делото е
призната в пълен обем собствеността на ищцовата стрА. върху територията.
Съдът приема, че възражението за право на строеж върху територията е преклудирано
още в процеса по гр.д.№ 576/2011 г. на БРС, с формирА.та от решението сила на присъдено
нещо за право на собственост на ищцовата стрА. в пълен обем, т.е. - необременено със
суперфиция за двете постройки/бунгала.
На следващо място, неоснователно и недоказано е възражението на „Солена Лагуна
ЕОООД за придобИ.е право на строеж по давност. Основателността на същото се изключва
на първо място и по принцип от признанието за заплащане на наем за територията до
завеждане на делото.
Независимо от горното, за да е възможно давностно придобИ.е на вещно право на
строеж, трябва да е възможно съществуването на такова, което да може да бъде обособено от
правото на собственост върху територията за изграждането на бъдеща постройка. В случая
тази предпоставка не е налице, защото видно от експертизата и изслушването в с.з. на
вещото лице инж. А. В., процесната територия няма и не е имало ПУП, позволяващ
застрояване с процесиите жилищни постройки. Видно от СТЕ на в.л. инж. А. В. процесиите
постройки са били съществуващи от средата на миналия век - много преди закупуването им
от праводателите на ответниците и са и незаконни, като не са и търпими, защото за тях няма
издадени строителни книжа.
С оглед изложеното, съдът достига до извода, че правото на строеж върху процесиите
постройки е невъзможно за учредяване, респективно - за придобИ.е по давност както при
действието на ЗПИНМ и ППЗНИНМ, така и при действието на ЗТСУ и ЗУТ.
Липсата на годен вещно правен предмет, като право върху бъдеща вещ по смисъла на
чл.63, ал.1 от ЗС, прави възражението за придобивна давност изначално негодно.
Същото е и недоказано, защото не се конкретизира, нито доказва, период на
давностно владение с твърдения обем права. Ответниците К.и и „Росика“ нямат изрично
заявено А.логично възражение за давностно придобИ.е на право на строеж.
Съдът приема, че и възражението, направено от ответника Росика ООД относно
липсата на легитимация относно иска по чл.108 и иска по чл.109 от ЗС също е
неоснователно.
Съгласно т.3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк.д.№
4/2014 г., ОСГК прие, че е налице правен интерес от иск за собственост /каквито са
петиторните искове по чл.108 и 109 от ЗС/ срещу лице, което се е разпоредило със спорния
7
имот преди завеждането на исковата молба. Такова лице именно в случая е “Росика“ ООД,
което се е разпоредило с едната от постройките с посочване в нотариалния акт, че
„прехвърля и право на строеж“, като в настоящия процес поддържа оспорвания по всички
искове по същество.
Относно предявените искове, съдът съобразява следното:
Активната легитимация /правото на собственост/ на ищеца върху ПИ с
идентификатор ПИ ***, се доказва с приетите по делото нотариалния актове № *** г./листи
10-11 от делото/, № *** г. № *** г., № *** г. и № *** г. /листи 192-229 от делото/ всички по
описа на СВ - Б., ведно с актуалната скица на СГКК /листи 15-16/, както и от експертизата
на вещото лице - геодезист с инж. В. А.. Приетото заключение по експертизата, с т. 1 от
текстовата част и комбинирА.та скица по т.2 изяснява в детайли историята на имота със
сегашен идентификатор ***, в т.ч. отД.ето и впоследствие присъединяване на ПИ с
предишен идентификатор ***, както и съвпадането на неговите външни граници с тези на
описания в нотариален акт № *** г. на СВ - Б. ПИ с предишен идентификатор ***.
Пасивната легитимация на ответниците по исковете по чл.109 от ЗС е доказА. от
събраните доказателства по делото.
Огражденията около ПИ с предишен идентификатор ***, видно съдебно-
геодезическата експертиза с в.л. А., са заснети и представляват: двукрила порта с ширина
4, 20 м., изкуствено засети растения с височина 1, 50 м., еднокрила порта с ширина 1 м.
и още засята плътна растителност с височина 1, 50 м.
От заключението на вещото лице се установява, че огражденията са ситуирани
именно около ПИ с предишен идентификатор *** и върху сегашната територия на
собствения на ищеца ПИ ***. В тази посока е и заключението на експертизата със вещо лице
арх.А. В..
По втория и третия искове с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване на
постройките с идентификатори ****** /ведно с 18 кв. пристройка и шахта/ и ******
Ищецът, според съда е доказал собствеността си върху бившия ПИ с идентификатор
***.
Доказано е, от обсъдените по-горе доказателства, че ищцовата стрА. се легитимира
като собственик на целия сегашен ПИ идентификатор ***, в който бившият ПИ с
идентификатор *** е отново включен, след приключването с влязло в сила решение на
гр.д.№ 576/2011 г. на БРС. Това се установява от заключението на вещото лице инженер А..
ОтД.ето на ПИ с предишен идентификатор *** от ПИ е стА.ло въз основа на приетия по
делото и оспорен от ищцовата стрА. Договор № 356/04.07.2007 г., сключен между Областния
управител на гр. Д. и праводател на ответниците по веригата /П. П. П./, като вещно
прехвърлителното действие на този договор е отречено със сила на присъдено нещо, спрямо
ответниците с решението на БРС по гр.д.№ 576/2011 г., а впоследствие, с приетото по делото
в с.з. на 29.01.2025 г. влязло в сила решение на БРС по гр.д.№ 533/2020 г.. е прогласена и
нищожността на същия този договор.
8
Пасивната легитимация на ответниците и основателността на иска за премахване на
двете постройки/сгради.
С практиката си, ВКС еднозначно приема, че винаги, когато ответникът извършва или
поддържа нарушение в имота на ищеца, както е в процесния случай, той пречи за
упражняване правото на собственост по смисъла на чл.109 от ЗС. /В този смисъл са
изричните указания от мотивите към т.3 на ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т.д.№ 4/2015 г.,
ОСГК, както и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, напр.
Решение № 67 от 22.07.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 2582/2021 г., I г.о., ГК.
Съдът приема,че винаги наличието на незаконна сграда, построена в чужд имот без
надлежно учредено право на строеж и без съгласие на собственика на имота, представлява
такова неоснователно действие, което обуславя уважаването на негаторния иск по чл.109 от
3С за нейното премахване, без да е необходимо собственика на имота да доказва с какво тази
сграда му пречи да упражнява правото си на собственост.
Съдът приема за неоснователни твърденията на ответниците, че ползването на
постройките и неизбежно свързаното се него оттичане на отходни води не пречело с нищо
на ищеца.С оглед на това съдът съобразява статута на имота,а именно на ПИ с
идентификатор ***, освен като защитена зона, също и като част от цялостния санитарно -
курортен комплекс за задоволяване на нуждите на населението от здравеопазване,
собственост на образувА.та с държавен капитал болница.
Съдът приема, че и двете постройки/бараки/ са незаконни:
С оглед задължителната съдебна практика /т.3 от ТР № 4 от 2017 г. на ОСГК/,
незаконността на двете процесии постройки е достатъчна за уважаването на иска по чл.109
от ЗС, без значение, дали постройките са търпими по смисъла на параграф 16 от ЗУТ и дали
имат някакви строителни книжа, които при липса на валидно учредено право на строеж не
могат да обосноват законност на постройките /В случая такива книжа изобщо няма, видно от
съдебно-техническата експертиза с в.л. инж. А. В./. Без значение е и отразяването на
постройките в кадастралната карта, защото съгласно ЗКИР на отразяване в същата подлежат
и незаконните обекти/постройки.
Фактологията относно държането на двете постройки е следната:
Касае се за дървени бунгала /паянтови постройки/ върху каменни основи-дървени
конструкции върху заклинен камък, като конструкцията на постройките не е променяна от
втората половина на миналия век, когато са поставени или изградени, до настоящия момент.
Извършени са единствено текущи ремонти и облицоване.
Тези констатации са направени от вещото лице по назначената експертиза.
Затова и в кадастралните планове постройките са обозначени с „ПЖ“ /паянтова
жилищна/, според поясненията на вещото лице в с.з. на 29.01.2025 г./.
Описанията в оспорените от ищеца нотариални актове, отнасящи се за „масивни
сгради“, следва да се считат опровергани, макар и без това да има особено съществено
значение за спора, предвид гореизложеното и указанията от цитирА.та практика на ВКС. За
9
още по-голяма яснота, вещото лице е обозначило предишното и сегашното състояние на
бунгалата с текст и снимков материал в приложения № 13 и 14 към експертизата си.
От експертизата на вещото лице А. В., изготвена след проверка в община Б. се
доказаха твърденията на ищеца, че поставените върху територията на сА.ториума
постройки, в т.ч. процесиите две са незаконни, защото за тях няма данни те да са поставяни с
разрешение от общината, пито да имат одобрени строителни книжа и разрешение за строеж.
Вещото лице А.В. твърди, че в община Б. няма данни за издадени скици и визи, за
съгласувателни планови задания, за одобрени проекти в идейна или работна фаза, за
издадени разрешения за строеж или за поставяне.
Според съда се доказва твърдението на ищеца, че оспореният от него Протокол № 7
от 22.02.1960 г., изначално не може да ползва ответниците по повод твърдението им за
наличие на учредено право на строеж, защото се отнася за терен от 1000 кв.м. разположен на
изток от езерото, а процесиите две постройки са на запад от езерото, т.е. - върху различна
територия.
Установеният с допустимите от ГПК доказателства факт на незаконността на
постройките изцяло кореспондира и с ползващото се със сила на присъдено нещо между
страните решение по гр.д.№ 576/2011 г. на БРС, с главни мотиви към което е обсъдена
представената и по настоящото дело експертиза на в.л. М. Х., която описва конструкцията и
състоянието на двете процесни /по настоящото дело/ постройки към момента на огледа през
2013 г.
Съдът съобразява следните обстоятелства относно оспорването на основание
чл.17, ал.2 от ГПК,направено от ищцовата стрА.:
Съдът съобразява,че при действието на ЗУТ не съществува процедура за узаконяване
на съществуващи незаконни сгради, каквито са процесните, изградени/поставени според
твърденията и на самите ответници още през 1975 г. /според в.л. инж. В. дори по-рано/. След
като постройките са незаконни и не са в режим на търпимост, а те няма какви други да са
при липса на ПУП при изгражданото им, представеното разрешение за строеж и
съпътстващите го книжа, в т.ч. проекта документация и актове за одобряване, освен
нищожни, са и напълно неотносими към предмета на стоящи спор, защото законът не
урежда целеното с тях обратно действие. Очевидно е, че издаденото разрешение е
невалидно, защото се отнася за вече извършено строителство - постройките са
съществуващи към 70-те години на миналия век и дори отразени в кадастъра с актуалните си
площи.
Одобреният със заповед № 460/02.06.2010 г. на кмета на Б. ПУП- ПЗ за имот *** няма
правно действие спрямо ищеца, защото е процедирано въз основа на заявление на
нелегитимирани с вещно право лица, чието право на собственост е отречено с влязлото в
сила решение на БРС по гр.д.№ 576/2011 г.
Действието на въпросният ПУП-ПРЗ е отпаднало, тъй като имот *** не съществува, а
съгласно разпоредбите на ЗУТ,ПУП винаги се отнася за конкретен имот-кадастрална
10
единици. Това се отнася и за извършеното въз основа на оспорения ПУП- ПРЗ проектиране и
издадено на ответниците Разрешение за строеж № 175/02.12.2013 г. на гр. Архитект на
Община Б..
След като ответниците не са собственици на процесната територия, те нито могат да
искат нейното попълване в кадастъра, нито да заявяват проектиране на ПУП - ПЗ и
последващи действия, свързани със строителство.
Представените по делото актове на ОбЕСУТ и гл. архитект на Б., свързани с
процедурата на ПУП и разрешението за строеж, също следва да бъдат преценени като
непротивопоставими на ищцовата стрА. в хипотезата на чл.17, ал.2 от ГПК, както и
одобрените с тях ПУП - ПРЗ, строителни книжа и разрешение за строеж. Незаконността,
отпадането на действието и непротивопоставимостта на същите спрямо „СБР – Тузлата“
ЕООД е пряка последица от влизането в сила на вписаното в имотния регистър на БРС по
гр.д.№ 576/2011 г. /в сила от 07.05.2014 г./, с което решение правата на ответниците са
отречени и е установено правото на собственост на ищеца върху територията /тогава ***,
понастоящем част от неурегулирания ПИ ***/. В тази връзка следва да бъде зачетена и
силата на присъдено нещо, формирА. от приетото решение на БРС по гр.д.№ 533/2020 г., с
което е обявен за нищожен договорът, сключен с областния управител на Д. за продажба на
ПИ ***, на който ответниците се позовават с отговорите на исковите молби,по повод
оспореното процедиране на ПУП - ПЗ.
Относно правомощието на съда да прецени в хипотезата на чл.17, ал.2 от ГПК
валидността, законосъобразността и противопоставимостта на оспорените от ищеца
административни актове по процедирането на ПУП и издаване на разрешение на строеж е
налице постоянна и непротиворечива практика на ВКС, в това число задължителна:
Тълкувателно решение № 31/84 от 6.11.1985 г. по гр.д. № 10/84 г., ОСГК на ВС, Решение № 6
от 16.03.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 925/2011 г., II г.о., ГК, Решение № 123 от 19.01.2017 г. на
ВКС по гр.д.№ 1441/2016 г., II г.о., ГК Решение № 873 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр.д.№
175/2010 г.,1 г.о., ГК.
С оглед изложеното, съдът приема, че е налице неотносимост, невалидност и
непротивопоставимост на ищеца на представеното по делото от ответниците Разрешение за
строеж № 175/02.12.2013 г. и на книжата към него.
В хода на процеса е направено и възражение за придобивна давност по отношение на
правото на строеж само от ответника Солена Лагуна ЕООД.
Съдът съобразява,че право на строеж по давност в случая е невъзможно да бъде
придобие, защото Поземлен имот ***, няма действащ ПУП. /СТЕ на инж. А. В./.
Разпоредбите на ЗУТ предвиждат възможността за възникване на ограничено право
на строеж за жилищно строителство само при наличие на ПУП за съответната територия,
като разпоредбите на административния закон са с императивен характер. След като
ограничено право на строеж върху жилищна постройка /в т.ч. “ПЖ“, „МЖ“, „СбМЖ“/, то не
може да възникне по друг начин върху неурегулирА. с ПУП територия, включително не
11
може да се придобие и по давност.
Съдът съобразява,че право на строеж не може да бъде учредено, респективно - не
може да се придобива, в т.ч. и по давност за вече изградени обекти, каквито са процесните.
В този смисъла е константата практика на ВКС по чл.290 от ГПК - щом учредяването на
право на строеж върху вече изграден обект е нищожно, то придобИ.ето на право на строеж
върху вече съществуваща постройка, е правно невъзможно паради липса на годен предмет.
Това е така, защото чл.63, ал.1 от ЗС дефинира правото на строеж като права да се създаде
бъдеща вещ.
Правото на строеж е насочено и цели създаването на една нова, бъдеща вещ -
постройка, която е трайно прикрепена към притежаван от друг правен субект недвижим
имот"; и правото на собственост върху постройка.
Цитираното от ответника „Солена Лагуна“ ООД Решение № 1493 от 17.08.1999 г. на
ВКС по гр.д.№ 228/1999 г., IV ГО, освен че не е практика на ВКС по смисъла на ТР №
1/2010 г. на ОСГТК, е неотносима, защото е постановена относно право на преминаване, а не
за право върху бъдеща вещ, каквото е правото на строеж. Ответниците не са придобили
право на строеж не защото чл.55 от ЗС е неприложим за правото на строеж, а защото при
вече съществуващи постройки те не са могли за владеят такова право /“да построят“/. Могли
за са владеят единствено съществуващите две постройки/бунгала, които са незаконни.
Собствеността върху тези бунгала, по изложените причини и съобразно цитирА.та практика
на ВКС по чл.290 от ГПК, дори те да са строежи, а не преместваеми обекти, не може
успешно да конкурира правото на собственика на земята „СБР - Тузлата“ ЕООД,който може
да иска тяхното премахване по реда на чл.109 от ЗС.
Не е доказан необходимият съгласно чл.79 от ЗС 10-годишен давностен период на
владение, защото от влизане в сила на вписаното в имотния регистър решение по гр.д.№
576/2011 г. на БРС /07.05.2014 г./ до предявяването на иска /02.05.2023 г./ не са изминали 10
години- приложимата давност за вещни права, а с решението собствеността е установена без
твърдяното ограничение, в т.ч. и под бараките:
С писмените си отговори ответниците признават, че са заплащали наем за ползвания
терен /целия, в т.ч. под бунгалата/, за периода до завеждането на делото, с което
недвусмислено се опровергава презумпцията на чл.69 от ЗС и се изключва наличието
субективният елемент на владението; респективно - последиците на чл.79 от ЗС не могат да
настъпят.
Според съда не е доказан фактическия състав на давностно владение на
праводателите на ответниците.
Съгласно практиката на ВКС, постройките имат статута към момента на
изграждането си, а процесните като конструкция са представлявали дървени бараки - обект,
негоден да бъде придобит по давност поради временния си статут.
С оглед изложеното ,съдът приема,че след като са незаконни и са ситуирани върху
имота на ищеца, процесиите две постройки и пристрояванията към тях подлежат на
12
премахване без значение дали са преместваеми или трайно прикрепени към земята и каква е
конструкцията им, респективно, дали са строежи по смисъла на параграф 5 т. 38 от ЗУТ. Това
е така, защото, съгласно константната практика на ВКС по чл.290 от ГПК собственикът на
земята при никакви обстоятелства не може да бъде задължен да търпи върху имота си
незаконни постройки на трети лица.
С оглед изложеното,съдът приема,че направените възражения от стрА. на
ответниците за неоснователни и недоказани.
Предявените искове са основателни и доказани и като такива следва да бъдат изцяло
уважени.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК, съдът счита,че следва да се отмени Нотариален акт
за покупко-продажба №*** г. на Помощник Нотариус Р.Х., към Нотариус О.О., вписан под
*** в регистъра на Нотариалната камара на Република България.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК, съдът счита, че следва да бъде отменен нотариален
акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства №*** г. на Нотариус О.О.,
вписан под *** в регистъра на Нотариалната камара на Република България.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК, съдът счита, че следва да бъде отменен нотариален
акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства №*** г. на Нотариус О.О.,
вписан под *** в регистъра на Нотариалната камара на Република България.
По деловодните разноски:
Ответниците в съдебно заседание правят изрично възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение за правната помощ, предоставена от адвокат М.
С. в полза на ищеца.
Ищцовата стрА. претендира деловодни разноски под формата на адвокатско
възнаграждение в размер на 9500 лева. Общо в размер на 10290лв.(9500 адвокатско
възнаграждение, 500 лева депозит за вещо лице и 290 лева държавна такса за образуване на
делото/. Представен е списък с разноски.
Съдът съобразява броя на предявените искове, /дали са оценяеми или неоценяеми/,
продължителността на делото/броя на съдебните заседания/, както и сложността на делото,
поради което счита, че следва да се съобрази с предвидените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа, правила за опреД.е на адвокатското
възнаграждение.
В този смисъл, съдът счита, че ответниците дължат заплащане на ищеца деловодни
разноски под формата на адвокатско възнаграждение, в размер на част от претендирА.та
сума от 9500 лева, а именно 5 553,37лв.
С оглед изхода на делото, съдът счита, че ответната стрА. следва да заплати в полза
на ищцовата стрА., направените деловодни разноски. Видно от списъка представен от
ищцовата стрА., тя е направила следните разноски, а именно общо в размер на 6343,74лв.
Описаните в списъка за разноски, следва да се заплатят от ответната стрА. в полза на
ищцовата стрА.. Направените от ответниците деловодни разноски следва да остА.т за тяхна
13
сметка, така както са направени.
Водим от гореизложеното,съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.108 от Закона за собствеността, в
отношенията между ищеца „СПЕЦИАЛИЗИРА. БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ-
ТУЗЛАТА“, с ЕИК***, със седалище и управление в гр.Б., ***, представлявано от управител
К.К.С. и ответниците К. К. К. с ЕГН ********** от ***, Д. К. К. с ЕГН ********** от ***,
че ищецът е собственик на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *** с площ от 507 кв. м. /приложена скица № 15379 от 27.09.2011 г. на
СГКК/, образуван след разД.е на собствения на ищеца ПИ с идентификатор *** с площ от 87
737 кв. м., подробно описан в приложения нотариален акт № *** г. по описа на АВ - Служба
по вписвания – Б., след влизане в сила на решение№ 136, постановено на 16.10.2013 г. по гр.
д. № 576/2011 г. по описа на Балчишкия районен съд и въз основа на същото, обединен със
заобикалящата го част от имота на “СБР - Тузлата“ ЕООД и понастоящем част от ПИ с
идентификатор ***, включен в общата площ на същия от 88357 кв. м. и ОСЪЖДА К. К. К. с
ЕГН ********** от ***,Д. К. К. с ЕГН ********** от *** ДА ПРЕДАДАТ на
„СПЕЦИАЛИЗИРА. БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ-ТУЗЛАТА“, с ЕИК***, със
седалище и управление в гр.Б., ***, представлявано от управител К.К.С. владението върху
имота, А ИМЕННО завладяната от тях част от ПИ *** с площ от 507 кв. м.,
индивидуализирА. с решение № 136, постановено на 16.10.2013 г. по гр.д. № 576/2011 г. по
описа на Балчишкия районен съд, като имот с идентификатор ***, съгласно действащата
към постановяване на решението кадастрална карата на гр. Б..
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.108 от Закона за собствеността, в
отношенията между ищеца „СПЕЦИАЛИЗИРА. БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ-
ТУЗЛАТА“,с ЕИК***, със седалище и управление в гр.Б. ***, представлявано от управител
К.К.С. и ответника РОСИКА ООД, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от управител Д. К. К., че ищецът е собственик на следния недвижим имот,
а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с площ от 507 кв. м. /приложена скица
№ 15379 от 27.09.2011 г. на СГКК/, образуван след разД.е на собствения на ищеца ПИ с
идентификатор *** с площ от 87 737 кв. м., подробно описан в приложения нотариален акт
№ *** г. по описа на АВ - Служба по вписвания – Б., след влизане в сила на решение № 136,
постановено на 16.10.2013 г. по гр.д. № 576/2011 г. по описа на Балчишкия районен съд и въз
основа на същото, обединен със заобикалящата го част от имота на “СБР - Тузлата“ ЕООД и
понастоящем част от ПИ с идентификатор ***, включен в общата площ на същия от 88357
кв. м. и ОСЪЖДА РОСИКА ООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в
***,представлявано от управител Д. К. К. ДА ПРЕДАДАТ на „СПЕЦИАЛИЗИРА.
БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ-ТУЗЛАТА“, с ЕИК***, със седалище и управление в
***, представлявано от управител К.К.С. владението върху имота, А ИМЕННО
14
завладяната от тях част от ПИ *** с площ от 507 кв. м., индивидуализирА. с решение № 136,
постановено на 16.10.2013 г. по гр. д. № 576/2011 г. по описа на Балчишкия районен съд като
имот с идентификатор ***, съгласно действащата към постановяване на решението
кадастрална карата на гр. Б..
ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС К. К. К. с ЕГН ********** от ***, Д. К. К. с
ЕГН ********** от *** да премахнат за своя сметка огражденията направени от тях върху
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с площ от 507 кв. м. /приложена скица № 15379 от
27.09.2011 г. на СГКК/, образуван след разД.е на собствения на ищеца ПИ с идентификатор
*** с площ от 87 737 кв. м., подробно описан в приложения нотариален акт № *** г. по
описа на АВ - Служба по вписвания – Б., след влизане в сила на решение№ 136, постановено
на 16.10.2013 г. по гр. д. № 576/2011 г. по описа на Балчишкия районен съд и въз основа на
същото, обединен със заобикалящата го част от имота на “СБР - Тузлата“ ЕООД и
понастоящем част от ПИ с идентификатор ***, включен в общата площ на същия от 88357
кв. м., собственост на „СПЕЦИАЛИЗИРА. БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ-ТУЗЛАТА“, с
ЕИК***, със седалище и управление в ***, представлявано от управител К.К.С..
ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС РОСИКА ООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в ***, представлявано от управител Д. К. К. да премахне за своя сметка
огражденията направени от тях върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с площ от
507 кв. м. /приложена скица № 15379 от 27.09.2011 г. на СГКК/, образуван след разД.е на
собствения на ищеца ПИ с идентификатор *** с площ от 87 737 кв. м., подробно описан в
приложения нотариален акт № *** г. по описа на АВ - Служба по вписвания – Б., след
влизане в сила на решение№ 136, постановено на 16.10.2013 г. по гр. д. № 576/2011 г. по
описа на Балчишкия районен съд и въз основа на същото, обединен със заобикалящата го
част от имота на “СБР - Тузлата“ ЕООД и понастоящем част от ПИ с идентификатор ***,
включен в общата площ на същия от 88357 кв. м.,собственост на „СПЕЦИАЛИЗИРА.
БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ-ТУЗЛАТА“, с ЕИК***,със седалище и управление в ***,
представлявано от управител К.К.С..
ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС К. К. К. с ЕГН ********** от ***, Д. К. К. с
ЕГН ********** от *** да премахнат за своя сметка ПОСТРОЙКАТА, отбелязА. в
действащата кадастрална карта на гр. Б. с идентификатор ******, ведно с пристроената,
откъм южната част на същата, допълнителна пристройка с площ от 18 кв. м. както и
изграденото в предишен идентификатор *** съоръжение - шахта с помпа и
водомер,изградени върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с площ от 507 кв. м.
/приложена скица № 15379 от 27.09.2011 г. на СГКК/, образуван след разД.е на собствения
на ищеца ПИ с идентификатор *** с площ от 87 737 кв. м., подробно описан в приложения
нотариален акт № *** г. по описа на АВ - Служба по вписвания – Б., след влизане в сила на
решение№ 136, постановено на 16.10.2013 г. по гр. д. № 576/2011 г. по описа на Балчишкия
районен съд и въз основа на същото, обединен със заобикалящата го част от имота на “СБР -
Тузлата“ ЕООД и понастоящем част от ПИ с идентификатор ***, включен в общата площ на
същия от 88357 кв. м.,собственост на „СПЕЦИАЛИЗИРА. БОЛНИЦА ЗА
15
РЕХАБИЛИТАЦИЯ-ТУЗЛАТА“, с ЕИК***, със седалище и управление в ***,
представлявано от управител К.К.С..
ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС СОЛЕНА ЛАГУНА ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление в *** да премахне за своя сметка ПОСТРОЙКАТА,
отбелязА. в действащата кадастрална карта на гр. Б. с идентификатор ******, описано в
нотариален акт № *** г. по описа на АВ - Служба по вписванията - Д. като „масивна сграда“
със застроена площ от 72 кв. м., изградена върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с
площ от 507 кв. м. /приложена скица № 15379 от 27.09.2011 г. на СГКК/, образуван след
разД.е на собствения на ищеца ПИ с идентификатор *** с площ от 87 737 кв. м., подробно
описан в приложения нотариален акт № *** г. по описа на АВ - Служба по вписвания – Б.,
след влизане в сила на решение№ 136, постановено на 16.10.2013 г. по гр. д. № 576/2011 г.
по описа на Балчишкия районен съд и въз основа на същото, обединен със заобикалящата го
част от имота на “СБР - Тузлата“ ЕООД и понастоящем част от ПИ с идентификатор ***,
включен в общата площ на същия от 88357 кв. м.,собственост на „СПЕЦИАЛИЗИРА.
БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ-ТУЗЛАТА“,с ЕИК***, със седалище и управление в ***,
представлявано от управител К.К.С..
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост
на недвижим имот по писмени доказателства № *** г. на Нотариус О.О., вписан под *** в
регистъра на Нотариалната камара на Република България.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост
на недвижим имот по писмени доказателства № *** г. на Нотариус О.О., вписан под *** в
регистъра на Нотариалната камара на Република България.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, НОТАРИАЛЕН АКТ за покупко-
продажба №*** г. на Помощник Нотариус Р.Х., към Нотариус О.О., вписан под*** в
регистъра на Нотариалната камара на Република България.
ОСЪЖДА К. К. К. с ЕГН ********** от ***, Д. К. К. с ЕГН ********** от ***,
РОСИКА ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
управител Д. К. К. и СОЛЕНА ЛАГУНА ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в *** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно в полза на „СПЕЦИАЛИЗИРА. БОЛНИЦА
ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ-ТУЗЛАТА“, с ЕИК***, със седалище и управление в ***,
представлявано от управител К.К.С., направените деловодни разноски общо в размер на
6343,74лв..(шест хиляди триста четиридесет и три лева и 74стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич,в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
16