Решение по дело №2398/2019 на Районен съд - Разград

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                       № 88, 18.03.2020г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

На двадесети февруари                                               две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ганка Атанасова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2398 по описа за 2019г. на РРС

 

            Депозирана е искова молба от “Водоснабдяване-Дунав“ЕООД, с която молят съда да осъди ответниците, като наследници на Ш.М. А. и съсобственици на имот с аб.номер 68084 с адрес гр.Р., *** сумата от 786.34лв. главница за периода за процесния отчетен период 24.07.18г.-24.02.19г. по фактури №№*********,**********, **********, **********, **********,**********,**********,********** и лихва за забава в размер на 92.73лв. Ищецът претендира и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска и разноски. Представя фактури, справка за консумация. Твърди, че титуляра на партидата Ш.М. А. е починал на 05.11.2007г. като след смъртта му неговите наследници са станали съсобственици нае имота и са придобили качеството на потребител на ВиК услуги. В имота е налично потребление, което е отчетено дистанционно, съгласно чл.23 ал.4 ,изр.последно от ОУ. Ел.карнета е попълвана редовно, като отчетите са на реални показания на водомера, правени след предоставен достъп до имота и водомера.Липсата на плащане в срок обосновава претенциите както за главница, така и за лихва за забава. Ищецът представя справка извлечение и фактури.  

          Ответницата В.Ш.С. твърди, че производството спрямо нея следва да бъде прекратено, тъй като не притежава качеството потребител на имота. Родителите й Ш. и Е. А. са прехвърлили имота на нейните сестри, другите две ответници по делото. По същество оспорва исковете, като твърди че не й е в какво качество от нея се претендира за дълг на наследодател или на съсобственик. По делото липсват доказателства ищецът да е предоставил ВиК услугите, като не е ясно как са начислени количествата при реален отчет или служебно. Имало ли е присъствие на потребител или негов представител.Оспорва метода на отчитане  и начисляване на извършените ВиК услуги. Ответницата прави възражение за изтекла давност за дължимата вода за периода от 2011г. до 2017г. Представя нотариални актове №120/1997г. и №38/2002г. Има искания ищецът да бъде задължен да представи всички карнети и протоколи, издадени в периода 2011-28.02.19г. за аб№68084 и да представи доказателства за метрологичната годност на водомера за периода 14.04.11г.-24.02.19г.

           Ответниците Е.Ш.М. и А.Ш.М. са призовани при условията на чл.47 ал.5 ГПК. Назначеният им особен представител счита исковете за неоснователни. Претендираните количества не са реално потребени. Оспорва метода и начина на отчитане, както и периодите на отчетите. Липсват доказателства за годността на водомера към момента на отчетите, поради което оспорва годността на измервателното устройство, тъй като показанията му не отразяват реално количество доставена вода.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Не се спори между страните, че Ш.М. А. се е водел потребител на предоставената ВиК услуга поне от 1997г., когато е подал молба-декларация за това. Същият е посочил, че е единствен ползвател на имота на ул.**** в гр.Р., представляващ едноетажна къща с партерен етаж. Откритата на негово име партида е една и е с номер 68084. През 1997г. Ш. А. и съпругата му са прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане на децата си Е.Ш. А. и Т. Ш. А. съответно първи жилищен и приземен етаж от едноетажната жилищна сграда, построена в държавно дворно място въз основа на ОПС в парцел XII-5026,5027 като са си запазили пожизнено право на ползване върху имота. През 2002г. съпрузите са дарили на дъщеря си А. приземен етаж от 39,47кв.м., пригоден за живеене в парцел XII-5026,5027. През м.ноември 2007г. ползвателят потребител Ш. А. е починал.

            До края на 2017г. ищецът е отчитал потребеното количество на хартиен карнет, а след това период е минал на отчет на електронен такъв. Същият представя копие на хартиения и извлечение от електронния карнети, като твърди, че имота е необитаем, на претендираните количества са на база реален отет, а не служебно начислени.

           Последната проверка на водомера е била след ремонт, на 25.03.2005г. Ответниците представят заповед на Председателя на ДАМТН от 2004г. за периодичността на последващите проверки на средствата за измерване.

          За отчетения период 24.07.18г.-24.02.19г. ищецът е издал фактури №№ *********,**********, **********, **********, **********, **********, **********,**********, като първата е за периода 14.04.11г.-24.07.18г. и е на стойност 706.80лв., а следващите са за месечни отчетни периоди и са на стойност между 24-25лв..

            По писмените карнети до 10.10.2011г. е имало нулево потребление, при отчет  на водомера 513, а на отчетите от 04.10 до 04.11. са начислени 47 куб.м. вода при показание на водомера от 513 на 560. Срещу всяко от показанията е записано „отчет”. Следващият реален отчет е направен на 14.04.2011г. с показание на водомера 791, т.е. потребени са 231куб.м. питейна вода. Следват осем реални отчета от по 8 куб.м. вада на следващите месеци.

             Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за допустими, а по същество и основателни спрямо ответниците Е.  М. и А.И.. Ищецът претендира от трите ответници, като съсобственици въз основа на наследство дължимите суми за главница и лихви, при равни права от трите.

            Установено по делото е, че само две от ответниците /Е.М. и А.И./ са съсобственици на имота въз основа на правни сделки, а не по наследяване, като правата им са съобразно притежаваното:първи жилищен етаж и партеретн етаж, при наличието на един водомер и една партида.   

           Съсобствеността между двете сестри е възникнала през 2002г. след направеното дарение на А.И., но до смъртта си през 2007г. бащата на ответниците е бил ползвател на имота, въз основа на учреденото вещно право на ползване. Поради тази причина същия се е водел и титуляр на партидата. След неговата смърт правото на ползване се е погасило и двете сестри- ответници са придобили качеството на потребител на ВиК услугите, като собственици на имота. Третата ответница В.С. никога не е била потребител на ВиК услуга, тъй като не е притежавала вещно право на ползване или на собственост върху имота.

             По делото няма спор, че имота е водоснабден, както и че е налице отвеждане на каналните води. Ищецът е представил карнети за отчет на процесния водомер, като твърди реален отчет, а те служебно начислено потребление на вода. От тях е видно, че за процесния период липсват отчетени показания, тъй като в имота не живее никой, като в карнета е записано нулево потребление.

            Ответниците твърдят, че водомерът е технически неизправен, тъй като не е минал периодична проверка на 5 години. Този им довод обаче не води до твърдението им, че не дължат реалното отчетено потребление. Разпоредбата на чл.34 ал.2 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи предвижда, че освен първоначалната проверка при монтаж, водомерите подлежат и на периодична проверка по реда на ЗИ, проверка след ремонт и при нарушаване на пломбата, както и по искане на оператора или потребителя.

            Съгласно чл.43 ал.4 вр.ал.2 от ЗИ и т.10 от Заповед № А-412/ 16.08.2004 г. на председателя на ДАМТН, срокът на периодичната проверка за точност на водомерите с номинален разход до 15 куб.м./ч., каквото е средството за измерване е пет години. С аналогично съдържание е и действаща заповед № А-616/11.09.18г. на председятеля на ДАМТН. Съгласно чл.11 ал.5 от Наредбата предвижда, че проверката на индивидуалните водомери се осигурява от потребителите. Аналогична е и разпоредбата на чл.44 т.3 от ЗИ - лицата, които използват средства за измерване /потребителите/, са длъжни да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка. Следователно ищецът няма задължение на прави периодични проверки по своя инициатива, а това са длъжни да направят потребителите. За да изпълнят това свое задължение обаче последните се нуждаят от съдействието на оператора. И това е така, защото потребителите нямат право самоволно да демонтират средството за измерване след изтичане на срока на периодичната проверка, за да го представят пред БИМ или оправомощеното лице за ревизия на неговите метрологични характеристики. Съгласно чл.33 ал.2, ако установи повреда в индивидуалните водомери на потребителите, представителят на оператора е длъжен да даде предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. След отстраняване на повредата потребителят е длъжен да уведоми оператора и да осигури достъп до водомера за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра.

            Така следва да се процедира и при изтекъл срок на периодичната проверка на водомера – ако отчетника установи това обстоятелство, той е длъжен да издаде съответното предписание до потребителя. Едва след констатиране на неизпълнение на редовно дадените предписания, показанията на водомерите следва да се отчитат по реда на чл.23 ал.5 от Общите условия.

           По делото са представени доказателства /протоколи от м.март 2005г./, от които е видно, че срокът на периодичната метрологична проверка на водомера на ответниците е изтекъл на 25.03.2010г. Такова е и твърдението им, но същото е ирелевантно, тъй като ищецът не претендира служебно начислени кубици питейна вода, а реално потребление.

            Оветниците се позовават и на изтекла в тяхна полза погасителна давност за отчетните периоди преди 29.11.2016г. Това твърдение съдът отново не споделя, тъй като задължението за заплащане на потребената вода възниква от момента на фактурирането му, което е станало през 2018г.  

            Предвид на това двете ответници Е. М. и А.И. дължат претендираните от тях суми за 262,11лв. главница.

            Тъй като не са изпълнили договорното си задължение да платят в срока по чл.33 ал.2 /30 дневен/ ответниците дължа и предвиденото в чл. 44 от ОУ обезщетение за забава, което е изчислил на 30,91лв. лихви на всеки съсобственик.

           Ищецът претендира разноски в размер на 380лв. Предвид основателността на претенцията само по отношение на двете ответници на ищеца следва да се присъдят разноски частично до размера на 253.33лв.. Неоснователността на претенцията спрямо третата ответница В.  С. същата има право на направените от нея разноски за адвокат в размер на 156лв.

            Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                         Р    Е    Ш    И :

            

             ОСЪЖДА Е.Ш.М., ЕГН ********** *** и А.Ш.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ всяка от тях ПООТДЕЛНО на Водоснабдяване-Дунав ЕООД, ЕИК ********* сумата от 262.11лв./двеста шестдесет и два лева и единадесет стотинки/, представляваща дължима главница за потребени ВиК услуги за периода 14.04.11г.-31.12.18г., както и сумата 30.91лв./тридесет лева и деветдесет и една стотинки/ представляваща обезщетение за забава.               

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Водоснабдяване-Дунав ЕООД против В.Ш.С. осъдителни искове за претендирана главница от 262.11лв. и обезщетение за забава от 30.91лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

            ОСЪЖДА Е.Ш.М. и А.Ш.И. ДА ЗАПЛАТЯТ на Водоснабдяване-Дунав ЕООД сумата от 353.33лв./триста петдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ съдебни разноски.

            ОСЪЖДА Водоснабдяване-Дунав ЕООД да заплати на В.Ш.С. сумата от 156лв./ сто петдесет и шест лева/ съдени разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: