№. 260270 / 23.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
23.06.2021 година
град Монтана
В. ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -. М. втори граждански състав в. публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в. състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в. присъствието на прокурора……………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА г.д.№. 148 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Ищецът А.Й.К. xxx твърди в. исковата молба, че с ответницата сключили граждански брак на 11.07.2020 г. с акт за брак №. 122 от същата дата, който е първи по ред и за двамата. Поддържа, че от този брак нямат родени деца. Заявява, че като сключили брак, заживяли в. град В.. У.., до м. септември, 2020 г., след което се прибрал сам в. РБългария, тъй като изтекъл срокът на действие на 3 месечната му виза за пребиваване. Твърди, че ответницата пристигнала в. РБългария през м.октомври на 2020 г. След 2 седмици престой в. дома на родителите му в. г. М. у.. П. №. 1. заминала за Г. Твърди също, че през м. декември на 2020 г. заминала за У.., след което на 30.12.2020 г. отново пристигнала в. г.. На 31.12.2020 г. вдигнала скандал, като проявявала ревност. Твърди, че на 03.01.2021 г., след употреба на алкохол отново предизвикала скандал и на 09.01.2021 г., след като била консумирала алкохол му заявила, че си заминава да си търси отново мъж. След това отишла в. хотел „. -. г. и на 14.01.2020 г. му изпратила съобщение, че напуска територията на РБългария. Ищецът твърди, че живеят във фактическа раздяла като към настоящия момент той живее в. жилището на родителите си в. г.. Поддържа, че интересите им са съвсем различни, отчуждени са напълно един от друг и бракът им съществува само формално и е лишен от съдържание. Счита, че е необходимо брачните им отношения да бъдат прекратени. С оглед гореизложеното счита, че бракът им с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, не отговаря на предназначението си, съществува формално и е напълно и окончателно опразнен от дължимото според закона и морала необходимо съдържание. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между тях, като допусне развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася съда относно вината.
В. срока по чл.131 от ГПК ответницата А.М.К., р. на 11.07.1980 г., чрез назначения особен представител – адвокат Г.Ц. е представила писмен отговор на исковата молба и изразява становище по исковата претенция. Счита предявеният иск за допустим и основателен. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, като допусне развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася съда относно вината.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че страните са сключили граждански брак на 11.07.2020 г. с акт за брак №. 122 от същата дата, който е първи по ред и за двамата. От този брак нямат родени деца. Като сключили брака, заживяли в. град В.. У.., до м. септември, 2020 г., след което ищецът се прибрал сам в. България, тъй като изтекъл срокът на действие на 3-.месечната му виза за пребиваване. Ответницата пристигнала в. България през м.октомври на 2020 г. След 2 седмици престой в. дома на родителите на ищеца в. град М. у.. П. №. 1. заминала за Г. През м. декември на 2020 г. заминала за У.., след което на 30.12.2020 г. отново пристигнала в. г.. На 31.12.2020 г. вдигнала скандал, като проявявала ревност. На 03.01.2021 г., след употреба на алкохол отново предизвикала скандал и на 09.01.2021 г., след като била консумирала алкохол заявила на ищеца, че си заминава да си търси отново мъж. След това отишла в. хотел „. -. г. и на 14.01.2020 г. изпратила на ищеца съобщение, че напуска територията на България. Установено е също така, че съпрузите са във фактическа раздяла като към настоящия момент ищецът живее в. жилището на родителите си в. г.. От показанията на разпитания по делото свидетел Ф. В. К. се установява по един безспорен и категоричен начин, че съпрузите са разделени от месец януари 2021 година и до настоящия момент не ги е виждал заедно.
Така изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните писмени доказателствени средства и гласни такива, в. конкретност показанията на свидетеля Ф. В. К., които съдът кредитира изцяло като обективни, безпристрастни и последователни.
От изложеното следва, че в. брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, поради което следва да се допусне развод между страните и се прекрати брака им.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Установено е, че от както съпрузите са разделени до настоящия момент не са полагали каквито и да било усилия за изглаждане на своите взаимоотношение. Нещо повече, и двамата напълно са се дезинтересирали един от друг. С това си поведение и двамата съпрузи са демонстрирали пълната си дезинтересованост от семейството си. Разстройството на брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие, при което по време на фактическата раздяла брачната връзка съществувала само формално и не съответствала на закона. Разстройството на брака е и непоправимо, тъй като не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. По време на фактическата раздяла отношенията им са съществували само формално. Липсата на лични контакти и на съвместно поемане на грижи за семейството е довела до окончателно разпадане на семейната общност между страните.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне развод и прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, при условията на чл.49 ал.1 от СК.
Съобразно този изход на делото, съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавни такси, както следва: 25,00 лева -. държавна такса по иска за допускане на развода, както и сумата от 5 лева -. държавна такса в. случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид изложените по-.горе мотиви съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА развод между А.Й.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и А.М.К., гражданин на У.., ЛНЧ: xxxxxxxx-. xxxx , с паспорт №. XXXX издаден на 07.09.2020 година и валиден до 07.09.2030 година, родена на xxx г. и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 21.09.2020 година с акт №. 0122/21.09.2020 година на Община М. поради настъпило в. него дълбоко и непоправимо разстройство.
ОСЪЖДА А.М.К., гражданин на У.., ЛНЧ: xxxxxxxx-. xxxx , с паспорт №. XXXX издаден на 07.09.2020 година и валиден до 07.09.2030 година, родена на xxx г. да заплати по сметка на Районен съд -. Монтана сумата от 25,00 лева -. държавна такса по иска за допускане на развода, както и сумата от 5,00 лева -. държавна такса в. случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -. Монтана в. двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :