РЕШЕНИЕ
№ 419
гр. П., 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Таня Б. Г.
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Таня Б. Г. Търговско дело № 20245300900585
по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Г. А. от
гр.П., представлявана по пълномощие от адв.Г. Д. от АК-П., с която е предявен
иск против ЗАД„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр.София за
заплащане на обезщетение по застраховка гражданска отговорност за
неимуществените вреди- болки и страдания, причинени от смъртта на нейния
съпруг К.Д.А., настъпила в резултат на ПТП на 28.01.2023 г. по вина на водача
на лек автомобил Рено Мастер с рег.№ ***** , за който е имало валидно
сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответния застраховател, в
размер на 100 000 лв.-, представляваща разликата между претендираната сума
от 150 000 лв. и доброволно заплатената от застрахователя сума в размер на
50 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.01.2023 г.-
датата на ПТП, до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 28.01.2023 г. в гр.П., ***, при
управление на заден ход на МПС- Рено Мастер с рег.№ *****, водачът И. Е.
П., нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта
1
на пешеходеца К.Д.А.. За извършеното деяние водачът бил признат за виновен
с влязла в сила присъда по НОХД № 292/2024 г. на ОС Пловдив.
Виновният за нанесените на ищците неимуществени вреди водач на
МПС попадал в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховка
"Гражданска отговорност" по полица № BG/30/122002376670 на ответника
застраховател.
Смъртта на К.Д.А. нанесла значителни неимуществени вреди- болки и
страдания на неговата дъщеря- ищцата, подробно описани в исковата молба.
На основание чл.429, ал.З, изр. второ от КЗ застрахователното
дружество било уведомено за настъпилото ПТП, като било отправено и искане
за изплащане на застрахователно обезщетение в размер от 150 000 лв.
Застрахователят изплатил обезщетение в размер от 50 000 лв., което ищцата
счита за твърде занижено.
При тези твърдения е предявен настоящия иск.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „ГО“ ,
действаща към датата на ПТП, както и изплащане на обезщетение в размер на
50 000 лв. по отправената претенция от ищцата.
Възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който в нарушение на 108, ал.2, чл.113 и чл.114 от
ЗДвП не се е движил по пешеходна пътека, респ.по тротоара или банкета,
движел се е в посока на движение на ППС, внезапно е навлязъл на платното
за движение, не се е съобразил с маневриращия лек автомобил и е удължил
ненужно пътя и времето за пресичане, не се е огледал, бил е с тъмни дрехи и е
употребил алкохол, което повлияло на реакцията му и на поведението му.
Възразява за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди като несъответно на принципа за справедливост
съгласно чл.52 ЗЗД.
Ищецът не е подал ДИМ.
Привлеченото по искане на ответника трето лице-помагач И. Е. П., е
депозирал становище по иска, с което изцяло възприема становището на
ответника и поддържа заявените от същия възражения.
2
Страните ангажират доказателства. Претендират направените деловодни
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Безспорно е по делото, че застрахователят е уведомен съгласно чл. 429,
ал. 3, изр. второ от КЗ за настъпилото застрахователно събитие и съответно на
осн.чл.380, ал.1 КЗ, от ищцата е заявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение и такова е изплатено в размер на 50 000 лв.
Изложеното сочи, че са налице предпоставките по чл.380 КЗ за
допустимост на предявения пряк иск по чл.432 КЗ.
Разгледан по същество, искът е частично основателен.
С влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 292/2024 г. по описа
на ПОС подсъдимия И. Е. П. е признат за виновен в това, че на 28.01.2023 г. в
гр.П., на ул.*** до № 33, при управление на МПС товарен автомобил Рено
Мастер с рег.№ *****, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.40,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на К.Д.А. с ЕГН
**********, като деецът е избягал от местопроизшествието.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно установено е по
делото противоправното поведение на водача на МПС, довело до настъпване
на ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на К.Д.А..
Установява се от представеното удостоверение за наследници, издадено
от Община Пловдив, че ищцата е съпруга на починалия К.А..
Признато е за безспорно по делото обстоятелството, че към датата на
настъпване на ПТП за товарния автомобил, управляван от виновния водач, е
имало действаща задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при
ответния застраховател, сключена с полица № BG/30/122002376670.
Съгласно чл. 429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
3
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Установява се от събраните по делото гласни доказателствени средства-
показанията си разпитаните свидетели К.- без родство и А.- син на ищцата, че
В. А. е понесла тежко внезапната смърт на своя съпруг, претърпяла е и
продължава да търпи значителни по обем страдания от загубата му. Така
свидетелят К., с която се познавали от 30 години, били съседки и работели
заедно, съобщава, че В. и съпругът й се разбирали, уважавали се, грижили се
един за друг. След смъртта му и до ден днешен ищцата била много тревожна,
всеки ден плачела за него, често ходила на гроба му. Много лошо й се отразила
загубата, казвала «Целият свят ми потъмня, не мога да живея без него и много
трудно ми идва». Не можела да спи, сънувала съпруга си често. Преди
инцидента била весела, приказлива. Сега все се усамотявала, плачела.
Влошило се и здравето й, приемала лекарства. В същия смисъл са и
показанията на свид.А., който разкрива, че родителите му били неразделни,
много се обичали. Сега майка му постоянно плачела, през ден била на
гробището. Не искала вече да сяда на една маса да говорят и да се хранят. С
никой не общувала, затворила се в себе си, не искала да живее вече. Преди да
почине баща му, тя била весел човек, смеела се. Сега не можела да спи,
сънувала го. Променила се и външно- отслабнала .
И двамата свидетели съобщават, че К.А. работел на пазара обща работа,
помагал. Знаят, че преди е имал заболяване, но пиел лекарства и се чувствал
нормално. Давал съвети на сина си във връзка с работата му.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
постановките на ППВС № 4/68 г., доразвити с решения на ВКС по чл. 290
ГПК, справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При
причинена смърт от непозволено увреждане подлежащите на изследване
обстоятелства са начина на извършването му, възрастта на увредения,
дълбочината и продължителността на търпените морални страдания,
4
отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетение за
неимуществени вреди, икономическата конюнктура, която рефлектира върху
обществено-оправданата оценка на понятието за справедливост при
определяне паричния еквивалент на вредите и пр. Те следва да бъдат
анализирани в тяхната съвкупност, за да се определи точно съдържанието на
увреждането.
При определяне на размера на обезщетението съдът , изхождайки от
принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД , отчете
обстоятелството, че се касае за смърт на съпруг, което е едно от най-тежките
събития в живота, както и обстоятелството, че мъката от смъртта ще остане до
края на живота на ищцата, загубата за нея е невъзвратима и не може да бъде
измерена материално. Установи се, че между починалия и съпругата му са
съществували топли и близки отношения, силна емоционална връзка. Били са
сплотено семейство, грижили са се един за друг. Друго не следва от факта, че
приживе починалият е получавал социални помощи за транспортни услуги по
чл.25 от ППЗИХУ и за диетично хранене и лекарства по чл.29 от същия
Провилник в периода 2013 г.- 2018 г., както и месечна финансова подкрепа по
чл.70, т.3 от ЗХУ за периода от 2019 г. до 2022 г., което се установява от писмо
изх.№ 1604-11-00-2240/08.05.2025 г. на АСП. Видно е, че получаваните
помощи нямат отношение към отношенията и грижите в семейството на
подпомагания. Починалият е бил опора на съпругата си, от която е била
лишена след неговата неочаквана смърт. Съдът отчита обстоятелството, че се
касае за неочаквана смърт в резултат на злополука, който факт сам по себе си
има изключително травматично отражение върху психиката на ищцата. Като
съобрази всички тези обстоятелства и обема на търпените от ищцата
страдания и мъка, на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът прие, че следва да
определи обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, в размер на
150 000 лв.
Относно възражението за съпричиняване.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато вредата
е настъпила и от действията на пострадалото лице. В този случай, виновно
действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна
връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на
увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да се определи обемът
5
на отговорността на виновния причинител на вредите, следователно, не е
необходимо установяването на вината на самия увреден, когато той е
дееспособен. Относно поведението на пострадалия пешеходец е изслушано
заключение на КСМАТЕ, анализиращо обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието. В заключението си експертизата съобщава
следното: ПТП е настъпило около 8.44 часа при управление на т.а. Рено
Мастер от водача П. на заден ход, в посока от запад на изток по платното за
движение на ул.*** / до пазар .... / и при движение на пешеходеца К.А. по
платното за движение на същата улица в същата посока зад товарния
автомобил. При навлизане на платното за движение пешеходецът визуално не
е възприемал товарния автомобил, но е имал тази възможност, ако погледът
му е бил насочен към него- няма ограничена видимост към обекта. В съдебно
заседание експертът допълва, че видно от приложения по делото видеофайл,
послужил и при изготвяне на експертизата, че на местопроизшествието има
тротоар от страната на излизане на пострадалия. Този факт се потвърждава и
от показанията на разпитаните пред съда свидетели- очевидци. Вещото лице
също така сочи, че липсват данни от видеофайла пешеходецът да се е огледал
преди да навлезе на платното. Навлизането му е с нормален, бавен , обичаен
ход, не е рязко. В обобщение, категорично е установено по делото, че
пешеходецът се е движил по платното за движение при наличието на тротоар
и ударът е настъпил именно върху платното за движение.
Въз основа на изложеното следва да се приеме за категорично
установено от една страна противоправното поведение на водача, който е
нарушил нормите на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП – «Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението», както и «По време на движението си назад водачът
е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности» / с оглед задължителната за настоящия съд осъдителна присъда на
наказателния съд/, а от друга, че към момента на настъпване на
произшествието пострадалият пешеходец се е движил по платното за
движение при наличието на тротоар. Следователно придвижването на
пострадалия пешеходец е сторено в нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал.
1 от ЗДвП, която задължава пешеходецът да се движи по тротоар. В случая не
6
са налице данни по делото, че тротоарът на пътя е бил неизползваем, поради
което се приема, че поведението на пострадалия е в нарушение на правилата за
движение. По делото не се установи, че пострадалият е навлезнал внезапно
и/или е предприел пресичане на пътното платно, поради което е безпредметно
да се преценява дали е допуснал нарушение на чл. 114, ал. 1 ЗДвП.
Третото лице- помагач възразява , че е налице съпричиняване и поради
констатирано при пострадалия психиатрично заболяване, което се е отразило
на възприятията му, преценката му и поведението му на пътя и при
конкретното ПТП. Според съда наличието на психиатрично заболяване , което
да е обусловило действията на пострадалия и което да е евентуалната причина
за поведението му на пътя, е без практическо значение за наличието на принос
за настъпване на последиците. От правно значение е самото поведение на
пострадалия и неговите действия, а не причините, които са ги обусловили. В
случая се установи, че поведението е било в разрез с правилата за движение по
пътищата и в причинна връзка с настъпилите вредни последици, което е
достатъчно да се признае наличието на принос по смисъла на чл.52, ал.2 ЗЗД.
Ответникът и третото лице- помагач също така настояват, че е налице
„косвено“ съпричиняване от страна на ищцата, тъй като е следвало да
придружава съпруга си поради заболяването му. Основание за тези доводи
страната намира в изслушаното заключение на съдебната психиатрична
експертиза, в която вещото лице сочи, че според последното решение на
ТЕЛК на пострадалия е определено „95% неработоспособност с чужда
помощ“, което означавало, че е имал потребност от подпомагащо лице, не е
бил в състояние да се грижи адекватно за себе си и своите интереси.
Заключението е изготвено въз основа на писмени данни, в т.ч. и приложените
по делото експертни решения на ТЕЛК. Всъщност според последното
издадено такова, посочено и от вещото лице, а именно Експертно решение №
2872/168/09.10.2020 г. от ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, на лицето К.А. с
водеща диагноза „***“, е определена**** за срок до 01.10.2023 г. / л.111 от
делото/. При това положение съдът не възприема заключението в цитираната
му част, тъй като противоречи на писмените доказателства, послужили и за
изготвяне на експертизата. Данни по делото, от които да се направи извод, че
Атанасов е имал трайна необходимост да бъде придружаван във всеки един
момент, не са налице.
7
Следователно съпричиняване в настоящия случай е налице единствено
предвид установеното нарушение от страна на пострадалия на правилото на
чл.108 ЗДвП. Съдът приема, че отчитайки съпричиняването, обезщетението
следва да се намали със 30% или до размера от 105 000 лв. Тъй като
застрахователят е изплатил част в размер на 50 000 лв., на ищцата ще се
присъди сумата от още 55000 лв. До пълния претендиран размер искът ще се
отхвърли като неоснователен.
С оглед на това и предвид уважаването на главния иск, следва да бъде
уважено и искането за заплащане на законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за
забава, за които отговаря застрахователят, се дължат от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В случая ищцата е уведомила застрахователя за
събитието и е подала заявление за изплащане на обезщетение на 26.05.2023 г.
/ както е посочено в уведомление от 30.05.2023 г. от застрахователя до ищцата,
приложено на л.7/, поради което лихвата ще се присъди от тази дата, като за
предходния период претенцията е неоснователна.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ в полза на съда
съобразно размера на уважения иск , възлизаща на 2200 лв.
Ищцата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер от
8500 лв., от която сума по съразмерност се присъждат 4675 лв. Възражението
за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като размерът е
съобразен с материалния интерес и съответства на продължителността на
делото и обема на предоставената от адвоката защита.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Такива се констатираха размер от 1300 лв.
внесени възнаграждения за вещите лица, 50 лв. депозит за свидетел и 5 лв. ДТ
за СУ- общо на стойност 1355 лв., от които по съразмерност са присъжда сума
от 609,75 лв.
На осн.чл.78, ал.8 ГПК на ответника ще се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер от 200 лв.
8
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
гр.София да заплати на осн. чл.432 от КЗ на В. Г. А. с ЕГН ********** от
гр.П., ул.***** сумата от 55 000 лв. обезщетение по застраховка гражданска
отговорност за неимуществените вреди- болки и страдания, причинени от
смъртта на нейния съпруг К.Д.А., настъпила в резултат на ПТП на 28.01.2023
г. по вина на водача на лек автомобил Рено Мастер с рег.№ ***** , за който е
имало валидно сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответния
застраховател, ведно със законна лихва върху сумата считано от 26.05.2023
г до окончателното й изплащане, както и сумата от 4675 лв. деловодни
разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 100 000 лв. , както и
претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 28.01.2023 г. до
25.05.2023 г. вкл.
ОСЪЖДА ЗАД„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
гр.София , блу.Г.М.Димитров № 1 да заплати ДТ в размер на 2200 лева в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Г. А. с ЕГН ********** от гр.П., ******, да заплати на
ЗАД„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр.София ,
блу.Г.М.Димитров № 1 сумата от 609,75 лв. разноски по делото и сумата от
200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9