РЕШЕНИЕ
№222
29.07.2020 г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
наказателен състав на осми юли през
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 405 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалбата на „Ди енд Ди Медикъл
Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по уши, нос и гърло”
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от д-р М.Д., против Наказателно постановление №
13-558-1/29.01.2020 г. на Изпълнителен директор на Агенция „Медицински надзор”-
гр. София, с което за нарушение на чл.86, ал.1, т.1 вр.
чл. 81, ал.2, т.4 от Закона за здравето, на основание чл. 221, ал.2 от същия
закон, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 500 лв. Моли се атакуваното постановление да бъде
отменено, като се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Административнонаказващият орган,
чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По повод подаден сигнал, на
основание Заповед № ИАМН-РД-13-558/11.09.2019 г. на Изпълнителния директор на
ИА „Медицински надзор”, е била извършена проверка на жалбоподателя в обект,
находящ се в КК „Слънчев бряг”, хотел „Хризантема”. Констатирано било, че
дружеството притежава удостоверение за регистрация на лечебно заведение за
извънболнична медицинска помощ с предмет на дейност „извънболнична специализирана
медицинска помощ по ушно- носно- гърлени болести”. Установено било, че на входа
на лечебното заведение бил поставен утвърден ценоразпис на български и
английски език, в който било отразено: първичен преглед- 140 лв.; консултация
със специалист- 200 лв.; рентгенография /от снимка/- 140 лв.; медицински
транспорт- по 10 лв. на километър, но не по- малко от 40 лв.; превръзка
/голяма/- 86 лв. Установено било, че на 02.08.2019 г. пациентката Д.К.на 5
години посетила амбулаторията с оплаквания за болки в дясна глезенна става.
Доктор Д. прегледал детето, поставил диагноза и го насочил за рентгенография
към МДЦ „Вива” ООД, където К.била транспортирана и на
същата били направени 3 броя снимки. След извършената графия
пациентката била върната в амбулаторията, където отново доктор Д. извършил
имобилизация на дясна глезенна става. Пациентката заплатила извършените услуги,
като една от тях била и консултация със специалист. Предвид липсата на данни за
извършен преглед от лекар специалист, за което била заплатена сумата от 200
лв., бил съставен акт за установяване на административно нарушение № А
13-558/-/30.10.2019 г. за нарушение на чл. 86, ал.1, т.1 вр.
чл. 81, ал.2, т.4 от Закона за здравето, касаещо незачитане икономическите
права на пациента.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за
нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение
и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи намира следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната
компетентност.
От страна на жалбоподателят се навежда довод, че правната квалификация била
непълна, което не се споделя от настоящата инстанция. Касационната инстанция е
имала повод да се произнесе по подобен аргумент, приемайки, че действително
нормата на чл. 81, ал. 2
/в случая т.4/ от Закона за здравето е бланкетна
и установява общи принципи за поведение. Същата обаче съдържа изискването за
зачитане правата на пациента, с оглед на което следва да се приеме, че всяко
изискване за заплащане следва да бъде само при действително извършена услуга.
Обратното безспорно нарушава икономическите права на пациента. В този смисъл,
разпоредбата на чл. 81 от
Закона за здравето следва да се тълкува като съдържащи правила за
поведение, които следва да се спазват от медицинските специалисти /виж Решение
№ 2195/26.11.2018 г. на АдмС- Бургас по КАНД №
2839/2018 г./. Ето защо и предвид липсата на друга специална норма, регулираща
конкретно установеното, съдът намира, че визираното нарушение не е допуснато.
Както АУАН, така и НП в детайлност описват обстоятелствата, въз основа на които
е санкционирано дружеството, поради което не може да се приеме, че е нарушено
правото на защита на същото.
Несъществено нарушение е и визираното, че нормата на чл.221, ал.2 от ЗЗ,
посочена като санкционна, не е с препратка към ал.1. По делото няма спор, че
нарушението е по Закона за здравето, а не по подзаконов нормативен акт, поради
което и предвид на това, че жалбоподателя е дружество, правилно същото е
подведено под нормата на ал. 2 на чл.221 от ЗЗ.
По отношение на твърденията за неяснота относно датата на нарушението и
датата на издаване на касовия бон, съдът не ги счита за основателни. Видно от
приложеният фискален бон /л.31/, същият е издаден на 02.08.2019 г. за сумата от
886 лв., като по делото няма спор, че именно това е фискалния бон, издаден на
пациентката и същата е заплатила сочената в него сума. Тази дата е приета и за
датата на извършване на нарушението.
Не се споделя и че неправилното посочване пред кой съд подлежи на обжалване
издаденото НП съставлява съществено нарушение. Същото по никакъв начин не
нарушава правата на жалбоподателя, тъй като макар и подадена жалбата до РС-
Бургас, същата е била препратена по компетентност до РС- Несебър.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
действително пациентката е заплатила за услуга, която не й е била предоставена.
Няма спор, че Д.К.е била прегледана само от доктор Д. /специалист УНГ/, но не и
от специалист в областта на ортопедията и травматологията, от какъвто същата се
е нуждаела и за какъвто е заплатила. Твърдението, че сумата е била заплатена за
консултация със специалист рентгенолог и радиолог е недоказано, като следва да
се посочи, че за извършването на снимките отделно е била заплатена сумата от
420 лв. В този смисъл настоящата инстанция приема, че е извършено от
жалбоподателя соченото нарушение, като правилно и законосъобразно на същия е
издаден АУАН и впоследствие съставено НП. Законосъобразна е и наложената
санкция в предвидения минимален размер.
С оглед неоснователността на жалбата, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, на
АНО следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка
следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. В
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по
описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които
съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван
от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва
да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата
на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Въз основа на този текст е приета Наредба
за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
13-558-1/29.01.2020 г. на Изпълнителен директор на Агенция „Медицински надзор”-
гр. София, с което за нарушение на чл.86, ал.1, т.1 вр.
чл. 81, ал.2, т.4 от Закона за здравето, на основание чл. 221, ал.2 от същия
закон, на „Ди енд Ди Медикъл Индивидуална практика за специализирана медицинска
помощ по уши, нос и гърло” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от д-р М.Д., е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „Ди енд Ди Медикъл
Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по уши, нос и гърло”
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от д-р М.Д., да заплати на И.а. „М.н.”***
сумата от 80 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр.
Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: