РЕШЕНИЕ
№ 411/ 11.11.2019год.
гр. Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на 31.10.2019год. /тридесет и
първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година/ в състав :
Председател: Милена
Даскалова
Членове : Рени Ковачка
Кристиан Петров
при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от
съдия Ковачка възз.гр. дело № 586 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 489/25.03.2019год., постановено по гр.дело № 6288/2018год.
Пeрнишкият районен съд е признал за установено по
отношение на В.М.П. ***, че дължи на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата
от 618.19лева, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2016год. до
30.04.2017год., както и сумата от 75.11лева, представляваща обезщетение за
забава на месечни плащания за периода от 10.07.2016год. до 30.05.2018год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 12.06.2018год. до окончателното й изплащане,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3086/13.06.2-18год.
по ч. гр.дело № 04149/2018год. по описа
на ПРС.
Със същото решение съдът е осъдил В.М.П.
да заплати на „Топлофикация Перник“ АД разноски по делото в размер на 160 лева направени
в исковото и заповедното производство.
Недоволна от така постановеното
решение е останала В.П., която го обжалва изцяло. Според жалбоподатката решението
е недопустимо като постановено по недопустим иск. Жалбоподателката твърди, че
след постановяване на обжалваното решение с нарочна молба е оттеглила
възражението си по чл.414 от ГПК, което прави предявения установителен иск по
чл.422 от ГПК лишен от правен интерес. Предвид на тези съображения моли
обжалваното решение да бъде обезсилено и прекратено производството по делото
като й бъдат присъдени направените по делото, в частност и пред настоящата
инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение на противната страна пред въззивната инстанция и моли същото да
бъде намалено.
Въззиваемата страна не е депозирала в
срок писмен отговор. В писмена молба, депозирана по делото прави искане
обжалваното решение да бъде бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство в
размер на 200 лева, за което представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
Пернишкият окръжен съд след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за
установено следното:
Пернишкият районен съд е бил сезиран
с иск, предявен от „Топлофикация Перник„ АД гр. Перник против В.П., с
който ищецът е поискал да бъде признато за установено по отношение на ответника
че му дължи сумата от 1236.38лева,
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в в *** за
периода от 01.05.2016год. до 30.04.2017год., както и сумата от 150.22лева,
представляваща обезщетение за забава на месечни плащания за периода от
10.07.2016год. до 30.05.2018год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.06.2018год.
до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 3086/13.06.2018год.
по ч. гр.дело № 4149/2018год. по описа на ПРС. Искът е предявен в законоустановения срок и
след подадено от жалбоподатката П. възражение по чл.414 от ГПК, оспорващо
вземането на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник по Заповед № 3086 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.06.2018год., издадена по ч.гр.дело
№ 4149 по описа на ПРС за 2018 год.
По така предявения иск районния съд е
постановил обжалваното в настоящото производство решение, с което го е уважил частично
за главница в размер на 618.19лева и лихва в размер на 75.11лева. Решението е постановено на 25.03.2019год. като с молба вх.№ 12358 от 22.04.2019год.
жалбоподателката е направила изявление, основано на чл.416 от ГПК, за оттегляне
на възражението си срещу издадената против нея Заповед за изпълнение в частта и
за сумата от 618.19лева, представляваща претендирана непогасена главница за
периода от 01.05.2016год. до 30.04.2017год. и за сумата от 75.11лева, представляваща
претенидарана непогасена лихва върху главницата за периода от 10.07.2016год. до
30.05.2018год.
Доколкото предявеният пред районния
съд иск е установителен, то наличието на правен интерес от търсената с иска
защита е абсолютна предпоставка за допустимостта му. Такъв правен интерес е
налице при подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в полза на
кредитора заповед за изпълнение. Съгласно чл.416 от ГПК възражението по чл.414
от ГПК може да бъде оттеглено и това действие не е ограничено със срок, респ.
може да бъде направено във всеки един момент до приключване на делото.
В случая, жалбоподателката П. е
оттеглила частично възраженито си по чл.414 от ГПК след постановяване на
първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила. С оттеглянето на
възражението е отпаднал правния интерес от предявяване на иска за установяване
на вземането на „Топлофикация Перник“ АД по влязлата в сила Заповед за изпълнение,
което обстоятелство рефлектира върху допустимостта на обжалваното решение и
което обстоятелство въззивната инстанция е длъжна да съобрази съгласно чл. 235,
ал.3 от ГПК. Доколкото към настоящия момент е отпаднал правния интерес от
предявяване на установителния иск, то обжалваното първоинстанционно решение се
явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по
делото-прекратено.
По разноските: Съдът намира, че
доколкото с оглед своето поведение ответникът е станал причина за завеждане на
делото, тъй като отпадането на правния интерес за предявяване на иска по чл.422
от ГПК е нестъпило в хода на производството след завеждане на исковата
претенция и след постановяване на първоинстанционното решение вследствие
оттегляне на подаденото от него възражение по чл.414 от ГПК, то в негова тежест
следва да се възложат направените от ищеца в производството разноски/ исково и
заповедно/. Отговорността за разноски е обективна невиновна отговорност, която
намира израз в разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, съгласно която деловодните
разноски се понасят винаги от ищеца, когато ответникът с извънпроцесуалното си
поведение не е дал повод за завеждане на иска и ако признае същия. По аргумент
на противното ответникът няма право на разноски, ако е дал повод за завеждане
на делото. С оглед на изложеното жалбоподателката в настоящото производство
следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените в исковото и заповедно производство разноски, които съобразно изхода от спора са в размер на 160
лева. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца. Юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство е в размер на минимално предвидения такъв съгласно чл.26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, а това за първатата инстанция - към минимума, предвидено в чл. 25 от същата
наредба. Съобразявайки горното при
разпределение тежестта за разноските изхода от спора районния съд е постановил правилно решение, в
частта му за разноските, което следва да бъде потвърдено.
Основателно е възражението за
прекомерност на претендираното от въззиваемия юрисконсултското възнаграждение
за въззивната инстанция. Макар и да не надвишава максималния размер за конкретния вид дело,
определен в чл.25 от Наредбата за заплащането на правна помощ, то същият се
явява прекомерен съобразно действителната и правна сложност на делото. С оглед
на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно
заседание, в което не са събирани и анализирани доказателства, не са извършвани
други процесуални действия, то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева. Ето защо в полза на „Топлофикация Перник“ АД следва да бъдат
присъдени разноски за въззивното производство в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 489/25.03.2019год.,
постановено по гр.дело № 6288/2018год. по описа на Пернишкия районен съд, с което
е признато за установено по отношение В.М.П.
***, че дължи на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 618.19лева,
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в в *** за
периода от 01.05.2016год. до
30.04.2017год., както и сумата от 75.11лева, представляваща обезщетение за
забава на месечни плащания за периода от 10.07.2016год. до 30.05.2018год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 12.06.2018год. до окончателното й изплащане,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3086/13.06.2018год.
по ч. гр.дело № 4149/2018год. по описа на ПРС като ПРЕКРАТЯВА производството по
делото поради оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК, подадено от В.П.
ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед № 3086/13.06.2018год.
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр.дело № 04149/2018 по
описа на Пернишкия районен съд, в частта й, в която е разпоредено В.М.П. с ЕГН **********
*** да заплати на „Топлофикация Перник“ АД
с адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“ ТЕЦ „Република“ сумата от
618.19лева, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за топлофициран имот, находящ се в в ***
за периода от 01.05.2016год. до
30.04.2017год., както и сумата от 75.11лева, представляваща обезщетение за
забава на месечни плащания за периода от 10.07.2016год. до 30.05.2018год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 12.06.2018год. до окончателното й изплащане,
сумата от 13.87лева представляваща държавна такса и 25 лева юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 489/25.03.2019год.,
постановено по гр.дело № 6288/2018год. по описа на Пернишкия районен съд в
частта му, с която В.П. е осъдена да
заплати на „Топлофикация Перник„ АД гр.Перник сумата от 160лева, направени в
исковото производство и заповедно производство.
ОСЪЖДА В.М.П. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Топлофикация Перник да заплати на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ „Република“
сумата от 100 лева разноски във въззивното производство, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати за
прилагане на ч.гр.дело № 4149/2018 год. по описа на Пернишкия районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.