№ 2915
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110216435 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. О. П. (подадена чрез адв. П.-М. Б.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-018910 от 20.09.2022г., издадено от Гергана Владимирова
Борисова - Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при Столична дирекция на
вътрешните работи (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя П. на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са му
наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР на М. О. П. са отнети и 10 контролни точки.
В подадената жалба се твърди, че деянието не съставлява административно
нарушение. Претендира се, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на Наказателното постановление. Нарушението не било доказано по несъмнен
начин. Поради това се иска отмяна на Наказателното постановление. В жалбата се признава,
че М. П. е управлявал лек автомобил „****“ с рег. № ****, собственост на В.Р.К., в с.
Бусманци, ул. „Ген. Гурко“ срещу дом 57, с посока на движение от ул. „Циклама“ към ул.
„Средно ливаде“ на 26.06.2022г. около 16:10 часа, но се твърди, че НП е незаконосъобразно
и неправилно, тъй като административно-наказващият орган не е предприел действия по
установяване дали собственикът на моторното превозно средство (МПС) е бил уведомен от
Гаранционен фонд за служебната дерегистрация. В жалбата се твърди още, че за да е налице
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е необходимо лицето да знае, че управляваното МПС е
без надлежна регистрация. В случая се твърди, че не е налице субективната страна на
1
деянието. В жалбата се посочва, че прекратяването на регистрацията на автомобила като
последица от липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ съставлява сложен
фактически състав, включващ задължение на прекратяващия регистрацията орган да
уведоми собственика съобразно изискванията на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Когато липсват
доказателства собственикът да е уведомен, то същият няма съзнание за осъществен състав
на нарушение. Ползвателят на МПС-то също нямал съзнание за прекратената регистрация
на автомобила, още повече при налични регистрационни табели на МПС-то. Твърди се, че в
конкретния случай административно – наказващият орган е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН,
тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя. С
тези аргументи се иска от съда да отмени процесното НП, както и да се присъдят
направените от жалбоподателя разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят М. О. П. не се явява лично, но в съдебно
заседание на 20.03.2023г. се представлява от адв. Б., който заявява, че поддържа жалбата. По
време на съдебните прения пред СРС на 20.03.2023г. адв. Б. пледира, че собственикът на
автомобила не е бил информиран за прекратената регистрация на МПС-то и съответно той
не е имал възможност да информира жалбоподателя за това обстоятелство. Поради това
няма как П. да има вина за нарушението. Иска се СРС да отмени Наказателното
постановление и да присъди в полза на жалбоподателя направените от него разноски по
делото в размер на 300 лева.
Въззиваемата страна – Началник Група в ОПП-СДВР - редовно призована, не се
явява и не изпраща представител, който да изрази становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Лек автомобил модел „Шевролет“, марка „Матиз“ с рег. № **** е собственост на
В.Р.К..
Въз основа на постъпило по електронен път в ОПП – СДВР уведомление от
Гаранционен фонд на 15.02.2022г. била прекратена регистрацията на лек автомобил „****“ с
рег. № **** на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Тази служебно прекратена регистрация на
МПС-то била съответно отбелязана в АИС-КАТ, но за нея собственикът на автомобила не
бил уведомен от ОПП - СДВР.
На 26.06.2022г. М. О. П. управлявал лек автомобил „Шевролет Матиз“ с рег. № ****
в с. Бусманци, ул. „Ген. Гурко“ срещу дом 57, с посока на движение от ул. „Циклама“ към
ул. „Средно ливаде“. Около 16:08 часа на 26.06.2022г. М. О. П. бил спрян за полицейска
проверка. В хода на проверката се установило, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП на 15.02.2022г. поради липса на застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поради това св. А.В., в присъствието на
Ж.Й., съставил срещу М. О. П. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
Серия GA № 666575 от 26.06.2022г. - за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Препис от
този Акт е връчен на М. О. П. срещу подпис на 26.06.2022г.
2
След като на 26.06.2022г. в 16:08 часа било установено, че лек автомобил „****“ с
рег. № **** няма застраховка „Гражданска отговорност“, още на същия ден (26.06.2022г.) в
18:24 часа била възстановена регистрацията на автомобила след уведомление от
Гаранционен фонд за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за което
било направено и съответното отбелязване в АИС-КАТ.
С писмо рег. № 4332р-39414/15.07.2022г. от ОПП – СДВР уведомили Началника на
08 РУ – СДВР за случая, като посочили, че деянието е извършено на 26.06.2022г. на
територията на 08 РУ – СДВР и е съставомерно по чл.345, ал.2 от НК. Поради това от ОПП
– СДВР изпратили административно – наказателната преписка на 08 РУ – СДВР, от където
материалите били препратени към СРП. С Постановление на прокурор от СРП от
24.08.2022г. (изведено в деловодството на СРП на 25.08.2022г.) е отказано образуването на
досъдебно производство по пр. пр. № 37187/2022г. по описа на СРП. Препис от
прокурорския акт, ведно с материалите от административно – наказателната преписка били
изпратени по компетентност на ОПП – СДВР.
На 20.09.2022г. Гергана Борисова – Началник Група в ОПП – СДВР издала
процесното Наказателно постановление № 22-4332-018910, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на М. О. П. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР на М. О. П. са отнети и 10 контролни точки. П. е получил препис от
Наказателното постановление на 24.11.2022г. и на 06.12.2022г. подал жалба чрез ОПП -
СДВР до СРС срещу това Наказателно постановление. По повод на тази жалба на
23.12.2022г. в Софийски районен съд е образувано настоящото дело.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства : показанията на свидетеля В., както и от писмените
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от
НПК - Постановление на прокурор от СРП за отказ да се образува наказателно производство
от 24.08.2022г.; писмо до Началника на Сектор „Охранителна полиция“ при 08 РУ - СДВР с
рег. № 4332р-70376 от 18.11.2022г.; справка картон на водача; Заповед № 8121К-13180 от
23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019г.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи;
писмо от ОПП – СДВР с вх. № 66513 от 10.03.2023г. с приложени справки за регистрации на
МПС с рег. № **** и за собствеността на автомобила, както и писмо от СРП с вх. № 55305
от 28.02.2023г. с приложени копия на материали от пр. пр. № 37187/2022г. по описа на СРП
(Постановление на прокурор от СРП за отказ да се образува наказателно производство от
24.08.2022г.; писмо от Зам. Началник на ОПП-СДВР до Началника на 08 РУ-СДВР с рег. №
4332р-39414 от 15.07.2022г.; АУАН Серия GA № 666575 от 26.06.2022г.; справка за
регистрации на МПС с рег. № ****; справка за собствеността на МПС с рег. № **** и
справка картон на водача).
Цитираните по-горе материали от пр. пр. № 37187/2022г. по описа на СРП
3
(приложени на лист 35-46 от делото) следва да се кредитират от съда, тъй като са
достоверни, обективни и взаимно се допълват. Писмото с рег. № 4332р-39414 от 15.07.2022г.
(приложено на лист 40 от делото) и АУАН Серия GA № 666575 от 26.06.2022г. (приложен
на лист 41 от делото) са еднопосочни и намират опора в справките на лист 30 и лист 42 от
делото, както и в Постановлението на прокурор от СРП от 24.08.2022г. на лист 9 и лист 36
от делото. Поради това СРС кредитира цитираните по-горе писмени доказателства и приема,
че на 26.06.2022г. на М. О. П. е съставен АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, но
поради твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК преписката, образувана по
случая, ведно с АУАН, е била изпратена от ОПП – СДВР на 08 РУ – СДВР.
Приложените на лист 11, лист 30, лист 31-32, лист 42, лист 43 и лист 44 от делото
справки са обективни и достоверни. Те са издадени от държавен орган и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Освен това справките за
регистрации на МПС с рег. № **** (приложени на лист 30 и лист 42 от делото) намират
опора в АУАН – касателно това, че на 15.02.2022г. е била прекратена регистрацията на лек
автомобил „****“ с рег. **** на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Справките за
собствеността на МПС с рег. № **** също намира опора в съдържанието на АУАН Серия
GA № 666575 от 26.06.2022г. – относно това, че собственик на МПС-то е В.Р.К.. Поради
това СРС се доверява напълно на приложените по делото справки. От справките на лист 30
и лист 42 от делото съдът приема за доказано, че въз основа на уведомление от Гаранционен
фонд на 15.02.2022г. е била прекратена регистрацията на лек автомобил „****“ с рег. №
**** на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, както и че на 26.06.2022г. в 18:24 часа е била
възстановена регистрацията на автомобила след уведомление от Гаранционен фонд за
наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за които обстоятелства са били
направени съответните отбелязвания в АИС-КАТ. От справка за собствеността на МПС с
рег. № **** се установява, че лек автомобил „****“ с рег. № **** е собственост на В.Р.К., а
от справките на лист 11 и лист 44 от делото се установява, че преди процесното деяние
жалбоподателят не е имал предишни нарушения по ЗДвП.
Констатациите от АУАН Серия GA № 666575 от 26.06.2022г. намират опора в
справките за регистрации на МПС с рег. № **** и за собствеността на автомобила. Поради
това съдът кредитира и Акта.
Постановлението на СРП от 24.08.2022г. за отказ да се образува наказателно
производство (приложено на лист 9 и лист 36 от делото) е официален документ, издаден от
държавен орган и разполагащ с доказателствената сила за посочените в него обстоятелства.
Поради това СРС го кредитира и приема, че в СРП е била образувана пр. пр. № 37187/2022г.
по описа на СРП, свързана с процесното деяние, която е приключила с отказ на прокурора
да образува досъдебно производство.
Писмото до Началника на Сектор „Охранителна полиция“ при 08 РУ - СДВР с рег. №
4332р-70376 от 18.11.2022г. (приложено на лист 10 от делото) e обективно и достоверно
писмено доказателство, което не се опровергава от останалите събрани по делото
доказателства. Поради това съдът се доверява и на това писмено доказателство.
4
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра и на приложените по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-1632 от
02.12.2021г., както и на Акта за встъпване в длъжност на Гергана Борисова. От Заповед №
8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и Акта за встъпване в
длъжност от 29.10.2019г. (приложени на лист 12 от делото) следва, че Гергана Владимирова
Борисова е заемала длъжността Началник на 01 група „Административно – наказателна
дейност” в 03 Сектор „Административно обслужване” към ОПП – СДВР и на основание
точка 3.10. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е
имала правомощието да издава Наказателни постановления, включително и процесното НП.
Това означава, че конкретното НП е издадено от компетентно за това лице.
Приложеното на лист 29 от делото писмо от ОПП – СДВР с вх. № 66513 от
10.03.2023г. е обективно и достоверно писмено доказателство, което има доказателствена
сила за посочените в него обстоятелства. Поради това СРС го кредитира и приема за
доказано, че от ОПП – СДВР не са уведомили собственика на автомобила, че е прекратена
регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Показанията на свидетеля В. се явяват неинформативни спрямо процесното
нарушение, тъй като той няма съхранен спомен относно проверката на лек автомобил
„Шевролет“ в с. Бусманци. Последното би могло да бъде оправдано с естеството на
работните функции на А.В., свързано с ежедневно осъществяване на проверки за спазване
правилата за движение по пътищата. Въпреки това, обаче, от разпита на този свидетел се
установява, че чрез справка в системата на МВР (чрез дежурната част и служебен таблет) се
събира информация дали едно МПС е с прекратена регистрация и ако да – на какво
основание. В тази част показанията на св. В. намират опора в справките на лист 30 и лист 42
от делото. Поради това относно начина на установяване прекратената регистрация на
автомобила събраните по делото гласни доказателства следва да се кредитират от съда, тъй
като намират опора в писмените доказателства, приложени по делото. В останалата им част
/касателно доказване на елементи от фактическия състав на конкретното нарушение/
гласните доказателства се явяват неинформативни, поради което съдът не ги постави в
основата на фактическите и правните си изводи.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира
приложените на лист 45 от делото писмени сведения от М. О. П., тъй като по своето
естество те съдържат свидетелски показания, които, обаче, не са дадени устно и
непосредствено пред съда, а в писмен вид и то от лице, което не е свидетел, а е
жалбоподател по делото. Поради това документът на лист 45 от делото не представлява
нито гласно, нито писмено доказателство по смисъла на закона.
Съдът остави извън доказателствената маса и приложената на лист 39 от делото
Докладна записка, тъй като тя също съдържа свидетелски показания, които са дадени не
устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид, поради което и този документ не
представлява нито гласно, нито писмено доказателство. Съдебният състав приема, че чрез
5
Докладна записка не може да се приобщава по реда на НПК съдържащата се в нея
информация. Освен това трайно установената съдебна практика (Решение №
149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита,
че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в
нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и
механизма на извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ Докладната
записка, приложена на лист 39 от делото.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС приема следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния /към месец ноември 2022г./
процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното Наказателно постановление е
издадено от компетентно за това лице /с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка/.
Доколкото след съставянето на АУАН на 26.06.2022г. е последвало препращане на
преписката, образувана по случая, ведно с Акта, от ОПП – СДВР на Началника на 08 РУ –
СДВР с твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК и е била образувана пр. пр. №
37187/2022г. по описа на СРП, след което е било издадено Постановление на СРП за отказ
от образуване на досъдебно производство и чак след това е било издадено процесното
Наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че в случая разпоредбите от
ЗАНН относно АУАН, вкл. и сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, се явяват неприложими, тъй
като следва да се приеме, че обжалваното НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от
ЗАНН. Поради това не е необходимо да се изследват въпросите дали АУАН е съставен в
сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН и от компетентно лице, дали съдържа реквизитите по
чл.42, ал.1 от ЗАНН и дали са изпълнени изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, тъй като и
без Акт – при отказ на прокурора да образува наказателно производство - може да се
образува административно-наказателно производство. Въпреки изложеното по-горе, за
пълнота на изложението следва да се посочи, че АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел и е подписан от него и от актосъставителя; датата на съставяне на Акта съвпада с
датата на извършване на нарушението и установяване на дееца; налице са всички реквизити
по чл.42 от ЗАНН, а от съставяне на АУАН до издаване на НП не са минали повече от 6
месеца.
Както в Акта, така и в НП деянието е описано по ясен и разбираем начин,
позволяващ на санкционираното лице да разбере за каква точно деятелност е ангажирана
отговорността му. Налице са всички изискуеми по чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1 от ЗАНН
реквизити. Описани са времето и мястото на извършване на нарушението, изяснена е
посоката на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, индивидуализиран е
автомобилът по марка, модел, регистрационен номер и собственик. Посочено е, че
превозното средство е със служебно прекратена регистрация, записано е от коя дата и на
6
какво основание. Изрично е посочено, че изпълнителното деяние на нарушението се състои
в това, че деецът е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация, т.е.
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Поради това СРС счита, че е налице
съответствие между фактическото и цифровото описание на нарушението в обжалваното
НП (както и в Акта). Според настоящия съдебен състав датата на извършване на
нарушението е ясно посочена и това е датата на спирането на водача за проверка –
26.06.2022г. Член 140, ал.1 от ЗДвП гласи : „По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.” Именно поради това нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП се счита извършено тогава, когато МПС е било в движение „по пътищата, отворени за
обществено ползване”. Само наличието на прекратена регистрация на МПС /или липса на
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, или неплащане на
пътни такси и липса на винетка/ не е достатъчно, за да е реализиран съставът на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, ако превозното средство не се движи. Според
настоящия съдебен състав нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е реализирано в момента и
на датата, на която са реализирани всички елементи от фактическия състав на това
нарушение.
Именно с оглед цитираното по-горе съдържание на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
следва, че движението на МПС, което не е регистрирано (респ. е с прекратена регистрация) е
отделно и самостоятелно нарушение от движението на МПС, което няма регистрационни
табели или движението на МПС, за което няма заплатена пътна такса /винетка/. Това са три
самостоятелни нарушения, предвидени в чл.140, ал.1 от ЗДвП и видно от текстовата част на
обжалваното Наказателно постановление в случая административното обвинение срещу М.
П. касае нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. За това, че управлението на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред или е с прекратена регистрация е отделно
/самостоятелно/ нарушение от това, свързано с управление на МПС, което е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер аргументи се извличат и от разпоредбата на чл.175,
ал.3 от ЗДвП, където разграничението между фактическите състави на двете нарушения е
ясно отличимо чрез използвания израз „или“. Това дали автомобилът е бил или не е бил
оборудван с необходимите два броя регистрационни табели няма значение за
съставомерността на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Това дали М. П. е могъл да
предполага, че МПС-то е с прекратена регистрация не следва от това дали автомобилът има
регистрационни табели, а зависи единствено и само от това дали водачът на автомобила е
знаел, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Водим от изложеното СРС – 10 състав прие, че в случая не са допуснати процесуални
нарушения в хода на административно - наказателното производство, не са ограничени
правата на нарушителя да разбере срещу какво нарушение следва да се защитава и спорът
7
следва да бъде решен по същество.
За да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП е
необходимо да се докаже, че М. О. П. е привел в движение превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване и че превозното средство към същата дата не е било
регистрирано или е било с прекратена вече регистрация.
Събраните по делото доказателства показват, че на 26.06.2022г. жалбоподателят
действително е управлявал лек автомобил „****” с рег. № **** в с. Бусманци по ул. „Ген.
Гурко“, срещу дом 57, с посока на движение от ул. „Циклама“ към ул. „Средно ливаде“.
Този фактически извод се доказва от АУАН и същевременно не се опровергава от нито едно
друго събрано по делото доказателство. На следващо място - от съвкупната преценка на
АУАН, справките за собствеността на МПС с рег. № **** и справките за регистрации на
МПС с рег. № **** се установява, че към процесната дата и час /26.06.2022г. – 16:08 часа/
лек автомобил „****“ с рег. № **** е бил със служебно прекратена регистрация. От
съдържанието на писмото на лист 29 от делото, както и от справките на лист 30 и лист 42 от
делото съдът достига до извода, че по електронен път е било получено в ОПП – СДВР
уведомление от Гаранционен фонд, че автомобилът няма застраховка „Гражданска
отговорност“ и въз основа на това уведомление на 15.02.2022г. е била прекратена служебно
регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
В случая, обаче, съдът констатира, че неправилно е била служебно прекратена
регистрацията на лек автомобил „****” с рег. № **** на 15.02.2022г. на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП, тъй като за да се прекрати служебно регистрацията на един автомобил на
основание чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП не е достатъчно в ОПП – СДВР да получат
уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането (за това, че
автомобилът няма застраховка „Гражданска отговорност“), а е необходимо да се уведоми и
собственикът на превозното средство. В случая от писмо на ОПП – СДВР с вх. № 66513 от
10.03.2023г. се доказва, че собственикът на МПС с рег. № **** не е бил уведомен. Липсата
на уведомяване на собственика означава, че фактическият състав на чл.143, ал.10, изр.1 от
ЗДвП не е изпълнен, поради което и отбелязването в АИС-КАТ, че автомобилът е с
прекратена регистрация на 15.02.2022г. се явява преждевременно действие – несъобразено с
изискванията на закона. Това на свой ред означава, че щом незаконосъобразно е била
прекратена регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП (без да е бил
уведомен собственикът на автомобила), то по аргумент на противното това означава, че не
са били налице основанията за прекратяване на регистрацията на МПС-то, от където пък
следва, че не е доказано конкретното административно – наказателно обвинение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП от обективна страна.
От субективна страна също не е доказано извършването на процесното нарушение,
тъй като нито собственикът на автомобила, нито ползвателят му към 26.06.2022г. не се
доказа да са знаели, че е служебно прекратена регистрацията на МПС с рег. № **** и
развитите в тази връзка доводи в жалбата и по време на съдебните прения пред СРС се
явяват напълно основателни и се споделят от настоящия съдебен състав.
8
Водим от гореизложеното съдът прие, че административно – наказателното
обвинение срещу М. О. П. не е доказано и съответно не следва да се ангажира
административната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В
този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС на НК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2022г. на I-ва и II-ра колегия на ВАС.
Поради това обжалваното Наказателно постановление следва да бъде изцяло
отменено поради недоказаност на конкретното административно – наказателно обвинение.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване не е изпълнено, но въпреки това доколкото според точка 8 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „липсата
на списък не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото“, с
оглед изхода на спора и изрично направеното от страна на адв. Б. искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя, СРС – 10 състав следва да осъди органа, издал
процесното НП (по аргумент от чл.143, ал.1 от АПК) да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски за адвокат. За пълнота следва да се посочи, че в хода на
производството пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата страна не е направила
възражение за прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя. Поради това и
доколкото настоящото производство е административно – наказателно и жалбоподателят е
ангажирал доказателства, че е ползвал услугите на адвокат в производството пред СРС, то, с
оглед изхода на спора, в случая СДВР (като разпоредител с бюджетни средства, към чиято
структура спада ОПП - СДВР) следва да бъде осъден да заплати на М. О. П. сумата от 300
лева за направени от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение пред СРС –
съгласно приложения на лист 7-гръб от делото договор за правна защита и съдействие, в
който е посочено, че жалбоподателят е платил на адв. Б. възнаграждение именно в размер на
300 лева. В случая този размер на уговореното и платено адвокатско възнаграждение
съответства на посочения минимален размер в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията,
която е била в сила към датата на плащане на адвокатското възнаграждение – 25.10.2022г.),
тъй като при наложена „глоба“ до 1000 лева минималното възнаграждение за адвокат е било
(към 25.10.2022г.) 300 лева. Водим от изложеното съдът прие, че поисканите от адвокат Б.
разноски в размер на 300 лева следва да бъдат присъдени в тежест на органа, издал
процесното НП, тъй като с настоящото решение процесното НП се отменя изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-018910 от 20.09.2022г., издадено
от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на М. О. П. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети и 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на М. О. П. с
ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева за направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10