МОТИВИ по НОХД №1998/09г.:
Обвинението против подс.А.Г.Ш. е за
престъпление по чл.194,ал.1 от НК за
това, че на 09.06.2009г. в гр. Пазарджик, ул.Дунав” №14, е отнел чужди движими
вещи – 1бр. велосипед, неустановена марка, фабричен № 3038170, черен на
цвят, тип дамски, 1бр. шублер, 1бр. немско яке /дъждобран/ и 1бр. автомобилен
болт с дължина 150 мм, на обща стойност 103.00 / сто и три/ лева от
владението на А.П.С. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Проведено е предварително
изслушване на страните, при което подсъдимият се признава за виновен по така предявеното му обвинение, признава изцяло фактите ,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и при условията на чл.373,ал.3 от НПК прие за установено от фактическа страна
следното :
На
09.06.2009г. преди обяд св. А.С. отишъл до река Марица, в близост до парк
„Острова” в гр.Пазарджик да лови риба, където видял своя приятел – св.Х. К., с
когото се уговорили по-късно същия ден да се съберат у тях и да си приготвят
уловената риба. След това двамата се разделили и около 14.00ч. същия ден св.С.
отишъл до дома на св.К., находящ се на ул.”****К.” №14 в гр.Пазарджик. До там
св.С. се придвижил с личния си велосипед, дамски модел, черен на цвят, с
лъскави капли и допълнително монтиран никелиран багажник., върху който се
намирали 1бр. шублер, 1бр. яке /дъждобран/ и 1бр. автомобилен болт. Велосипеда
заедно с останалите вещи св.С. оставил във входа на блока, като знаел че
външната врата се заключва и няма опасност някой да ги открадне. Някъде по това
време в дома на св.К. дошъл още един негов приятел – подс. А.Ш.. След като
прекарали няколко часа заедно, подс.Ш. казал че си тръгва и излязъл от
апартамента на св.К.. Половин час след него си тръгнал и св.С., който установил
липсата на велосипеда и намиращите се върху него вещи. Ядосан от случилото се,
св.С. тръгнал да се прибира пеша към вкъщи, като съвсем случайно по пътя
срещнал сина на един негов приятел, на когото разказал за кражбата, при което
същият му споделил, че е видял от същия блок да излиза човек с подобно колело.
След като дал описание на човека, св.С. се сетил, че това най-вероятно е подс.Ш.,
тъй като отговарял на описанието. Още на следващия ден св.С. забрал св.К. и
заедно отишли до дома на подс.Ш., където го намерили. В проведения разговор,
последният първоначално отрекъл да е откраднал вещите, но веднага след това си
признал, че ги е взел и изразил съжаление за стореното, като обещал до няколко
дни да върне откраднатото. След като го изчакал няколко дни, св. С. разбрал, че
няма да получи вещите си и подал сигнал до полицията. В хода на извършената
предварителна проверка били снети писмени обяснения от подс.Ш., който
потвърдил, че действително е откраднал велосипеда и останалите вещи, като не си
спомня на кого ги е продал.
С протокол
за доброволно предаване от 23.07.2009г. св.Ф. предал на полицая - св.Н.,
инкриминирания велосипед, с обяснение, че го е купил от подс.Ш., след което с
разписка бил върнат на неговия собственик.
В приетата
по делото съдебнооценъчна експертиза, от чието заключение е видно, че
стойността на отнетите чуждите движими вещи е била 103.00/сто и три/лева по
пазарни цени към датата на извършване на деянието.
Видно от
стойността на веща , че случаят е маловажен.
При така установената фактическа обстановка,
следва да се приеме, че с деянието си от обективна и субективна страна подс. Ш.
е осъществил състава на престъплението по
чл.194,ал.3 въ вр. с ал.1 от НК, за
това че на 09.06.2009г. в гр. Пазарджик, ул.***** №14, е отнел чужди движими
вещи – 1бр. велосипед, неустановена марка, фабричен № 3038170, черен на
цвят, тип дамски, 1бр. шублер, 1бр. немско яке /дъждобран/ и 1бр. автомобилен
болт с дължина 150 мм, на обща стойност 103.00 / сто и три/ лева от
владението на А.П.С. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят е маловажен.
От субективна страна подс. Ш. е извършил
престъплението виновно, при форма на вина - пряк умисъл, чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Подс. Ш. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното от него деяние, а именно, че отнема чужди движими вещи,
без да има за това съгласието на техния собственик, като същевременно е
предвиждал общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Горната фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на самопризнанието на подсъдимия направено при условията
на чл.371,т.2 от НПК, гласните и писмените доказателства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация,
както и разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК.
Обществената
опасност на деянието е сравнително ниска, с оглед ненастъплитие вредни последици – щетата е частично възстановена. Подсъдимият е личност със сравнително ниска степен на обществена опрасност – не е осъждан / реабилитиран/, по-скоро с негативни
характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитане правовият ред в
страната и незачитането на чуждото право на собственост.
При спазване разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК съда определи
наказанието на подс.Ш. при условията на чл. 55а от НК, като наложи на
подсъдимия наказание глоба в размер на 100 лева.При определяне стойнсотта на
глобата съдът взе в предвид, че подсъдимият е безработен.
С оглед
осъдителната присъда подсъдимият следва да заплати и сторените по делото
разноски в размер на 40 лева за
експертиза.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :