РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500797 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 192/27.09.2021 г., постановено по гр. д. №
950/2019 г. по описа на РС – гр. С., е признато за установено, че Л.
ЯНК. ИВ. дължи на „А.С-.В” ЕАД сумата в размер на 629. 02 лева –
главница по договор за заем № 27614/11.07.2017 г., 187. 62 лева -
договорна лихва за периода от 10.10.2017 г. до 11.07.2018 г., 94. 04
лева - лихва за забава за периода от 10.10.2017 г. до 07.05.2019 г.,
които вземания „К. Й.“ ООД е цедирало на заявителя на 01.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2019 г.
- датата на подаване на заявлението в съда - до окончателното им
изплащане. С решението искът за неустойка е отхвърлен, а ответникът
е осъден да заплати на ищеца направените в заповедното и исковото
производство разноски според уважената част от исковете.
Подадена e в законоустановения срок въззивна жалба от ответника
Л. ЯНК. ИВ., действащ чрез особен представител, срещу онази част от
решението, в която исковете са уважени. Жалбоподателят поддържа,
че неправилно районният съд е приел, че е цесията, на която се
позовава ищецът, е породила действие, тъй като кредитополучателят
1
не бил уведомен за нея от стария кредитор, а упълномощаване да
извърши това заявителят не било учредено от страна на „К. Й.“ ООД.
Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете –
отхвърлени изцяло.
Ответникът по жалбата счита, че решението на районния съд
следва да бъде потвърдено.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното.
Между „К.Й.“ ООД, от една страна като заемодател, и ответника
Л. ЯНК. ИВ. е сключен на 11.07.2017 г. договор за потребителски
кредит, по силата на който ответникът е получил сумата от 800. 00
лева със задължението да я върне, ведно с дължимата възнаградителна
лихва, на 12 месечни погасителни вноски, считано от 11.08.2017 г.,
всяка от които в размер на 137 лева, от които 54.70 лв. уговорени като
неустойка при липса на обезпечение. На 01.10.2018 г. между
кредитора и ищеца е сключен договор за цесия, по силата на който
вземането по договора за потребителски кредит е прехвърлено
възмездно от „К.Й.“ ООД на цесионера „А.С-.В” ЕАД. Част от този
договор е приложение 1 – списък на длъжниците и вземанията, в
който фигурира единният граждански номер на ответника и размера
на вземанията, разбити по пера и стойност. С пълномощно от
01.10.2018 г. цедентът е упълномощил цесионера да извърши
уведомявания на длъжниците, чиито вземания са предмет на цесията.
В изпълнение на това пълномощно е изготвено уведомление до
ответника за извършеното прехвърляне на вземането, което
ответникът Л. ЯНК. ИВ. е получила лично на 25.10.2018 г., видно от
положения подпис в известие за доставяне – л. 23 от делото на
районния съд.
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 396/2019 г. по описа на РС – гр. С. за
произтичащите от описания по-горе договор за потребителски кредит
суми – 629. 02 лева - главница; 187. 62 лева - договорна лихва за
периода от 10.10.2017 г. до 11.07.2018 г., 94.04 лева - лихва за забава
за периода от 10.10.2017 г. до 02.05.2019 г., 528.28 лева – неустойка
при липса на обезпечение, ведно със законната лихва върху
горепосочените суми, считано от 03.05.2019 г. - датата на подаване на
заявлението в съда - до окончателното изплащане на задължението.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната
2
експертиза на вещото лице Захариева, което съдът кредитира като
пълно и компетентно, че ответникът е извършил плащания по
договора, като последното плащане е на 17.10.2017 година. Общият
размер на непогасените задължения са: 629.02 лева - главница; 187.62
лева - договорна лихва за периода от 10.10.2017 г. до 11.07.2018 г.,
125. 10 лева - лихва за забава за периода от 10.10.2017 г. до 03.05.2019
г., 529.28 лева – неустойка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
От представения по делото договор за потребителски кредит се
установява, че „К.Й.“ ООД е предоставило в собственост на ответника
сумата от 800 лв. на 11.07.2017 г., като ответникът се е задължил да
върне на 12 месечни разсрочени (погасителни) анюитетни (равни)
вноски уговорените парични задължения (заетата сума и уговорената
възнаградителна лихва следва да се върне разсрочено за период от 12
месеца), като всяка седмична погасителна вноска е в размер на 137 лв.
при уговорен ГПР 49.367 %.
По правилата за разпределянето на доказателствената тежест в
гражданския процес изпълнението на правните задължения следва да
се установи от страната, която навежда този положителен факт – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно доказване. Този правен извод
се извежда и от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която
предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от
кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство,
установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно
задължение.
Установи се, че изискуемостта на процесното парично притезание,
разсрочено на 12 месечни погасителни вноски, е настъпила към датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК пред РС – гр. С.
(03.05.2019 г.).
Възраженията на въззивника относно договора за цесия и
уведомяването на ответника за това са неоснователни. В случая
ответникът е бил редовно уведомен за извършената цесия с
получаване на уведомлението за това лично. В решение
3
№123/24.06.2009 г. по т. д. №12/2009 г. на Второ ТО на ВКС е прието,
че уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжника следва да става от
страна на предишния кредитор, но нито от това решение, нито от
самия закон следва извод, че уведомяването на длъжника не може да
става и от трето лице или цесионера по изрично упълномощаване от
цедента, както в настоящия случай. Изходящото от цесионера по
изрично упълномощаване от цедента уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника още на
25.10.2018 г., съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно
чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
От заключението на ССЕ се установява, че остатъчното парично
задължение на кредитополучателя по процесния договор за
потребителски кредит е в размер на 629.02 лева - главница; 187.62 лева
- договорна лихва за периода от 10.10.2017 г. до 11.07.2018 г., 125. 10
лева - лихва за забава за периода от 10.10.2017 г. до 03.05.2019 година.
С оглед обстоятелството, че правният извод, до който въззивната
инстанция достига, съответства на крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
При този изхода на спора на въззиваемата страна следва да се
присъдят разноските по водене на делото пред настоящата инстанция
в размер на 100. 00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и
сумата от 300. 00 лв. – възнаграждение за особен представител на
въззивника пред окръжния съд. В тежест на жалбоподателя следва да
се възложи и сумата от 25.00 лева – държавна такса за производството
пред въззивния съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192/27.09.2021 г., постановено по
гр. д. № 950/2019 г. по описа на РС – гр. С., в обжалваната част.
ОСЪЖДА Л. ЯНК. ИВ., ЕГН: **********, гр. С., ул. „З.“ № 633,
да заплати на „А.С-.В” ЕАД, ЕИК: ***, сумата от 400. 00
(четиристотни) лева, представляваща разноски по делото в
производството пред окръжния съд.
ОСЪЖДА Л. ЯНК. ИВ., ЕГН: **********, гр. С., ул. „З.“ № 633,
да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 25 (двадесет
4
и пет) лева - държавна такса за въззивното производството.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5