Определение по дело №2597/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260732
Дата: 5 ноември 2020 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия: Таня Димитрова Евтимова
Дело: 20202100502597
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номeр 260732                 Година 2020, 5 ноември                   гр.Бургас

 

 

            Бургаският окръжен съд, шести въззивен граждански състав, на пети ноември две хиляди и двадесета година в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕСЕЛКА  УЗУНОВА  

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ  ЕВТИМОВА

                                                                                                              2. МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

 

разгледа докладваното от съдия Евтимова частно гражданско дело № 2597/2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.М.Д., ЕГН: ********** и М.Д.Д., ЕГН: **********, двамата с адрес ***, представлявани от адвокат Данчо Стоянов против определение № 477/18.09.2020г., постановено от Районен съд – Карнобат по гр.д. № 20202130100694/2020г. С това определение съдът е прекратил производството по делото, образувано по искова молба на ищците Д. и Д. против Общинска Служба „Земеделие“ – Сунгурларе с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.

Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно, защото е налице отказ от правосъдие и е нарушено правото им на иск, който е предявен в законовия срок. Жалбоподателите искат от съда да отмени определението за прекратяване и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Като взе предвид твърденията на жалбоподателите и представените по делото доказателства, съдът приема следното:

ФАКТИ:

На 02.09.2020г. М.М.Д. и М.Д.Д. предявяват иск против Общинска служба „Земеделие“ – Сунгурларе, с който искат да се признае правото им на възстановяване на правото на собственост върху нива от 3,5 декара, находяща се в местността „Джинова Речка“ в землището на с.Розарево, община Сунгурларе.

С определение № 477/18.09.2020г. Районен съд – Карнобат прекратява производството по делото. За да постанови този резултат, съдът приема че искът е предявен след изтичането на тримесечния преклузивен срок по §22 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. В ДВ, бр.13/2007г.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ в редакцията, обн. В ДВ, бр.13/2007г. лицата, които са пропуснали да подадат заявления в седемнадесетмесечен срок от влизането на закона в сила, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си  върху земеделските земи. Писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. По делото се призовава общината по местонахождение на имота. Въз основа на постановеното решение общинската служба по земеделие определя земите, върху които е възстановена собствеността при спазване на изискванията на ЗСПЗЗ.

Според §22 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. В ДВ, бр.13/2007г. исковете по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ се предявяват в тримесечен срок от влизането на закона в сила. Изменението на закона е публикувано  на 9 февруари 2007, следователно срокът за предявяване на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ започва да тече от 12 февруари 2007 и изтича на 12 май 2007г. В конкретния случай искът на М.Д. и М.Д. е предявен на 02 септември 2020, след като е преклудирано правото им.

Като е достигнал до този извод, Карнобатският районен съд е постановил правилно определение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна.

Неоснователно е възражението на частните жалбоподатели, че отказът на районния съд да разгледа иска им е отказ от правосъдие. Изискването на реституционния закон за предявяване на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ в срока, определен в §22 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът служебно.  Пропускането на този срок е пречка да се разгледа делото и има за последица прекратяване на същото. Поради това отказът на съда е правилен и не може да се квалифицира като отказ от правосъдие.

Твърдението на частните жалбоподатели, че искът им е предявен в срок, не се установява от представените към същия писмени доказателства.

По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и трябва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 477/18.09.2020г., постановено от Районен съд – Карнобат по гр.д. № 20202130100694/2020г.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: