Присъда по дело №659/2024 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 188 от 29.10.2024 година, постановена по НОХД №
659/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт
против подсъдимият Д. А. А. /J. A.i A.i/, гражданин на САР, по обвинение в
престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 04.10.2024 година, в района на
гранична пирамида № 269, находяща се в землището на село Лесово, община Елхово,
област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат
наложени при условията на чл.54 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет
месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
срок от три години, както и наказание глоба в размер на 500.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл.180, ал.3
от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред
съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. И. Б. от
АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия
не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване
правата на Д. А. А..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. И. Б. заявява,
че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че Д. А.
А. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение - престъпление по чл.
279, ал.1 от НК и желае подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Д. А. А. /J. A.i A.i/ е роден на **********г. в гр. Дералзор,
Сирийска Арабска Република и е гражданин на тази страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но я напуснал преди 2 месеца и отишъл в
Република Турция. След това той решил да дойде в България. Тъй като не разполагал с
надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни, подсъдимият решил да
премине по незаконен път турско - българската граница и се свързал с неустановено по
делото лице, което се съгласило срещу заплащане на сумата от 3000 евро да му
помогне да достигне от Турция до Република България. В изпълнение на намерението
си подсъдимият, като част от група от общо 17 лица, всички мъже, имащи намерение
да влязат в Република България не по установения за това ред, били превозени на
04.10.2024г. от гр. Истанбул до гориста местност в близост до турско българската
граница, след което групата от 17 човека с двама водачи – също неустановени по
делото, продължила да се движи пеша и след около два часа достигнала до
възпрепятстващото съоръжение на турско-българската границата /т.н. „ограда“/.
Същият ден, на 04.10.2024г. късно вечерта единият от двамата водачи направил срез и
отвор във възпрепятстващото съоръжение на турско - българската граница и
подсъдимият, преминал през направения отвор заедно с останалите лица от групата,
като по този начин влязъл от Република Турция в Република България в района на 269
гранична пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, община Елхово, обл.
Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта. След това подсъдимият и
1

спътниците му продължили пеша движението си на територията на Република
България като вървели няколко дни, но известно време след това той и още петима
мъже от групата изостанали, а другите лица продължили да вървят, водени от двамата
водачи. Подсъдимият и останалите петима мъже няколко дни се лутали по пътя,
останали без храна и вода, изтощили се много, не можели да продължат на вървят и
единият от тях се обадил по телефона за помощ на хора от посочена им по-рано
организация в България. След няколко часа при тях пристигнали пет лица, представили
се като членове на Фондация „Криле“, а след тях на 10.10.24г. около обяд дошли и
гранични полицаи, между които и свид. И. Х. И. – служител на ГПУ Елхово при РДГП
Елхово. След това пристигнали и медицински специалисти от ЦСМП Ямбол.
При извършената полицейска проверка на 10.10.2024г. на подсъдимият и
неговите петима спътници от св.И. и неговите колеги било установено, че никой от
шестимата чужди граждани, самоопределили се като сирийци, няма документ за
самоличност, трима от тях били в безпомощно състояние и се нуждаели от медиц.
помощ, поради което били отведени с линейки от мястото, където са установени – в
района на местността „Дръстата“ в землището на с. Лесово до МБАЛ „Св.
Пантелеймон“ Ямбол. По-късно били прегледани от лекар и освободени от лечебното
заведение, а всички впоследствие били отведени в ГПУ Елхово и задържани за
изясняване на самоличността им. При задържането на подсъдимия, в него не са били
намерени както документи за самоличност, така и такива, даващи му право да влезе в
Република България, нито впоследствие подсъдимият е представил такива.
От показанията на свид. И. И. се установява, че след задържането на
шестимата сирийски граждани, началника на 02 ГОДГ му разпоредил да извърши
необходимите действия, за да открие мястото на преминаване на държавната ни
граница като го насочил към 269 гранична пирамида в землището на с. Лесово.
Извършвайки обход в района на цитираната 269 гранична пирамида св. И. забелязал
признаци за нарушение на държавната ни граница, вкл. изрязана мрежа и образуван
отвор в долната част на изграденото възпрепятстващо съоръжение. Свидетелят
докладвал за установеното от него и продължил да изпълнява служебните си
задължения.
При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е
Д. А. А. /J. A.i A.i/, гражданин на САР.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че Д. А. А. /J.
A.i A.i/ не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля И. И., дадени
в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и
прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелят
И. И. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от
съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти
са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на
престъпното деяние и открИ.ето на нарушителите на държавната ни граница. В
подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и
писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за
защита, кореспондират с останалия доказателствен материал и преди всичко с
2

показанията на свидетелят И. И., поради което съдът ги възприе за достоверни. В
обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и
мястото на извършване на деянието – същият сочи като време на преминаване на
държавната ни граница късно вечерта на 04.10.2024г., както и такива относно формата
на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина и времето на открИ.ето му от полицейските служители – няколко дни
след преминаването на възпрепятстващото съоръжение, и последвалото задържане на
него и петимата му спътници, с които изостанали от останалите хора от групата, с
които заедно тръгнали от Република Турция.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият Д. А. А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 04.10.2024 година в района на
гранична пирамида № 269, находяща се в землището на село Лесово, общ. Елхово,
област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно
деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени
места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е
липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетелят И. И., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна
страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните
органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай,
открИ.ето на нарушителите на границата след влизането им в Република България и
вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено.
Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките
и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при
пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване.
Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото
разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с
установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни
граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни
граница от територията на Република Турция на територията на Република България,
като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния
характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е
предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да
реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Д. А. А. за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
3

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена,
дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница
между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно
който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на
убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по
делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България,
подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита
му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното
поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е
единствено с цел да достигне територията на страната ни, без да сочи каквито и да
било други причини, които да дадат основание на съда да приложи разпоредбата на
чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс.Д. А. А. съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока,
предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и
степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това,
че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от
него самопризнания в хода на ДП, способствали за разкрИ.е на обективната истина по
делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението,
както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът
прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично
отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия,
същевременно съдът прие, че й най-лекото, предвидено в закона наказание за
извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за
извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от
свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на
500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на Д. А., тъй като към момента на
деянието той не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание
е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо
ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и
на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на това наложено
наказание на подс.Д. А. за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът счита, че не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл. 55,
ал.3 от НК и на Д. А. А. да не се налага наказание глоба, тъй като с прилагането на
тази разпоредба би се стигнало до необосновано толериране на престъпно поведение
като процесното и затова според съда наложената глоба, отмерена по реда на чл.55,
4

ал.2 НК ще доведе до изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. В
случая са налице и отегчаващи обстоятелства като се има предвид степента на
обществена опасност на деянието и динамиката на този вид престъпления в страната и
с не налагането на кумулативно предвиденото наказание глоба би се стигнало до
неоправдано снизхождение.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП и съдебното
производство, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа,
който ги е направил, и не следва да се присъждат. Други разноски по делото не са
направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
5

Номер на акта:	188
Дата:	29 октомври 2024 г. (в сила от 14 ноември 2024 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20242310200659
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 октомври 2024 г.

Присъда по дело №659/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите