№ 1600
гр. Русе, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20224520103917 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД като се
претендира за заплащане на обезщетения за имуществени и неимущестевни вреди от
непозволено увреждане при осъществяване на зъболечение и се иска връщане на
заплатената цена по договора за зъболечение чрез имплантиране на зъбни импланти.
Претенциите на ищеца Ч. Ч. К., ЕГН:********** се основават на твърдения титанови
интраосални импланти че през м.юни 2018 г. между него и ответника възникнало
облигационно отношение по договор за изработка. Ищецът имал сериозни проблеми със
зъбите си и бил насочен към кабинета на д-р Миланов-специалист орална хирургия,
имплантология и пародентална хирургия в ответната амбулатория. След преглед и ЗП
снимка, докторът поставил диагноза „Парадонтит 3-та степен“ и предложил решение на
проблема чрез зъбно имплантиране-екстракция на наличните зъби и поставяне на горни и
долни несваляеми импланти.
В края на м.юни 2018 г. д-р Миланов му извадил наведнъж наличните 17 зъба, а след два дни
му поставил същия брой едночастови импланти-8 горни тип ВС8 и 9 долни тип ВСЗ-7 бр. и
тип ТРСипо-2 бр.
Ищецът твърди, че в момента на поставяне на имплантите почувствал силна болка, на която
реагирал. Д-р Миланов му заявил, че това е нормално при тези интервенции. Болката обаче
продължила и през следващите дни, през които лекарят взел на ищеца мярка за горно и
долно чене за изготвяне на зъбни протези, които лично поставил. Пациентът помолил да му
поставят имплантите с временен медицински цимент, който дава възможност при поява на
проблеми протезите да бъдат отстранени, но д-р Миланов отказал с уверението, че всичко
1
ще бъде наред и постоянната силна болка, която изпитвал ищеца вдясно в горното чене, ще
отзвучи.
Лекуващият лекар определил цена на услугите си в размер на 20 000 лв. Сумата била
платена на два пъти, в брой, по следния начин: 15 000 лв. в кабинета на доктора след
поставяне на имплантите и 5000 лв. след поставяне на зъбните протези на 16.07.2018 г. За
това насрещната страна не издала фактура или касов бон. Ищецът получил съставена и
подписана от д-р Миланов „касова бележка“, в която били посочени времето и мястото на
издаването й, страните и място на работа на изпълнителя, предмета на договора, стойността
и начина на плащане.
Вследствие на извършените процедури се променила захапката му. При хранене получавал
схващане на мускулите. Появило се скърцане на зъбите през нощта и подуване на лицето.
Ищецът се информирал, че в подобни случаи се прави силиконов предпазител на зъбите,
който предпазва от нощното триене и скърцане на зъбите. Обърнах се към В.А. В.-
зъботехник, който изяснил, че за изготвяне на силиконов предпазител е необходима отливка
на зъбите, направена от лекуващия зъболекар. С тази цел ищецът посетил д-р Миланов.
Последният отказал да му направи отливка на зъбите с обяснението, че такива предпазители
не са му необходими.
Ищецът твърди още, че живее и работи в Англия. Затова в края на м.август 2018 г. заминал
за Лондон. Вместо да отзвучава, болката му се засилила и обхванала двустранно горната
челюст в областта на мандибуларните стави. Появили се затруднения при отваряне и
затваряне на челюстите. Ищецът се прибрал в България по време на Коледните празници
през м.декември същата година. Тогава посетил д-р Миланов, изложих оплакванията си и
той обещал да го свърже с негов колега в София за допълнително мнение, но не получил
последващо съобщение с координатите на другия специалист.
Състоянието му продължило да се влошава. Получил „тининг“- бучене и звънене и загуба
на слуха в дясното ухо.
През м.април 2019 г. ищецът се прибрал в гр.Русе за Великденските празници. Отново
потърсил д-р Миланов за помощ, но съпругата му го уведомила, че той е на лечение в
гр.София и не знае кога ще се върне на работа. Ищецът твърди, че през периода м.април -
м.юли 2019 г. три пъти посещавал кабинета на ответника, но не бил приет с обясненията, че
докторът го няма. Не получил помощ за облекчаване на болките и съдействие за посещение
и мнение на друг лекар.
Заради постоянните болки в зъбите и челюстите, подувания на лицето и проблеми със слуха
се наложило многократно да посещава кабинета на своя лекуващ лекар в Лондон - д-р
Монкада-Баркантайн Практис. Медиците от практиката опитали лечение с различни
лекарства и антибиотици, но ищецът не получил облекчение. Както било отбелязано в
извлечението от медицинското му досие, през този период преминал 4 курса на лечение с
медикаменти, вкл. антибиотици, назначени при извършените прегледи на 14.02.2019 г.,
21.02.2019 г., 07.03.2019 г. и 14.06.2019 г. Д-р Монкада преценил, че е необходимо и го
2
изпратил на изследване с ядреномагнитен резонанс на вътрешен слухов проход. На
26.06.2019 г. ищецът получил „Окончателен резултат“ от д-р Ашок Адамс - неврорадиолог.
Той установил, че пациентът има мастоиден излив в дясното средно ухо и мукозно
втърдяване в двата максиларни синуса.
На 05.07.2019 г. ищецът получил „Заключение“ от д-р Къртис Офиа - неврорадиолог, с
констатации че десен и ляв горни импланти са нарушили дъното на десния и левия
максиларни синуси, в резултат на което е възникнало тежко хронично мукозно
възпалително втьрдяване, засягащо двата максиларни синуса.
На 18.07.2019 г. д-р Тапас Госвами - специалист УНГ в болница Роял-Лондон при
компютърна томография /КТ/на синусите окончателно потвърдил, че поради неправилно
поставяне, зъбните импланти са проникнали в двата максиларни синуса - представляващи
кухини разположени от двете страни на носната кухина, над горните зъби и под очите, с
което са причинили гореописаните здравословни проблеми.
Така при проведените прегледи и изследвания през м. юни и юли 2019 г. в Лондон се
изяснили причините за страданията на ищеца-навлизане на зъбни импланти в двата
максиларни синуса довели до възпаление на имплантите от горната челюст, хронично
възпаление на максиларните синуси, възпаление на дясната ЕвстахиЕ. тръба, дясно средно
ухо и въздушните клетки на мастоидния израстък в дясно. Лекарите констатирали, че е
променен прикуса /съвпадението и геометрията на горна и долна челюст т.е. захапката/ и
според тях това се дължи на факта, че не му било направено необходимото изследване на
геометрията на челюстите. Обяснили му, че схващане на дъвкателните мускули се получава
защото така изработените и поставени зъби имат само мачкателна, но не и дъвкателна
способност. Според тях и българските лекари, с които ищецът се консултирал, д-р Миланов
му е поставил зъбни импланти, които не само, че не са подходящи за него, но медицинските
практики ги отричат. Сочи, че поставянето на този вид импланти не се изучава в
медицинските университети и приложението им в някои европейски страни е забранено.
По своя характер навлизането на имплантите в максиларните синуси представлява скрит
недостатък, който не би, могъл да се открие при преглед на зъбните импланти след
поставянето им. Този недостатък бил установен след преминаване на специални
изследвания и прегледи при неврорадиолози в Лондон.
След като се установила причината за болките в челюстта, загубата на слух, възпаленията и
болките в ушите, заключенията на английските лекари били, че всички импланти - и горни и
долни са неправилно оразмерени, и избрани като вид и поставени, трябва да се извадят да се
избягнат по-нататъшните усложнения.
Така установените факти довели ищеца до извода, че извършената от д-р Миланов услуга е
некачествена, обременена със съществени недостатъци, които я правят изцяло негодна за
използване по договореното предназначение.
В края на м.юли ищецът се върнал в гр.Русе. Тогава посетил д-р Миланов и му показал
изследванията и резултатите от прегледите при английските специалисти. Поискал лекарят
3
да премахне всички поставени от него импланти и да му възстанови платената сума от 20
000 лв. Счита, че по този начин е развалил сключеният между тях договор на осн. чл.265
ал.2 във вр. с чл. 265 ал.3 от ЗЗД.
Сочи, че д-р Миланов прегледал документацията, но заявил, че английските специалисти са
некомпетентни и отрекъл ищецът да има проникване в максиларните синуси. Отказал да
върне платената сума и заявил, че ще решават споровете си в съда.
След този категоричен отказ, ищецът окончателно прекратил контактите с насрещната
страна и решил да търси други специалисти за изваждане на имплантите. Обърнал се към
водещи лекари в тази област, които след прегледи потвърдили констатациите на
английските медици и установили пропуски при извършването на процедурите от д-р
Миланов: недооценяване състоянието на „костното ложе“ на горната челюст при избиране
метода на протезиране, неправилно планиране размера на импланта спрямо конкретната
анатомия на горната челюст, неправилно избиране на времевия интервал между изваждането
на зъбите и поставянето на имплантите. Сочи, че според класификацията на ITI /International
Team of Implantology/ се различават 4 типа имплантиране:
Тип 1 - имедиантно имплантиране - поставяне на имплант непосредствено след екстракцията
на зъба,
Тип 2 - ранно имплантиране при мекотъканно заздравяване – 4 до 8 седмици след
екстракция,
Тип 3-ранно имплантиране при частично костно възстановяване - 12 до 16 седмици след
екстракция,
Тип 4-късно имплантиране - 6 мес. или повече след екстракцията.
Твърди, че периодът от изваждането на зъбите му до поставянето на имплантите не
съответства на нито един от посочените типове. Намира, че възстановяването на меките
тъкани след екстракция на зъбите е предпоставка за интегрирането на имплантите. В
неговия случай този период не бил изчакан и по този начин се създали условия за
възпаление на имплантите /перимплантит/.
Поради големия риск от усложнения, ищецът получил три отказа от специалисти за
изваждане на имплантите: от проф.д-р Тихомир Георгиев от Университетски медико-
дентален център при Медицински университет „Проф.д-р Параскев Стоянов“ Варна, който
го прегледал на 06.8.2019 г. и написал категорично писмено становище за премахване за
протетичната конструкция и експлантиране на всички импланти (Становище от 07.08.2019
г.), от доцент д-р П. С.ов-УМБАЛ Александровска болница - София - през м. 01.2020 г., и от
проф.д-р Цветан Тончев - УМБАЛ Света Марина - Варна през м. януари 2020 г.
Междувременно за лечение на болката и абсцеса в ушите, възпаленията и проблемите със
слуха ищецът няколко пъти бил преглеждан в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - Плевен,
Клиника по УНГ, два пъти постъпвал в клиниката и претърпявал хирургични намеси-през
м.август 2019 г. (Епикриза № ***/12.08.2019 г.), м. декември 2019 г., м. януари 2020 г.
(Епикриза№ ***/01.2020 г.
4
През м.12.2019 г. при остри болки вследствие възпаление на дясното ухо, постъпил по
спешност в УМБАЛ „Канев“ - гр.Русе, където претърпял оперативна намеса -деструкция на
лезия на външно ухо и инцизия на абсцеса (Епикриза № ***/12.2019 г.).
За нуждите на лечението многократно му се налагало да преминава през скенер и
аудиометрични изследвания (на 20.08.2019 г., 29.02.2020 г., 10.03.2020 г.,11.12.2020 г.)
При преглед в Болница Роял в Лондон, освен максиларната синусна инфекция и
намаляването на слуха, било констатирано, че обонянието на пациента е влошено.Била
открита фистула на горен десен кучешки зъб (Становище от 23.09.2019 г.).
Ищецът твърди още, че едва през м.февруари 2020 г. лекарите от болница Токуда (сега
Аджибадем Сити Клиник) се съгласили да извършат оперативна интервенция по екстракция
на горните импланти. Така, на 20.02.2020 г. той постъпил в болничното заведение, където на
21.02.2020 г. при пълна упойка му били извадени всички горни импланти, а раните му
зашити. При тази операция лекарите отворили и почистили десния максиларен синус. След
премахване на дренажите ищецът възстановил слуха на дясното ухо и повече не е страдал
от възпаления. Лекарите му обяснили, че е недопустимо почистване и затваряне на
проходите към двата синуса едновременно и насрочили планова операция за почистване и
затваряне прохода към левия синус след 20 дни.Тогава обаче започнала пандемията от
Ковид-19.Всички планови операции били отменени.
Поради факта, че прохода между челюстта и левия синус бил отворен, се получило
преминаване на течността от устната в носната кухина и оттам в носоглътката, което
принудило ищецът да поема течността само с наклонена вдясно глава.
Окончателно последиците от имплантите били отстранени през м.март 2020 г. в „Дентален и
естетичен център Д-р Василев“ – Тутракан. Тогава бил почистен левия синус, а проходът
бил зашит.
Твърди, че по негова жалба против д-р Миланов за извършено престъпление по чл.134 ал.1
пр.2, т.2 във вр. с чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК е образувана прокурорска преписка № ***/2019
г. по описа на РП - Русе /ДП № *** г. по описа на ОД на МВР - Русе/ - в ход. На основание
представената медицинска документация там били изготвени две съдебномедицински
експертизи, едната от които представя по настоящото дело.
Твърди, че лечението на д-р Миланов му причинило сериозно и продължително
разстройство на здравето.През целия процес, от момента на екстракция на зъбите до
момента на последната хирургична интервенция през м. март 2020 г. в град Тутракан, имал
непрекъснати болки и страдания, многократни операции на ушите, многобройни курсове на
лечение с антибиотици, довели до стомашни разстройства. Посетил много специалисти в
Русе, Варна и София и Лондон, направени били множество прегледи и
изследвания.Изразходвал големи суми за последните, за пътувания и лекарства.
Последиците от неправилното поставяне на имплантите се отразило на физическото и
психическото му здраве. Твърди, че е изправен пред неблагоприятната прогноза за
5
предстоящо премахване и на долните импланти.
Очаквал и заплатил цена на насрещната страна за лечение, съобразено с индивидуалните му
особеността, медицинските стандарти и добрите практики, както и уважение и спазване на
правата му като пациент. Намира обаче, че действията на д-р Миланов - екстракцията на
наличните зъби и поставяне на горни и долни несваляеми импланти, бездействието му
компетентно да установи причините за появилите се страдания и отказът му да го насочи
към друг медицински специалист за „второ мнение“, не съответстват на правилата за добра
медицинска практика на лекарите по дентална медицина и правилата за лечение, установени
в медицината.
Намира, че отговорността на ответника е ангажирана на осн. чл.49 от ЗЗД за чужди, виновни
действия.Счита, че действията и бездействията на д-р Миланов са противоправни, виновни,
извършени небрежно, като той не е положил дължимата грижа за оказване на медицинска
помощ според медицинските стандарти. Проведеното от него лечение причинило на ищеца
сериозно увреждане на здравето.
На основание чл.52 от ЗЗД за увреждане на здравето, болките и страданията, които
претърпял, продължавам да търпи и ще търпи за бъдеще, претендира ответникът да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв., както и сумата от 3 408
лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи за
провеждани прегледи и лечения при други специалисти, транспорт, лекарства, скенер и за
изваждане на имплантите. По отношение на този иск е допуснато да се уточнят разходите по
пера и във второто с.з. по делото е прието такова уточнение, съгласно което разходите са
направени по 33 бр. платежни и фискални документи по пера. Общият размер на сумите е 3
599,08 лв. По делото обаче не е допуснато изменение на иска по размер и не е платена
държавна такса за увеличен размер, с оглед на което предметът на претенцията по размер е
останал в първоначалния посочен размер – 3 408 лв.
Ищецът претендира и за това, ответникът да му върне и сумата от 20 000 лв., получени по
разваления договор в хипотезата, когато е безполезно да се дава срок за изпълнение.
Претендира за присъждане на разноските по делото.
Ответникът „Амбулатория за специализирана извънболнична дентална помощ – орална
хирургия –индивидуална практика - д-р Красимир Миланов“ ЕООД-Русе с ЕИК *********
оспорва исковете, включително твърденията на ищеца, че впоследствие е посещавал
допълнително клиниката, с изключение на м.април 2019 г.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
По делото не се спори, че страните са били в договорни отношения във връзка с зъболечение
на пародонтозата на ищеца, изразяващо се в екстракция на зъби и поставяне на горни и
долни импланти през лятото на 2018 г., за което на изпълнителя била заплатена сумата в
размер на 20000 лв. От събраните по делото писмени доказателства – медицинска
6
документация, образни изследвания и от заключенията на вещите лица по приетите
медицински е-зи се установява, че непосредствено по време и след лечението ищецът е
изпитвал силни болки, което било нормално. Същите обаче не отшумяли, а започнали да се
засилват и обхванали двустранно горната челюст в областта на мандибуларните стави.
Появили се затруднения при отваряне и затваряне на челюстите. Получил „тининг“ - бучене
и звънене и загуба на слуха в дясното ухо. Заради постоянните болки в зъбите и челюстите,
подувания на лицето и проблеми със слуха се наложило многократно да посещава кабинета
на своя лекуващ лекар в Лондон, където живеел и работел - д-р Монкада -Баркантайн
Практис. Било му предписано антибиотично лечение, което спазвал като преминал 4 курса
на лечение с медикаменти, вкл. антибиотици, назначени при извършените прегледи на
14.02.2019 г., 21.02.2019 г., 07.03.2019 г. и 14.06.2019, но въпреки това не получил
облекчение. При изследване с ядреномагнитен резонанс на вътрешен слухов проход на
26.06.2019 г. било потвърдено, че има мастоиден излив в дясното средно ухо и мукозно
втърдяване в двата максиларни синуса. На 05.07.2019 г. ищецът получил „Заключение“ и от
друг неврорадиолог - д-р Къртис Офиа, съгласно което десни и леви горни импланти са
нарушили дъното на десния и левия максиларни синуси, в резултат на което е възникнало
тежко хронично мукозно възпалително втьрдяване, засягащо двата максиларни синуса. На
18.07.2019 г. д-р Тапас Госвами - специалист УНГ в болница Роял-Лондон при компютърна
томография /КТ/на синусите окончателно потвърдил, че поради неправилно поставяне,
зъбните импланти са проникнали в двата максиларни синуса -представляващи кухини
разположени от двете страни на носната кухина, над горните зъби и под очите, с което са му
причинени гореописаните здравословни проблеми. С показанията на свидетеля П. се
установява, че след поставяне на имплантите ищецът на няколко пъти е търсил д-р Миланов
във връзка с възникналите проблеми, но той се е криел от него. Това се потвърждава и от
св.А., който установява още че ищецът е поискал отстраняване на имплантите, но
ответникът му е отказал. Споделил, че е разочарован от тази среща с доктора, която се
осъществила след 3-4 опита от негова страна като постоянно му обяснявали, че лекарят е
болен или не е в града. Претенцията на ищеца за разваляне на договора за изработка и
връщане на платеното по него се потвърждава и от св.М./съпруга на ответника/ - „…..през
септември месец 2019 г. Тогава К. не си беше записал час за посещението си, а ни изпрати
имейл, че пристига на 27-ми. На 29-и връхлетя в клиниката….. „хвърли“ някаква сума във
въздуха, която трябвало да му платим…….. искаше да му се върне някаква сума пари,
която не си спомням точно каква. Каза на доктора, че трябва да свали всичко, което е
поставил, защото е некадърник и след това да го направи така, както му каже
ищеца……“. Претенциите на ищеца обаче не били удовлетворени от ответната страна,
поради което той започнал да търси други специалисти за изваждане на имплантите.
Обърнал се към водещи лекари в тази област, но получил три отказа, които специалистите
аргументирали с високия риск от усложнения. Така получил откази: от проф. д-р Тихомир
Георгиев от Университетски медико-дентален център при Медицински университет
„Проф.д-р Параскев Стоянов“ Варна, който го прегледал на 06.8.2019 г. и написал
категорично писмено становище за премахване за протетичната конструкция и
7
експлантиране на всички импланти (Становище от 07.08.2019 г.), от доцент д-р П. С.ов-
УМБАЛ Александровска болница - София - през м. 01.2020 г., и от проф.д-р Цветан Тончев -
УМБАЛ Света Марина - Варна през м. януари 2020 г. Междувременно за лечение на болката
и абсцеса в ушите, възпаленията и проблемите със слуха ищецът няколко пъти бил
преглеждан в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ -Плевен, Клиника по УНГ, два пъти
постъпвал в клиниката и претърпявал хирургични интервенции - през м.август 2019 г.
(Епикриза № ***/12.08.2019 г.), м. декември 2019 г., м. януари 2020 г. (Епикриза№
***/01.2020 г. През м.12.2019 г. при остри болки вследствие възпаление на дясното ухо,
постъпил по спешност в УМБАЛ „Канев“ - гр.Русе, където претърпял оперативна намеса -
деструкция на лезия на външно ухо и инцизия на абсцеса (Епикриза № ***/12.2019 г.). За
нуждите на лечението многократно му се налагало да преминава през скенер и
аудиометрични изследвания (на 20.08.2019 г., 29.02.2020 г., 10.03.2020 г.,11.12.2020 г.). При
преглед в Болница Роял в Лондон, освен максиларната синусна инфекция и намаляването на
слуха, било констатирано, че обонянието на пациента е влошено. Била открита фистула на
горен десен кучешки зъб (Становище от 23.09.2019 г.). През м.февруари 2020 г. лекарите от
болница Токуда (сега Аджибадем Сити Клиник) се съгласили да извършат оперативна
интервенция по отстраняване на горните импланти. На 20.02.2020 г. ищецът постъпил в
болничното заведение, където на 21.02.2020 г. при пълна упойка били извадени всички
горни импланти, и зашити раните. При тази операция лекарите отворили и почистили
десния максиларен синус. След премахване на дренажите ищецът възстановил слуха на
дясното ухо и повече не страдал от възпаления. Лекарите му обяснили, че е недопустимо
почистване и затваряне на проходите към двата синуса едновременно и насрочили планова
операция за почистване и затваряне прохода към левия синус след 20 дни.Тогава обаче
започнала пандемията от Ковид-19.Всички планови операции били отменени, а окончателно
последиците от имплантите били отстранени през м.март 2020 г. в Дентален и естетичен
център „Д-р Василев“ – Тутракан когато бил почистен и левия синус, прохода бил зашит.
По делото са назначени и приети заключения на три медицински е-зи – първоначална
медицинска е-за, изготвена от д-р Л. Д. – специалист по орална и лицево-черепна хирургия,
допълнителна медицинска е-за, изготвена от д-р Е. Д., д. м., специалист Орална хирургия и
Дентална имплантология във ФДМ към Медицински университет-гр. Варна и медицинска е-
за, изготвена от д-р С. Р. - специалист ушно-носно-гърлени болести. Със заключенията на
вещото лице д-р Л. Д. се установява, че преди проведеното от ответника зъболечение на
ищеца е констатирана намалена плътност на костта на максилата двустранно, както и
лакунарни промени в костта като се наблюдават остеолитични зони, около корените на
зъбите, по-изразено на горната челюст, както и в местата на липсващите дъвкателни зъби.
Има значително оголване на корените на долните резци. Апексите на зъби 14;13;23, отстоят
от дъната на двата максиларни синуса и са отделени от тях с интактна костна тъкан, с
ширина 2-3 мм. над апекса на зъб 14 и повече над останалите зъби. Не се регистрира
проникване на корени от зъби в макс. синуси. Хипертрофия на лигавицата на левия макс.
синус. Част от зъбите са липсвали, а по данни от пациента състоянието на зъбите е било с
неподдържано съзъбие, разклатени зъби, неестетична усмивка, затруднено хранене. Вещото
8
лице установява, че съобразно установения пародонтитът по правилата за добра практика
е препоръчително, след екстракция на зъбите, под антибиотична защита да се
изкюретират добре гранулациите от алвеолите,да се изчака оздравителен период от 3-6
месеца, през което време да се носят сменяеми протези. Това е така, защото пародонтитът
е инфекция на меките тъкани и костта около зъбите. Едва тогава след нови образни
изследвания, да се преценят възможностите за имплантатно лечение. Вещото лице дава
експертно мнение, че имедиатно /едномоментно/ с екстракциите имплантиране е допустимо
с винтови титанови импланти, при добри следекстракционни алвеоли, възможност за
аугментация на тъканите, и без риск от развитие на възпалителен процес. За импланти
от типа ВСS/ Basal cortical screw – т.е. Базални кортикални винтове/, т.нар. „Базалните
импланти“ в определена степен са възможни компромиси, т. к. могат да се в поставят в
недотам подбрана кост по височина и ширина. По гъвкави са. Вещото лице дава заключение,
че са по подходящи за долна челюст, защото при горна челюст, зоните за пренасяне на
инфекция са повече - синуси, очи, уши. Установява още, че информираното съгласие,
което ищецът е подписал като пациент на ответника е за интраосални винтови двучастови
импланти, които се натоварват след интеграция-3-4-6 месеца, след имплантирането!!!
Вещите лица установяват, че този тип импланти не са забранени в Българи, че са забранени
в някои държави, както и че не се препоръчват от международната асоциация по зъбна
имплантология - ΙΤΙ. Д-р Д. установява, че при поставяне на импланти често се случва да се
достигне лигавицата на синусите. Затова е необходимо синусната лигавица да се изолира
с мембрани и известни методики, а ако е налице изначално възпален синуса, е необходимо
първо да се проведе лечение и едва тогава да се поставят импланти, а ако базалните
импланти не могат да се поставят при протектиран /защитен/ синус, то поради това, че
са с витлообразен нарез трябва да се избират по-къси и нежни, или изобщо да не се
избират като вариант за имплантиране. Установява още, че синуитът е категорична
предпоставка за възпаление на ухото, а в случая този процес е подпомогнат от десния
туберален имплант, който още от поставянето е дразнил тъканите, затруднявал е движението
на д. челюст и по - късно е предизвикал резорбция на кост от тубера на максилата, което се
вижда и при ОПГ от 7.11.22г. Костта, която в момента е останала на ищеца е с височина
2-3 мм и в нея не може да се постави имплант. Трябва да се увеличи тази кост, т.е. да се
извърши отделна операция, при която се повдига синусната лигавица, или шнайдеровата
мембрана, повдига се, поставя се изкуствена кост и тогава може да се постави нов имплант,
но при наранен синус или инфектиран дълго време, не мога да кажа дали ще се получи
добре. В с.з. заявява: „Изключително изкуство и смелост от страна на д-р Миланов е да
постави този имплант там, защото това витло „яде“ костта и е видно на снимките,
че вече няма тъкан“. Заключението на д-р Д. се потвърждава и от последващите
заключения на д-р Е. Д. и д-р С. Р., които са по-детайлни и отговарят и на допълнително
поставени въпроси. Така от заключенето на д-р Д. се установява, че преди проведеното от
ответника зъболечение на ищеца състоянието на последния е било следното – установяват
се зъби на горна челюст - 14, 13, 12, 11, 21, 23, със значителна загуба на кост, поради
пародонтит III-та степен. Зъби 13, 12 са с кариозни дефекти. На долна челюст са установени
9
зъби 36, 35, 33, 32, 41, 42, 43, 45, 46, 47. Налице са дълбоки кариозни лезии на зъби 36, 35,
45, 46, като на зъб 36 се обхваща и корена, а на зъб 37 се откриват периапикални лезии,
които в съчетание с наличието на пародоитит III степен изискват неговото екстрахиране
(изваждане). Зъб 46 също е кариес, засягащ корена и наличие на периапикални лезии и
загуба на кост от пародонтит. Налице е също така обилно количество плака. В заключение
може да се каже, че наличните зъби преди започналото дентално лечение не могат да се
използват за неподвижно протезиране - мостови конструкции. Препоръчително е, преди
започване на всякакъв вид лечение, да се извърши т. нар. „санация на устната
кухина“, което включва почистване на зъбен камък и плака, и елиминиране на
възпалението на меките тъкани, в случая на венците, а неперспективните или неподлежащи
на лечение зъби да бъдат извадени. По отношение на поставяне на дентални имплантати,
това условие е абсолютно задължително, за да се елиминират за вбъдеще възникването на
усложнения, като възпаления например. За да се гарантира успешно проведено
имплантологично лечение, е необходимо след екстрахирането на зъбите, особено такива с
наличие на хроничен възпалителен процес, да се извърши кюретаж - отстраняване на
засегнатите от възпалението тъкани и да се даде възможност на костта да оздравее за
определен период от време, като най-често това изисква между 3 до 6 месеца. През този
период пациента обикновено носи временни снемаеми протези, особено ако се налага
екстрахирането (изваждането) на всички зъби, а след преминаване на оздравителния
период е задължително провеждането на ново образно изследване- ортопантомография,
конично-лъчЕ. томография. Те дават възможност да се направи преоценка на количеството,
респ. състоянието на костта по отношение на нейната височина, широчина и плътност, тъй
като след екстрахиране (изваждане) на зъбите тя претърпява процес на ремоделиране, който
на-често води до намаляване на обема височината й, а това е от съществено значение за
определяне на възможностите за поставяне на дентални имплантати. Д-р Д. установява, че
едномоментно поставяне на имплантати - непосредствено след изваждането на зъбите се
допуска, когато предоперативно е установено, че възможностите за възникване на
възпалителен процес са сведени до минимум. Установява още, че наличието на вредни
навици - като тютюнопушене, се приемат като рискови фактори, както за естественото
съзъбие, така и за поставянето на дентални имплантати. Тютюнопушенето води хронично
възпаление на меките тъкани -венци и се нарушава трофиката на костта. При
тютюнопушене обикновено е налице и хроничен синуит, а в нередки случаи и задебеляване
на лигавицата на синуса. Обикновено при пациенти, пушачи с голяма давност и брой
цигари, лигавицата на синуса на горната челюст в повечето случаи е изключително къслива
и неразтеглива. Това често води до възникването на усложнения при операции за
увеличаване на обема и височината на костта на синусния под - аугментация/ синус-лифт.
Затова пациенти пушачи, какъвто е бил ищеца и то с занемарена устна хигиена и
пародонтит 3-та степен, са податливи и риска от възникване на усложнения при тях по-
голям. С оглед изложените обстоятелства и данните за състоянието на ищеца, преди да се
предприеме лечение за възстановяване на съзъбието със или без дентални импланти, е било
необходимо да се предприеме лечение на възпалителните процеси и да се подобрят
10
условията в устната кухина. По тази причина след поставянето на имплантите на ищеца
е било препоръчително и да се предпише прием на антибиотик, което не е направено.
Установява още, че съобразно образните изследвания по делото наличната кост в областта
на премоларите и моларите на горната челюст на ищеца не е била достатъчна за
имплантиране, но за да се установи съвсем точно състоянието на костта и нейните
височина, широчина и плътност, е необходимо назначаване на образно изследване, а
приложените ксерокопия на КТ са прекалено тъмни и неясни и не дават възможност да се
постави обективна оценка за състоянието костта. Д-р Д. изцяло отхвърля наличието на
предимства на базалните импланти. Заявява, че доколкото се изтъкват такива, това се прави
от производителите им, но цялостната им концепция противоречи на концепцията за
„остеоинтеграция“, въведена от Brånemark, за класическите интраосални двучастови
дентални имплантати. Според нея „остеоинтеграцията“ представлява директен контакт
между костта и импланта, която осигурява ригидна фиксация по време на натоварване- тоест
връзка между импланта и костта. Двучастовите интраосални дентални импланти имат
грапава повърхност, която има за цел да осигури добра първична стабилност и да улесни
образуването на кост около тях, и чрез награпавяването да се увеличи контакната
повърхност между импланта и коста. При базалните импланти гладката им повърхност не
създава условия за остеоинтеграция- прерастване на кост, а се получава само
остеофиксация, т.е закотвяне в по-плътна кост и вероятно за да се увеличи контактната им
повърхност с костта, а и за да достигнат до кортикалната плътна кост, изискват употребата
на по- дълги импланти. За да се осигури стабилност на базалните импланти, те се
имплантират бикортикално, тоест транскостно. ВСS базалните импланти са остри и с
режеща резба. Със заключенето на д-р Д. се установява още, че проникването на имплант в
синусната кухина се установява основно със секторна или панорамна снимка след
поставянето им, че преди поставяне на импланти се правят образни изследвания, за да се
установят какви по дължина и диаметър импланти могат се използват, спрямо наличната
кост. В случай на проникване на имплант в синуса се препоръчва неговата позиция да бъде
коригирана или да бъде изолиран от синусната мембрана. Съществува противоречие обаче с
концепцията на прилагане на ВСS имлантите, според която те се закотвят в кортикалната
пластинка на максиларния синус и тяхното проникване се допуска. Установява още, че при
навлизане на базалния имплант в горночелюстния синус, е много вероятно инфекция от
устната кухина да проникне в синуса, тъй като това е предпоставка за възникване на
комуникация между тях. Д-р Д. отговаря положително на въпрос дали ако веднага след като
е разбрал, че има пенетрация лекарят е бил извадил импланта, можело ли е да се избегнат
негативните здравословни последици за ищеца, вследствие на пенетрацията като възпаления
на лице, уши, преминаване на храната от устната в синусната кухина, защото при наличие
на установена комуникация между носна и устна кухина е необходимо да се извършат
лечебни дейности, за да се затвори тази комуникация и с това да се предотвратят
настъпването на по-нататъшни усложнения. Установява още, че при базалните импланти
няма остеоинтеграция, а само остеофиксация, т. е. импланта се „закотвя“ в твърдата -
кортикална кост, като закотвянето е само в областта на резбата, която е на върха на
11
импланта. Останала част от базалния имплант, преминаваща през коста е гладка и полирана,
и в тази част на базалния имплант няма остеоинтеграция. Установява още, че основно
изискване на всички видове имплантологични системи е импланта да е заобграден от кост и
когато има недостиг, да се предприемат меропрития, свързани с нейното увеличаване, както
и че не е желателно импланти да преминават през естествени кухини, каквито са
максиларните синуси, но производителите на базални импланти допускат такова
преминаване. От заключенията на д-р Д. и д-р Д. е видно, че след отстраняването на
поставените от ответника импланти в горната челюст на ищеца състоянието му се е
облекчило като към момента той носи подвижна протеза. Не е много прогностично ясно,
дали ще понесе импланти, след всичко, което е преживял. Претърпял е болки със силен и
изключително силен интензитет. Това е продължило около 2 години. Налице са затруднения
в говор, хранене, естетика, непрекъснатото „висене“ пред лекарски кабинети, прием на
медикаменти, претърпял е операции и е налице разстройство на живота му за т.период от
време. Възможно е да се направи неподвижно протезиране върху импланти, след повдигане
на синусната лигавица и на двата синуса, но това са оперирани зони и преценката трябва да
е изключително прецизна, защото тъканите имат клетъчна памет и всяко подобно на
предишното дразнене е с бурна реакция и независимо от добрите намерения рискът от
неблагоприятно развитие не е малък. Фронталната кост на горната челюст трябва да се
„изравни“ и аугументира. Тези изводи на д-р Д. се потвърждават и от д-р Д. – „Необходимо
е да се направи преоценка на състоянието на костта и синусите, и ако се налага да се
преприемат аугментационни процедури за увеличаване на обема и височината на костта“.
Със заключението на д-р Р. се установява, че проникването на поставените от ответника
базални импланти в максиларните синуси на ищеца е довело до възпаление на синусната
кухина, защото всяко проникване в синусите през устната кухина, незавизимо от начина на
пенетрация, причинява перфоративни одонтогенни синуити. Това е така, защото води до
навлизане на патогенни бактерии от устната кухина в синусната , като се предизвиква
възпаление на синусите- синуит. Симптомите включват болка и тежест в областта на
максиларните синуси, засилващи се при навеждане, главоболие, затруднено носно дишане
/запушен нос/, отделяне на секрети - отпред през носа и стичащи се и по
епифарирингеалната стена, отслабено обоняние. Установява още, че е налице причинна
връзка между възпаления синус и болките в ушите , по-силно изразени в дясното ухо,
защото е възможно секретите по пътя си надолу към гърлото да предизвикат възпаление и
оток на изходния канал на ЕвстахиЕ.та тръба в епифаринкса като по този начин се нарушава
вентилацията на средното ухо, настъпва излив на течност, което е съпроводено с
болезненост, тяжест, глъхнене, нарушение/спад/ на слуховата функция, видно от
приложеното аудиометрично изследване / слухова загуба в дВл за дясното ухо преди
оперативната намеса в УНГ клиника - Плевен според направената аудиограма е
76.25/комбинирано намаление с преобладаване на преводната компонента/. Установява още,
че именно поради това се е наложила хирургична интервенция на ушите, т.к. от епикризата
на клиника по УНГ болести Плевен-Дг е видно, че е било налице остро серозно възпаление
на дясното ухо - обективно - липсват анатомични подробности , прозират мехурчета / излив ,
12
течност в средното ухо /, непроходима дясна ЕвстахиЕ. тръба. Самата оперативна намеса се
е състояла в поставянето на вентилационна тръбичка / тимпаностома / за Е.куация на
съдържимото в средното ухо и аерация/. Всичко това е довело до подобряване на слуховата
функция и приближаващо я до нормата. Установява още, че свалянето на имплантите от
горната челюст на ищеца не се отразяват пряко на слуха , но последващото саниране на
синуса и отшумяването на симптомите от него водят до подобряване на слуховата функция.
Д-р Р. установява, че видно от приложените делото документи болния е претърпял здравен
дискомфорт, бил е временно нетрудоспособен и в продължение на около две години е
търсил решение за своето здравно неблагополучие. Вследствие на приложеното лечение ,
състоянието на ушите и синусите е добро. Не е установено ищецът да е страдал от
заболявания на ушите преди предприетите от ответника дейности по поставяне на
импланти.
При така установеното съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника за причинени от негов служител вреди на ищеца при
осъществяване на медицинска дейност. За да се реализира тази отговорност е необходимо
установяване на вреда, както и на причинна връзка между вредата и противоправно
поведение на денталния медик/зъболекар/, работещ в ответното дружество, а също и вина,
която се предполага по правилото на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Противоправността се изразява в
такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни
права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с
вредоносен резултат. Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се
ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило
непозволено увреждане при и по повод извършването на последната
В случая по делото не са събрани данни, които да опровергават презумпцията за вина на
зъболекаря (доктор Миланов) при диагностицирането на пациента, избора на метод на
лечение и осъществяването му при спазване на изискванията на утвърдения стандарт и
добра медицинска практика. В тази връзка и с оглед многократно релевираните от страните
по делото доводи „за“ и „против“ т. нар. „базални импланти“ следва да се отбележи, че
делото не е с предмет принципната допустимост на употребата на такива в денталната
имплантология. Този тип импланти не са били забранени в страната ни към момента на
поставянето им, а и понастоящем също не са забранени и могат да бъдат използвани. Това
обаче не освобождава използващия ги дентален медик от задължението да направи това с
грижа за пациента при съобразяване на конкретното му състояние, ползите и рисковете за
пациента съобразно същото. Това означава, че денталният медик следва да спази
изискването пациентът да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което
да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права, вкл. правото да получи
информация за наличие на медицински противопоказания за провеждане на определен тип
лечение – в случая поставянето на ВСS зъбни импланти.
От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че на ищеца е
причинена вреда, изразяваща се в гореописаното разстройство на здравето, свързано с
13
възпалителни процеси в областта на максиларните синуси, засегнали и слуховата функция и
наложили редица последващи лечебни дейности, вкл. не само медикаментозно
противовъзпалително и антибиотично лечение, но и оперативни интервенции. Установено е
още, че причината за това е пенетрацията на максиларните синуси при поставянето на зъбни
импланти от служител на ответното дружество. В подписаното от ищеца информирано
съгласие това е посочено като възможно усложнение, но това посочване не може да
освободи денталния медик от отговорност. Това е така, защото като усложнение може да
бъде квалифицирано неблагоприятно развитие за здравето на пациента при спазване
изискванията за адекватно лечение, но не и действия, който сами по себе си са
противопоказни за конкретното състояние на конкретния пациент. В случая в
информираното съгласие е посочено, че може да има „засягане на максиларния синус“. От
заключенията на вещите лица по приетите по делото е-зи обаче е видно, че не е налице
„засягане“, а пенетрация на същите, че това е напълно противопоказно за пациент в
състоянието на ищеца – пушач с пародонтит 3-та степен с липсващи и разклатени зъби.
Видно е, че това е направено без да се осъществи така нар. „санация на устната кухина“ за
елиминиране на възпалението на меките тъкани, в случая на венците като се изкюретират
добре гранулациите от алвеолите и да се изчака оздравителен период от 3-6 месеца, през
което време да се носят сменяеми протези, че не е проведено антибиотиична профилактика.
Нещо повече пациентът е заблуден, че дава съгласие за поставяне на титанови интраосални
импланти както е записано в информираното съгласие, а в действителност са му поставени
импланти от типа ВСS/ Basal cortical screw – т.е. Базални кортикални винтове/, т.нар.
„Базалните импланти“. Независимо от това самото осъществяване на имплантирането като
имедиатно /едномоментно/ не е осъществено при допустимите условия – при добри
следекстракционни алвеоли, възможност за аугментация на тъканите, и без риск от развитие
на възпалителен процес. Този извод не се променя от типа на имплантите, като дори и да не
са били поставени ВСS, а двучастови титанови интраосални импланти щяха да са налице
неоправдани рискове за здравето на пациента в нарушение на изискването за добра
практика.
От изложеното е видно, че настъпилото влошаване на здравето на ищеца е в пряка връзка с
действията и бездействията на служителя на ответника, който:
не е избрал подходящ тип имплантиране – избран е Тип 1 - имедиантно имплантиране
- поставяне на имплант непосредствено след екстракцията на зъба при наличие на
противопоказания за това;
при осъществяването му не са предприети необходимите действия за предотвратяване
на нежелано увреждане на здравето на пациента – пенетрация на максиларните синуси
при противопоказания за такова съобразно състоянието му;
не е взето информирано съгласие за осъществяване на такава пенетрация /същата е
посочена като възможно усложнение под термина „засягане“/;
не са предприети действия по намаляване на риска от възпалителни процеси като не е
осъществена така нар. „санация на устната кухина“;
14
не е направена и антибиотична пофилактика/лечение.
В обобщение може да се каже, че доказателствата по делото категорично потвърждават, че
при лечението на ищеца е налице недооценяване състоянието на „костното ложе“ на горната
челюст при избиране метода на протезиране, неправилно планиране размера на импланта
спрямо конкретната анатомия на горната челюст, неправилно избиране на времевия
интервал между изваждането на зъбите и поставянето на имплантите.
Съобразно установеното по делото относно състоянието на ищеца в период около две
години и при съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за претърпените от
него неимуществени вреди следва да се определи по справедливост от съда. Понятието
справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които се съобразяват при определяне на размера на
обезщетението. Обстоятелствата, които съдът отчита при определяне на размера на
обезщетение са вида и характера на увреждането – в продължение на две години и
претърпял болки със силен и изключително силен интензитет, временно е загубил слуха си,
налице са затруднения в говор, хранене, естетика, многократно е търсил специализирана
медицинска помощ, приемал е медикаменти, претърпял е операции и е налице разстройство
на живота му за този период от време като в резултат на неуспешното имплантиране в
горната му челюст към момента прогнозите за последващо неподвижно протезиране върху
импланти е силно компроментирано като не е много прогностично ясно дали ищеца ще
понесе импланти, след всичко, което е преживял. Съобразно гореизложените обстоятелства,
съдът приема, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на 10 000 лв. В случая претенцията е в по-нисък размер –
8 000 лв., с оглед на което искът следва да се уважи изцяло за заявения размер. Същото се
отнася и за претенцията за имуществени вреди Съобразно заявения петитум на исковата
молба тя е в размер на 3 408 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направените разходи за провеждани прегледи и лечения при други специалисти, транспорт,
лекарства, скенер и за изваждане на имплантите. По отношение на този иск е допуснато да
се уточнят разходите по пера и във второто с.з. по делото е прието такова уточнение,
съгласно което разходите са направени по 33 бр. платежни и фискални документи по пера.
Общият размер на сумите е 3 599,08 лв. По делото обаче не е допуснато изменение на иска
по размер и не е платена държавна такса за увеличен размер, с оглед на което предметът на
претенцията по размер е останал в първоначалния посочен размер – 3 408 лв. Същият се
установява от представените от ищеца документи, както следва:
1.Талон за плащане № 0080770/07.08.2019 г. изд. от МУ „Проф.д-р П.Стоянов“ - Варна на
обща стойност 60.00 лв. за извършени хирургичен преглед -35.00 лв. и мед.услуга с код
001/13.009 - 25.00 лв.;
2. Талон за плащане № 0080773/07.08.2019 г. изд. от МУ „Проф. д-р П.Стоянов“ - Варна за
издаване на мед.документ на стойност 35.00 лв. и фискален бон за сумата;
3. Билет за пътуване - Русе - Варна с дата на пътуване 07.08.2019 г. - 7.15 ч., изд. на
06.08.2019 г. - 16.00 лв.;
15
4. Билет за пътуване Варна - Русе с дата на пътуване 07.08.2019 г. - 16.00 ч., изд. на
06.08.2019 год. - 16.00 лв.
5. Вносна бележка Реф. № 582DCCF192241001/12.08.2019 г. - внесени по с/ка на УМБАЛ
„Д-р Г.Странски“ - Плевен - 48.15 лв.;
6. Авт.билет Русе - Плевен с дата на пътуване 12.08.2019 г. - 7.00 ч. изд. на 11.08.2019 г. -
11.00 лв.;
7. Авт.билет Плевен - Русе с дата на пътуване 13.08.2019 г. - 9.15 ч., изд. на 13.08.2019 г. -
11.00 лв.;
8. Сметка от 08.08.2019 г. и фискален бон от същата дата изд. от УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ -
Плевен за 25.00 лв.;
9. Фискален бон изд. от Дентален центьр - Русе - 75.00 лв,
10. Фискален бон от 13.12.2019 г. изд. от Каса 2 хир.блок - 15.00 лв.;
11. Рецепта от 27.12.2019 г. с изписани медикаменти: Silvertuss спрей за нос и Amociklav
таблетки и фискален бон от 27.12.2019 г. за 48.02 лв.;
12. Авт.билет Русе - Плевен с дата на пътуване 06.01.2020 г. – 7,00 ч., изд. на 05.01.2020 год.
- 12.00 лв.,
13. Авт.билет Плевен - Русе с дата на пътуване 07.01.2020 г. - 13.10 ч., изд. на 07.01.2020 г. -
12.00 лв.;
14. Фактура № **********/14.01.2020 год. изд. от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД - София
и фискален бон за 60.00 лв.;
15. Авт.билет Русе - София с дата на пътуване 14.01.2020 г. - 7.00 ч изд.на 14.01.2020 г. -
24.00 лв.;
16. Фискален бон за таксиметрова услуга изд. от „ОК Супертранс“ - София на 14.01.2020 г.
за 6,01 лв.;
17. Фискален бон изд. от АИППМПДМ - Варна на 21.01.2020 год. за панорамна снимка -
25.00 лв,
18. Фискален бон изд. от АИППМПДМ - Варна на 21.01.2020 г. за панорамна снимка - 5.00
лв.;
19. Двупосочен билет Русе - Варна - Русе с дата на пътуване 21.01.2020 г. изд. на 19.01.2020
г. - 32.00 лв.;
20. Фактура № **********/27.01.2020 г. изд. от УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД - Варна и
фискален бон - 50.00 лв.;
21. Фискален бон от 10.02.2020 год. изд. от Аджибадем Сити Клиник - 75.00 лв. – за
първичен преглед,
22. Авт.билет Русе - София с дата на пътуване 10.02.2020 г.- 4.00 ч, изд. на 08.02.2020 г. -
24.00 лв.;
16
23. БДЖ билет за Русе - София с дата на пътуване 19.02.2020 г. - 18.90 лв.;
24. Фактура № **********/24.02.2020 г. изд. от Аджибадем Сити Клиник и фискален бон -
40.00 лв.;
25. Фактура № **********/24.02.2020 г. изд. от Аджибадем Сити Клиник и фискален бон -
2000.00 лв.;
26. Авт.билет Русе - София с дата на пътуване 27.02.2020 г. - 4.00 ч- 24.00 лв.;
27. Фискален бон изд. от Център по дентална медицина - Русе от 28.02.2020 г. - 25.00 лв.;
28. Фискален бон от ДЕЦ „Д-р Василев“ - Тутракан от 10.03.2020 г. - 340.00 лв.;
29. Фискален бон от 29.08.2019 г. изд. от СМДЛ „Скендиагностик“ - 90.00 лв.;
30. Фискален бон от 29.02.2020 г. изд. от СМДЛ „Скендиагностик“ - 100.00 лв.;
31. Талон за плащане № 11793/11.12.2020 год. и фискален бон от 11.12.2020 г. изд. от МУ
„Проф.д-р П.Стоянов“ - Варна - 30.00 лв.;
32. Фактура № **********/11.03.2021 г. изд. от СМДЛ „Скендиагносгик“ - 180.00 лв.;
33. Фискален бон изд. от СМДЛ „Скендиагностик“ на 11.03.2020 г. - 90.00 лв.
Става въпрос за медицински дейности, прегледи, операции, болничен престой, изследвания,
превоз, закупуване на медикаменти като всички те съответстват по време и естество на
състоянието на ищеца в периода след увреждането на здравето му при неуспешното
имплантиране на зъбни импланти в горната му челюст от служител на ответното дружество.
С оглед на това съдът приема, че искът е доказан по размер и следва да се уважи изцяло.
По отношение на претенцията за връщане на сумата в размер на 20 000 лв., получени по
разваления договор за осъществяване на дентална медицинска услуга по поставяне на
титанови зъбни импланти съдът съобрази следното: Налице са недостатъци на изпълнената
работа по отношение на имплантите на горната челюст – 8 бр., което е наложило тяхното
отстраняване и последващо тежко, болезнено и продължително лечение на ищеца.
Доколкото страните не са уговорили отделна цена за имплантиране на горна и долна челюст
и доколкото на всяка челюст са имплантирани по 8 бр. зъбни импланти, а съгласно
уговореното и отразено в съставения от самия д-р Миланов лечебен и финансов план на
долната челюст е следвало да се имплантират 9 бр. импланти и така да се заместят
отстранените 17 бр. постоянни зъби/8 на горна и 9 на долна челюст/ съдът приема, че
уговорената цена от 20 000 лв. се дължи по равно за имплантирането на всеки зъб като на
долната челюст са имплантирани 8, а не 9 импланта. По отношение на последната от ищеца
са изложени доводи, че е налице неблагоприятна прогноза за предстоящо премахване и на
долните импланти. Тези доводи обаче не се потвърждават от вещите лица по приетите е-зи –
„Долните импланти са си в устата на пациента и за момента, не създават
проблеми…..Имплантите на долната челюст са в нелошо състояние в момента.
Отстраняването, на които и да е неподвижни импланти е непредсказуема беда. Не
заплашват с нови здравословни проблеми. Поне не повече, отколкото и винтовите
импланти на тотално обеззъбена долна челюст. Ако възникне проблем в една зона - отива
17
цялата конструкция. Не се махат импланти, които не създават проблеми. Свързано е със
загуба на много кост. И Болезнени интервенции“ – от заключението на д-р Д. и
„Към настоящия момент, и на база данни от ортопантомография, проведена на
07.11,2022г, без да е провеждан клиничен преглед, не се установяват патологични
изменения около долни импланти. Тяхното премахване може да бъде предприето при
възникване на усложнения като болка, оток, рецидивиращи възпаления. Но към настоящия
момент, и ако пациента няма оплаквания, засега това не се налага“ - от заключението на д-
р Д..
С оглед изложеното съдът счита, че ищецът няма право на пълно връщане на заплатеното по
договора, а само на намаляване на цената с оглед неизпълнената част – по отношение на
имплантирането на горната челюст и 1 бр. непоставен имплант на долна челюст. Поради
това предявеният иск за връщане на платената цена по договора за зъболечение чрез
поставяне на зъбни импланти следва да се уважи само до размер от 10 588,24 лв. (9/17 ид.ч.),
а за горницата до 20 000 лв. да се отхвърли.
Разноските по настоящото дело следва да се разпределят между страните съразмерно на
уважената/отхвърлена част от исковете – 70,03 % към 29,97 %. При това положение от
направени по настоящото дело разноски в размер на 4 905 лв. ищецът има право на разноски
в размер на 3 434,97 лв., а ответникът от направени разноски в размер на 2015 лв. има право
на разноски в размер на 603,90 лв. С оглед на това по компенсация следва да се присъдят
само разноски в размер на 2 831,07 лв. в полза на ищеца
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „Амбулатория за специализирана извънболнична
дентална помощ – орална хирургия –индивидуална практика - д-р Красимир
Миланов“ ЕООД-Русе с ЕИК ********* да заплати на ищеца Ч. Ч. К.,
ЕГН:********** сумата в размер на 10 588,24 лв. – част от платената цена по
договор от м.юни 2018 г. за зъболечение чрез поставяне на зъбни импланти,
изпълнен от ответника в отклонение на поръчката и с недостатъци; 8 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца при
осъществяване на медицинската дейност, представляваща частично
неизпълнението на същия договор; 3 408 лв. - обезщетение за имуществени
вреди от частичното неизпълнението на същия договор, изразяващи се в
направените разходи за провеждани прегледи и лечения при други
специалисти, транспорт, лекарства, скенер и за изваждане на част от
имплантите/горна челюст/, както и на 2 831,07 лв. – разноски по компенсация
18
по делото и ОТХВЪРЛЯ иска за връщане на цялата платена сума по
договора в останалата му част – за горницата над 10 588,24 лв. до
претендирания размер от 20 000 лв.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
19