Решение по дело №539/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. М., против Решение № 194 от 22.05.2024 г., постановено по АНД № 541/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1228-005692 от 17.01.2024 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с наложени на касатора административни наказания „глоба“ в размер на 3000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр трето от ЗДВП за това, че на 25.06.2023г около 19.54ч в град Стара Загора, по [улица]на кръстовището с [улица]в посока изток-юг управлява собствения си лек автомобил Мерцедес с рег. №[рег. номер] като водачът използва път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като рязко сменя предавките, форсира двигателя на автомобила, извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол, чрез пренавиване до загуба на сцепление на задните гуми отклонява задната част на автомобила последователно в ляво и в дясно. С поведението си водачът създава опасност за здравето и живота на другите участници в движението. АУАН е съставен на основание чл.40 ал.4 от ЗАНН във връзка с официални документи – писмо с изх. №10-11-11407/23г по описа на Община Стара Загора. Нарушителят е установен на 30.10.2023г, съгласно попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП. Водачът е нарушил чл.104б т.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.175а ал.1 предл. трето от ЗДвП е ангажирана административно наказателната му отговорност.

За да потвърди Наказателното постановление въззивният съд е приел, че при установяване на нарушението и налагане на административното наказание не са допуснати нарушения на ЗАНН, а обвинението е доказано от разпитаните по делото свидетели и изготвения запис, от които се установява обстоятелството, че водачът съзнателно е управлявал автомобила по начина, описан в наказателното постановление. Автомобилът се е намирал на място, което е част от път, отворен за обществено ползване и в посочения в наказателното постановление момент -19.54ч, не е извършвал движение с цел превоз на пътници и товари, поради което движението му правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.175а ал.1 предл трето от ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП е описано поведение, което се доказва от приетия по делото запис и сочи на използване на пътя с друга цел. Изпълнителното деяние, чрез което се осъществява административното нарушение по чл.175а ал.1 предл. трето от ЗДвП не е ограничено по своите признаци от законодателя. Главното е начина на управление да не оставя съмнение, че движението на МПС се извършва с цел, която е различна от превоза на пътници и товари, за които са отворени и пътищата за обществено ползване. Обсъдил е липсата на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН и като е констатирал, че видът и размера на наложените административни наказания са абсолютни и кумулативно предвидени в закона е потвърдил наказателното постановление.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не са спазени тези за формиране на вътрешното убеждение относно фактите. Не е взета предвид Докладна записка на полицейски инспектор, на който е възложена проверката на изпратения от Община Стара Загора запис на магнитен носител от видеонаблюдение на светофарната уредба на кръстовището. В същата е посочено, че при преглед на записа не е установено нарушение на чл.6 ал.1 от ЗДвП – преминаване на неразрешен светлинен сигнал на светофара. Съдът не е взел предвид и показанията на очевидеца, който е пътувал заедно с наказания водач в автомобила за по-остро влизане в завоя по [улица]и продължаване на движението на юг по същата улица, които потвърждавали даденото от водача писмено обяснение. От Докладната записка с УРИ №1959р-22358/25.08.2023г на младши полицейски инспектор в група „ТП“ до Началника на Първо РУ при ОД МВР Стара Загора и показанията на свидетеля –очевидец, спътник на водача, не се установява да е извършено деянието, описано в АУАН и в НП. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление. Претендира се присъждане на възнаграждението за един адвокат за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище, представено от процесуалния му представител са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Твърдението за невъзприемане на защитната теза на жалбоподателя не може да бъде правно квалифицирано под касационното основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е основал вътрешното си убеждение за фактите от записа на изпълнителното деяние, изготвен от служител при Община Стара Загора, на който е възложено проследяването на записващите системи с камери, поставени на кръстовищата в града. Начина на управление на МПС на посочените, дата, час и място не се отрича от жалбоподателя, който се защитава с предположения за мокри петна по настилката или пясък, които факти не са установени в хода на въззивното съдебно производство. Въз основа на начина на управление на МПС, за който е прието веществено доказателство по делото, се налага извода за съзнателно предприето навлизане с висока скорост в кръстовището и движение на задната част на автомобила в ляво и в дясно, при това контролирано от водача, по [улица]. Управлението на превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, може да бъде за превоз на пътници и товари, като е забранено едновременното използване на пътя и за други цели, освен за тази, която е съответна на тяхното предназначение. Опасното и преднамерено движение на моторното превозно средство от единия към другия край на улицата, каквото се установява в случая, е обстоятелството, което сочи на нарушаване на забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП, чието осъществяване е въздигнато в наказуемо деяние по чл.175а, ал.1 предл трето от ЗДвП.

Като е потвърдил наказателното постановление въззивният съд е приложил правилно материалния закон спрямо установените от доказателствата по делото факти, на които почива и административното обвинение.

Претенцията на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за настоящата съдебна инстанция е основателна.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №194 от 22.05.2024г, постановено по АНД №541/24г по описа на Районен съд - Стара Загора.

ОСЪЖДА Г. С. М. [ЕГН] с постоянен адрес град Стара Загора, [улица], ет.8, ап.22, да заплати на ОД МВР Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лв./осемдесет лева/.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.