ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5018
гр. София, 07.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20241110210709 по описа за 2024 година
НАХД 10709/2024 г., по описа на СРС-НО-20 състав, е образувано по
жалба от С. И. И. ЕГН **********, чрез упълномощения й адв.Т. Г., срещу
електронен фиш за налагане на глоби серия К № 4389052 на МВР-СДВР, за
нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП, извършено на 12.01.2021 г. в гр.София, за
което и на основание чл.189,ал.4, вр.чл.182,ал.4,вр.ал.1,т.2 от ЗДвП е
наложена „глоба“ в размер на 100 лева.
С решение на СРС-НО-20 състав №2968/03.08.2025 г., намирайки, че в
случая е изтекла предвидената в закона давност /абсолютна давност/ за
посоченото административно нарушение, е отменен електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 4389052 от 2021 г., издаден от СДВР срещу С. И.
И. ЕГН ********** и е прекратено производството по НАХД №10709/2024 г.
по описа СРС-НО-20 състав.
С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските, като
относно претендираните от С. И. И. разноски за адвокатско възнаграждение,
които според депозираният от адв.Т. Г. „списък на разноските“ са в размер на
400 лева „представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство по делото“, съдът е намерил, че следва да остави това
искане без уважение, тъй като липсват на практика каквито и да е
1
доказателства, че е платен от С. И. И. на адв.Т. Г. адвокатски хонорар,
включително и в посочения размер, а и това искане не е поддържано в
съдебното заседание, в което не се е явил никой от тях двамата, поради което и
при действителната фактическа преценка да остави без уважение така
направеното искане, този съдебен състав е допуснал неволно грешка по
невнимание и е „осъдил С. И. И. ЕГН ********** да заплати в полза на
СДВР-МВР 80 лева за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство пред СРС по настоящето НАХД“, с което и неправилно е
уважил направеното в този смисъл искане от пълномощника на
административнонаказващия орган – юрисконсулт С. М. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поддържано от нея в съдебното заседание.
Съобщението за горепосоченото съдебно решение е получено адв.Т. Г., а
чрез него и от С. И. И., на 14.08.2025 г. На 20.08.2025 г. в СРС деловодно е
заведено искане от С. И. И., чрез адв.Т. Г. - за изменение на решението по
делото в частта за разноските като неправилно, незаконосъобразно и
нелогично, като се отмени присъденото юрисконсултско възнагражнение и се
възстановяват направените от И. разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът е указал на И./чрез адв.Г., че ако желаят могат да обжалват решението
пред АССГ, и те се депозирали на 26.08.2025 г. частна жалба чрез СРС до
АССГ.
С определение №30854/19.09.2025 г. по КАНД №9171/2025 г. АССГ – 17
тричленен състав е прекратил това производство, поради липса на предмет и е
върнал делото на СРС, за разглеждане по реда на чл.248 от ГПК, вр. чл.144 от
АПК, относно искане за изменение на решението на СРС в частта за
разноските.
С разпореждане от 06.11.2025 г. съдът е указал на
администрлативнонаказващия орган, след запознаване с горепосочените
материали по делото, които са му изпратени, ако желае да се ползва от
възможността за даване на становище по искането от 20.08.2025 г. от С. И. И.,
чрез адв.Т. Г., относно разноските по делото, което е получено в СДВР на
13.11.2025 г. В определения от съда 7-дневен срок, а и след него – до
05.12.2025 г. в СРС не е постъпило становище от същия.
2
Съгласно разпоредбата на чл.248,ал.1 от ГПК, която регламентира, че в
срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските, така направеното от
С. И. И., чрез адв.Т. Г., искане, предмет на настоящето съдебно определение,
е процесуално допустимо, тъй като е направено в законоопределения 14-
дневен срок за това и изхожда от правно легитимирано лице.
Разгледано по същество, този съдебен състав го намира за принципно
основателно във връзка с направеното с него искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение, но не в така претендирания размер, а в по-малък,
тъй като:
Присъждането на разноски не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимост на направените от нея разноски съдът не се произнася служебно. Затова той следва да бъде надлежно сезиран с искане за присъждането им, което слага начало на успоредно развиващо се, акцесорно производство.
Относно претендирания в случая размер на адвокатско възнаграждение съдът отбелязва следното:
Размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, не могат да са обвързващи за съда
и подлежат на съдебна преценка, при съобразяване на предоставената услуга
/в т.ч. и фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на
извършената работа, размерът на санкцията/. Съдът в решението си от
03.08.2025 г. е отразил, че независимо, че е представен „списък на
разноските“ в размер на 400 лева - „представляващи заплатен адвокатски
хонорар за процесуално представителство по делото“, липсват на практика
каквито и да е доказателства, че е платен от С. И. И. на адв.Т. Г. адвокатски
хонорар, включително и в посочения размер, /като тези пълномощни и
списъци за разноски - не на адвокатски кочан, а на обикновен лист, освен
представени по делото, стават известни и се отчитат и пред съответните
компетентни по приходите органи/, която преценка този съдебен състав
продължава да поддържа. Съдът отбелязва и че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че в проведеното открито съдебно
заседание не са се явили и участвали редовно призованите С. И. И. и адв.Т. Г..
Само за изготвяне на жалбата срещу електронния фиш съдът счита, че не се
налагат специални усилия от страна на адвоката за запознаване с материалите
и подготвяне на жалбата срещу него, с който електронен фиш е наложено
3
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Отчитайки
изложеното до тук и съобразявайки и Решение на Съда на Европейския съюз
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по отношение на разноските, съдът намира,
че искането следва да бъде уважено, но не в претендирания, а в по-нисък от
него размер, за което следва да измени решението си от 03.08.2025 г. – да
отмени същото за това, че „осъжда С. И. И. ЕГН ********** да заплати в
полза на СДВР-МВР 80 лева за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство пред СРС по настоящето НАХД“ и вместо него да постанови
„осъжда СДВР-МВР да заплати на С. И. И. ЕГН ********** възнаграждение
за адв.Т. Г. в размер на 200 лева /за изготвяне на жалбата от 19.07.2025 г./, като
остави без уважение искането за присъждане на цялата претендирана сума,
т.е. и за разликата от 200 лева до претендирания размер от 400 лева, доколкото
последният настоящият съдебен състав счита за неоснователен и несъответен
на изложените до тук конкретни обстоятелства по делото.
Така мотивиран
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решението №2968/03.08.2025 г., по НАХД 10709/2024 г., по
описа на СРС-НО-20 състав - в частта за разноските - че „осъжда С. И. И.
ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР-МВР 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство пред СРС по настоящето НАХД“.
ОСЪЖДА СДВР-МВР да заплати на С. И. И. ЕГН ********** сумата
от 200,00 /двеста/ лева – за възнаграждение за адв.Т. Г. за изготвяне на жалбата
от 19.07.2025 г. срещу електронен фиш за налагане на глоба серия К №
4389052 от 2021 г., издаден от СДВР, въз основа на която е образувано
настоящето НАХД №10709/2024 г., по описа на СРС-НО-20 състав и е
постановено по него решението №2968/03.08.2025 г.
ПРЕПИС от това определение да се изпрати на адв.Т. Г., а чрез него и на
С. И. И., както и на СДВР.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АССГ, с частна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5