№ 12992
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110152569 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т.С” ЕАД срещу Т. Б. Д. и
Д. Б. Д., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
София, ж.к. „Стрелбище“, ул. „Х.Г“, бл. 26, ет. 5, ап. 18, аб. № **** Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за
която не е заплатена дължимата цена. Сочи, че качеството на ответниците на клиенти
на топлинна енергия произтича от притежаваното от тях право на собственост върху
процесния имот. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от
двамата ответници поотделно да му заплати следните суми: 522,65 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 29.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 75,54 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 20.09.2022 г. , сума в размер на 15,82 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г. , ведно със
1
законната лихва за забава от 29.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 3,16 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 01.10.2019 г. - 20.09.2022
г.
Ответницата Т. Б. Д. в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения от съда особен
представител е подала отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по
основание. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ответника въз
основа на качеството собственик или ползвател на процесния имот. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че исковете следва да бъдат
отхвърлени.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Д. Б. Д. не е подал
отговор на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД
поддържа, че дяловото разпределение за процесния период е извършено в съответствие
с действащите нормативни актове.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците
да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна
енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността
по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
2
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Видно от Договор за покупко-продажба на жилище № 108 на 29.10.1982 г. (л.10-
11) наследодателят на ответниците – Детелина Петрова Т. е придобила собствеността
върху жилище № 18 с адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 26, вх. А, ет. 5.
3
От представеното удостоверение за наследници (л.9) се установява, че Детелина
Петрова Т. е починала на 18.09.2004 г. и нейни наследници по закон са двете й деца –
Д. Б. Д. и Т. Б. Д..
При съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че със смъртта на
Детелина Т. всеки от ответниците в настоящото производство и нейни наследници по
закон – Д. Б. Д. (син) и Т. Б. Д. (дъщеря) на основание чл. 5, ал. 1 е придобил по ½ ид.
част от процесния недвижим имот.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответниците недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е
налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз
основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната
собственост и „Техем сървисис“ ЕООД. По делото е приложен и договор между
ищцовото дружество и третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД, като наличието
на договорно правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се
намира процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от
третото лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от
специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените
въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Вещото лице е установило по данни от дружеството, извършващо дялово
разпределение, че през процесния период в имота на ответниците не е имало
монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В
имота има също щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна
топлинна енергия. В процесния апартамент се ползва топла вода и се начислява
топлинна енергия за загряване на топла вода. За периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.
поради липса на отчет на водомера, разходът за топла вода е изчислен на база два броя
потребители при норма 140 литра на потребител на денонощие. Разпределението на
топлинната енергия се извършва от ищеца при спазване на реда по чл. 61, ал. 1 от
Наредбата за топлоснабдяването.
По делото е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ
необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат
4
съмнения за неговата правилност. Според заключението задълженията на ответниците
за главница за топлинна енергия са в размер на 1045,30 лв., задължението за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия е в размер на 151,08 лв.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума, което обуславя
основателност на исковите претенции за главница за доставена топлинна енергия
срещу всеки от ответниците.
Предвид гореизложените изводи исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия се
явяват доказани по основание.
По отношение на обема на отговорността на всеки от ответниците съдът намира
следното:
На основание чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от ответниците отговаря за ½ от начислените
на имота задължения за топлинна енергия. В настоящото производството ответниците
са обикновени другари. При обикновеното другарство делата на другарите не са
идентични, поради което могат да бъдат решени различно съобразно различното
материалноправно положение на другарите. Процесуалните действия и бездействия на
един от другарите нито ползват, нито вредят на останалите. Всеки другар води сам
своя процес в рамките на общото производство.
В случая различното материалноправно положение на ответниците следва от
различното им процесуално поведение, предвид релевираното своевременно от
ответницата Т. Д. възражение за изтекла погасителна давност, като възражение за
изтекла погасителна давност не е релевира от другия ответник – Д. Д. в
законоустановения срок по чл. 133 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД
давността не се прилага служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК отговорът на исковата молба
трябва да съдържа възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се
основават. На основание чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде
писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на
представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той
губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства. За тази последица ответникът е предупреден в
разпореждането по реда на чл. 131 ГПК, като предупреждение се съдържа и в
съобщението за връчването му, а последното е връчено редовно по реда на чл. 45 ГПК.
Установените в разпоредбата на чл. 133 ГПК последици, придават на срока по чл.
131, ал. 1 ГПК характера на преклузивен – съдът няма право да вземе предвид
възражения, релевирани след изтичане на този срок. Ранната преклузия на процесуални
права е законодателен израз на концентрационното начало в гражданския процес,
залегнало в действащия процесуален закон. По приложението на установения в
разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ГПК срок е формирана константна съдебна практика,
включително задължителна такава (т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС), според която с изтичането му се преклудира възможността на
ответника да навежда фактически и материалноправни възражения срещи иска, които
не са свързани със служебното приложение на материалния и процесуалния закон, като
в тази категория се включва и възражението за изтекла погасителна давност. Ето защо
и доколкото по делото не е доказано твърдението на ответника Д. Д., че е подал
своевременно възражение за изтекла погасителна давност, съдът не следва да
5
разглежда наведеното за първи път в откритото съдебно заседание възражение по
отношение на задълженията на ответника Д. Д..
По възражението за погасяване по давност, направено от ответницата Т. Д.:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в сила
от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни
да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми
са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за
периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок
след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
В настоящия случай искът е предявен на 29.09.2022 г. Следователно в конкретния
случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата, както е и спряна
давността за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., като това се отнася само до
вземанията, които не са погасени по давност, доколкото спиране и прекъсване на
давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 29.09.2019 г., а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая
погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2019 г. – 31.07.2019 г., а
непогасени по давност са вземанията за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г., т.е. в
процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не
ползва ответницата по отношение на заявените вземания в производството.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза начислените суми за
главница за топлинна енергия за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г. са в размер на
960,27 лв.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, плащана на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
по отношение на ответницата Т. Д. следва да бъде уважен за сумата от 480,14 лв.,
представляваща ½ от стойността на доставената топлинна енергия за периода
01.08.2019 г. – 30.04.2021 г. За разликата над сумата от 480,14 лв. до пълния предявен
размер от 522,65 лв. и за периода от 01.05.2019 г. – 31.07.2019 г. искът срещу
ответницата Т. Д. подлежи на отхвърляне като частично неоснователен и частично
погасен по давност.
6
Доколкото ответникът Д. Д. не се ползва от релевираното от ответницата Т. Д.
възражение за изтекла погасителна давност, то искът срещу него е основателен за
пълния предявен размер от 522,65 лв. и за целия заявен период 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г.
По делото ищецът претендира от всеки от ответниците и вземане за
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 29.09.2022 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът срещу
всеки от ответниците е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
таблица № 3 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
начислената сума за услугата дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. –
30.04.2021 г. е в размер на 31,63 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочените суми да са погасени чрез
плащане. Същите не са и погасена по давност.
Предвид изложеното, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи изцяло за пълния предявен размер, като се осъди
всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от 15,82 лв. – главница,
представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.09.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената
главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.02.2021 г. съдът взе
предвид, че в този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна
енергия „Т.С“ ЕАД на битови клиенти в гр. София, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл.
33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите
Общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
7
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/,
то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84,
ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза задължението за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., изчислена за периода 15.09.2020 г. – 20.09.2022 г. е в размер на 151,08 лв.
На първо място на основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по
давност се погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по
отношение на погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. ответницата Т. Д. не дължи
мораторна лихва на основание чл. 119 ЗЗД. Според заключението по съдебно-
счетоводната експертиза (таблица № 5), мораторната лихва върху задълженията за
периода от 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г., изчислена за периода 15.09.2020 г. –
20.09.2022 г., възлиза на сумата от 134,06 лв.
По делото не се твърди от ответниците, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата от ответниците мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез
плащане.
Предвид изложеното по отношение на ответницата Т. Д., искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи частично за сумата от 67,03 лв.,
представляваща ½ обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 20.09.2022 г.,
като за разликата над сумата от 67,03 лв. до пълния предявен размер от 75,54 лв. и
върху задълженията за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. да
се отхвърли като погасен по давност.
Доколкото ответникът Д. Д. не се ползва от релевираното от ответницата Т. Д.
възражение за изтекла погасителна давност, то искът срещу него е основателен за
пълния предявен размер от 75,54 лв. и върху задълженията за топлинна енергия за
целия заявен период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.
Искът за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от 3,16 лв. – мораторна
лихва върху задължението за главница за услугата „дялово разпределение“, изчислена
за периода 01.10.2019 г. – 20.09.22, следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
8
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на
разноски, право на такива има ищецът съобразно уважената част от иска. Същият
претендира разноски на обща стойност от 1050 лв., от които 50 лв. държавна такса, 100
лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, 250 лв. депозит
за съдебно-техническа експертиза, 250 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза и
400 лв. разноски за възнаграждение на особен представител. Отговорността на
ответника Д. Д. за разноски следва да бъде изчислена върху сумата от 325 лв., а на
ответницата Т. Д. върху сумата от 725 лв., доколкото единствено тя следва да носи
отговорност за направените в нейна полза разноски за депозит за особен представител.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Т. Д. следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 661,36 лв., а ответникът Д. Д. – сумата от
323,34 лв. съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Б. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК: **** ул. „Я“ 23 Б
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 480,14 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.08.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 29.09.2022 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 15,82 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 29.09.2022 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 67,03 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 20.09.2022 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. „Х.Г“, бл.
26, ет. 5, ап. 18.
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН ********** да заплати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК: ****
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 522,65лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 29.09.2022 г. до
изплащане на вземането.
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 15,82 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. –
9
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 29.09.2022 г. до изплащане на
вземането.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 75,54 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 20.09.2022 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. „Х.Г“, бл.
26, ет. 5, ап. 18.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С“ ЕАД, ЕИК: **** ул. „Я“ 23 Б срещу Т. Б. Д.,
ЕГН ********** искове, както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 480,14 лв. до пълния предявен размер от 522,65 лв. и за периода 01.05.2019 г.
– 31.07.2019 г., като погасен по давност,
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 67,03 лв. до
пълния предявен размер от 75,54 лв. и върху вземанията за периода 01.05.2019 г. –
31.07.2019 г., като погасен по давност,
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,16 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата „дялово разпределение“ за
периода 01.10.2019 г. – 20.09.2022 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С“ ЕАД, ЕИК: **** ул. „Я“ 23 Б срещу Д. Б. Д.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,16
лв.,представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2019 г. – 20.09.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Б. Д., ЕГН ********** да заплати
на „Т.С“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 661,36 лв., представляваща
разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Б. Д., ЕГН ********** да заплати
на „Т.С“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 323,34 лв., представляваща
разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като трето
лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11