№ 2681
гр. Бургас, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120108367 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1766, район Витоша,
ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от всеки двама измежду П.Н.Д., Д. Б.
Ш., А. В. Я., А. А. М. и М. И.В., в качеството му на правоприемник на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България", против С. Г. Я. с ЕГН **********, постоянен
и настоящ адрес: ***, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3556/17.10.2024 г.
по ч.гр.д. № 6944/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 7
640. 49 лева, от която 6 159. 91 лева - главница по договор за потребителски кредит №
*** от 20.02.2019 г., ведно със законна лихва върху нея за периода от 10.10.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 300. 39 лева - възнаградителна лихва за периода от
05.02.2023 г. до 05.03.2024 г., сумата от 1 180. 19 лева - мораторна лихва за периода от
05.03.2023 г. до 27.08.2024 г. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че не е настъпила
предсрочната изискуемост преди завеждане на делото, се иска да се осъждането на
ответника за заплащане на горните суми в полза на банката.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
наличието на облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски
1
кредит № *** от 20.02.2019 г. между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ клон България, чиито правоприемник е ищцовото дружество. Съгласно същия
на ответника бил предоставен паричен заем в размер на 20 000 лева. Предоставеният
кредит бил изцяло усвоен на 21.02.2019 г. Кредитът следвало да бъде върнат съобразно
уговорките и погасителния план, като падежът на първата вноска настъпвал на
05.04.2019 г., а на последната такава на 05.03.2024 г. т.е. излага се, че към настоящия
момент е настъпил уговореният краен падеж по договора. Излагат се твърдения за
трайно преустановяване на плащанията по кредита, както и за настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит, изявление за което се обективира и
в исковата молба. Кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, следствие на което е образувано ч.гр.д. 6944/2024 по описа на
Районен съд Бургас. Заповедта е била издадена от компетентния съд. Във връзка с
връчването на същата при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение на чл. 415
от ГПК, Районен съд - Бургас е постановил разпореждане, с което на заявителя
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е било указано да предяви установителен иск за
вземането си, поради което и се заявява настоящите установителни искове, заявени
при условията на евентуалност като осъдителни.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
чрез назначения му особен представител адвокат Р., с който се излага становище за
допустимост на исковете, но се излага, че се оспорват изцяло, тъй като в исковата
молба липсват твърдения относно конкретния момент, в който ответникът е спрял да
изпълнява задълженията си по договора за потребителски кредит и е преустановил
изплащането на погасителните вноски съобразно погасителния план. Липсвали
твърдения относно размера на заплатените от ответника вноски, както и твърдения за
момента, в който ответникът е изпаднал в забава. Остатъкът от главницата не бил
равен на претендираната в исковата молба сума. В заключение са излага извода, че
кредиторът не бил изпълнил всички свои задълЖ.я по договора за кредит и на
основание чл. 96 от ЗЗД същия бил в забава, като този правнорелевантен факт
освобождавало длъжника от последиците на същата.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 6944/2024 г. по описа на Районен
съд – Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за сумите, предмет на установителния иск по настоящото дело.
2
Длъжникът не е открит по постоянен и настоящия си адрес, като не е открит и адрес
по месторабота на лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта,
което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителните искове по
настоящето производство.
Съгласно договор за потребителски паричен кредит *** от , чиито
правоприемник е ищцовото дружество, на който е прехвърлено предприятието му,
видно от отбелязванията по партидата му в Агенцията на вписванията, ответникът е
получил паричен кредит в размер на 20 000 лв. Уговорена е и застрахователна премия
в размер на 4 500 лв. Дължи се връщането на сумата с възнаградителна лихва в размер
на ГЛП от 9. 72 % и при ГПР от 11.84 % на 60 броя погасителни вноски от по 498. 95
лв. т.е. общата подлежаща на връщане сума възлиза на 29 937 лв., като падежът на
първата вноска е на 05.04.2019 г., а на последната такава на 05.03.2024 г. Съобразно
уговорките между страните, ответникът е посочил банкова сметка в IBAN: BG87
STSA93000021297396 в „Банка ДСК“ АД, за която е декларирал изрично, че е лично
негова, по която да му бъде преведена сумата, като плащането на сумата от 19 300 лв.
се установява и от представеното платежно нареждане по кредитен превод от
21.02.2019 г. с посочено основание процесния договор, след удържането на уговорена
такса ангажимент от 700 лв.
Липсват доказателства за това вземанията по кредита да са обявявани за
предсрочно изискуеми, като към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 11.10.2024 г. е бил настъпил уговореният краен падеж по договора.
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-икономическа
експертиза, което съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвено
от лице с нужните специални познания и като неоспорено от страните, се установява,
че процесният кредит е изцяло усвоен. Вещото лице е посочило в табличен вид
извършените погасителни плащания по договора, съобразно уговорките по него, като е
депозирало заключението си, че остатъкът на дължимата главница възлиза на 5 709. 91
лв. Размерът на договорна лихва за заявения период от 05.02.2023 г. до 05.03.2024 г. е в
размер на 300. 39 лв., а съответно на мораторната такава за периода от 05.03.2023 г. до
27.08.2024 г. е в размер на 1 117. 91 лв. Всъщност с извършените плащания, възлизащи
на 22 951. 70 лв. са погасени 14 290. 09 лв. от главницата, 5 131. 61 лв. от договорната
лихва и 3 525 лв. за застраховката.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Съществуващата между страните облигационна връзка се установява от
представения по делото договор, и превода на уговорения финансов ресурс по
сметката на ответника, като липсва и оспорване на същите. Индиция за таво са и
3
последващото извършване на плащания по договора от страна на кредитополучателя -
ответник. При това и съдът приема, че към датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК, а и към настоящия момент са останали дължими установените от
експертът по изпълнената експертиза суми, при все че не са твърди и установява да
има извършени плащания, извън вече установените такива по делото от вещото лице.
Ето защо съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени до тези размери и
съответно отхвърлени за горницата.
Доводите в писмения отговор досежно застрахователната полица не променят
горните изводи на съда, тъй като липсват данни да е настъпило някое от
застрахователните събития, още по малко да е налице изискуемото съгласно общите
условия уведомяване на застрахователя за това.
Основателна съответно е и акцесорната претенция за законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане.
При този изход на спора и с оглед претенцията на ответника за присъждане на
направените по делото разноски следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 1 835. 04 лв. съобразно уважената част от
исковете. При разноските съдът включи заплатената държавна такса от 164. 55 лв.,
изплатеното адвокатско възнаграждение до размера на 1 064 лв., депозита за особения
представител от 530 лв. и внесения депозит за експертизата в размер на 200 лв.
Изплатеното адвокатско възнаграждение следва предвид възраЖ.ето на особения
представител да се намали до минималния размер съгласно Наредбата за
възнагражденията за адвокатска работа, при все че делето не се отличава с фактическа
или правна сложност.
При това се налага извода, че се дължат и част от направените в заповедното
производство разноски в размер на 641 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство. По повод на възраЖ.ето на особения представител и
гореизложените мотиви адвокатското възнаграждение за заповедното производство
също следва да се намали до минималния размер от 532 лв.
Или общата дължима сума за разноски от страна на ответника в полза на
ищцовото дружество възлиза на 2 476. 04 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че С. Г. Я. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: ***, дължи на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище и
4
адрес на управление: гр. София – 1766, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от всеки двама измежду П.Н.Д., Д. Б. Ш., А. В. Я., А. А. М. и М. И.В.,
в качеството му на правоприемник на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България", част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 3556/17.10.2024 г. по ч.гр.д. № 6944/2024 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата от 5 709. 91 лева - главница по договор за
потребителски кредит № *** от 20.02.2019 г., сключен между С. Г. Я. и "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България", ведно със законна лихва върху нея за периода
от 10.10.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата от 300. 39 лева -
възнаградителна лихва за периода от 05.02.2023 г. до 05.03.2024 г., сумата от 1 117. 91
лева - мораторна лихва за периода от 05.03.2023 г. до 27.08.2024 г., като отхвърля
иска за главницата над уважения размер от 5 709. 91 лв. до пълния заявен размер от
6 159. 91 лв., ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената главница от
10.10.2024 г., както и отхвърля иска за мораторна лихва над уважения размер от 1 117.
91 лв. до пълния заявен размер от 1 180. 19 лв.
Осъжда С. Г. Я. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати
на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1766, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от всеки двама измежду П.Н.Д., Д. Б. Ш., А. В. Я., А. А. М. и М.
И.В.,, сумата от 2 476. 04 лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и 4 ст./
за направените по делото разноски, от които 641 лв. за производството по ч.гр.д. №
6944/2024 г. и 1 835. 04 лв. за настоящото гр.д. № 8367/2024 г., двете по описа на
Бургаския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5