Определение по дело №1285/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12273
Дата: 31 март 2023 г. (в сила от 31 март 2023 г.)
Съдия: Светлана Николаева Рачева Янева
Дело: 20231110101285
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12273
гр. С., 31.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110101285 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ (ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК *********,
представляван от Р.И.М.-Т., гр.С., ул.(АДРЕС) против С. Б. М., ЕГН
**********, гр. С., ж.к. (АДРЕС) чрез адв. Б. Д. за постановяване на решение,
с което бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
5000 лв. като вземане за г;авница, частично заявена от сумата в размер на
23945.45 лева като вземане за вноски с настъпил падеж към датата –
15.08.2022г., когато е сезиран съда с искане за издаване на заповед по чл. 410
от ГПК по договор за банков кредит от 27.01.2016г. ведно със законната
лихва за забава върху претендираната главница от датата на подаването на
заявлението – 15.08.2022г. до окончателното й изплащане.
Излага се, че на 27.01.2016г. е сключен договор за банков кредит между
„(БАНКА)" АД и ответника, по който банката като кредитор е предоставила
на кредитополучателя заем в размер на 24553,81 лв. при годишна лихва в
размер на 14% за периода от 27.01.2016г. до 25.01.2019г., а за периода след
това при ГЛП в размер на лихвения процент, базиран на спестяванията (СЛП)
на банката за лева в размер на 1,91%, увеличен с надбавка от 12,09%. Излага
се, че кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 120
месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в общ размер на
383,92 лв. всяка, считано от 25.02.2016г. с краен падеж - 25.01.2026г.
Твърди се, че на 19.12.2019г. е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания между банката кредитодател и трето по делото лице
1
- „(ФИРМА)" ЕАД, с ЕИК *********, по който цесионерът е придобил
вземането спрямо длъжника. Сочи се, че на 17.03.2021г. пък е сключен
анекс/протокол към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
11.12.2020г., по който ищецът „(ФИРМА)" ЕООД е придобил вземането
спрямо длъжника от (ФИРМА) ЕАД. Излага се, че са изпълнени
задълженията за уведомяване на длъжника с писмо от 22.12.2021г. и
предоставен едноседмичен срок за доброволно изпълнение.
При липсата на такова и с горните твърдения се твърди, че сумите са
били потърсени по реда на заповедното производство, по което е издадена и
оспорена заповед с № 23719/ 19.08.2022г. по описа на СРС, която сума се
търси по настоящото дело. Като се ангажират доказателства и се претендират
разноски се желае решение в този смисъл.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който искът се оспорва като
неоснователен – не е налице договор между цендента и кредитоплучателя,
оспорва се действието на двата договора за цесия спрямо длъжника при
липсата на доказателства за нейното възникване. Оспорва се като нищожен –
наличие на клауза за анатоцизъм, което е договорка, възникнала при
заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, предл. второ от ЗЗД и отделно от това се
навежда давност. Не се оспорва сключване на договора за заем и анекс към
него, като се навежда, че сумите по него са били отпуснати за рефинансиране
на задължения по стар договор за заем между страните – от 29.11.2006г. При
тез твърдения и като се ангажират доказателства се желае решение за
отхвърляне на исковата молба.
Искът е с правно основание по чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД,
чл.240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, както и по чл.86 от ЗЗД като изцяло в тежест на
ищеца е да установи вземането си на соченото основание – договор за кредит,
сключен между длъжника и трето по делото лице, валидно сключена цесия и
уведомяване за нея – за цесията не се сочат доказателства, както и забава в
плащането на вноските по договора за заем, а в тежест на ответника е да
докаже погасяване отпусната в заем сума, както и наличие на анатоцизъм по
договорките между кредитодателя и кредитополучателя, за което не се сочат
доказателства.
Представените писмени доказателства с исковата молба и отговора са
допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по
делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че
следва да бъдат приети и приложени по делото.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните,
поради което и
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
06.06.2023г. от 10.45 часа, за която дата и час да се призоват страните и
ДОПУСКА като писмени доказателства документите, приложени към
исковата молба и отговора, от който да се връчи препис на насрещната
страна.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че
постигнат такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена
държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център
по медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора
извънсъдебно. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, ст. 204. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от
9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес: ********@******.***.
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото
съдебно заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да ангажират
допълнителни доказателства във връзка с указанията на съда и
разпределената доказателствена тежест.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3