Решение по КНАХД №1295/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на Г. Д. К., [ЕГН] от с. Бистрица, [улица], подадена чрез адв. К. от САК, против Решение № 348/19.09.2025 г., постановено по АНД № 948/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 9696094, издаден от ОД на МВР – Пазарджик, с който на Г. Д. К., [ЕГН], с адрес с. Бистрица, [улица], на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.

В жалбата са релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, по които се претендира отмяната му. Постъпила е Молба вх. № 10881/11.11.2025 г. от адв. К., пълномощник на касатора, в която моли да се даде ход на делото, взема становище по доказателствата, както и становище по спора.

Ответникът – ОД на МВР – Пазарджик, не се представлява. Постъпила е Писмена защита вх. № 10636/05.11.2025 г. от ответника, чрез юрк. П., в която е взела становище по хода на делото, по доказателствата, по съществото на спора. Претендира разноски и представя пълномощно.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Въз основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства, Районен съд – Пазарджик правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 10.09.2024 г., в 05:27 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, пред бензиностанция ОМВ, с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София, жалбоподателят е управлявал л.а. „Инфинити КЮ 60“ с рег. № [рег. номер], като се е движил с превишена скорост от 162 км/час, при максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство - радарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 162 км/час, т.е. превишение на скоростта от 22 км/час, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 4,86 км/час закръглено на 5 км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 17 км/час. Установено било, че нарушението е извършено от водача в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К/7565160 на 21.12.2023 г.

Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ. Той е връчен на жалбоподателя на 11.04.2025 г., видно от разписка, приложена към АНП и справка за нарушител/водач раздел „Фишове“ на позиция 36.

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното административно нарушение, като е счел, че правната квалификация на нарушението е определена правилно от наказващия орган.

Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора относно липсата на приспаднат толеранс при определянето на превишението на скоростта, допуснато от жалбоподателя. Правилно в мотивите на своето решение въззивният съд е установил, че това изискване е било спазено като от засечената скорост на движение на автомобила от 162 км/час, са били извадени 3%, т.е. 4,86 км/час закръглено на 5 км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час. Този извод се обосновава от събраните по делото доказателства и по-конкретно от данните отразени на приетата като веществено доказателство снимка, направена с автоматизирано техническо средство (л. 8 от делото на РС) и тези от Протокол от проверка № 109-СГ-ИСИС/31.07.2024 г. (л. 13).

Неоснователно се явява и възражението на касатора, че в обжалваното решение е била игнорирана липсата в ЕФ Серия К № 9696094 на описание на фактическите предпоставки довели до повторността на описаното в него нарушение, а вместо това само бил цитиран влязъл в сила ЕФ серия К/7565160. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, въззивният съд е обсъдил съответствието на съдържащите се в ЕФ Серия К № 9696094 данни с изискванията към неговите реквизити, посочени в чл. 189 ал. 4 изр. 2 от ЗДвП (в относимата му към разглеждания период редакция) и правилно е установил, че тези изисквания са спазени.

Тук следва да се отбележи, че от посоченото на позиция 27 на приетата по делото Справка за нарушител/водач (л. 17 и сл.) и от представения по делото ЕФ серия К/7565160 става ясно, че същият е надлежно връчен на жалбоподателя на 06.12.2023 г. и е влязъл в законна сила. Следователно жалбоподателят е бил наясно с фактическите предпоставки довели до повторността нарушението, описано в ЕФ Серия К № 9696094.

Съдът правилно е приел, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е издаден в законоустановените срокове в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател.

Нарушението е безспорно установено от събраните по делото доказателства. В мотивите на постановеното решение Районен съд – Пазарджик подробно е обсъдил предоставените доказателства, както и е отговорил на всеки един от повдигнатите въпроси в жалбата.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му, поради което жалбата ще следва да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 130 (сто и тридесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 348/19.09.2025 г., постановено по АНД № 948/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Г. Д. К., [ЕГН] от с. Бистрица, [улица]да заплати на ОД на МВР – Пазарджик, направените по делото разноски в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.