№ 578
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20251001000515 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 294 вр. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 450 от 04.04.2023г., постановено по т.д. № 1726/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, VI – 16 състав са осъдени „Билдест“ ЕООД и „София Парк“
АД да заплатят на „Кор Кънстракшън“ ООД, на основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 121, ал.
1, предл. второ ЗЗД, солидарно сумата 21 946.55 лева, представляваща възнаграждение
за изпълнени довършителни СМР по договор за доставки и строителство от 25.01.2019
г., прекратен на 21.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на исковата молба – 11.09.2020 г. до окончателното погасяване, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1001.32 лева – разноски за производството, като са
отхвърлени исковете за разликата над сумата 21 946.55 лв. до предявения размер от 1
846 287.24 лева, както и исковете с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
солидарно заплащане на сумата 10 000 лева – частична претенция от вземане в размер
на 384 705.42 лева, представляващо възнаграждение, задържано като гаранция за
добро и качествено изпълнение и исковете с правна квалификация чл. 268 ЗЗД за
солидарно заплащане на сумата 10 000 лева – частична претенция от вземане в размер
на 210 458.10 лева, представляващо печалба, дължима на изпълнителя при отказ на
възложителя от договора. Със същото решение „Кор Кънстракшън“ ООД е осъдено на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „Билдест“ ЕООД сумата 29 836.96 лева –
разноски за производството. Със същото решение съдът се е произнесъл и по
предявените насрещни искове, приети за съвместно разглеждане в производството
като е осъдил „Кор Кънстракшън“ ООД да заплати на „София Парк“ АД на основание
чл. 82 ЗЗД, сумата 327 086.66 евро - пропуснати ползи за периода 15.07.2019 г. -
20.02.2020 г., представляващи неполучен наем по договор, сключен на 28.12.2017 г. с
„ВиЕмУеър България“ ЕООД и сумата 125 260.11 евро – претърпени загуби за периода
15.07.2019 г. – 20.12.2019 г., представляващи извършени плащания на такси и разноски
1
за управление на наетата от „ВиЕмУеър България“ ЕООД офис сграда 2, заедно със
законната лихва върху всяка главница от предявяване на насрещната искова молба -
11.12.2020 г. до окончателното погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК, сумата 56 348.85 лева – разноски за производството.
Това решение е потвърдено от САС с решение по т.д. № 568/2023 г. Решението
на САС е отменено от ВКС, II т.о. с решение от 04.07.2025 г. по т.д. № 1049/2024 г. и
„Билдест“ ЕООД, ЕИК *********, и „София Парк“ АД, ЕИК ********* са осъдени да
заплатят солидарно на „Кор Кънстракшън“ ООД, ЕИК *********, на основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД сумата 1 350 424.34 лева, явяваща се горница над присъдения размер
21 946.55 лева до сумата 1 372 370.89 лева, дължимо възнаграждение с вкл. ДДС за
изпълнени довършителни СМР по договор за доставки и строителство от 25.01.2019 г.,
ведно със законната лихва от 11.09.2020 г. до окончателното плащане,.
ДЕЛОТО в останалата част е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Софийски апелативен съд и произнасяне по жалбата на „Кор Кънстракшън“ ООД
срещу решение № 450 от 04.04.2023 г. по т. д. № 1726/2020 г. по описа на Софийски
градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от „Кор Кънстракшън“ ООД,
ЕИК *********, срещу „Билдест“ ЕООД, ЕИК *********, и „София Парк“ АД, ЕИК
*********, искове за солидарното им осъждане, както следва: по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
горницата над сумата 1 372 370.89 лева до пълния предявен размер от 1 846 287.24
лева – претендирано възнаграждение за изпълнени довършителни СМР по договор за
доставки и строителство от 25.01.2019 г.; по чл. 266, ал. 1 ЗЗД частичен за сумата от 10
000 лева при пълен размер на вземането от 384 705.42 лева - претендирано
възнаграждение по същия договор, задържано като гаранция за добро и качествено
изпълнение, и по чл. 268 ЗЗД частичен за сумата 10 000 лева от пълен размер от
210 458.10 лева – претендирана печалба по договора при отказ от договора от страна
на възложителя, и в частта, с която са уважени предявените от „София Парк“ АД
срещу „Кор Кънстракшън“ ООД насрещни искове по чл. 82 ЗЗД за сумата 327 086.66
евро - пропуснати ползи за периода 15.07.2019 г. - 20.02.2020 г., представляващи
неполучен наем по договор, сключен на 28.12.2017 г. с „ВиЕмУеър България“ ЕООД, и
сумата 125 260.11 евро – претърпени загуби за периода 15.07.2019 г. – 20.12.2019 г.,
представляващи извършени плащания на такси и разноски за управление на наетата от
„ВиЕмУеър България“ ЕООД офис сграда 2, заедно със законната лихва върху всяка
главница от предявяване на насрещната искова молба - 11.12.2020 г., до окончателното
погасяване.
От ВКС са дадени задължителни указания, а именно: При новото разглеждане
на делото във върнатата част въззивният съд да отговори на защитните доводи и
възражения на ищеца, обективирани в сезиралата го въззивна жалба, както следва: 1.
че липсва очертано конкретно вземане на възложителя, за обезпечаване на което се
задържа дължимото възнаграждение като гаранция за добро изпълнение, и какво се
санкционира със задържането й; 2. че с договора страните са уговорили началния
момент, от който се дължи връщане на гаранцията - подписан окончателен протокол,
за съставянето на какъвто многократно е канил ответниците още през 2019 г., поради
което оттогава е следвало да текат и сроковете за връщане на удържаните като
гаранция суми, най – късно от подписването на протокол - акт образец 15 за сградата;
3. че по делото не се установява, че не е изпълнил виновно свое договорно
задължение, включително че е забавил изпълнението на договора, доколкото срокът за
изпълнение на договорените дейности е многократно променян по причини, стоящи
извън неговото поведение – желанието на ответниците да бъдат извършени множество
промени спрямо първоначално зададените СМР, лошата комуникация между тях и
бъдещия наемател, както и останалите лица, извършващи дейности на обекта, от чиято
дейност е зависела и дейността на ищеца; че съобразно заключението на експерта
2
около половината от първоначално възложените СМР са променени и че с някои от
заповедите за промяна се е налагало да бъдат променяни и сроковете за изпълнение на
възложените дейности, като сроковете бъдат удължени; 4. какво е правното значение
на поведението на ответниците, които многократно са били канени да извършат оглед
на място и да съставят протокол за състоянието на обекта, включително евентуално да
установят некачествено изпълнени работи, но са отказвали; 5. относно липсата на
проведено доказване и събрани доказателства за некачествено изпълнение на СМР по
договора, включително за липса на обоснованост на събраното заключението по СТЕ,
което е основано само на изходящ от страна на ответника частен документ, без
посещение на място и при изрично дадените от вещото лице пояснения, че е
невъзможно да бъде установено има ли и какви некачествено изпълнени СМР и че
част от оценените като възложени на трети лица СМР, не са били възлагани на ищеца
по процесния договор; 6. че от представената от самия ответник справка е видно, че
претендираните суми като разходи за отстраняване на некачествени СМР са в много
по-малък от приетия от съда 16 размер – 671 643,53 лева, а разликата е претенцията по
насрещните искове; 7. че не е спазен установеният с договора – чл. 7, ред за
констатиране на некачествено изпълнени СМР – с писмен протокол; 8. че няма никакво
уговорено с процесния договор задължение към ответника „София Парк“ АД, нито
последният има насрещни права към ищеца, а единствено „София Парк“ АД се е
задължил да отговаря солидарно с възложителя „Билдест“ ЕООД, поради което и
„София Парк“ АД не е легитимиран да претендира обезщетение за неизпълнение на
задължения по процесния договор; 9. че по делото не се доказва настъпване на вреди
за „София Парк“ АД, които да са непосредствени, да се намират във връзка с
неизпълнението и да са били предвидими за изпълнителя, включително че не са
събрани никакви доказателства за източника на твърдените задължения за платени
разходи за поддръжка, като вещото лице е потвърдило, че не е видяло фактури или
платежни документи за тези разходи. Въззивният съд да обсъди и събраните по делото
гласни доказателства, във връзка с релевантните обстоятелства: има ли забавено и /или
некачествено изпълнение; на какво се дължи последното; има ли действия на
ответника, които покриват възражението на ищеца за забава на кредитора и
необоснован отказ да приеме договореното изпълнение; налице ли е едностранно
налагане от възложителя на промяна във вида на работите; има ли действия на трети
лица, допуснати на обекта от ищеца и препятствали изпълнението на възложените
работи в срок. Да се обсъдят и събраните по делото писмени доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, включително водената между страните кореспонденция,
относима към измененията във възложените работи, определянето на нови срокове,
поканата за съставяне на протоколи за предадена работа, протокол образец 15 за
предаване на обекта на възложителя.
Пред настоящия състав е проведено открито съдебно заседание на 21.10.2025 г.,
в което процесуалният представител на ответниците въззиваеми е посочил устно,
както и в нарочно представено писмено становище, че ВКС е отменил въззивното
решение и в части, в които същото не е обжалвано, а именно в ЧАСТТА по иска по чл.
266, ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата 1 372 370.89 лева до пълния предявен размер от
1 846 287.24 лева и по предявения частичен иск по чл. 268 ЗЗД за сумата 10 000 лева,
част от пълен размер на вземането 210 458.10 лева – претендирана печалба по
договора при отказ на възложителя от договора. Посочено е, че с касационната жалба
срещу предходното въззивно решение, депозирана от „Кор Кънстракшън“ ООД същото
е обжалвано само В ЧАСТТА, с която частично е отхвърлен първия предявен иск до
разликата от 1 258 006.65 лева, представляващи възнаграждение за изпълнени
довършителни СМР по договор за доставки и строителство от 25.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба – 11.09.2020 г. до
3
окончателното погасяване, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения иск за
заплащане на сумата от 10 000 лева, представляващ част от претенция за вземане в
размер на 384 705.42 лева, представляващо възнаграждение, задържано като гаранция
за добро и качествено изпълнение и в частта, с която са уважени предявените
насрещни искове. Посочено е още, че в частта, в която не е обжалвано въззивното
решение по т.д. № 568/2023 г. на САС, същото е влязло в сила и като се е произнесъл и
в тези необжалвани части, ВКС е излязъл извън диспозитивното начало и е постановил
недопустимо решение.
Предвид така направеното твърдение от въззиваемите и след проверка на
касационната жалба на „Кор Кънстракшън“ ООД срещу решението по т.д. 568/2023 г.
на САС, въз основа на която е образувано т.д. № 1049/2024 г. на ВКС, II т.о., се
установява, че както в нейното начало, така и като неиния петитум е заявено, че се
обжалва и съответно се иска отмяна на въззивното решение в следните части: в
частта, с която частично е отхвърлен първия предявен иск до разликата от 1 258 006.65
лева, представляващи възнаграждение за изпълнени довършителни СМР по договор за
доставки и строителство от 25.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на исковата молба – 11.09.2020 г. до окончателното погасяване; в частта, с
която е отхвърлен предявения иск за заплащане сумата ат 10 000 лева, представляващ
част от претенция за вземане в размер на 384 705.42 лева, представляващо
възнаграждение, задържано като гаранция за добро и качествено изпълнение и в
частта, с която са уважени предявените насрещни искове от „София Парк“ АД за
сумата 327 086.66 евро,представляваща пропуснати ползи за периода 15.07.2019 г. –
20.02.2020 г., представляващи неполучен наем по договор, сключен на 28.12.2017 г. с
„ВиЕмУеър България“ ЕООД и за сумата от 125 260.11 евро, представляващи
претърпени загуби за периода 15.072019 г. – 20.12.2019 г., представляващи извършени
плащания на такси и разноски за управление на наетата от „ВиЕмУеър България“
ЕООД офис сграда 2, заедно със законната лихва върху всяка главница от предявяване
на насрещната искова молба на 11.12.2020 г. до окончателното погасяване И Е
ПОИСКАНО да бъде постановено решение, с което се уважават исковете както следва:
по първия предявен иск до разликата от 1 258 006.65 лева, представляващи
възнаграждение за изпълнени довършителни СМР по договор за доставки и
строителство от 25.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на исковата молба – 11.09.2020 г. до окончателното погасяване; в частта, с
която е отхвърлен предявения иск за заплащане сумата ат 10 000 лева, представляващ
част от претенция за вземане в размер на 384 705.42 лева, представляващо
възнаграждение, задържано като гаранция за добро и качествено изпълнение и да
бъдат отхвърлени насрещните искове.
Т.е., въззивното решение по т.д. № 586/2023 г. на САС НЕ Е ОБЖАЛВАНО в
частта по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата 1 372 370.89 лева до
пълния предявен размер от 1 846 287.24 лева и по предявения частичен иск по чл. 268
ЗЗД за сумата 10 000 лева, част от пълен размер на вземането 210 458.10 лева –
претендирана печалба по договора при отказ на възложителя от договора. По тези
искове решението на т.д. № 586/2023 г. на САС като необжалвано е влязло в сила след
изтичане на срока за обжалване, т.е., в случая на 22.02.2024 г.
По предмета на въззивно обжалване пред настоящия състав.
При така описаните процесуални действия до момента в различните съдебни
инстанции, настоящият съдебен състав намира, че предмет на повторна въззивна
проверка може да бъде първоинстанционното решение само в следните части: 1. По
иска на „Кор Кънстракшън“ ООД за заплащане сумата от 10 000 лева, представляващ
част от претенция за вземане в размер на 384 705.42 лева, представляващо
4
възнаграждение, задържано като гаранция за добро и качествено изпълнение и 2. По
двата насрещни иска на „София Парк“ АД за сумата 327 086.66 евро, представляваща
пропуснати ползи за периода 15.07.2019 г. – 20.02.2020 г., представляващи неполучен
наем по договор, сключен на 28.12.2017 г. с „ВиЕмУеър България“ ЕООД и за сумата
от 125 260.11 евро, представляващи претърпени загуби за периода 15.072019 г. –
20.12.2019 г., представляващи извършени плащания на такси и разноски за управление
на наетата от „ВиЕмУеър България“ ЕООД офис сграда 2, заедно със законната лихва
върху всяка главница от предявяване на насрещната искова молба на 11.12.2020 г. до
окончателното погасяване.
Това е така, защото ВКС се е произнесъл по същество по иска на „Кор
Кънстракшън“ ООД с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
неразплатени СМР и е присъдил допълнително сумата 1 350 424,34 лева, а за
разликата до пълния предявен размер от 1 8 46 287.24 лева няма касационна жалба.
Няма касационна жалба и относно иска по чл. 268 ЗЗД за сумата 10 000 лева, част от
пълен размер на вземането 210 458.10 лева – претендирана печалба по договора при
отказ на възложителя от договор. Както бе посочено, в тези части въззивното решение
е влязло в сила като необжалвано и настоящият съдебен състав е длъжен да я зачете,
на основание чл. 297 ГПК, като не предприема повторно разглеждане на спор, който е
разрешен със сила на пресъдено нещо, на основание чл. 299, ал. 1 ГПК. Въпреки че
ВКС е постановил отменителен диспозитив по отношение решението на САС по т.д. №
586/2023 г. и в частта му по тези искове, като същите са върнати за ново разглеждане
от въззивния съд, доколкото това решение на ВКС не е постановено в производство по
чл. 303 ГПК, то следва да бъде прието, че същото няма отменително действие в тази
си част – по реда на касационното производство могат да бъдат отменяни само
невлезли в сила решения. Изискването за правна сигурност, свързана с разпоредбата
на чл. 299 ГПК, не допуска друго, според настоящия съдебен състав.
Ето защо въззивната жалба на „Кор Кънстракшън“ ООД следва да бъде
разгледана само в посочените по-горе части, както и да бъде съобразено, че спорът
между страните вече е разрешен със сила на пресъдено нещо по иска на „Кор
Кънстракшън“ ООД по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като са му присъдени общо 1 372 370.89 лева
– стойност на извършени и незаплатени СМР, както и този по иска с правно основание
чл. 268 ЗЗД за сумата 10 000 лева, част от пълен размер на вземането 210 458.10 лева –
претендирана печалба по договора при отказ на възложителя от договора, който е
отхвърлен. Следва да бъдат съобразени и дадените от ВКС указания по приложението
на материалния и процесуалния закон в разглежданите части, които са задължителни
на основание чл. 294, ал. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба на „Кор Кънстракшън“ ООД са направени следните
оплаквания:
Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, и е
необосновано. Изложени са оплаквания за липса на проведен пред първата инстанция
справедлив процес и фаворизиране на ответниците от съда. Посочено е, че въпреки
правилното установяване на фактическите обстоятелства, СГС направил погрешни
правни изводи в четири насоки: бил ли е КОР през м. август 2019 г. във виновна
забава да изпълни точно определени СМР по договора; неизпълнената част
съществена ли е, така че да породи право за разваляне на договора; налице ли са
некачествено изпълнени СМР, които да дадат основание за възражение по чл. 264, ал.
2 ЗЗД и съответно право на възражение по чл. 265, ал. 2 ЗЗД или искане за заплащане
на разходите за поправката; налице ли са условия за освобождаване на гаранцията за
добро изпълнение и в какви срокове следва да става това. Не ставало ясно как и въз
5
основа на какви доказателства съдът е достигнал до извода за наличие на виновна
забава у ищеца към края на м август 2019 г. Сочи се, че в нотариалната покана до
ищеца от 14.08.2019 г. се сочело само наличие на забавено изпълнение, като основание
за разваляне на договора и никъде не се сочело некачествено изпълнение, като
въпреки това СГС приел, че в тази покана е направен възражение за некачествено
изпълнение. Нещо повече, СГС служебно разгледал възражение за некачествени
работи и намалил дължимото се възнаграждение за изпълнени СМР, без такива
възражения да са правени от ответниците в преклузивните срокове за това. Погрешно
било прието в тази връзка и че връщане на гаранцията за добро изпълнение не следва
да бъде върната, тъй като е установено некачествено изпълнение, както и че тя се
дължала след изтичане на 14 месеца от предаването, без да съобрази, че вече са
изминали 42 месеца оттогава.
Жалбоподателят сочи, че СГС направил някои неверни констатации за наличие
на безспорност относно някои обстоятелства, а именно: че неизпълнените СМР са
възложени на трети лица, които извършили поправки в некачествено извършени от
ищеца работи; че по делото няма данни за необходимия времеви период, необходим за
доставки и изпълнение на изменените СМР със заповеди за изменение; че по делото
нямало данни, че времевият график е актуализиран; че приложената таблица за
стойността на направени разходи за извършени поправки на СМР, извършени от
ищеца по делото в сграда 2В, установява обща сума на тези разходи от 1 125 353.62
лева; че от нотариалната покана до ищеца се установявало извършване на някои
работи от трети лица, както и че тези трети лица са поправяли работи, извършени от
ищеца; че въз основа на събраните по делото доказателства вещото лице приело, че
голяма част от СМР са били изпълнени некачествено от КОР, както и че
преобладаваща част от работата на етаж +1 не били изпълнени от ищеца, както и тези
в сграда 3.
Жалбоподателят е посочил какви според него са съществените нарушения на
съдопроизводствените правила, допуснати от СГС: СГС в нарушение на
диспозитивното начало и без направено възражение за лошо изпълнение упражнил
правата на възложителя по чл. 264, ал. 2 ЗЗД; Неправилно съдът не обсъдил
свидетелските показания и установените с тях факти, като например, че на процесния
обект са работели множество подизпълнители; че някои от тях са увреждали
извършени от други работи; че възложителят не дал на КОР възможност за съвместен
оглед и опис на извършеното от него, поради което липсвала констатация относно
състоянието на обекта при отстраняването на КОР; че неспазването на графика не се е
дължало на КОР; че за нововъзлаганите работи са били необходими допълнителни
срокове за изпълнение; че незапочването на работа по сграда три се дължи на
непредоставянето на фронт от страна на възложителя.
„Кор Кънстракшън“ ООД поддържа още, че СГС избирателно обсъдил
заключението на вещото лице и доказателствата без тези, които сочат на направени
изменения във видовете и количествата работа, както и на изменение на срока за
изпълнение. Така напр. не било обсъдено посоченото на стр. 7 от заключението че ще
бъдат необходими 7 дни за изпълнение след потвърждаване на офертата и преди
монтажа на вратите. На стр. 8 от заключението пък бил цитиран срок от 20 дни за
доставки на материали, както и по 5 дена на етаж за монтажа им. Посочени са и
редица електронни писма, които съдържат срокове, но които не са обсъдени от СГС.
Направено е оплакване, че не са обсъдени доказателства, сочещи на приемане
работата на изпълнителя – Констативен протокол от 16.10.2019 г. Акт обр. 15 от
27.01.2020 г.
Съдът не обсъдил възражението на ищеца, че „Билдест“ ЕООД отказал да
6
извършат съвместен оглед към отстраняване на КОР от строителната площадка и това
негово недобросъвестно поведение и неизпълнение на задължението му по чл. 33, ал.
2 от договора довело до невъзможност да се установи какво е изпълнено.
Изложено е и оплакване за неправилна оценка на заключението на вещото лице
и това, че в някои части същото е основано на изходящ от ответника документ. Вещото
лице не изследвало фактури и платежни документи, а таблица, изготвена от
счетоводството на „София Парк“ АД, поради което не се установявали реални разходи.
Самото вещо лице заявило, че не може да каже кои разходи са за сграда 2В и че
разпределението е направено непропорционално на площта. Липсвали каквито и да е
първични документи за твърдените разходи. Отново се сочи недопустимото въвеждане
в процеса на фактически обстоятелства въз основа заключението на вещото лице и
недопустимото служебно произнасяне на съда във връзка с недостатъци на
извършените от ищеца СМР. На последно място се сочи, че съдът не обсъдил
заключението на вещото лице, а само някои негови части – напр. не било обсъдено
посоченото от вещото лице, че без констативен протокол за състоянието на строежа
към момента на отстраняването на „Кор Кънстракшън“ ООД не може да се каже дали
третите лица, работили впоследствие са отстранявали недостатъци на работата на КОР.
„Кор Кънстракшън“ ООД са изложили доводи и че при липса на направен оглед
и констатиране какво е изпълнено към момента на отстраняването му, било
невъзможно да се установи дали има забава и относно кои работи, поради което съдът
неправилно и необосновано приел наличието на забава. На следващо място е
поддържано, че дори да има забава, то тя се дължала на поведението на Билдинвест,
който забавял одобряването на възложени промени и материалите за тях, като давал
одобрение дори след срока за изпълнение. Изложени са конкретни доводи за
невярност на твърденията на ответника за периода на забавата относно конкретни
части от процесния обект. Излагат се и доводи за неправилен извод на съда за
надлежно упражнено право за разваляне на договора от страна на ответника – не били
налице предпоставките за това, нито бил даден срок за изпълнение. Евентуалното
неизпълнение било и незначително с оглед интереса на кредитора – били изпълнени
над 83% от работите. Незаконосъобразно било прието, че ответниците своевременно
са възразили по отношение качеството на извършената работа и неправилно била
разпределена доказателствената тежест. Поради липса на такова възражение съдът
следвало да приложи презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД и да приеме, че работата е
приета. Необоснован бил и изводът за доказаност на размера на направените разходи и
причинно-следствената връзка с изпълнените СМР, доколкото липсвала счетоводна
информация и платежни документи, въз основа на която да работи вещото лице.
Необоснован бил и изводът за направени разходи за отстраняване на дефекти в
некачествено изпълнените работи пак по тази причина, като също съдът неправилно
кредитирал и-мейл, изходящ от ответника, който съдържа твърдение за цифрата
1 125 353.62 лева, а не неизгодни за страната факти. На следващо място се поддържа,
че неправилно СГС направил извод за липса на едностранен отказ от договора от
ответника, след като не били налице основанията и предпоставките за разваляне на
договора поради неизпълнение. Изложени са и доводи защо е неправило приетото от
СГС, че не са налице предпоставките за връщане на гаранцията за добро изпълнение.
Изложени са доводи за недопустимост и неоснователност на насрещния иск. Посочено
е, че сборуването на отделните пера от неполучен наем и неполучени такси за услуги
дава сумата 414 658.81 евро, а не присъдените от съда 452 346.77 евро. Поддържа се,
че е направено недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 414 ГПК изменение в
претенцията за таксите по услуги, предмет на насрещния иск. Изложени са и доводи за
неоснователност на насрещния иск с твърдения, че „София Парк“ АД не е страна по
договора с ищеца и не може да търси вреди от неговото неизпълнение, както и че
7
липсва пряка причинно-следствена връзка между действията на „Кор Кънстракшън“
ООД и забавата в изпълнението на „София Парк“ АД да предаде имота за ползване на
неговия наемател. Не бил доказан и размерът на претенциите, тъй като вещото лице
работило само по данни от счетоводството на „София Парк“ АД, дадени му в
табличен вид.
Двамата ответници са депозирали отговори на въззивната жалба, в които
излагат доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че решението на СГС е валидно и
допустимо в разглежданите части. Във връзка с правилността, като взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт в повторно разглежданите
части и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В исковата молба на „Кор Кънстракшън“ ЕООД са изложени твърдения, че с
договор за доставки и строителство, сключен на 25.01.2019 г. „София Парк“ АД, в
качеството на инвеститор и „Билдест“ ЕООД, в качеството на възложител, възложили
на ищеца изпълнението на довършителни СМР, описани в количествено-стойностна
сметка, които да бъдат изпълнени на обект „Офис сграда 2(В) и Офис сграда 3 (С)“,
разположен в Гаритидж парк, гр. София. Инвеститорът и възложителят поели
солидарно задължение за заплащане на дължимото на изпълнителя възнаграждение в
сключен към договора анекс № 1/14.02.2019 г.. Довършителните дейности се
изпълнявали с оглед изискванията на конкретен наемател на обекта и в договора била
предвидена нарочна процедура за възлагане на допълнителни видове работи, като били
извършени значителен брой промени, но във връзка с промените в хода на
строителството били подписани само 3 анекса. Останалите промени били извършени
по указания на възложителя, изпращани чрез електронни писма. На 21.08.2019 г.
изпълнителят получил нотариална покана за разваляне на договора, поради допусната
от негова страна забава, в отговор на която „Кор Кънстракшън“ ООД изпратил
насрещна такава и страните положили усилия за сключване на споразумение за
уреждане на спора. В проекта на същото инвеститорът и възложителят признали
наличието на възложени работи, които не били сертифицирани и заплатени. От друга
страна между страните не бил подписан протокол образец 10 за установяване
състоянието на строежа към момента, в който достъпът на изпълнителя до същия бил
прекратен. В предложено споразумение с писмо от 27.12.2019 г. инвеститорът и
възложителят признали, че дължат на „Кор Кънстракшън“ ООД сумата 1143642 лева –
възнаграждение за изпълнени СМР и сумата 499069,66 лева – задържана като гаранция
за добро изпълнение част от възнаграждението. Тази сума, в общ размер от 1642712.07
лева в проекто-споразумението била дефинирана като неоспорима, но въпреки това
споразумението не било сключено. Изпълнителят счита, че ответниците нямали право
да развалят договора, тъй като „Кор Кънстракшън“ ООД не било в неизпълнение.
Затова прекратяването на правната връзка съставлявало единствено едностранен отказ
от договора, поради което инвеститорът и възложителят солидарно дължали
заплащането на печалбата на ищеца, която би получил при точното изпълнение на
8
договора, която възлизала на сумата 210 458,10 лева. Дори договорът да бил развален
валидно, то се дължало заплащане на възнаграждение за извършената до момента на
развалянето работа в размер на 1846287,24 лева, както и плащането на задържаната
като гаранция част от възнаграждението.
Ответникът „Билдест“ ЕООД счита исковете за допустими, но неоснователни.
Не спори относно сключването на процесния договор и анексите към него, като сочи,
че действието на договора било прекратено с отправена нотариална покана, поради
неизпълнение на „Кор Кънстракшън“ ООД, изразено в допусната забава повече от 20
дни и некачествено изпълнени работи. Между страните обаче не били налице
неразплатени дейности. Възложителят не бил отправил изявление за отказ от
договора, последният бил прекратен (развален) поради неизпълнение – допусната
повече от 20 дни забава, която била предвидена като основание за прекратяване на
договора. Фактически допуснатата забава по отношение на част от поетите задължения
надхвърляла 20 дни, като по отношение на довършителните работи в съблекални на
етаж -1, забавата била 198 дни. За да бъдат разплащани съответните изпълнени СМР
трябвало да са приети с подписването на двустранни приемателно-предавателни
протоколи, такива обаче не били налице. Оспорва представляващ дружеството да е
признавал наличието на „неоспорими“ суми, дължими по договора. Искът за
заплащане на удържаното като гаранция за добро изпълнение възнаграждение бил
преждевременно предявен, тъй като това вземане не било изискуемо.
Идентични оспорвания на предявените искове релевира и „София Парк“ АД,
като в срока за отговор на исковата молба, предявява насрещен иск за заплащане на
сумата 327086,66 евро, представляваща пропуснати ползи - неполучен наем и реални
вреди в размер на 125 260,11 евро – незаплатени такси от наемателя му „ВиЕмУеър
България“ ЕООД (изменение, направено в допълнителната искова молба по насрещния
иск), резултат от забавата на първоначалния ищец да изпълни задълженията си по
договора за доставки и строителство, сключен на 25.01.2019 г., който иск съдът с
определение от 08.01.2021 г. е приел за съвместно разглеждане в настоящото
производство, тъй като насрещният иск има за предмет парично вземане, родово
подсъден е на настоящия съд и с вземането по първоначално предявения иск може да
се извърши прихващане. В насрещната искова молба „София Парк“ АД твърди, че
съгласно сключения на 25.01.2019 г. между страните договор за доставки и
строителство, срокът за изпълнение на възложеното строителство бил до 01.06.2019 г.,
като с анекси за възложени допълнителни СМР били уговорени допълнителни
срокове, като крайният срок за предаване на обекта бил 14.07.2019 г.. Инвеститорът
„София Парк“ АД сключило още на 28.12.2017 г. с трето за спора лице – „ВиЕмУеър
България“ ЕООД договор за наем на обекта и договор за предоставяне на услуги. С
оглед забавата на „Кор Кънстракшън“ ООД да изпълни възложените му довършителни
работи, наемодателят пропуснал да получи наем за периода 15.07.2019 г. – 20.02.2020
г. в размер на общо 327086,66 евро, съответно не получил такси за услуги по
отношение на отдадените под наем помещения в размер на 125 260,11 евро за същия
период, които бил разплатил със съответните доставчици, но не му били възстановени
от наемателя, на когото, в резултат на забавата на ищеца, наетият имот бил предаден
със съответна забава. Пропуснатите ползи и реалните вреди били резултат единствено
на забавеното изпълнение от страна на „Кор Кънстракшън“ ООД.
В допълнителната искова молба ищецът сочи, че ответниците, депозирали
идентични отговори, оспорват единствено и само изпълнените СМР, описани в
предадените отчети за изпълнени работи. Оспорва да е налице забава в изпълнението,
тъй като в хода му многократно били налагани промени, за които първоначално
уговорените срокове не били приложими. От друга страна на изпълнителя не бил
осигурен фронт за работа. На обекта работели и други изпълнители и тяхното срочно
9
изпълнение обуславяло това на ищеца. В останалата част на допълнителната искова
молба са релевирани правни доводи.
В отговор на насрещната искова молба на „София Парк“ АД, „Кор
Кънстракшън“ ООД оспорва исковете като неоснователни, тъй като инвеститорът
нямал право да претендира вреди въз основа на договора за доставки и строителство,
сключен на 25.01.2019 г. В договора този правен субект имал само правото да получи
банковата гаранция за направеното авансово плащане, като всички останали права и
задължения били възникнали между „Билдест“ ЕООД и „Кор Кънстракшън“ ООД.
Това, че за инвеститора се пораждала солидарна отговорност за заплащане на
дължимото възнаграждение, не обуславяло пораждане на задължения на „Кор
Кънстракшън“ ООД към „София Парк“ АД. Ако от неизпълнението на договора били
настъпили вреди, инвеститорът следвало да ги претендира от главния изпълнител -
„Билдест“ ЕООД, което дружество носело отговорност за точното изпълнение на
обекта. Липсвала пряка причинно[1]следствена връзка между действията на „Кор
Кънстракшън“ ООД и забавата на „София Парк“ АД да предаде обекта на наемателя
„ВиЕмУеър България“ ЕООД, тъй като ако забава била налице, тя била резултат от
възлагането на допълнителни работи. Не били налице и пропуснати ползи от наем, тъй
като наемният договор бил за 10-години и забавеното изпълнение не обуславяло
пропускане на наем, който все бил дължим за срока на договора, а единствено би
могло да бъде претендирано обезщетение за забава за 1 месец. По отношение на
таксите, вредите биха били само и единствено печалбата, която била в рамките на 5 %
- 7 %. В договора била предвидена неустойка и инвеститорът имал право да
претендира обезщетение за вреди само над размера на неустойката. Отделно, при
развалянето на договора било възможно претендирането само на компенсаторни
вреди.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба всяко от ответните
дружества „Билдест“ ЕООД и „София Парк“ АД твърди, че предметът на договора за
доставки и строителство, сключен на 25.01.2019 г. бил за обект, включващ две офис
сгради, но ищецът изпълнил СМР само по отношение на офис сграда 2 (В) и то в
непълен обем. Оспорват да е бил налице актуализиран график, срокът на договора бил
01.07.2019 г. и само по отношение на част от възложените с анекс № 4 работи срокът
бил 14.07.2019 г.. Към момента на прекратяването на договора били изпълнени около
36 % от възложените доставки и СМР. Договорът бил прекратен на основание чл. 20 от
същия и прекратяването му имало действие за в бъдеще по общата воля на страните,
тъй като уредбата в чл. 87 ЗЗД била диспозитивна. Все по волята на страните при
прекратяването не било предвидено предоставянето на допълнителен срок за
изпълнение. Договорът бил развален и защото за изпълнителя се оказало невъзможно
да изпълни договора. Възложените на ищеца довършителни работи предполагали той
да започне първи работа и след него се включвали другите подизпълнители, а не
обратното. Всички качествено изпълнени работи били заплатени.
В допълнителната насрещна искова молба се твърди, че „София Парк“ АД било
собственик на офис сграда 2 (В) и страна по договор за доставки и строителство,
сключен на 25.01.2019 г., в чл. 31 на който била предвидена отговорност за неточно
изпълнение на поетите задължения, затова изпълнителят „Кор Кънстракшън“ ООД
отговаряло пред инвеститора за причинените вреди. Наличието на сключен договор за
наем изрично било посочено в договора за СМР и известно на „Кор Кънстракшън“
ООД обстоятелство, поради което и вредите били предвидими. Таксите „София Парк“
АД претендирало като обезщетение за претърпени загуби, тъй като те били заплатени
от същото и съставлявали извършен разход.
В допълнителния отговор на насрещната искова молба „Кор Кънстракшън“ ООД
10
възпроизвежда вече изложените в отговора доводи срещу основателността на
исковете.
Пред настоящата въззивната инстанция „Кор Кънстракшън“ ЕООД е уточнил с
молба от 19.09.2025 г. претенцията си по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
неразплатени СМР и тази за връщане на задържана гаранция. В съдебно заседание
изрично е посочил, че в претенцията по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за неразплатено
СМР не се включва такава за задържано като гаранция възнаграждение. Относно
претенцията за връщане на задържана гаранция е пояснено, че в т.нар. неоспорима
сума по писмо от 27.12.2019 г. се включват 499 069.66 лева задържана гаранция за
добро изпълнение. В тази сума се включват и 114 364.24 лева, удържани като гаранция
суми от дължимите за признатите от ответниците като извършени, но неразплатени
1 143 642.41 лева по същото писмо. Тази сума не е включена в претенцията от
384 705.44 лева, а се добавя към нея, за да се получи общия признат размер на
гаранцията от 499 069.66 лева. Претендирана е по-малка сума, защото за нея са били
настъпили условията за връщане.
Ответникът „София парк“ АД също е уточнил насрещните си претенции с молба
от 21.07.2025 г., като е отстранил допуснати технически грешки в пресмятането.
За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани
писмени доказателства и са изслушани заключения на съдебни експертизи, от които е
установено следното:
С договор за доставки и строителство, сключен на 25.01.2019 г. между „София
Парк“ АД – Инвеститор, „Билдест“ ЕООД – възложител и „Кор Кънстракшън“ ООД -
Изпълнител, „Кор Кънстракшън“ ООД приело да изпълни по възлагане на „Билдест“
ЕООД на свой риск, със свои сили, средства и материали довършителни строително-
монтажни работи за офис сграда 2 (В/Б) и офис сграда 3 (С), с наемател „ВиЕмУеър
България“ ЕООД, етап 1, съставляващи част от Гаритидж парк, гр. София, в срок,
съгласно график за изпълнение, представляващ приложение № 2 към договора, срещу
обща цена, съгласно количествено[1]стойностна сметка, представляваща приложение
№ 1 към договора, която включвала всички непредвидени и/или допълнителни работи
и дейности за изпълнение предмета на договора – чл. 8, ал. 3 от договора. Невключени
в предмета на договора работи, които не били включени в приложение № 1, следвало
да се договорят в сключен към договора анекс. Дължимото възнаграждение се заплаща
авансово, при подписването на договора в размер на 10 %, чрез междинни плащания –
в 30-дневен срок от представяне на протокол образец 19, удостоверяващ действително
извършени и приети без забележки дейности и СМР и представена фактура. При
наличие на забележки, изпълнените СМР се заплащат след 5 отстраняването им.
Окончателното плащане е дължимо в 30-дневен срок след извършване и приемане на
всички възложени с договора работи. Като гаранция за добро и качествено изпълнение
се задържат 10 % от всяко междинно плащане. В 25-дневен срок от подписване на
окончателен протокол за приемане на всички СМР по договора без забележки, се
възстановяват 5 % от задържаното като гаранция възнаграждение, а останалите 5 % - в
14-месечен срок, течащ от същия начален момент – чл. 9, ал. 5 и ал. 6 от договора. В
чл. 9, т. 1.2. е уговорено, че Изпълнителят се задължава да учреди в полза на
Инвеститора безусловна и неотменима банкова гаранция в размер на направеното
авансово плащане, която той може да усвои в случай на частично или пълно
неизпълнение на договора от страна на Изпълнителя. В чл. 20 от договора страните са
предоставили право на възложителя едностранно да прекрати договора при забава на
изпълнителя с повече от 20 календарни дни, като това право в чл. 27 от договора е
предвидено и като право на прекратяване на договора с предизвестие от страна на
възложителя, но в този случай страните изрично предвидили, че на изпълнителя се
11
дължи възнаграждение за изпълнените до момента качествено работи. Предвидените в
чл. 87 ЗЗД хипотези на разваляне са приложими и по отношение на процесния договор
– чл. 33, ал. 1 от същия. В чл. 31 от договора страните се съгласили, че всяка от тях
дължи обезщетение за причинените вреди от неизпълнение или неточно изпълнение на
поети задължения.
С Анекс № 1 към договора от 25.01.2019 г. Инвеститорът, Възложителят и
Изпълнителят са се съгласили, че Инвеститорът „София Парк“ АД се задължава
спрямо Изпълнителя да отговаря солидарно за всички дължими от Възложителя
плащания по договора.
С Анекс № 2 към договора се удължава крайният срок за изпълнение на
14.07.2019 г.
С Анекс № 3 към договора са възложени допълнителни СМР.
С нотариална покана „Билдест“ ЕООД и „София Парк“ АД уведомяват „Кор
Кънстракшън“ ООД, че на основание чл. 20 и чл. 27 от договора прекратяват
действието му, поради невъзможността на последното да изпълни задълженията си
качествено и в срок и поради реализираната забава, която надхвърляла 20 дни и била
налице по отношение на дейности, възложени с подписването на договора, които не
били предмет на последващи изменения и допълнения, като канят ищеца да
възстанови неусвоен аванс в размер на 391 006.43 лева. Поканата по признание на
адресата е получена на 21.08.2019 г., като в отговор на същата „Кор Кънстракшън“
ООД е изпратило нотариална покана, връчена на 12.09.2019 г., с която уведомява
ответниците, че не е в неизпълнение на задълженията си по договора, а забавата се
дължи на множество изменения и допълнително възлагане на дейности извън
предмета на договора, затова договорната връзка било възможно да бъде прекратена
по взаимно съгласие с решаване на въпроса за заплащане на вече изпълнените СМР.
Съгласно представен констативен протокол, съставен на 10.09.2019 г. от
нотариус Г. № *** в регистъра на НК, на проведена на същата дата среща за постигане
на споразумение по въпроси, свързани с изпълнена и приета работа, с изпълнена, но не
приета работа, относно констатирани недостатъци на извършена работа, във връзка с
допускане на представител на „Кор Кънстракшън“ ООД до обекта в присъствие на
представител на „София Парк“ АД , споразумение между страните не е постигнато.
Не е спорно, че „София Парк“ АД като наемодател е сключило на 28.12.2017 г. с
„ВиЕмУеър България“ ЕООД договор за наем на сграда Б и сграда С от Гаритидж парк,
които да бъдат ползвани за офис, срещу заплащане на: 1. наемна цена от 12 евро без
ДДС за кв. м. за офис площта, 6 евро без ДДС за складовата площ и тази на
техническите помещения (чл. 6.1 от договора за наем), 2. цена за ползване на
паркоместа и 3. възнаграждение за услуги, които не включват консумативните разходи
за електричество, студена и топла вода, телефония и интернет, които били за сметка на
наемателя. Наетите обекти следвало да бъдат предадени на наемателя на 01.06.2019 г. -
за фаза 1 от обекта (сграда Б) и в периода 30.09.2019 г. – 30.10.2019 г. - за фаза 2 от
обекта (сграда С). Услугите по управлението и поддръжката на общите части се
уреждали от сключен договор за услуги, 6 съставляващ приложение № 3 към договора
за наем. Договорът за услуги влизал в сила на съответната дата на предаване на
обекта. Възнаграждението за услуги се формира от размера на пропорционалния дял
на наемателя в общите разходи, направени от наемодателя и такса за услуги по
електрическата инфраструктура в размер на 0,31 евро за 1 кв.м. офис площ месечно –
чл. 5.1 от договора за услуги.
Съгласно приемо-предавателен протокол, подписан на 20.12.2019 г. „София
Парк“ АД е предало на наемателя подфаза 2 от фаза 1 от обекта на 20.12.2019 г., от
която дата започвал да тече наемния срок на договора по отношение на тези офис
12
площи.
В производството е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, чрез
която е установено, че за периода 15.07.2019 г. - 16.08.2019 г. не са издавани фактури
за наем от „София Парк“ АД към „ВиЕмУеър България“ ЕООД, респективно първото
не е получавало наеми за етажи -3, - 2, -1, 1, 2, 3 и 4, както и за 465 броя паркоместа,
разположени на етажи -3 и -2 на сграда 2 (Б/В). Първата издадена фактура № 467 за
наем на цитираните етажи и паркоместа е издадена на 11.12.2019 г. и касае периода
16.11.2019 г.-31.12.2019 г.. В периода 15.07.2019 г. - 20.02.2020 г. не са издавани
фактури за наем от „София Парк“ АД към „ВиЕмУеър България“ ЕООД, респективно
първото не е получавало наеми за етажи 0 и 5. Първата издадена фактура № 579 за
наем на тези етажи е издадена на 21.02.2020 г. и касае периода 20.02.2020 г. -
29.02.2020 г.. Наемната цена на ден с включен ДДС за етажи -3, -2, -1, 1, 2, 3 и 4, както
и за 465 броя паркоместа, разположени на етажи -3 и -2 на сграда 2 (Б/В) възлиза на
сумата 6155.24 евро или за 33 дни (15.07.2019 г. - 16.08.2019 г.) евентуалният наем би
бил в размер на 33 дни * 6155.24 евро = 203 122.92 евро с ДДС. Наемната цена на ден
с ДДС за ползването на етажи 0 и 5 възлиза на сумата 1507.12 евро или за 6 месеца и
37 дни (15.07.2019 г. - 20.02.2020 г.) евентуалният наем би бил в размер на сумата
327 051.94 евро с ДДС. Общо получената от „София Парк“ АД сума за услуги във
връзка с договор за услуги за помещенията от сграда 2 за периода от 15.07.2019 г. до
20.12.2019 г. възлиза на сумата 194 436.82 лева с ДДС, като цената за този период,
съгласно договора, би била 236 545.14 евро с ДДС, която цена не е редуцирана с оглед
гратисни периоди. Извършените разходи от „София Парк“ АД за управление на сграда
2, включена в Гаритидж парк, за периода м. 07.2019 г. – м. 12.2019 г. са в размер на
480 181.45 лева и представляват около 20 % от разходите за целия комплекс.
Събраните в хода на производството гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите Д. А., М. Е. Л., Г. Е. К. и И. Г. С., касаят обстоятелства,
свързани с фактическото осъществяване на строителния процес.
В производството е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което
е изготвено на база събраните в производството доказателства, включително и
свидетелските показания, без да е било възможно да се извърши оглед на място и
съответни замервания, тъй като към момента на изготвяне на заключението сградите
са напълно завършени и въведени в експлоатация, което означава, че не са налице
неизпълнени и/или некачествено изпълнени довършителни СМР, в производството е
безспорно, че неизпълнените от ищеца СМР са възложени на трети лица.
От приетата по делото кореспонденция между представителите на участниците
в строителния процес, осъществена посредством електронни писма (имейли),
копирани до всички страни, вещото лице е установило, че освен с анексите, промени
на договорените видове СМР са били извършвани и с т. нар. заповеди/инструкции за
промяна („чейндж ордери“), изпращани на изпълнителя с имейли, като за същите не са
били подписвани анекси към договора, който факт потвърждават и разпитаните в
производството свидетели. След всяка заповед за промяна, изпълнителят изготвял и
изпращал също по имейл ценова оферта за изпълнението, като след одобряването на
офертата от възложителя, изпълнителят поръчвал необходимите материали и
пристъпвал към реализацията на измененията. Доколкото в приложените по делото
имейли не са посочвани нито количества, нито стойности на одобрените ценови
оферти, изпращани от изпълнителя, вещото лице е изискало от ищеца да бъдат
представени тези оферти и след подробно запознаване със същите, е установило, че
общият брой на възложените със заповеди за промяна и изпълнени от ищеца промени
в предварително договорените между страните СМР на процесния обект, е 25. В
сравнителна таблица, вещото лице е отразило по видове и стойности СМР, които са
13
били променени със сключените между страните анекси към договора от 25.01.2019 г.,
както и тези, които са били променени съгласно издадените заповеди за промяна.
Видно от таблицата, общата стойност на промените е в размер на 3 445 574.26 лева без
ДДС и представлява 56,25 % от първоначалната стойност по договора, която е в
размер на сумата 6 125 053.52 лева без ДДС. Общата стойност на промените,
извършени със сключените анекси към договора, е в размер на 2 753 415.08 лева без
ДДС и представлява 44.95 % от първоначалната стойност по договора. Общата
стойност на промените, извършени само въз основа на издадените заповеди за
изменение, е в размер на 692 152.19 лева без ДДС и представлява 11.30 % от
първоначалната стойност по договора. От електронните писма, разменяни между
всички участници в проекта за изграждане и наемане на процесния обект, е
установено, че някои от заповедите за промяна са потвърждавани много след крайния
срок за изпълнение на СМР по договора и приложения към същия времеви график.
Други от тях са били издавани в края на срока на договора, но поради необходимост от
допълнително време за доставки на променените материали, както и за изпълнение на
самите работи, е било необходимо да бъде променен първоначално определеният краен
срок на договора. С оглед това вещото лице приема, че някои от заповедите за
промяна са налагали да бъдат променени сроковете за изпълнение на дадени видове
работи, като първоначално определеният с времевия график краен срок е следвало да 8
бъде продължен. С какъв конкретен времеви период вещото лице не посочва и в
производството не е спорно, съответно по делото няма приложени писмени или
електронни документи, от които да е видно, че времевият график към договора е бил
актуализиран. Със сключен анекс № 4 от 05.07.2019 г. към договора, страните са се
съгласили да бъдат променени сроковете за изпълнение на възложените доставки и
СМР по новото приложение № 1В.2, конкретно за партерния етаж /кота 0,00 м./ - до
10.07.2019 г., а за етаж -1 - до 13.07.2019 г., както е променен и срокът за новото
приложение № 1В.4 до 14.07.2019 г., но изрично е посочено, че всички останали
срокове остават непроменени.
На техническата експертиза е бил предоставен времеви график, означен като
версия № 9, с който са променени някои от сроковете на видовете работи спрямо
първоначално изготвения времеви график, но тази версия не е подписана от страните
по делото.
Вещото лице намира, че приложените по делото доказателства съдържат данни
за реализирана забава при извършването на видове СМР, представляващи предходни
работи, изпълнявани от други подизпълнители, която забава се е отразила на
изпълнението на някои от възложените на ищеца видове работи.
От приложената таблица за стойността на направените разходи за извършени
поправки по СМР, изпълнени от ищеца по делото в сграда Б (2) от процесния обект е
видно, че общата сума на тези разходи е в размер на 1 125 353.62 лева. Проектът за
окончателен сертификат, предложен от ищеца не е одобрен и не е подписан от
страните по сключения договор от 25.01.2019 г., както и не е изготвен друг
окончателен сертификат за извършените от ищеца видове СМР до момента на
отнемане на достъпа му до обекта, които не са били приети с последния, двустранно
подписан сертификат Е от 27.08.2019 г.
Вещото лице приема, че приложената по делото таблица, именувана като
проект за окончателен сертификат, е била съгласувана с всички участници в
строителството на процесния обект и може да се приеме като документ, отразяващ
действително изпълнените на място от ищеца СМР, които не са били приети с
двустранно подписаните 6 броя сертификати. Съгласно този проект за окончателен
сертификат, общата стойност на изпълнените от ищеца видове СМР, които не са били
14
приети с двустранно подписаните от страните по договора сертификати, е в размер на
сумата 1 143 642.41 лева без ДДС. Общата стойност на изпълнените от ищеца видове
СМР е 4 990 696.59 лева без ДДС и представлява 82.44 % от договорената стойност
отговор на въпрос 7).
Видно от текста на нотариалната покана от 14.08.2019 г., от констативния
протокол от 10.09.2019 г., както и от разменените електронни писма между страните по
договора, неизпълнените от ищеца видове СМР на процесния обект, са били
извършени от други изпълнители, както и отстраняването на установени дефекти по
изпълнените видове СМР също е било извършено от други изпълнители, като няма
спор, че процесният обект е въведен в експлоатация.
В представения протокол за предаване на помещения и паркоместа от 16.08.2019
г., с който „София Парк“ АД като наемодател, предава на наемателя „ВиЕмУеър
България“ ЕООД държането на площи, представляващи фаза 1 на обекта, включваща
помещения и паркоместа, находящи се в сграда 2 (Б) са отразени множество видове
работи, които към датата на съставяне на същия не са били напълно завършени и за
които е поставен срок за изпълнението им, като с приемо-предавателен протокол от
20.12.2019 г. на „ВиЕмУеър България“ ЕООД е предадено държането на площи,
представляващи подфаза 2 от фаза 1, включваща помещения, находящи се в сграда 2
(Б/В), но протоколът съдържа множество видове работи, които към датата на съставяне
на същия не са били напълно завършени и за които е поставен срок за изпълнението
им до 30.03.2020 г.. Към датата 20.07.2019 г., ищецът „Кор Кънстракшън“ ООД не е
извършило всички видове работи по етаж +1 и на партерния етаж, както и изобщо не е
започнал работа по сграда С, като тези незавършени работи са част от основното
задание /КСС/ и същите не са свързани с искания за промяна или със закъснения на
други подизпълнители.
В електронно писмо от 20.07.2019 г. на И. Й., служител на ответника „София
Парк“ АД и ръководител на проекта „Гаритидж парк“, към ищеца е отправено искане
да положи всички усилия, за да довърши сграда Б с добро качество възможно най-
скоро, тъй като срокът за изпълнението на довършителните работи бил до 14.07.2019
г., съответно в уведомително писмо от 08.08.2019 г. на възложителя „Билдест“ ЕООД
до „Кор Кънстракшън“ ООД е отразено, че голяма част от договорени видове СМР по
етажите - партер, първи етаж, трети етаж, както и етаж -1, не са били изпълнени.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
По частичния иск за заплащане на сумата 10 000 лева като част от вземане в
пълен размер 384 705.42 лева, представляваща задържана гаранция за добро
изпълнение.
В чл. 9, ал. 4 от Договора за доставки и строителство от 25.01.2019 г. страните
са уговорили, че от всяко междинно плащане в полза на Изпълнителя се задържат от
Възложителя 10% като гаранция за добро и качествено изпълнение.
От представения и неоспорен констативен протокол, изготвен от нотариус Г., за
провела се на 10.09.2019 г. среща за извънсъдебно уреждане на спора, разменената
кореспонденция между страните – електронно писмо от директора на проекта И. Й. от
27.12.2019 г. с проект на окончателен сертификат за изпълнени СМР, се установява, че
след прекратяване на договора между страните не е било спорно, че на изпълнителя се
дължи неизплатено възнаграждение в размер поне на сумата 1 642 712.07 лева, от
които 1 143 642.41 лева за изпълнени, но неразплатени СМР, която сума е дължима
веднага, и сумата 499 069.66 лева – възнаграждение за изпълнени СМР, задържана
като гаранция за добро изпълнение и платима на изпълнителя при условията на чл. 9,
ал. 5 и ал. 6 от договора. Дължимостта на възнаграждението в размер на 1 143 642.41
15
лева е вече призната с влязлото в сила решение на ВКС по т.д. № 1049/2024 г.
От съдържанието на чл. 9, ал. 4 и чл. 9, ал. 5 от процесния договор може да бъде
извлечена целта, която страните са придали на гаранцията за добро изпълнение –
същата е за добро и качествено изпълнение и се връща в определен срок след
окончателно предаване на извършената работа без забележки относно количеството и
качеството на изпълненото. Следователно, същата обезпечава точното изпълнение в
количествен и качествен аспект (явни и скрити недостатъци). За да бъде основателно
искането за връщането й на Изпълнителя, работата не само следва да бъде приета без
възражение, но и в уговорените между страните срокове не следва да са се проявили
скрити недостатъци.
От заключението на съдебно - техническата експертиза се установява, че в хода
на изпълнение на договора между страните са подписани шест сертификата за
извършени и приети СМР (протоколи образец 19) на обща стойност 3 847 054.18 лева
без ДДС, като според правилото на чл. 9, ал. 4 от договора от дължимото на
изпълнителя възнаграждение е задържана като гаранция сумата 384 705.42 лева без
ДДС или 461 646, 50 лева с включен данък. Размерът на удържаната гаранция е виден
и от писмо за потвърждение на задълженията на „Кор Кънстракшън“ ООД към
31.12.2019 г. (л. 136) задържаната гаранция, съобразно счетоводството на „Билдест“
ООД е в размер на 384 705.44 лева. Ответниците не са оспорвали този размер на
задържаната гаранция с друго възражение, освен че същата не е изискуема.
Според чл. 9, ал. 5 и ал. 6 от процесния договор удържаните от всяко междинно
плащане 10% като гаранция за добро изпълнение се заплащат по следния начин: 5% в
25-дневен срок от подписване на окончателен протокол за приемане на всички СМР
без възражения за количество и качество, а останалите 5% - в 14-месечен срок от
подписване на този окончателен протокол. Доколкото няма спор между страните, че
считано от 23.08.2019 г., след едностранно прекратяване на договора на 21.08.2019 г. с
нотариална покана достъпът на „Кор Кънстракшън“ ООД до обекта е преустановен от
Възложителя, като от изявленията на последния става ясно, че на обекта са
продължили работа трети лица, то Окончателен протокол за извършената от
изпълнителя работа е следвало да бъде съставен към този момент. Няма спор, че
страните не са изготвили съответен акт при преустановяване на отношенията си, с
който да бъде установено каква работа е извършена от „Кор Кънстракшън“ ООД и
съответно същата да бъде предадена, съответно приета.
По отношение предадените и приети СМР на обща стойност 3 847 054.18 лева,
които са и разплатени, няма нито твърдения, нито доказателства че Възложителят е
правил възражения за количествено или качествено неизпълнение от страна на
Изпълнителя.
По отношение неразплатените до момента СМР на стойност 1 143 642.41 лева
без ДДС, признати за дължими с влязлото в сила решение на ВКС, липсва съставен акт
за приемане между страните, но според съдебната практика на ВКС – напр. решение
№ 638/24.10.2008 г. по т. д. № 302/2008 г. на ІІ т. о., № 318/17.10.2011 г. по т. д. №
728/2010 г. на II т. о., решение № 48/31.03.2011 г. по т. д. № 822/2010 г. на II т. о. и
решение № 250/11.01.2012 г. по т. д. № 535/2010 г. на II т. о. на ВКС, извършените СМР
могат да се считат за приети, по смисъла на чл. 264 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, ако по
делото съществуват доказателства за извършени от възложителя конклудентни
действия по приемане на изработеното, каквото по същество е използването на
завършения обект, според функционалното му предназначение.
В случая предвид внезапното преустановяване достъпа на изпълнителя до
обекта същият не е имал възможност да предаде извършеното, но няма съмнение, че
извършените работи, доколкото същите имат характер на довършителни, са останали в
16
обекта и са били използвани от Възложителя. В отговора на исковата молба не е
направено възражение за тяхното качество или годност да бъдат използвани по
предназначение.
От друга страна, доколкото работата на ищеца на обекта е приключила най-
късно на 23.08.2019 г., то най-късно тогава е следвало Възложителят да заяви дали
приема изработените, но непредадени още СМР, а ако същите имат явни недостатъци,
да направи възраженията си за това. Ответникът „Билдест“ ООД, който е възложител
на ищеца, не е твърдял, нито е доказал да е правил такива възражения. Ето защо и
предвид презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД и последните непредадени СМР следва да
се считат приети без възражения.
След като надлежни възражения по количеството и качеството не са направени
от Възложителя, то следва да се счита, че той ги е приел, поради което дължи да
заплати уговореното възнаграждение за тях – чл. 266 ЗЗД. Удържаната по реда на чл. 9
от договора гаранция за добро изпълнение също е част от уговореното
възнаграждение, но нейното изплащане е под условие, че в съответния срок (както
към момента на приемане на СМР, така и до 25 дни по чл. 9, ал. 5, съотв. 14 месеца по
чл. 9, ал. 6) няма да възникне вземане на Възложителя, свързано с качеството, т.е.,
няма нито явни, нито в този срок ще се проявят скрити недостатъци. Възложителят
обаче не е твърдял да е откривал такива конкретни недостатъци нито извънсъдебно,
нито в отговора на исковата молба, нито пък има данни да е упражнявал правата си по
чл. 265 ЗЗД. Ето защо и предвид изтичането на сроковете по чл. 9, ал. 5 и ал. 6 от
договора преди завеждане на иска, а срокът по чл. 9, ал. 6 от договора е изтекъл през
октомври 2020 г., което е преди изтичане срока за отговор на исковата молба, (който е
изтекъл и за двамата ответници през декември 2020 г.), то вземането за връщане на
задържаната гаранция е установено по размер и е изцяло изискуемо от октомври 2020
г. Доколкото се претендират само 10 000 лева, а се установява задържането на
499 069.66 лева (384 705.42 лева, дължими по подписаните между страните шест акта
и 114 364.24 лева по последните неприети СМР), искът е доказан и по размер и следва
да бъде уважен. Следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на исковата
молба – 11.09.2020 г. до погасяване на задължението.
По насрещните искове на „София Парк“ АД за вреди от договорно
неизпълнение.
„София Парк“ АД, в качеството си на инвеститор на процесния обект е
предявило искове за вреди – пропуснати ползи и реални вреди във връзка с договора за
наем, подписан с третото за спора лице „ВиЕм Уеър България“ ЕООД, претърпени
вследствие забавеното изпълнение на договора от изпълнителя „Кор Кънстракшън“
ООД.
Едно от възраженията на изпълнителя е, че инвеститорът не е страна по
Договора за доставки и строителство от 25.01.2019 г., поради което и не може да има
вземане за вреди от неговото неизпълнение, т.е., не може да претендира вреди на
договорно основание. Това възражение, ако е основателно, изключва въобще
материалната легитимация на инвеститора по предявените искове, поради което още
бъде разгледано първо.
В Договора за доставки и строителство от 25.01.2019 г. е посочено, че същият се
сключва между Инвеститора „София Парк“ АД, Възложителя „Билдест“ ЕООД и
Изпълнителя „Кор Кънстракшън“ ООД. Договорът е подписан от тези три лица.
Отделно, с Анекс № 1 към Договора, Инвеститорът е встъпил в паричните задължения
на Възложителя към Изпълнителя и е солидарно задължен за тях с Възложителя. Или
несъмнено Възложителят и Инвеститорът са солидарно задължени към Изпълнителя за
заплащане на вземанията му за възнаграждение за извършени СМР и други парични
17
задължения, ако има такива. В правната теория се приема, че когато са налице
множество длъжници в условия на солидарност, то налице са и множество
правоотношения между кредитора по задължението и всеки един от солидарните
длъжници, съответно различните правоотношения могат да бъдат с различно
съдържание. И това е очевидно така, предвид възможността всеки длъжник да прави
на кредитора както общите за всички възражения, така и свои лични възражения.
При разглеждане на съдържанието на основния договор в случая се установява,
че в правоотношението с типични белези на договор за изработка, страни са само
Възложителят „Билдест“ ЕООД и Изпълнителят „Кор Корпорейшън“ ООД. Само те
имат насрещни права и задължения по договора и само по отношение на тях са
уговорени клаузи за отговорност при неизпълнение и във връзка с възможностите за
прекратяване на договора. Правоотношението между Инвеститора и „Кор
Корпорейшън“ ООД включва единствено задължение на Инвеститора да отговаря за
всички парични задължения на Възложителя като за свои и насрещното задължение на
Изпълнителя да предостави банкова гаранция на Инвеститора в размер на заплатения
по договора аванс – чл. 9, ал. 1, т. 1.2 от договора. Обстоятелството, че Инвеститорът е
посочен като страна по договора и го е подписал, не го прави страна по договорното
правоотношение за изработка, тъй като той няма никакви типични права и задължения
за това правоотношение. Доколкото между страните не е спорно, че Възложителят
„Билдест“ ЕООД е главен Изпълнител на процесния обект по възлагане с отделен
договор от Инвеститора „София Парк“ АД, който е и главен Възложител, то
подписването на процесния договор от Инвеститора, освен че идва да създаде едно
единствено задължение на Изпълнителя към него – учредяване на банкова гаранция,
вероятно има характер и на одобрение от главния Възложител на подизпълнителя,
избран от главния Изпълнител и условията на техните отношения.
Съответно Инвеститорът може да търси изпълнение или отговорност за
неизпълнение само от лицето, с което е сключил договор за изработка (СМР), а това е
„Билдест“ ЕООД. Последният може да изпълни задълженията си към Инвеститора по
договора за изработка между тях както лично, така и чрез трети лица –
подизпълнители, като отговаря пред своя възложител и за действията или
бездействията на подизпълнителите като за свои. Подизпълнителят не встъпва в
правоотношението на Инвеститора и Възложителя, а между него и Възложителя
възниква ново самостоятелно правоотношение. При неточно изпълнение Инвеститорът
не може да търси нито изпълнение, нито обезщетение за вреди от неизпълнението
пряко от подизпълнителя, тъй като тези негови вземания възникват само в
правоотношението, което той има с Възложителя и могат да бъдат търсени само от
него (в случая от „Билдест“ ЕООД), който отговаря за неизпълнението на
подизпълнителя като за свое. Ето защо и „София Парк“ АД не е материално
легитимиран по вземане за вреди от забавено изпълнение срещу подизпълнителя „Кор
Корпорейшън“ ООД на договорно основание. Соченото поведение на „Кор
Кънстракшън“ ООД теоретично би могло да бъде едновременно несъответно на
договора и противоправно, като в последния случай отговорността му би възникнала
на деликтно основание, но такива твърдения в насрещния иск няма. Ето защо
насрещните искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Безпредметно е разглеждането на други възражения на ищеца срещу насрещните
искове.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта му по иска за връщане на задържана гаранция за добро изпълнение и на ищеца
следва да бъдат присъдени 10 000 лева като част от пълно вземане в размер на
384 705.42 лева, както и в частта му, с която са уважени двата насрещни иска на
„София Парк“ АД и вместо това същите следва да бъдат отхвърлени.
18
По разноските: При този изход от спора пред настоящата въззивна инстанция
право на разноски има „Кор Кънстракшън“ ООД, каквито се дължат в размер на
17 894.27 лева – държавна такса, от които 200 лева се дължат от двамата ищци, а
17 694.27 лева се дължат от „София Парк“ АД във връзка с решението по насрещните
искове.
За предходната въззивна инстанция на въззивника се дължат от двамата
ответници още 9 158.92 лева – адвокатски хонорар.
За касационното производство на ищеца се дължат още 17 894.27 лева –
държавна такса, от които 200 лева се дължат от двамата ищци, а 17 694.27 лева се
дължат от „София Парк“ АД във връзка с решението по насрещните искове и 18 341.28
лева – адвокатско възнаграждение.
Първоинстанцинното решение следва да бъде отменено в частта, с която
ищецът е осъден да заплати на „Билдест“ ЕООД разноски за сума над 7828.79 лева до
29 836.96 лева, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на „София Парк“
АД разноски за сума над 4 397-50 лева до 46 348.85 лева.
За първата инстанция на ищеца се дължат още 400 лева – държавна такса, още
15 646.49 лева – адвокатски хонорар и 1 138.20 лева – за вещо лице.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 450 от 04.04.2023г., постановено по т.д. № 1726/2020 г. по
описа на СГС, VI – 16 състав В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска на „Кор
Кънстракшън“ ООД против „Билдест“ ЕООД и „София Парк“ АД с правна
квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 10 000 лева –
частична претенция от вземане в размер на 384 705.42 лева, представляващо
възнаграждение, задържано като гаранция за добро и качествено изпълнение, КАКТО
И В ЧАСТТА, в която е осъдено „Кор Кънстракшън“ ООД да заплати на „София
Парк“ АД на основание чл. 82 ЗЗД, сумата 327 086.66 евро - пропуснати ползи за
периода 15.07.2019 г. - 20.02.2020 г., представляващи неполучен наем по договор,
сключен на 28.12.2017 г. с „ВиЕмУеър България“ ЕООД и сумата 125 260.11 евро –
претърпени загуби за периода 15.07.2019 г. – 20.12.2019 г., представляващи извършени
плащания на такси и разноски за управление на наетата от „ВиЕмУеър България“
ЕООД офис сграда 2, заедно със законната лихва върху всяка главница от предявяване
на насрещната искова молба - 11.12.2020 г. до окончателното погасяване, и вместо
това постановява:
ОСЪЖДА „Билдест“ ЕООД, ЕИК ********* и „София Парк“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД да заплатят солидарно на “Кор
Кънстракшън“ ООД, ЕИК ********* сумата 10 000 лева – частична претенция от
вземане в размер на 384 705.42 лева, представляващо възнаграждение за извършени
довършителни СМР, задържано като гаранция за добро и качествено изпълнение,
подлежаща на заплащане съобразно чл. 9, ал. 5 и ал. 6 от договор за доставки и
строителство от 25.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на исковата молба – 11.09.2020 г. до окончателното погасяване.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни насрещните искове на „София Парк“ АД с
правно основание чл. 82 ЗЗД, за заплащане от „Кор Кънстракшън“ ООД на сумата
327 086.66 евро - пропуснати ползи за периода 15.07.2019 г. - 20.02.2020 г. вследствие
19
забавено изпълнение на договор за доставки и строителство от 25.01.2019 г.,
представляващи неполучен наем по договор, сключен на 28.12.2017 г. с „ВиЕмУеър
България“ ЕООД и сумата 125 260.11 евро – претърпени загуби за периода 15.07.2019
г. – 20.12.2019 г. от същото забавено неизпълнение, представляващи извършени
плащания на такси и разноски за управление на наетата от „ВиЕмУеър България“
ЕООД офис сграда 2, заедно със законната лихва върху всяка главница от предявяване
на насрещната искова молба - 11.12.2020 г. до окончателното погасяване.
ОТМЕНЯ решение № 450 от 04.04.2023г., постановено по т.д. № 1726/2020 г. по
описа на СГС, VI – 16 състав В ЧАСТТА, с която „Кор Кънстракшън“ ООД е осъдено
да заплати на „Билдест“ ЕООД разноски пред СГС за сума над 7828.79 лева до
29 836.96 лева, както и в частта, с която „Кор Кънстракшън“ ООД е осъдено да заплати
на „София Парк“ АД разноски пред СГС за сума над 4 397.50 лева до 46 348.85 лева.
ОСЪЖДА „Билдест“ ЕООД, ЕИК ********* и „София Парк“ АД, ЕИК
********* да заплатят на „Кор Кънстракшън“ ООД, ЕИК ********* сумата 200
лева – държавна такса в настоящото производство, сумата 9 158.92 лева – адвокатски
хонорар пред предходната въззивна инстанция, 200 лева – държавна такса пред
касационната инстанция, сумата 400 лева – държавна такса пред СГС, сумата
15 646.49 лева – адвокатски хонорар пред СГС и сумата 1 138.20 лева – за вещо лице
пред СГС.
ОСЪЖДА „София Парк“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Кор
Кънстракшън“ ООД, ЕИК ********* сумата 17 694.27 лева – държавна такса пред
настоящата инстанция и сумата 17 694.27 лева – държавна такса пред касационната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК само в частта, с която се
отменя решението на СГС по насрещните искове и същите се отхвърлят. В останалата
част решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20