Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.К. ,31.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд,наказателно
отделение,първи наказателен състав,в публичното заседание на двадесет и трети
април,две хиляди и деветнадесета година
. . . . . . . . . в
състав:
Председател:Невена Иванова
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря . . . . Ана Цанова
. . .и в присъствието на
прокурора . . . . . . . . . . . . . . . като разгледа докладваното от
. . . . . . . . съдията . . . . . . . . АНД № 273 . . . . . . . по описа
за
. . . 2019 год. . . . за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е Наказателно
постановление № 18-0284-004188 от 18.01.2019г.на Началник РУ към ОДМВР Стара
Загора,РУ К. .
Жалбоподателката,недоволна
от наложените и наказания,моли съда да ги отмени.
Въззиваемата
страна,редовно призована,не изпраща представител в с.з.и не взема становище по
жалбата.
От събраните по делото
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши
цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно
постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима.Разгледана по същество се явява частично основателна.
Административно-наказващият орган е
приел за установено,че на 19.09.2018г.в 11,40 часа в гр.К. ,на ул.“К. О.“,на
паркинга,в посока север-юг жалбоподателката М.
управлявала лек автомобил Форд Торнео Момент с
регистрационен номер ** **** **,собственост на фирма У. ООД гр.К. ,като:
1.Предприемайки маневра за навлизане в реда на паркирани МПС ударила паркирания
лек автомобил Санг Йонг с
регистрационен номер ** **** **и причинила ПТП с материални щети. 2.При наличие
на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуснала,не уведомила
службата за контрол.Жалбоподателката била издирена на
19.09.2018г.в 19,00 ч. 3.Управлявала МПС,което не е представено на технически
преглед. 4.Управлявала МПС с наложено наказание глоба с наказателно постановление
НП № 16-0284-002715/21.12.2016г.,незаплатена в срока за доброволно заплащане.
5.Управлявала МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност.
Прието е от
административно-наказващия орган,че с
тези си деяния жалбоподателката
виновно е нарушила чл.25,ал.1 от ЗДвП; чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП;
чл.147,ал.1 от ЗДвП; чл.190,ал.3 от ЗДвП; чл.150А,ал.1 от ЗДвП,поради което и
на основание чл.53 от ЗАНН; чл.179,ал.2,във вр.с
чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП; чл.185 от ЗДвП; чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП; чл.185 от ЗДвП; чл.185 от ЗДвП и наложил административни наказания ГЛОБА в размер на 200
лв.; ГЛОБА в размер на 20 лв.; ГЛОБА в размер на 100 лв.и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за 1 месец; ГЛОБА в размер на 20 лв.; ГЛОБА в размер на 20 лв.
Съдът намира,че при издаване на
обжалваното наказателно постановление,в някои негови части са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила,както и,че в
някои свои части то е неоснователно и недоказано по същество.В тази връзка съдът
намира някои от възраженията на жалбоподателката за
основателни,а други-не.
Неоснователно е становището на жалбоподателката,че преди издаването на обжалваното
наказателно постановление административнонаказващият
орган не е изпълнил задълженията си по чл.52,ал.4 от ЗАНН.Това не е така,защото
от материалите по преписката е видно,че във връзка с постъпилото от жалбоподателката М. писмено възражение срещу съставения и
АУАН,в което тя е твърдяла,че неправомерно и е съставен АУАН,тъй като тя не е
участник в ПТП,АНО е разпоредил извършване на проверка и такава проверка е била
извършена от служител на РУ К. .Били са снети писмени сведения от жалбоподателката И.Т.М.,от собственика на другия
автомобил,участник в ПТП-Ташо Емилов Г.; от свидетеля-очевидец на настъпилото
ПТП-Н. А. Р.; и от полицейски служител,изпратен по сигнал за настъпило ПТП-Р. И.в
Н..При проверката се установило /което е отразено в изготвена справка до
Началника на РУ К. /,че в сведението си собственикът на ударения автомобил Т. Г.
заявил,че на 19.09.2018г.около 11,10 ч.получил телефонно обаждане от своя
познат Н. Р.че собственият му автомобил е бил ударен от друго МПС,което е
напуснало местопроизшествието.Н.Р.се обадил на тел.112,съобщавайки за ПТП и
продиктувал рег.№ на МПС с напусналия участник.В писменото си сведение Н.Р.твърди,че
на същата дата бил в паркирания си автомобил на въпросния паркинг.При
излизането от автомобила си видял въпросното МПС при движението си на заден ход
как удря с предната си част автомобила на Г..Продължило движението си и спряло
на около 10-15м.От МПС слязла възрастна жена и отишла до пострадалия автомобил..Р.
казал на жената да остане на мястото на ПТП,но тя се качила в автомобила си и
тръгнала в неизвестна посока.Той записал рег.№ и се обадил на Г..Предвид така
взетите писмени сведения извършилият проверката служител на РУ е заключил в
изготвената от него справка,че възражението на жалбоподателката
И.Т.М.,е неоснователно и следва да се издаде НП за нарушенията,констатирани в
АУАН.
От така дадените писмени сведения
от Т. Е. Г.,Н. А. .Р.,и полицейският служител Р. И. Н.,може да се направи
извода,че жалбоподателката М. в посочения час и на
посоченото място е присъствала с управлявания от нея автомобил,описан в НП,на
местопроизшествието.Очевидецът Н.Р.посочва,че от автомобилът е слязла,управлявайки
го непосредствено преди това,възрастна жена,а също така .Р. е записал
регистрационния номер на автомобила,който съвпада с рег.номер на управлявания
от жалбоподателката М. автомобил и по който рег.номер
същата е била открита по-късно на адреса си от актосъставителя
Н. и колегата му Н.,с когото е бил в наряд.Съдът обаче намира за основателно
становището на пълномощника на жалбоподателката,че
тъй като по преписката няма приложен протокол за ПТП /макар актосъставителят
Н. да твърди,че винаги в такива случаи се съставя протокол за ПТП/,без такъв
протокол не могат да се установят вида,характера,местоположението и начина на
причиняването на имуществените вреди на другия автомобил.След като протокол за
ПТП няма в административно-наказателната преписка,изпратена от въззиваемата страна до съда,априори
се приема,че такъв протокол не е бил съставен,а именно той документира
/включително и нагледно-чрез скица на ПТП,която е неразделна част от протокола/
действията на двамата водачи,механизма на настъпването на ПТП и причинените
имуществени вреди.Поради това съдът намира,че нарушението по т.1 от обжалваното
НП не е доказано по несъмнен начин и в необходимия обем,поради което наложеното
наказание по т.1-по чл.179,ал.2,във вр.с
чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП-глоба в размер на 200 лева, следва да бъде
отменено.Следва да се посочи,че по отношение на това нарушение в НП е допуснато
и съществено нарушение на административно-производствените правила-в тази си
част НП не отговаря на изискванията на императивната норма на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.АНО е приел,че е нарушена разпоредбата на чл.25,ал.1 от ЗДвП като е
посочил,че предприемайки маневра,жалбоподателката е
създала опасност за участниците в движението.В НП обаче не е посочено и
обосновано в какво точно се е изразявала тази опасност за участниците в
движението,която е създала жалбоподателката,и по този
начин са нарушени процесуалните права на жалбоподателката,тъй
като тя е лишена от възможността да научи в какво точно е обвинена и да се
защити по всички съставомерни елементи на
обвинението.Санкционната норма,която е приложена-чл.179,ал.2,във вр.с чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП /и по-конкретно-съставът на
нарушението по чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП/ също съдържа като съставомерен
елемент изискването от съответните действия на водача да е създадена
непосредствена опасност за движението.В НП не е посочено и обосновано,че от
описаната маневра на жалбоподателката е създадена
непосредствена опасност за движението,поради което не може да се приеме,че жалбоподателката е правилно и обосновано наказана по
чл.179,ал.2,във вр.с чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП.
По т.2 от наказателното
постановление от посоченото по-горе писмено сведение от Н. А. .Р. се
установява,че жалбоподателката е напуснала
местопроизшествието,но съдът намира,че неправилно АНО е приел,че тя е нарушила
разпоредбата на чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП.Установените действия на жалбоподателката не съответстват на този фактически
състав.На първо място тя не е имало как да има или да няма съгласие с другия
участник в ПТП относно обстоятелствата,свързани с него,тъй като другият
участник не е присъствал на мястото в момента на възникване на ПТП и известно
време след това.В действителност по-правилно е да се приеме,че жалбоподателката е извършила нарушение не по б.“в“,а по
б.“а“ на чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП-„да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието“,но тъй като актосъставителят
и АНО не са посочили като нарушена тази правна норма,жалбоподателката
не е имала процесуалната възможност да се защити по такова обвинение в хода на
административно-наказателното производство,и поради това този недостатък на НП
не може да бъде саниран в съдебната фаза на
процеса.Налице е противоречие между фактическото описание на извършеното от жалбоподателката нарушение от фактическа страна,и
посочената като нарушена правна норма,а това е съществено нарушение на
административно-производствените правила при издаването на наказателното
постановление.На това основание обжалваното наказателно постановление следва да
се отмени в тази си част,в която на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП /посочена
под т.3,а не под т.2 в санкционната част на НП,но съдът счита,че това е
техническа грешка като са разменени местата на наказанията за нарушение № 2 и
нарушение № 3,тъй като наказанието по чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП е за нарушаване
на задълженията като участник в пътнотранспортно произшествие/ на жалбоподателката са наложени административни наказания
глоба в размер на 100 лв.и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец.
По т.3 от наказателното
постановление е прието,че жалбоподателката е водач,който
управлява ППС,което не е представено на технически преглед,с което е прието,че
тя виновно е нарушила разпоредбата на чл.147,ал.1 от ЗДвП.От обстоятелствената
част на НП става ясно,че жалбоподателката не е
собственик на така описания управляван от нея автомобил.Съгласно разпоредбата
на чл.181,т.1 от ЗДвП се наказва собственик или длъжностно лице,което без
уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за
технически преглед.Следователно-адресати на правната норма,субекти на задължението
за представяне на превозните средства на технически преглед са само
собствениците или длъжностните лица.АНО не е събрал доказателства дали жалбоподателката е имала качеството на длъжностно лице.В
този случай жалбоподателката,след като не е
собственик или длъжностно лице,няма задължението за представяне на ППС на
годишен технически преглед.Тя не е субект на това нарушение и поради това
неправилно е наказана.АНО неправилно е решил,че може да наложи наказание по
чл.185 от ЗДвП-глоба в размер на 20 лв.Чл.185 от ЗДвП предвижда наказание глоба
в размер на 20 лева за нарушение на този закон,за което не е предвидено друго
наказание,но само ако в закона има такова нарушение като фактически състав.А
както вече се посочи-в ЗДвП няма нарушение като фактически състав водач,който
не е собственик на ППС или длъжностно лице,да не представи в срок ППС на
технически преглед.Издаденото НП в тази си част следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Относно визираното в НП нарушение
под т.4 пълномощникът на жалбоподателката представи в
с.з.платежно нареждане/вносна бележка за плащане към бюджета,от която е
видно,че жалбоподателката М. на 21.09.2018г.е
заплатила сумата,която е дължала по наложена и глоба с цитираното в обжалваното
НП наказателно постановление № 16-0284-002715/21.12.2016г.Видно е обаче,че жалбоподателката е заплатила глобата два дни след
извършването на нарушението по настоящото дело-заплатила я е на 21.09.2018г.,а
нарушението е извършено и констатирано на 19.09.2018г.Т.е.към момента на извършване
на нарушението жалбоподателката не е била заплатила
посочената глоба по наказателно постановление №
16-0284-002715/21.12.2016г.,поради което към датата на извършване на настоящото
нарушение тя действително е била нарушила разпоредбата на чл.190,ал.3 от ЗДвП.Поради това в тази част правилно и законосъобразно и е наложено
административно наказание и обжалваното НП в тази си част-по отношение на
наложената глоба в размер на 20 лв.по чл.185 от ЗДвП за нарушение по
чл.190,ал.3 от ЗДвП,следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в
тази си част.
Обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено и в частта си по т.5,тъй като
извършването на това нарушение не се оспорва от жалбоподателката
и също се потвърждава от събраните по делото доказателства.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0284-004188 от 18.01.2019г.на Началник РУ към ОДМВР Стара Загора,РУ К. ,издадено
срещу И.Т.М. ***,с ЕГН ********** В ЧАСТТА МУ относно наложените
административни наказания по т.1,т.2 и т.3 от НП-за нарушаване на чл.25,ал.1 от ЗДвП; чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП; чл.147,ал.1 от ЗДвП- ГЛОБА в размер на 200
/двеста/ лева; ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ ЛЕВА; глоба в размер на 100
/сто/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 /един/ месец.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното наказателно
постановление В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ-относно наложените административни наказания
по т.4 и т.5 от НП-за нарушаване на чл.190,ал.3 от ЗДвП; чл.150а,ал.1 от ЗДвП-
ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева; ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: