Определение по дело №457/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното. Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК и чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. № 2820/23.05.2014 г. от адв. А. в качеството й на процесуален представител на ответника П. М., насочена против решение № 2897/16.04.2014 г., постановено по гр. дело № 313/2013 г. по описа на Районен съд Благоевград, и по частна жалба вх. № 3480/25.06.2014 г. от ищеца ОД на МВР Б., насочена против определение № 4401/17.06.2014 г. по същото дело.

Във въззивната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт като постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът твърди, че исковете са неоснователни, понеже при изготвянето на инвентаризационните описи, констативните протоколи и акта за наличност не е присъствал, а под същите подписът му е подправен от друго лице, което обстоятелство се установявало от заключението на приетата почеркова експертиза. Отсъствието му по време на съставянето на тези документи поставяло под съмнение установените налични количества от зачислените му като МОЛ гориво-смазочни материали. По време на воденото срещу въззивника наказателно производство по н.о.х. дело се наложило той да бъде настаняван в Психиатричното отделение на МБАЛ Б.. Ответникът сочи, че не е получавал поканата за предявяване на проверката, а в деня на предявяването е бил в болничното заведение. Акцентува се върху обстоятелството, че според заключението на почерковата експертиза подписите под оспорените в отговора на исковата молба разходни ведомости и въпросен лист за „завеждащ склад” не са положени от П. М.. Поддържа се, че констатациите в акта за начет са необосновани, едностранчиви и тенденциозни, като същият е издаден след провеждането на опорочена процедура по установяване на липсите в ОД на МВР Б.. В акта за начет били налице сборни и аритметични грешки, на които се дължали посочените в него липси. В акта не били отчетени разходи на гориво-смазочни материали. Въззивникът поддържа изтъкнатото в отговора на исковата молба оспорване на констатациите в акта за начет и на размера на липсите.

Сочи се в жалбата, че въпреки оспорването на акта за начет с отговора на исковата молба, районният съд е оставил без уважение искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по въпросите, поставени и от двете страни. Въззивникът моли във въззивното производство да бъде допуснато изготвянето на експертизата, която да даде отговор на въпросите в исковата молба и отговора. Настоящият състав намира, че искането е основателно. Установява се, че в исковата молба ищецът е поискал да бъде изслушана експертиза, по която да се даде заключение дали в процесния период са налице липси на гориво-смазочни материали и какъв е техният вид и размер. В отговора на исковата молба с аналогични на посочените по-горе аргументи ответникът е оспорил констатациите в акта за начет. Поискал е вещото лице да отговори освен на поставените от ищеца въпроси и на въпроса какъв е размерът на липсите при неотчитане на неподписаните от ответника разходни ведомости съгласно почерковата експертиза. В определението по чл. 140 ГПК /л. 1276/ съдът е посочил, че на осн. чл. 140, ал. 2 ГПК ще се произнесе по искането в първото съдебно заседание. С протоколно определение от 26.03.2013 г., постановено в последното проведено по делото съдебно заседание /л. 1483/, районният съд е отхвърлил искането по мотивите, че за изясняване на тези въпроси на съда не са необходими специални /счетоводни/ познания. Според настоящия състав искането е оставено без уважение в нарушение на чл. 195, ал. 1 ГПК. Въпросите за заприходеното и отчетеното имущество са от счетоводно естество. Освен това според ГПК в сила от 01.03.2008 г. вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои въпроси са необходими специални знания без значение дали съдът притежава или не подобни знания / за разлика от ГПК –отм./. Във въззивната жалба се съдържа и довод за необоснованост на обжалваното решение, в който случай според т. 3 от ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС на РБ въззивният съд назначава експертиза. Вещото лице следва да отговори на въпросите, посочени в исковата молба и отговора, към които въззивникът изрично препраща. Първият въпрос на ищеца следва да се измени, понеже в този му вид е правен - по фактическия състав на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата е депозирала отговор. Въззиваемият сочи, че въззивната жалба е неоснователна и моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Въззиваемият поддържа, че актът за начет отговорял на изискванията на ЗДФИ и Правилника към него и бил надлежно връчен на начетеното лице, което е депозирало възражения. Видно от представените по делото заявления за ползване на отпуск и справка за болничните листи на ответника той е бил на работа в периодите, за които се отнасят оспорените по реда на чл. 193 ГПК ведомости. Според дирекцията от показанията на свид. Г. и Б. се установявало, че никой освен МОЛ не е подписвал ведомостите. Сочи се, че констативните протоколи и въпросният лист не са подписани от П. М., понеже в заявление от 23.11.2011 г. той е заявил, че на проверката ще бъде представляван от свой колега, който се е подписал под документите. Според въззваемия обстоятелството че част от ведомостите не са подписани от П. М. според експертизата не променя извода за основателност на иска. В тази връзка твърди, че са изготвяни и други счетоводни документи, в които МОЛ е отразявал неверни данни, завишавайки количествата на разходваните материали без оправдателни документи. Позовава се на доказателственото значение на констатациите в акта за начет според ЗДФИ.

В частната жалба се сочи, че неправилно районният съд е оставил без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ищеца по съображения, че липсват доказателства за заплащане. Според въззиваемата дирекция по силата на чл. 78, ал. 8 ГПК / а не по чл. 78, ал. 1 ГПК както е приел съдът/ на страната се дължи възнаграждение и при защита от юрисконсулт като не се изисква реално заплащане на възнаграждението. То и не би могло да се извърши, понеже между страната и юрисконсулта съществува служебно правоотношение по ЗМВР и процесуалното представителство е част от задълженията на юрисконсулта. Според ГПК вземането е в полза на дирекцията, а не на юрисконсулта. Разноските били поискани своевременно. Сочи се, че неоснователно съдът е приел за недоказано съществуването на служебно правоотношение между ОД на МВР и юрисконсулта при условие, че е допуснал последният за участва в производството като надлежно упълномощен. Отделно от това в пълномощното е посочена длъжността на лицето – главен юрисконсулт в Правна дирекция към МВР. Моли определението да бъде отменено и да бъде присъдено възнаграждение по НМРАВ.

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

Въззивната и частната жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни в производството при наличие на правен интерес и са насочени срещу обжалваеми съдебни актове, поради което са налице предпоставките за разглеждането им в открито съдебно заседание. На осн. чл. 278, ал. 1 ГПК частната жалба следва да бъде разгледана в открито заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА въззивно гр. дело № 845/2014 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.01.2015 г. от 9.00 часа, за която дата да се призоват въззиваемия и въззивника чрез адв. А. и да се връчи препис от настоящото определение.

ДОПУСКА изготвяне на счетоводна експертиза, която след като се запознае с доказателствата по делото /писмените доказателства и почерковата експертиза- л. 1329/ и извърши проверка в счетоводството на ОД на МВР Б. сектор „Управление на собствеността и социални дейности” да даде отговор на въпроса налице ли са липси на гориво-смазочни материали за периода 28.05.2008 г. – 01.12.2011 г., на въпроси № 2,3,4 и 5 от исковата молба. Във втори вариант на заключението да отговори на поставените от ответника в отговора на исковата молба /л. 1269/ въпроси № 1, 2 и 3 предвид констатациите на почерковата експертиза като се изключат неподписаните от ответника документи.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Й. – Х..

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССче в размер на 180 лв., който следва да бъде внесен от въззвника П. М. в едноседмичен от съобщението.

Вещото лице да се призове незабавно след представяне на доказателства за внесен депозит.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: