№ 32664
гр. София, 18.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110101480 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Гражданското дело е образувано по повод постъпила искова молба от “А-консулт
Инженеринг“ ЕООД срещу „Столичен Електротранспорт“ ЕАД.
С решение № 11271/29.06.2023г. съдът е уважил изцяло предявените искове, като е
осъдил „Столичен Електротранспорт“ ЕАД да заплати на “А-консулт Инженеринг“
ЕООД следните суми:
1555.20 лева – дължима, но неплатена сума за извършени услуги – Такса
„поддръжка“ – 1 бр. за абонаментно поддържане на съоръжения с повишена
опасност по обособена позиция 1 за месец декември 2021г. и Такса „поддръжка“
– 1 бр. за абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни
работни площадки и автомобилни кранове по обособена позиция 2 за м. декември
2021г. по договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-
22/30.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 27.05.2022г., до окончателното плащане, за която сума
била издадена фактура № **********/19.01.2022г.;
41.47 лева – представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
19.02.2022г. до 25.05.2022г.
С решението на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Столичен Електротранспорт“ ЕАД е
осъдено да заплати “А-консулт Инженеринг“ ЕООД сумата 2032.20 лева - разноски,
от които 791.93 лева по ч.гр.д. № 27637/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и 1240.27
лева по настоящото исково производство.
В срока за обжалване на решението е въззивна жалба от ответника, която е
оставена без движение. Уточнено е, че се иска изменение на решението в частта на
разноските.
По искането на ответника е взето становище от ищеца, в който твърди, че искането
е неоснователно. Навежда довод, че разноски му се дължат, такива са реално
извършени, има доказателства за плащането им и не са прекомерни.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на
1
страните, намира следното:
Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо /страната
иска изменение на разноски на ищеца, в който случай не се изисква списък по чл. 80
ГПК/. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в
крайния съдебен акт, съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се
дължат на ищеца, се обосновава с приетото в мотивите на акта, че предявеният иск
следва да бъде уважен ведно с произтичащата акцесорна претенция за законна лихва.
Сторените от ищеца разноски възлизат в общ размер на 2032.20 лева, от които
791.93 лева разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №
27637/2022г. по описа на СРС, 55 състав, а останалите 1240.27 лева - по настоящото
исково производство, а именно 80.27 лева за държавна такса, 400.00 лева – депозит за
възнаграждение на вещо лице и 760.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
По делото се съдържат доказателства за плащането на разноски за адвокатско
възнаграждение /л. 1, л. 3 от ч.гр.д. № 27637/22г. по описа на СРС/, както и за
държавна такса и депозит за вещо лице.
Своевременно ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските,
по което съдът е пропуснал да се произнесе в решението си. Съобразно правилото на
чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в
производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по
правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.
Материалният интерес по делото възлиза на 1596.67 лева. При съобразяване на
правилото на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 от Наредбата, дължимото възнаграждение в
заповедното производство възлиза на 400.00 лева, а не на 760.00 лева.
В рамките на исковото производство дължимото адвокатско възнаграждение се
определя съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата и възлиза в размер на 459.66 лева
/или по формулата 400+596.67*10%/. Делото не се отличава с правна и фактическа
сложно, за което личи от обстоятелството, че е приключило в рамките на едно о.с.з., а
като доказателство служи основно допуснатата ССчЕ.
Така мотивиран, съдът намира, че следва да измени решението си в частта за
разноските, като намали същите до размера на сумата от 1371.96 лева, от които 431.93
лева разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №
27637/2022г. по описа на СРС, 55 състав, а останалите 939.93 лева - по настоящото
исково производство, а именно 80.27 лева за държавна такса, 400.00 лева – депозит за
възнаграждение на вещо лице и 459.66 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 11271/29.06.2023г., постановено по гр.д. № 1480/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:
НАМАЛЯВА разноските, които „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на „А-Консулт Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********,
до размера на сумата от 1371.96 лева, от които 431.93 лева разноски за държавна такса
2
и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 27637/2022г. по описа на СРС, 55 състав, а
останалите 939.93 лева - по настоящото исково производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на СГС след изтичане на срока за обжалване на
определението.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото в случай, че в срока за обжалване постъпят жалби
срещу него, за тяхното администриране.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3