№ 1043
гр. София, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично при закрити врати
заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20231100901131 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Д.Д.“ ЕООД (л.) твърди, че бил в състояние на
неплатежоспособност, тъй като не можел да погаси свои изискуеми
публичноправни задължения за данъци и осигурителни вноски в размер от
8 907,72 лв., както и задължения за заплащане на трудови възнаграждения,
дължими за януари 2023 г., в общ размер от 78 552,81 лв. Наред с това сочи,
че бил и свръхзадължен, тъй като не притежавал активи. Не се очаквало
постъпление на приходи. Ето защо търговецът моли съда да открие спрямо
него производство по несъстоятелност.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Молителят е търговско дружество, регистрирано на 12.01.2023 г. с
предмет на дейност, свързан с разработка на софтуер.
От заключението на СИЕ се установява, че търговецът има изискуеми
публичноправни задължения към държавата (т.е. задължения от вида,
посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2), които към 18.07.2023 г. са в общ размер от 9
313,68 лв. (8 907,72 лв. главница и 405,96 лв. лихва). Налице са и изискуеми
задължения за трудови възнаграждения за януари 2023 г. в размер от 78
552,81 лв., като според данните в СИЕ тези задължения са формирани към
всички единадесет служители на дружеството. Това означава, че е осъществен
и фактическият състав на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ.
Към настоящия момент няма данни горепосочените задължения да
са погасени.
Следва да се даде отговор на въпроса дали неизпълнението на тези
задължения се дължи на трайно влошеното финансово състояние на
длъжника, т.е. на неговата неплатежоспособност.
1
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид. Тази презумпция не беше оборена от служебно
събраните писмени доказателства и от заключението на приетата
СИЕ, а напротив - установи се, че дружеството не притежава право на
собственост върху недвижими имоти и МПС, нито други активи, вкл.
парични средства. В резултат от това ликвидността на търговеца към
настоящия момент е нулева, което е видно и от представените от вещото
лице коефициенти. Налице е и декапитализация и пълна зависимост на
търговеца от неговите кредитори, което е установимо от отрицателните
коефициенти за автономност.
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие .
Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на състоянието –
молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на
доходи и няма изразено намерение да я възстанови (същият е прекратил
отношенията си със служителите, считано от 01.02.2023г.), нито има
активи, с които да стори това. Тези факти дават основание на съда да
заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а
необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се открие
производство по несъстоятелност на това главно основание.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. За
определянето й съдът следва да издири този времеви момент, в който
едновременно са били налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608,
ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че
молителят има две групи задължения – публичноправни, които са падежирали
на 28.02.2023 г., и частноправни, чийто падеж е настъпил на 01.02.2023 г., тъй
като при липса на друга уговорка трудовите възнаграждения за януари 2023 г.
е следвало да се платят най-късно с изтичане на месеца, за който се отнасят
(арг. чл. 270, ал. 2 КТ). Към 01.02.2023 г. молителят е бил и във финансова
невъзможност за погасяване на изискуемите си задължения, поради което
това се явява най-ранният момент, в който двата елемента на
неплатежоспособността са били едновременно налице. Ето защо тази
дата следва да се определи за начална на неплатежоспособността.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От събраните писмени доказателства се установява липса на средства
за покриване на началните разноски на несъстоятелността. Такива не са
привнесени и в дадения с определението от 11.08.2023 г. срок, което налага и
спиране на производството.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
2
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Д.Д.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 01.02.2023 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Д.Д.“
ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„Д.Д.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА „Д.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, в несъстоятелност.
СПИРА производството по т.д. № 241/2023 г. по описа на СГС, ТО, 20
състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението не представят доказателства за наличие на достатъчно ликвидно
имущество или за привнесени разноски за развитие на производството,
същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
УКАЗВА на „Д.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, в едномесечен срок от
вписване на решението да предаде ведомостите за прекратените трудови
правоотношения в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, като представи по делото удостоверение за
предаването им. Изпълнението на това задължение е условие за заличаване на
търговеца.
ОСЪЖДА „Д.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати по сметка на съда
сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ
да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3