Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр.П., 31.07.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТО Г.
при секретаря Стоянка
Миладинова,
като разгледа докладваното от
съдия Г. гр. дело №4774 по описа на съда
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от С.Г.Д., ЕГН- ********** ***, против
С.С.Д., ЕГН- ********** ***, с правно основание чл.150 във вр. с чл.144 от СК.
В подадената искова молба се твърди, че с
влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.дело №715/2019г. по описа на
РС-П., ищецът С.Г.Д., ЕГН- ********** бил осъден да заплаща на пълнолетното си
дете С.С.Д., ЕГН- ********** , месечна издръжка в размер на 200.00лв. /двеста лева/ , считано от
15.02.2019г.,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Съгласно изложеното в подадената искова молба, понастоящем ищецът се намирал в особено
затруднено състояние, като изпитвал сериозни финансови и здравословни
проблеми., поради което не можел да изпраща присъдената издръжка на
ответницата, която била студент в Т.ят университет в гр. С. З.. В подадената
искова молба се твърди, че ищецът Д. е бил принуден да напусне работата си като
шофьор поради здравословни проблеми, като получавал единствено помощи в
минимален размер от около 800 евро. Отделно от това, ищецът Д. не притежавал
собствено жилище и заплащал месечен наем от 540.00 евро, както и консумативи за
газ и ток- около 120.00 евро. Ищецът имал и други разходи за телефон, интернет
и телевизия, както и заплащал задължителна здравна застраховка по 51 евро
месечно.
Сочи се в исковата молба, че ищецът изплащал и по 54 евро месечно по кредитна карта, теглил
кредит към „К.“, за погасяването на който плащал по 80 евро всеки месец.
Посочва се в исковата молба, че ищецът не работил; нямал
имущество, от което да се издържа, поради което срещал съществени затруднения с
посрещането на разходите си.
Оформен е петитум, с който се моли съдът да постанови
решение, с което да бъде прекратена
присъдената по гр.дело №715/2019г. по
описа на РС-П. месечна издръжка в размер на 200.00лв. на пълнолетната му
дъщеря С.С.Д., ЕГН- ********** ***,
считано от 01.12.2019г.
Към исковата молба са представени
доказателства и са направени
доказателствени искания.
Ответникът по делото е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок по чл.131 ГПК, с който
се изразява становище , че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди
се ,че ответницата е студент в 5 - ти
курс в Т.ят университет в гр. С. З., специалност „М.“, редовна форма на обучение.
Това налагало да посещава задължителните лекции и упражнения по
специалността и изключвало възможността
да работи, за да се издържа. Таксата за обучението възлизала на сумата от
475.00лв. на семестър. Ответницата твърди, че живеела на общежитие, с месечен
наем от 70.00лв. Налагало се да заплаща консумативи, както и да купува скъпи
учебници и помагала. Съгласно изложеното в отговора на исковата молба,
ответницата не разполагала с доходи, не притежавала имущество и не получавала
наеми.
Оспорват се твърденията на ищеца,
че не разполагал с доходи да издържа пълнолетната си дъщеря. Счита се ,че не са налице промяна на обстоятелствата,
довели до присъждане на дължимата издръжка, поради което било неоснователно
искането за прекратяването й.
Районният
съд, като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба на ищеца и възраженията на
ответника и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Не се спори между страните по делото,
а и от представеното писмено доказателство – Удостоверение за раждане, издадено
от Община-П., въз основа на Акт за раждане №1372 от 17.09.1996 год., се
установява, че ищецът С.Г.Д., ЕГН- ********** е баща на ответницата С.С.Д., ЕГН- **********, която е пълнолетна /навършила 18-годишна
възраст на 15.09.2014г./
С влязло в сила съдебно Решение
№1041 от 15.07.2019г. , постановено по гр.дело №715/2019г. по описа на РС-П.
/заверен препис от което е приложен по делото/, ищецът С.Г.Д., ЕГН- **********
е бил осъден да заплаща на пълнолетното
си дете С.С.Д., ЕГН- ********** , месечна издръжка в размер на 200.00лв. /двеста лева/ , считано от
15.02.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
От представената по делото служебна бележка се установява, че
договорът на Д. с фирма Е. портал, В., е бил прекратен по желание на работника.
Видно от приложеното Уверение
№002/02.01.2020 год., издадено от Т. университет,
Медицински факултет – С. З. , ответницата Д. е студент, пети
курс, специалност „М.“, редовна форма на обучение в същото висше учебно заведение.
По делото е приет Договор за наем
на жилище от 01.02.2020г.,сключен от
ищецът Д. в качеството си на наемател.
От представените по делото фишове
за получени индивидуални заплати се установява, че ищецът Д. е получил
възнаграждение в размер на 555.45 евро за месец януари, 2020г. За 2019г.,
ищецът Д. е реализирал общ доход от заплати в размер на 17 198.22 евро от фирма Е. портал, В..
От представената по делото медицинска документация се установява, че през
месец март, 2020г., ищецът Д. е постъпил в лечебно заведение поради
остра респираторна недостатъчност поради Корона вирус, без обезпокоителни
симптоми.
По делото е било представено от ищеца и прието Решение за одобряване на
обезщетение за безработица от 21.04.2020г., издадено от Министерство на труда и
социалната сигурност на И..
От показанията на св. Е. Д. /майка на ищеца /
се установява, че в последните години ищецът Д.
е установил в гр. М., И., където работи и живее. Д. работил като таксиметров
шофьор, но тъй като имал здравословни проблеми / страдал от дискова херния/,
често се налагало да прекъсва работа. Във връзка с това, Д. имал финансови затруднения, тъй като имал кредити
в И., трябвало да плаща квартира, а и издръжка на ответницата.
От показанията на св. Х.
Т. Д. /братовчед на ищеца/ се
установява, че последната е предоставила
на Д. заем в размер на 2000.00лв., за да си погаси свой задължения по
заплащането на издръжка на ответницата.
По делото е била
разпитана в качеството си на свидетел Ж. Х. Ч. /майка на ответницата/, съгласно показанията на която, ответницата не
разполага с каквито и да е доходи, като разчита на помощта на майка си за
заплащането на семестриални такси, общежитие, консумативи и др. Д. нямала
възможност да работи, тъй като имала задължителни за присъствие лекции и
упражнения в университета. Ищецът Д. не подпомагал дъщеря си по никакъв начин,
като не заплащал дължимата издръжка всеки месец. Д. пребивавал в М., където
живеел на съпружески начала с друга жена на име Ц..
От показанията на св. Кристина В. се установява, че Д. и Ц.Т. живеят заедно на
квартира в гр. М..
Съдът
кредитира показанията на разпитаните
свидетели, същите са обективни, пълни и непротиворечиви.
Ищецът
Д. е дал обяснения по реда на чл.176 от ГПК пред съда, в които отрича да живее
заедно със своята приятелка Ц.Т. в жилището си в И..
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск за присъждане на
издръжка с правно основание чл.144
от СК е процесуално допустим, а по съществото си е частично основателен, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.144 от СК, родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни
и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст
при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения.
В настоящия
казус, безспорно се установи по делото, че ищецът С.Г.Д. е баща на ответницата С.С.Д.. Доказано е и обстоятелството, че ответницата е
студент, пети курс, специалност „М.“,
редовна форма на обучение в Т.
университет- гр. С. З.. По
делото не се събраха доказателства относно
това, ответницата да реализира собствени доходи от трудова
или друг вид дейност или да има собствено имущество, от което да се издържа. С оглед естеството на следваната от ответницата специалност и
задължителният характер на лекциите и упражненията, които Д. е длъжна да
посещава, съдът приема, че последната не разполага с обективна възможност да
полага труд и да реализира доходи на този етап, докато не завърши образованието
си.
Не е
спорно между страните, че с влязло в
сила съдебно Решение №1041 от 15.07.2019г. , постановено по гр.дело №715/2019г.
по описа на РС-П. /заверен препис от което е приложен по делото/, ищецът С.Г.Д.,
ЕГН- ********** е бил осъден да заплаща
на пълнолетното си дете С.С.Д., ЕГН- ********** , месечна издръжка в размер
на 200.00лв. /двеста лева/ , считано от
15.02.2019г.,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Предявеният
иск е с правно основание чл.150 във вр. с чл.144 от СК, с който се цели
прекратяване на присъдената издръжка с Решение №1041 от 15.07.2019г. , постановено
по гр.дело №715/2019г. по описа на РС-П., като същият се основава на промяна на
обстоятелствата , довели до присъждане на издръжка в горепосоченият размер,
като се твърди, че ищецът Д. изпитва сериозни финансови и здравословни
проблеми, поради което не е в състояние да заплаща издръжка на пълнолетното си
дете. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
настоящото производство, за да се приеме, че предявеният иск е основателен,
ищецът следва да установи предпоставките за уважаване на иска си за
прекратяване на присъдената издръжка, вкл. да докаже твърденията си за
съществено и трайно намаление на неговите доходи и промяна на обстоятелствата,
довели до присъждане на издръжката.
Предявеният
иск е допустим, но неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно,
задължението на родителя да изплаща издръжка по 144 от СК на негово навършило
пълнолетие дете не е безусловно. Трябва да се установи, освен че детето
продължава да учи редовно във висше учебно заведение и че не може да се издържа
от доходите си или от използване на имущество, още и че даването на издръжка не
създава особени затруднения за родителя. Той трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка и след приспадане на средствата, които
безусловно дължи за други ненавършили пълнолетие свои деца, така че да може без
особено затруднение да отделя средства за навършилото пълнолетие дете. ПреЦ.та
за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите,
квалификацията, от семейното положение, здравословното състояние, начина на
живот на задълженото лице – в този смисъл Решение № 195 от 1.06.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1424/2010 г., III г. о., ГК. В конкретният случай, с оглед
разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следва да докаже, че
плащането на издръжка в определеният от съда размер създава сериозни финансови
затруднения на родителя с оглед настъпило изменение на обстоятелствата, което
според настоящият съдебен състав не бе сторено от ищцовата страна в процеса.
По
делото не се установиха твърдените от ищеца нови обстоятелства, а именно, че Д.
е трайно безработен, поради което няма
финансова възможността да заплаща дължимата издръжка на пълнолетната си дъщеря.
От представеното от ищеца и прието по делото Решение за одобряване на
обезщетение за безработица от 21.04.2020г., издадено от Министерство на труда и
социалната сигурност на И., не се установява дали същото се отнася единствено
до периода на извънредното положение, свързано с разпространението на корона
вирус в И., или има траен характер по отношение на ищеца Д.. Дори да се приеме,че решението за одобряване
на обезщетение за безработица касае периода от 19.03.2020г. до 06.06.2020г.,
както се твърди от ищцовата страна, се установява, че ищецът е получавал за
този период дневно възнаграждение за
времето, през което е без работа, в размер на 29.07 евро на ден, което би му позволило да отдели сумата от 200.00лв.
на месец, за издръжката на пълнолетното си дете.
Касателно
доходите на ищеца, от приетите по делото доказателства е видно, че последният
се е установил през последните години трайно да живее и работи в гр. М., И., където
е реализирал доходи, който му позволяват
без особено затруднение да заплаща дължимата издръжка на пълнолетното си
дете. Горното се установява и от
представените по делото фишове за получени индивидуални заплати, от които е
видно, че ищецът Д. е получил възнаграждение в размер на 555.45 евро за месец
януари, 2020г. За 2019г., ищецът Д. е реализирал общ доход от заплати в размер
на 17 198.22 евро от фирма Е.
портал, В..
Действително, от представената по делото служебна бележка се установява, че
договорът на Д. с фирма Е. портал, В., е бил прекратен, но това се е
случило по желание на работника.
Стандартът на живот в И. и получаваните от ищецът Д. доходи биха му позволили и
за в бъдеще да заплаща без особени затруднения дължимата на ответницата
издръжка, чийто размер е относително нисък.
Твърдените
от ищеца здравословни проблеми / дископатия и увреждане на гръбначният стълб/
са били доведени до знанието на съда,
изменил размера на присъдената издръжка по гр. дело №715/2019г. по описа на РС-
П., което е видно от приетото съдебно решение. Макар да са налице данни, че
ищецът страда от определени здравословни проблеми, не се установи наличието на
хронично заболяване , което да налага ежемесечни разходи за лекарства, или
което да е несъвместимо до такава степен с упражняваната от Д. досега професия,
че да доведе до извод за невъзможност от страна на ищеца да работи и реализира
трудови доходи. Всички тези възражения, свързани със здравословното състояние
на ищеца са били взети предвид при
изследване на предпоставките на чл. 144 от СК за присъждане на първоначална
издръжка, поради което не представляват нови обстоятелства, които да са от естество
да доведат до прекратяване на дължимата на основание чл.144 от СК издръжка.
Не са
налице данни ищецът Д. да има задължение да се грижи за други лица, поради
което съдът приема, че издръжката на
пълнолетната му дъщеря не би му създала
извънредни затруднения.
Обстоятелството,
че ищецът Д. има и други задължения, не го освобождава от задължението му да
заплаща дължимата издръжка на своето пълнолетно дете, която е в един поносим
размер с оглед материалните възможности
на родителя. Някои от посочените от ищеца задължения , напр. за погасяване на
изтеглени кредити, заплащане на интернет и телевизия, изплащането на нов
телефон, и наем за жилище и гараж, са били поети от ищеца доброволно и последният лесно би могъл
да се освободи от тях, връщайки се да живее трайно в България, в случай ,че
финансовото му състояние е до такава степен влошено, както се твърди. Отделно
от това, от приетите по делото гласни доказателства се установява, че в И. ищецът живее на съпружески начала с Ц.Т., от
което би могло да се направи извод, че двамата поделят дължимият месечен наем
за жилището, което обитават.
Съдът счита, че във възможностите на ответника е да плаща издръжка в
посочения размер на пълнолетната си дъщеря, която има нужда от тази
издръжка и е в невъзможност да си набави необходимите средства по друг начин,
вкл. чрез трудова дейност. Към настоящия момент ответникът разполага
със средства над собствената си
необходима издръжка, които му позволят,
без особени затруднения, да отделя средства и за
издръжка на пълнолетното си дете, какъвто е
настоящият случай. След като ответникът притежава доходи да живее и да се издържа години наред в И., то даването на издръжка в размер от 200.00лв. не би създало особени затруднения за него, поради което издръжката на пълнолетното дете не следва да представлява
особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК, което да изключва дължимостта й. Възможността за плащане на
издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите
на задълженото лице.
В конкретният случай,
при така установените доходи и имущество, съдът намира, че ответникът има доходи и имущество, които да му позволяват да заплаща
претендираната издръжка. По делото не беше доказано от ищцовата страна при условията на пълно и
главно доказване, че определената издръжка представлява особено затруднение за родителя, като за него не е във
възможностите му да дава издръжка в този размер. Не се ангажираха и достатъчно безспорни доказателсва, от
които би могло да се направи обоснован извод, че ищецът е трайно безработен и
че не разполага с каквито и да е доходи, вкл. за собствената си издръжка, както
се твърди от ищцовата страна. Доказателствената тежест за установяване невъзможността на родителя да предоставя издръжка без
особени затруднения се носи от ищеца в настоящото произвоодство, поради това и съдът приема, че определената издръжка не представлява особено
затруднение за ищеца
Д..
С оглед на гореизложеното, не е налице
твърдяното от ищеца изменение на обстоятелствата, което да обоснове
прекратяване на присъдената с Решение №1041 от 15.07.2019г. , постановено по
гр.дело №715/2019г. по описа на РС-П., издръжка, а предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските - при този изход на делото, на ответницата
следва да се присъдят сторените съдебно –деловодни разноски в размер на
300.00лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения списък
на разноските, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Г.Д., ЕГН- ********** ***,
против С.С.Д., ЕГН- ********** ***,
иск с правно основание чл.150 във вр. с
чл.144 от СК за прекратяване на присъдената с влязло в сила Решение
№1041 от 15.07.2019г. , постановено по гр.дело №715/2019г. по описа на РС-П. месечна издръжка в размер на 200.00лв.
/двеста лева/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН- **********
*** , ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Д., ЕГН- ********** ***, сумата от 300.00 лв.
/триста лева//, представляваща направените по делото разноски за възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от датата на обявяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: