Решение по дело №163/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 211, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

Постъпила е жалба от Д. С. Н. – началник на РУ Мездра, при ОДМВР Враца, [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Тетевен, обл. Ловеч, [улица], срещу Заповед № 369з-895/21.03.2024 г. на директор на ОДМВР Враца, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

В жалбата си оспорващият твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в противоречие с материалния закон и в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че не е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, както и че в същата не е посочено кои свои правомощия, визирани в нормативен акт, е превишил. На следващо място, развива доводи, че в хода на проведеното дисциплинарно производство не са били проверени релевираните от него възражения. Излага и аргументи за нищожност на процесната заповед поради издаването ѝ в нарушение на чл. 11, ал. 2 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. В заключение, моли съда да отмени оспорената заповед и да присъди сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. С. Г. от АК Враца, която поддържа жалбата и представя писмени бележки по същество. Претендира и разноски по делото съгласно списък на разноските на л. 167 от делото, както следва: внесена държавна такса в размер на 10,00 /десет/ лева и адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие в размер на 750,00 /седемстотин и петдесет/ лева.

Ответникът – директор на ОДМВР Враца, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. В предходно представени писмени бележки с вх. № 178/16.01.2025 г. в АдмС Ловеч чрез упълномощен юрисконсулт развива доводи по съществото на спора и моли съдът да отхвърли оспорването.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 25.03.2024 г. – видно от собственоръчното отбелязване от жалбоподателя върху самата заповед – л. 11 от делото/, а дата на подаване на жалбата е 01.04.2024 г. /видно от регистрационния индекс, поставен при постъпването на жалбата в ОДМВР Враца – л. 5/, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е основателна.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен поради неспазване на установената форма, наличие на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби на закона и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, които са подробни, ясни и непротиворечиви по между си, поради което съдът ги кредитира, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпил в ОДМВР Враца сигнал от служители в ОДМВР Враца с рег. № 369000-959/17.01.2024 г. /л. 57/ била извършена проверка, резултатите, от която са обективирани в доклад с рег. № 369р-2458/30.01.2024 г. /л. 51-56/. Видно от същия, били установени данни за евентуално извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на Д. С. Н. – началник на РУ Мездра, с оглед на което с доклада е направено предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу главен инспектор Н..

Със Заповед № 369з-375/30.01.2024 г. на директора на ОДМВР Враца /л. 20-22/ било образувано дисциплинарно производство по отношение на жалбоподателя. Определен бил и дисциплинарно разследващ орган /ДРО/. Заповедта е връчена на Н. на 12.02.2024 г. /л. 22/.

С протокол от 08.02.2024 г. /л. 45/ от ДРО били приобщени материалите от извършената проверка към образуваното дисциплинарно производство.

С покана с рег. № 248р-2134/06.02.2024 г. /л. 37-38/, връчена на служителя на 12.02.2024 г. /л. 38/, Н. бил приканен да даде писмени обяснения, както и да представи доказателства. Жалбоподателят се възползвал от тази възможност и на 26.02.2024 г. депозирал искане /л. 39/.

От страна на ДРО била изготвена обобщена справка с рег. № 248р-3454/27.02.2024 г. /л. 27-34/, с която е направено предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на служебната дисциплина – „неспазване на служебните правомощия“, като на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на Н. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

На 27.02.2024 г. на Н. била връчена покана с рег. № 248р-3455/27.02.2024 г. /л. 35-36/ за запознаване с обобщена справка и материалите по дисциплинарното производство и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения.

На 28.02.2024 г. Н. депозирал възражение /л. 26/, в което изложил доводи относно липсата на извършено от него дисциплинарно нарушение.

До директора на ОДМВР Враца било изготвено становище с рег. № 248р-3695/29.02.2024 г. /л. 23-25/, в което ДРО направил предложение на гл. инспектор Н. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

ДНО – директорът на ОДМВР Враца издал обжалваната в настоящото производство Заповед № 369з-895/21.03.2024 г. /л. 8-11/, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, на гл. инспектор Д. Н. – началник на РУ Мездра при ОДМВР Враца било наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

В мотивите си ДНО приел за правилна установената от ДРО следната фактическа обстановка: На 12.10.2023 г. в [населено място], [улица], на място, наречено „Стария пазар“, както и в периода от заемане на длъжността началник на РУ Мездра - 28.09.2023 г. до 30.01.2024 г., главен инспектор Д. С. Н. - началник на РУ Мездра при ОДМВР - Враца, при изпълнение на служебните си задължения осъществява контрол на пътното движение, изразяващ се в спиране на водачи на моторни превозни средства и проверка на техните документи. С действията си, присъщи на други длъжности в структурата, главен инспектор Н. не е спазил служебните си правомощия и е навлязъл в изпълнение на задължения, относими за други длъжности.

Според ДНО, с деянието си Д. Н. виновно е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 - неспазване на служебните правомощия, изразяващо се в осъществяване контрол на пътното движение, което не му е вменено в длъжностна характеристика peг. № 3286р-1914/15.01.2016 г., Закона за Министерството на вътрешните работи, издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и други вътрешноведомствени документи.

При определяне вида и размера на наказанието ДНО взел предвид тежестта на нарушението - с висока степен на укоримост, ръководният служител трябва да изпълнява стриктно служебните си задължения, с висок професионализъм и компетентност, спазвайки нормативно определените си правомощия; настъпилите от него последици - няма настъпили вредни последици; обстоятелствата, при които е извършено деянието; формата на вината - умисъл; цялостното поведение на Д. Н. през време на службата е отразено в кадрова справка № 369р-2000/24.01.2024 г., от която е видно, че от назначаването му през 2004 г. в МВР до момента му е налагано дисциплинарно наказание „порицание“ през 2020 г. от директора на ОДМВР Враца, което е заличено на основание чл. 213, ал. 1 от ЗМВР и дисциплинарно наказание „порицание“ през 2023 г. от директора на ОДМВР Враца, заличено на основание чл. 213, ал. 2 от ЗМВР. Служителят е награждаван и многократно от директора на ОДМВР -Враца, началника на РУ и началника на отдел „Разследване“.

От правна страна съдът приема следното:

Не се спори между страните, а и се установява от протоколи за запознаване с длъжностна характеристика /л. 120-121/, типова длъжностна характеристика /л. 124-гръб/, както и от кадрова справка с рег. № 369р-2000/24.01.2024 г. /л. 123/, че жалбоподателят Д. С. Н., е държавен служител, заемащ ръководната длъжност началник на РУ Мездра, считано от 28.09.2023 г., включително към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед. В това си качество жалбоподателят е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 и чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Безспорно е между страните, а и се установява от Заповед № 8121К-290/15.01.2024 г. на министъра на вътрешните работи на л. 136 от делото, че издателят на оспорената в настоящото производство заповед е заемал длъжността директор на ОДМВР Враца, считано от 15.01.2024 г., която длъжност е заемал и към момента на издаване на процесната заповед.

Разпоредбата на чл. 204 от ЗМВР определя компетентността на органите в системата на МВР да налагат дисциплинарни наказания в зависимост от техния вид и в зависимост от заеманата длъжност на органа, който издава заповедта. Съгласно изискването на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. В настоящия случай, заповедта за налагане на наказание „порицание“ по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е издадена от директора на ОДМВР Враца, който безспорно е ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Съдът намира за необходимо да посочи, че действително, както сочи и жалбоподателят, съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, служител на ръководна длъжност не може да бъде дисциплинарно наказващ орган, когато е възприел лично извършването на дисциплинарното нарушение. В настоящия случай обаче твърдението на Н., че дисциплинарно наказващият орган директорът на ОДМВР Враца е възприел лично извършването на вмененото на оспорващия дисциплинарно нарушение, не е подкрепено с никакви доказателства, с оглед на което, съдът намира, че обжалваната заповед не е нищожна.

Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя-жалбоподател, като липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Обжалваната Заповед № 369з-895/21.03.2024 г. на директора на ОДМВР Враца не съдържа всички необходими реквизити съгласно изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 146, т. 2 от АПК.

Реквизитите, които следва да се съдържат в индивидуален административен акт от този вид са изрично указани в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

В случая, по отношение на вмененото на Н. нарушение на служебната дисциплина за периода от 28.09.2023 г. до 30.01.2024 г. липсва конкретно посочване на мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Посочване на мястото има само по отношение на соченото нарушение на дата 12.10.2023 г., но не е и по отношение на другия визиран в заповедта времеви период от 28.09.2023 г. до 30.01.2024 г.

Неизпълнението на изискването за реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорения акт. Това е така, тъй като отсъствието на факти, представляващи елемент от състава на нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, от една страна препятства възможността той да разбере в какво се състои дисциплинарното нарушение, вменено му във вина, а от друга – да бъде осъществен контрол за законосъобразност на акта, с който е сторено това.

Мястото и датата на нарушението са съществени елементи от обективната страна на изпълнителното деяние на всяко дисциплинарно нарушение. Това е така, тъй като посочването им е свързано с преценката досежно компетентността на дисциплинарно наказващия орган, установяването на релевантните за спора факти, спазване преклузивните срокове за ангажиране дисциплинарна отговорност на полицейски служители, наличието на извършено деяние към този момент, а и поради създаване на необходимите гаранции за упражняване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото се поставя в невъзможност да узнае всички съставомерни елементи на вмененото нарушение и оттук да се защити пълноценно.

Дисциплинарната отговорност се ангажира само при доказано дисциплинарно нарушение - при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна, за да може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказаното лице. Мястото на нарушението и датата на извършването му са елементи от обективната страна на деянието и при недоказаност на тези елементи, т. е. при недоказаност, че извършването на нарушението е станало действително на посоченото от органа място и на посочената дата, не може да се приеме за доказано, че е извършено и визираното в заповедта нарушение. Ето защо, липсата на тези реквизити представлява абсолютно нарушение на формата на административния акт и е самостоятелно основание за отмяната на същия.

Отделно от горното, ДНО шаблонно е посочил, че Н. е осъществявал контрол на пътното движение чрез спиране на водачи на моторни превозни средства, без обаче да конкретизира кои са тези водачи и кои конкретно моторни превозни средства е спирал Н.. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващия орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са индивидуализирани чрез конкретното им проявление в съответния случай - конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същият ще е възпрепятстван да организира защита си, поради поставянето му в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административния акт.

Заповедта е издадена в преклузивния срок на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на служителя срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.

Въпреки това обаче, съдът констатира, че при издаването на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

По делото не са представени доказателства преди налагане на дисциплинарното наказание ДНО да е поканил и съответно изслушал държавния служител или да е приел писмените му обяснения, съобразно императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като в нарочно писмо с рег. № 3601000-15198/30.09.2024 г. по описа на ОДМВР Враца /вх. № 2945/01.10.2024 г. в АдмС Ловеч/ - л. 135 от делото, органът изрично е декларирал, че административната преписка е изпратена в цялост. Отделно, разпределението на доказателствената тежест е изрично указано от съда на страните с Определение № 1737/17.09.2024 г., като на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, съдът изрично е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

С оглед изложеното и доколкото липсват данни преди налагането на дисциплинарното наказание служителят да е бил изслушан, каквото е изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, съдът намира, че в хода на производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са ограничили в значителна степен правото на адекватна защита на дисциплинарно наказаното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ограничаване на правото на защита на дисциплинарно наказаното лице се обуславя и от разминаването в описанията на твърдяното от ДРО и ДНО дисциплинарно нарушение. В обстоятелствената част на процесната заповед е посочено, че вмененото на жалбоподателя нарушение е извършено на 12.10.2023 г., както и в периода от заемане на длъжността началник РУ Мездра – 28.09.2023 г. до 30.01.2024 г. /л. 8/. Същевременно, в становището на ДРО от 29.02.2024 г. /л. 23/ се сочи, че нарушението на служебната дисциплина е извършено на 12.10.2023 г., както и в периода от заемане на длъжността началник РУ Мездра до настоящия момент. В изготвената обобщена справка от 27.02.2024 г. /л. 33/ също е отразено, че периодът на извършване на нарушението е на 12.10.2023 г., както и в периода от заемане на длъжността началник РУ Мездра до настоящия момент. По този начин крайният момент на визирания период с начало 28.09.2023 г. – датата на заемане на длъжността началник на РУ Мездра остава неизяснен, доколкото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочен 30.01.2024 г., а в становището и справката - „настоящият момент“, които очевидно са различни дати, съответно 29.02.2024 г. – датата на изготвяне на становището и 27.02.2024 г. – датата на изготвяне на обобщената справка. По този начин за служителя се създават затруднения при организирането на защитата, доколкото, както се посочи и по-горе в настоящия съдебен акт, времето на извършване на вмененото му нарушение е едно от съществените обстоятелства, обуславящи ангажирането на дисциплинарната му отговорност.

С оглед горното, всички посочени по-горе съществени нарушения на административнопроизводствените правила обосновават отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно проверката по чл. 146, т. 4 от АПК:

Съдът намира за недоказано по делото наказаният служител да е извършил дисциплинарното нарушение, изразяващо се в „при изпълнение на служебните си задължения осъществява контрол на пътното движение, изразяващ се в спиране на водачи на моторни превозни средства и проверка на техните документи в периода от заемане на длъжността началник на РУ Мездра - 28.09.2023 г. до 30.01.2024 г.“. Липсват доказателства, като такива не се и сочат от ДНО нито в обжалваната заповед, нито в хода на съдебното производство, за осъществяване на контрол на пътното движение, изразяващ се в спиране на водачи на моторни превозни средства и проверка на техните документи, извършено от Н. за периода от 28.09.2023 г. до 30.01.2024 г. В представената от органа преписка се съдържат сведения от разпитани служители от ОДМВР Враца /л. 60 и сл./, но същите касаят събития единствено от дата 12.10.2023 г., не и за другия визиран в оспорваната заповед времеви диапазон от заемане на длъжността началник на РУ Мездра - 28.09.2023 г. до 30.01.2024 г. Същият извод се налага и досежно приложените АУАН от 12.10.2023 г. /л. 72 и сл./.

Безспорно, за налагане на дисциплинарното наказание „порицание“ не се изисква нарушението да е било системно извършвано, но времето на извършването му е релевантно за ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя от една страна, защото, както вече се посочи, е елемент от обективната страна на деянието, а от друга – при преценката за тежестта на извършеното нарушение безспорно би имало значение дали конкретното нарушение на служебната дисциплина е извършено еднократно или през продължителен период от време /арг. чл. 206, ал. 2 от ЗМВР/.

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност и същата следва да бъде ангажирана само при безспорно установяване на извършено дисциплинарно нарушение, както от субективна, така и от обективна страна. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване.

Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на нарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР.

Дисциплинарната отговорност, както вече се посочи е вид юридическа отговорност. Тя е лична – съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях.

Оспорената в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение.

Предвид изложеното съдът счита, че са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2-5 от АПК, поради което обжалваната в настоящото производство Заповед № 369з-895/21.03.2024 г. на директор на ОДМВР Враца се явява незаконосъобразна. Поради което, подадената срещу нея жалба следва да бъде уважена, като се отмени обжалваната заповед.

При този изход на спора съдът намира искането на оспорващия за присъждане на направените разноски за основателно и ОДМВР Враца /като юридическо лице, в чиято структура е издателят на заповедта – чл. 37, ал. 2 от ЗМВР/ на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде осъдено да заплати на Д. С. Н. реално направените от последния, своевременно поискани и доказани съдебни разноски съгласно списък на разноските на л. 167 от делото, общо в размер на 760,00 /седемстотин и шестдесет/ лева, съставляващи 10,00 лева платена държавна такса, видно от разписка на л. 12 от делото, и 750,00 лева договорено и платено възнаграждение за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 115 от делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Ловешки административен съд, трети административен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. С. Н. – началник на РУ Мездра, при ОДМВР Враца, [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Тетевен, обл. Ловеч, [улица], Заповед № 369з-895/21.03.2024 г. на директор на ОДМВР Враца, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Враца, да заплати на Д. С. Н., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Тетевен, обл. Ловеч, [улица], разноски за водене на делото в размер на 760,00 лв. /седемстотин и шестдесет/ лева.

Решението е окончателно съгласно чл. 211 от ЗМВР.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.