О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1962/21.12.2021г.
град Пловдив, 21, 12, 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, V
състав, в закрито заседание на 21,12,2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
сложи за разглеждане административно
дело № 3476 по описа за 2019 година, докладвано от съдията Ст. Ботев.
Производството е по реда на чл. 248
от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.
По настоящото дело съдът със свое Решение
№865 от 26,04,21г. е ОТМЕНИЛ по жалба на Е.С.Х., ЕГН ********** *** Заповед № 18-10175-02.10.2019 г. на Началника
на СГКК – Пловдив, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Пловдив, ЕКАТТЕ 56784, общ.Пловдив, одобрена със
заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно
скица – проект № 15-891725-02.10.2019 г., както и е ОСЪДИЛ АГКК-гр. София да заплати на Е.С.Х., ЕГН ********** съдебни разноски в
размер на 1295/хиляда двеста деветдесет и седем/ лева и на Е.С.Х. – Ш. с ЕГН **********,***. *** съдебни разноски в размер на 452 / четиристотин петдесет и два/ лева.
По реда на касац.оспорване ВАС със
свое Решение № 12267 от 30,11,21г. по ад. № 7133/21г. на второ отделение е
оставил в сила оспореното решение на ПАС , като е оставил без разглеждане и е
върнал КЖ на началника на СГКК-Пловдив
за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК , в частта за разноските .
Съдът установи , че в КЖ пред ВАС се
твърди, че ПАС не се е съобразил с тяхното възражение за прекомерност за
присъденото възнагр. За адвокат , както и че към 2019г. размера на минималното възнагр. По Наредба №
1 /2014г. не е бил 900 лева , а наполовина.
Предвид горното , от правна страна съдът излага следното:
Съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г.,
доп., бр. 43 от 8.06.2010 г., изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г.; изм. с
Решение № 14820 от 10.12.2014 г. на ВАС на РБ - бр. 10 от 5.02.2016 г., в сила
от 5.02.2016 г.; изм. и доп., бр. 84 от 25.10.2016 г.; изм. с Решение № 9273 на
ВАС на РБ от 27.07.2016 г. - бр. 41 от 23.05.2017 г., в сила от 23.05.2017 г.;
изм., бр. 7 от 22.01.2019 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ от 8.05.2020
г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм. и доп., бр. 68 от
31.07.2020 г., с ДВ, бр.
41 от 23.05.2017 г., в сила от 23.05.2017 г.
в чл. 8, ал. 2 , т. 1 е
предвидено за представителство по дела по ЗУТ и ЗКИР , адв.възнаграждение от
мин. 600лева. Съгласно
чл. 1 от горната наредба , „Размерът
на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде
по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ“.
Съдът установи , че към 2019г.
размера на минималното възнагр. По Наредба № 1 /2014г. по дела по ЗУТ и ЗКИР, не е бил 900 лева , а 600лева , и не наполовина,
както се твърди в КЖ.
От друга страна съдът установи ,
че по ад. № 3476/19г. няма налично възражение за прекомерност за присъденото
възнагр. За адвокат , както в писменни молби , становища и отговори , така и в
съдебни протоколи. Началника на СГКК не се е явявал и не е бил представляван в
повечето съдебни заседания.
От друга страна съдът в ад. № 3476/2019г. е изложил мотиви , че в договора за правна помощ на адв. Н. на л. 139
е отразено за договорено и изплатено
възнаграждение в размер на 1080лева и същото е в размера на чл. 8 , ал. 2 , т.
1 от Наредба № 1 от 2004г. и следва да се уважи. Посочено е , че съдът не
присъжда адв. Хонорар за жалбоподателката по второто й пълномощно с адв. Б. ,
тъй като на осн. Чл. 143 от АПК , страната има право на разноски само за един адвокат, както и че на Х. следва да й се присъдят и разноските по
приетата СТЕ в размер на 200 лева, а на з.л. Е.С.Х. – Ш. с ЕГН **********,***. ***, следва
да се присъдят претендираните разноски в
размер на 452 лева , съобразно приложените доказателства.
Пред ВАС не са представени други
доказателства за направените разноски,
респ. за неизплащане на договорения хонорар, поради което искането по чл. 248
от ГПК следва да се остави без уважение.
По тези съображения и на основание
чл.248, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното по
чл. 248 ГПК искане в КЖ от Началника на СГКК-Пловдив за произнасяне по реда на
чл. 248 ГПК , в частта за разноските .
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: