О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1850 03.07.2020 година град Бургас
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На трети юли
година 2020
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
частно гражданско дело номер 1552 по описа за 2020 година, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№
706/09.03.20г. на МТРС от Д.Ж.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ж.к.“Б. М.“
бл. ***, вх.*, ет.*, ап.**, С.Ж.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.М.Т., ул.“П. В.“
№ *, Н.Ж.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.В., ж.к.“М.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**,
С.К.Р., ЕГН: **********, от гр.Б., ж.к.“З.“,
бл.**, ет.*, ап.***, К.Т.Р., ЕГН: **********, с адрес: от гр.Б., ж.к.“З.“, бл.**, ет.*, ап.***
и К.Т.Р., ЕГН: **********, с адрес: от гр.Б., ж.к.“З.“, бл.**, ет.*, ап.*** , всички
чрез адв.М.Овагемова, служебен адрес: гр.Бургас, ул.“Оборище“ № 90, ет.2, офис
4, против определение № 46/18.02.2020г. по гр.д.№ 136/2019г. на МТРС, с което е
отхвърлена молбата на частните жалбоподатели за изменение на постановеното по
същото дело решение № 16/27.01.20г. в частта по разноските. Твърдят, че неправилно
районният съд е отказал да присъди на ищците по делото адвокатско
възнаграждение в пълен размер, понеже то представлява направени разноски. Подробни
мотиви излагат в депозираната жалба. Молят определението да бъде отменено и
постановено ново, по същество, с което молбата по реда на чл.248 ГПК бъде
уважена. Не ангажират нови доказателства.
Ответната по жалбата
страна – М.С.К. от гр.Б., ж.к.“С.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, оспорва частната
жалба чрез адв.Синигерова. Заявява, че няма никаква вина за развитието на
производството и не следва да понесе отговорност на разноските. Моли спорното
определение да бъде потвърдено. Също не ангажира доказателства.
Жалбата е
депозирана в срока по чл.275 ГПК, от легитимирани лица и е допустима.
Относно нейната
основателност съдът приема следното: Производството пред МТРС е образувано по искова
молба от частните жалбоподатели против М.К., с която молят съда да установи
правото им на собственост върху подробно описаната реална част от имот пл.№ 129
по кадастралната основа на ПУП за гр.Малко Търново, попадаща по действащата
кадастрална карта в ПИ с идентификатор 46663.501.128, с административен адрес:
гр.Малко Търново, ул.“Георги Бенковски“, бивша “Щерю Воденичаров“, за която
реална част К. се е снабдила с документ за собственост.
Ответницата по
иска не го е оспорила. В депозирания отговор е извършила признание на иска. Ангажирала е
доказателства. Заявила е, че всички данни по повод снабдяването й с документ за
собственост, са изходящи от съответните държавни и общински органи, които са й
издавали официални документи. На основание същите документи е извършено
трасиране на имота. Ето защо е молила не само да не бъде осъждана да заплати
разноски, но такива да бъдат присъдени в нейна полза.
Също така
заявява, че не е била запозната със списъка за разноски на противната страна,
но изявлението въобще да не се присъждат разноски на ищците включвало и искане
за намаляване на адвокатското възнаграждение.
По този повод
съдът прие следното:
Производството
пред МТРС е приключило след провеждане на две съдебни заседания, като в последното
процесуалният представител на ищците е депозирал списък на разноските и е молил
за присъждане на сумата от 1200лв. – заплатен адвокатски хонорар. МТРС е присъдил
разноски в полза на ищците (настоящи частни жалбоподатели), като част от тези
разноски е сумата на адвокатското възнаграждение, в размер на 500лв. от общо
платеното такова от 1200лв. За да приеме окончателния си извод за размера на
сумата, МТРС е приел, че делото не е с висока фактическа и правна сложност.
С молба вх.№ 466/10.02.20г.
на МТРС, подадена в срока
по чл.248, ал.1 ГПК, частните жалбоподатели са поискали изменение на
постановеното решение в частта му по разноските. Молят за присъждане на
заплатения от тях адвокатски хонорар, така, както е заявен в последното съдебно
заседание, прилагайки списък на разноските по реда на чл.80 ГПК. Както вече бе
изложено, молбата не е уважена и е постановено спорното определение.
БОС приема, че
постановеното определение не е правилно. Дължимият адвокатски хонорар по
Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се изчислява
по реда на чл.7, ал.2, т.1 (в редакцията, действаща към постановяване на
решението): „при интерес до 1000 лв. - 300лв.
В случая процесуалният представител е
ангажиран от шестима ищци, всеки от които има право на адвокат. Това означава,
че ако всеки от тях бе ангажирал различен процесуален представител, минималната
сума на разноските по договорите за правна помощ щеше да възлезе на 1800лв.
Това е един от аргументите, за да се прецени определението като неправилно.
На следващо
място съдът отбелязва, че действително не е направо възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, а то не може да бъде намалявано по служебен
път.
Що се отнася до
това, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото, съдът го отчита,
но се касае за изправяне на грешка, която на първо място е свързана с
установяване на собственост и на следващо – с поправка на КК, като двете в
съвкупност, следва да бъдат извършени по съдебен ред.
Когато
сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца,
признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно – с извънпроцесуалното си поведение ответникът да не е дал повод
за завеждане на иска. В настоящия случай ответницата се е снабдила с документи
за собственост на спорния имот и това изключва възможността за освобождаването
й от заплащане на разноски - Определение № 111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 815/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев.
Изложеното сочи
на заключение за отмяна на постановеното определение и уважаване на частната
жалба.
Водим от изложеното, БОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение
№ 46/18.02.2020г. по гр.д.№ 136/2019г. на МТРС и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ решение № 16/27.01.20г. по гр.д.№ 136/2019г. на МТРС в частта по разноските, като ОСЪЖДА М.С.К. от гр.Б., ж.к.“С.“, бл.**,
вх.*, ет.*, ап.** да заплати
допълнително на Д.Ж.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ж.к.“Б. М.“ бл. ***,
вх.*, ет.*, ап.**, С.Ж.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.М.Т., ул.“П. В.“ № *, Н.Ж.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр.В., ж.к.“М.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, С.К.Р.,
ЕГН: **********, от гр.Б., ж.к.“З.“, бл.**, ет.*, ап.***, К.Т.Р., ЕГН: **********,
с адрес: от гр.Б., ж.к.“З.“, бл.**, ет.*, ап.*** и К.Т.Р., ЕГН: **********, с
адрес: от гр.Б., ж.к.“З.“, бл.**, ет.*, ап.***, направени по делото съдебно-деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер от 700лв.
Определението
подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен срок от връчване на препис от него
на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: