Определение по дело №545/2018 на Районен съд - Котел

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 29, 16.01.2019 г., град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански състав, на 16.01.2019 г., в закрито съдебно заседание, в следния състав:

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 545 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

                Производството по делото е образувано по два иска с правна квалификация чл.326, ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.309а, ал.1 вр. чл.303а, ал.3 от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими, тъй като за ищеца е налице правен интерес, изводящ от твърденията за неизпълнение на задълженията на ответника да плати уговореното възнаграждение по сключен между тях договор за търговска продажба. Тъй като срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, съдът следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да предяви на страните проекта за доклад и да се произнесе по доказателствените искания.

                Съдът предявява проекта за доклад, както следва :

Обстоятелствата, от които произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация : В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени два иска с правно основание чл.326, ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.309а, ал.1 вр. чл.303а, ал.3 от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД. Ищец в производството е дружество „Екомакс“ ООД, а ответник е дружество „Интерпласт-2007“ ЕООД. Твърди се, че между ищеца и ответника бил сключен договор за търговска продажба, по силата на който ищецът доставил, а ответникът приел полипромиленен отпадък, като се задължил да плати на продавача сумата 4679.40 лева. За сделката продавачът издал фактура № 6579/03.11.2016 г., получена от ответника. Тъй като не било уговорен срок за плащане, цената следвало да бъде платена в 14-дневен срок от получаване на фактурата, т.е. от 17.11.2016 г., поради което за периода до подаване на исковата молба 14.11.2018г. се твърди, че размерът на законната лихва е 946.28 лева.

Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата 4679.40 лева, представляващи неплатено по договора за търговска продажба цена, както и мораторна лихва в размер на 946.28 лева, дължима за периода от 17.11.2016 г. до 14.11.2018 г. , както и законната лихва от подаване на исковата молба на 16.11.2018 г. до окончателното изпълнение на задължението. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор срещу исковата молба. Противопоставя възражение за пълно неизпълнение на договора за търговска продажба, тъй като било постигнато съгласие за продажба на ПВЦ и полипропиленен отпадък, а доставеният отпадък бил LD метализирано фолио. Ответникът, като купувач, не приел стоката и незабавно уведомил продавача. Не бил подписвал и фактурата, представена като писмено доказателство с исковата молба, като оспорва поставения подпис, положен под името А.Д.. При проведен разговор с представител на ищеца постигнали съглашение да се намали цената и издадената фактура да не бъде анулирана, за да може ищецът да изпълни задълженията си към трето за делото лице. Стоката и към настоящия момент се съхранявала от ответника. Моли за отхвърляне на главния иск, поради неоснователност, поради което като неоснователен следвало да бъде отхвърлен и акцесорният иск за лихви. Освен това, счита, че не е изпаднал в забава за плащане, тъй като нямало определен падеж и ищецът не бил изпратил покана. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът указва на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на ищеца, че носи тежестта да докаже:

ü  че ищецът е продал на ответника полипропиленен отпадък на стойност 4679.40 лева;

ü  че за сделката е издадена фактура, която е получена от ответника на 03.11.2016 г.;

ü  че на 17.11.2016 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на цената по сделката;

ü  че мораторна лихва за периода от 17.11.2016 г. до 14.11.2018 г. е в размер на 946.28 лева.

Съдът указва на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на ответника, че носи тежестта да докаже,

ü  че продавачът му доставил стока, която не отговаря на уговорените изисквания – доставил му LD метализирано фолио, вместо полипропиленен отпадък;

ü  че незабавно е уведомил продавача, че стоката на отговаря на уговорените изисквания.

По доказателства : Тъй като ответникът оспорва автентичността на подписа, положен под фактурата, ищецът, най-късно в първото съдебно заседание, следва да заяви дали ще се ползва от представеното доказателство.

Искането на ответника за разпит на свидетели е основателно, но съдът следва да допусне не трима, а двама свидетели.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

        НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание за 05.03.2019 г. от 11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРЕПИС от отговора да се изпрати на ищеца.

ПРЕДЯВЯВА на страните проекта за доклад, съобразно мотивите.

ДОПУСКА по искане на ответника да се разпитат като свидетели две лица, при условията на довеждане.

УКАЗВАМ на страните да положат усилия за извънсъдебно решаване на спора, като ги напътва към медиация като способ за доброволно уреждане на отношение. Указвам на страните, че могат за ползват медиатори, вписани с Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

 

                                                                                                                     С Ъ Д И Я :