Присъда по дело №132/2021 на Районен съд - Попово

Мотиви по НОХД № 132 по описа за 2021 г. на ПпРС
Подсъдимите Г. Н. М. от гр.Р., С. Б. П. от гр.П., Н. Д. Н. от гр.П. и И. С. И. от гр.Р., са
предадени на съд по обвинение за това, че „на 03.07.2019 г., в град П., в съучастие помежду
си – М. като подбудител и помагач умишлено склонил и улеснил П., Н. и И., като
съизвършители, пред надлежен орган на власт – нотариус Е.Д. образувала нотариално дело
№ *** г., като свидетели по протокол за обстоятелствена проверка по нотариално дело №
*** г., устно и съзнателно да потвърдят неистина и да затаят истина относно факта на
давностно владение, осъществено от Н. М. Х. за недвижими имоти УПИ VII-464 с площ
925 кв.м. с жилищна сграда и второстепенни сгради, и УПИ Х-464 с площ 1008 кв.м., и
двата в квартал 71 по плана на с.Т., общ.П.“ – престъпление по чл.290,ал.1,във вр. с
чл.20,ал.2 НК – за подсъдимите П., Н. и И., и във вр. чл.20,ал.3 и ал.4 НК – за подс.М..
Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа изцяло обвинението, пледира за
налагане на минимално наказание лишаване от свобода за всички подсъдими, което бъде
отложено по реда на условното осъждане.
Подсъдимите се явяват в с.з., дават обяснения, в които поддържат, че заявеното от тях
пред нотариуса е истина; не са потвърждавали неистина, тъй като лично са посещавали
имоти и са действали със съзнанието, че е на Г.М., респ. на неговия баща Н.Х., молят да
бъдат оправдани. Защитникът на подсъдимите М., П. и И. – адв.Р.М. от АК-Сливен също
счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин и най-вече от
неговата субективна страна, пледира за оправдателна присъда
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Г. Н. М. живеел в гр.Р., занимавал се със земеделие и животновъдство в с.Т.,
общ.П., бил основно образование, неосъждан /реабилитиран по право и давност за
осъжданията по нохд № 138/2011 г. и нохд № 639/2014 г. на РзРС, справка л.49/.
Подсъдимият С. Б. П. живеел в гр.П., работел като поддръжка на Градския стадион, бил със
средно образование, семеен, неосъждан. Подсъдимият Н. Д. Н. също живеел в гр.П., бил с
висше икономическо образование, безработен, неженен, неосъждан. Подсъдимият И. С. И.
живеел в гр.Р., бил със средно образование – по професия ветеринарен техник, женен,
неосъждан.
Преди повече от 50 години дядото и бабата на подс.Г.М. закупили /без прехвърляне по
нотариален ред/ дворно място – недвижим имот, находящ в с.Т., общ.П.,
ул.“Н.Вапцаров“№1, за който бил отреден УПИ VII-464 с площ 925 кв.м със застроени в
него жилищна сграда и второстепенни сгради, и УПИ Х-464 с площ от 1008 кв.м, и двата в
кв.71 по действащия единствен план от 1931 г. на с.Т. /скица л.23/. Впоследствие в този
имот заживял и бащата на подс.М. – св.Н. М. Х., който в годините закупувал със собствени
средства строителни материали, с които построил допълнително навес в дворното място,
където живял до 1982-1983 г. /показания за св. Н.Х. в с.з., л.39/. След тази година в имота
останали да живеят майка му и брат му Хасан, който през 2006 г. се преместил в друг имот в
селото, находящ се на ул.“Иван М.“№6, където починал през 2018 г., а в имота на
ул.“Н.Й.Вапцаров“ останали да живеят майката на св.Н.Х. /починала през 2011 г./ и неговия
племенник – св.ЕРД. Х. М.. Св.Е.М. бил в лоши отношения със семейството на чичо си – със
св.Н.Х. и неговия син подс.Г.М., като последните двама дори не отишли на погребенията на
майка си и брат си. Поради тези влошени отношения нито св.Н.Х., нито подс.Г.М.
проявявали някакъв интерес към имота в с.Т., ул.“Н.Вапцаров“№1. В годините нито един от
двамата не бил посещавал този имот, а същият се владеел изцяло от св. Е.М. /това бил и
1

неговия постоянен адрес/, който след 2015 г. заживял в гр. Р., но продължил да ползва
стопанските постройки, където отглеждал животни.
След като през 2018 г. бащата на св.Е.М. починал, св.Н.Х. започнал да получава известия
от службата по местни данъци и такси към Община П., че за имота на ул.“Н.Вапцаров“№1 в
с.Т. са налице за плащане данъци и такси, които не са заплатени. Първоначално, чрез св.М.
Х. М. /кметски наместник на с.Т. и брат на св.Е.М./, св.Н.Х. настоял св.Е.М. да си заплати
дължимите за имота данъци. Въпреки че обещал да го стори, св.Е.М. не изпълнил
обещанието си – обстоятелство, което притеснило св.Н.Х. и подс.Г. М., за наличието на
дължими данъци би се явило пречка за получаване на земеделски субсидии във връзка с
дейността им. Поради тези причини през 2019 г. подс.Н.М. заплатил изцяло дължимите за
процесния имот местни данъци и такси /копия от вносни бележки, л.19 и сл. от делото/.
Подс.Г.М. останал недоволен от обстоятелството, че плаща данъците за имот, който
реално не използва и тъй като за този имот нямало издаден нотариален акт за собственост,
решил да го придобие чрез способа на т.нар. „обстоятелствена проверка“, а именно
доказване на давностно владение за повече от 10 години. Подс.Г. М. ясно съзнавал, че нито
той, нито неговият баща – св.Н.Х. владеят или някога в последните 20 години са владели
имота на ул.“Н. Вапцаров“№1, но въпреки това решил да намери свидетели, които да
потвърдят подобно „владение“, с цел именно св.Н.Х. да бъде обявен от нотариуса за негов
собственик. В изпълнение на взетото решение подс.Г. М. се свързал със свои познати –
подсъдимите С.П., Н.Н. и И.И., като ги убедил да лъжесвидетелстват като свидетели по
обстоятелствена проверка. Тримата подсъдими не живеели в с.Т., а само били посещавали
селото преди повече от 20 години, но във времето по никакъв начин не били възпрели
обстоятелства във връзка с упражнявано безспорно давностно владение в този имот на
ул.“Н.Вапцаров“№1. Водени от желанието да помогнат на подс.Г. М. останалите трима
подсъдими се явили пред Нотариус Е.Д. с рег. № 495 с район на действие РС П..
Пред нотариус Д. било образувано нотариално дело № 184/2019 г. с рег. № 1834/2019 г.
/приложено/. На 03.07.2019 г. св.Д., в канцеларията си в гр. П. извършила обстоятелствена
проверка за констатиране правото на собственост върху посочения по-горе недвижим имот,
като в тази връзка и след като ги предупредила за отговорността по чл.290 от НК разпитала
в качеството им на свидетели подсъдимите П., Н. и И.. В разпита си пред нотариус Е.Д.
всеки от тях депозирал показания, в които потвърдил неистина и затаил истина около
въпросния имот /виж протокол л.21/. Така например, подс.П. посочил – „…Знам, че Н. има
имот в с.Т.…от около 20 години знам, че имота е негов, оттогава ходя с Г.дън да му
помагам…През всичките 20 години само Н. владее имота, той го поддържа. Други хора не
съм виждал в имота. Спорове не съм чувал за този имот.“. Подс.Н. със същата
категоричност изложил своите „възприятия“ като посочил – „Многократно съм ходил в с.Т.,
за да помагам на Г.дън и баща му за поддръжката на имота. Винаги само Н. е владял
имота, не знам от къде го има, дали е купен или по наследство, но други хора не съм
виждал. Само Н. живее в този имот…“. Подс. И. от своя страна потвърдил пред нотариуса,
че като дете е ходил в имота, в дома на дядо Н. – „…който си живее в този имот, той го
поддържа..“. Въз основа на така депозираните свидетелски показания нотариус Е.Д.
преценила, че „Имотът повече от 30 години принадлежи на молителя, той живее в него и
го поддържа.“ /постановление л.20 от ДП/, при което признала св.Н.Х. за негов собственик
по давностно владение и правото му на собственост било удостоверено посредством
съставяне на нотариален акт № 184, том I, рег.№ 1384, н.д.№ 184/2019 г. по описа на
Нотариус рег.№ 495 в НК с район на действие РС П. /приложен л.19 от ДП/.
През 2020 г. св.Е.М. разбрал за извършените от подс.Г.М. и неговия баща действия
спрямо недвижимия имот, който той владеел и ползвал, при което подал сигнал в РУ П..
2

Била извършена допълнителна проверка и на 02.11.2020 г. образувано ДП № 278/2020 г. за
извършено престъпление по чл.290,ал.1 НК в хода на което наред с останалите процесуални
действия бил проведен следствен експеримент с участие на подсъдимите П., Н. и И., в
който всеки един от тях изрично и категорично посочил имота в с.Т., общ.П., за
разположението на който бил дал показания пред нотариуса.
Така възприетата безспорна фактическа обстановка се доказва по неоспорим начин от
събраните в с.з. доказателства посредством приложените по ДП № 278/2020 г. по описа на
РУ П. писмени доказателствени средства, както и от показанията на всички свидетели –
Е.М., М.М., Н.М., Б.И., Н.Х. /баща на подс.Г.М. при разясняване на правата по чл.119 от
НПК/, и Е.Д., чийто показания по един категоричен начин потвърждават хронологията по
владение, лицата, които са ползвали и ползват въпросния недвижим имот на
ул.“Н.Вапцаров“№1, както и влошените семейни отношения довели до
лъжесвидетелстването пред нотариуса. Ето защо съдът прие, че техните показания са
свързани и издържани, относно касаещите ги обстоятелства във връзка с изясняване на
фактите, подлежащи на доказване, поради което ги кредитира изцяло. Действително в
показанията си св.Н.М. прави опит за омаловажаване действията на сина си подс.Г.дън Х.
посредством излагане на съображения свързани със закупени от него строителни материали
и цялостен ремонт в имота. Тези показания обаче касаят период от преди повече от 50
години и не са относими към предмета на доказване. Важно е също да бъде отбелязано и
обстоятелството, че въпросния имот е наследствен, но липсват каквито и да било писмени
доказателства за собствеността. Както и св.Е.Д. категорично посочи в с.з. /л.37/ -
„Практиката по установяване на владение е по един и същи начин, по всички проверки, не е
нещо по- различно. Единствено ако е по наследство се пита кога е починал наследодателя,
кои са наследниците, от кога владее имота лицето…“, т.е. в случая е правно ирелевентно,
че св.Н.М. е сънаследник на този имот доколкото обстоятелствената проверка е само за
придобиване право на собственост по давностното владение, но не и във връзка с
придобиване на собственост по наследяване. В показанията си пред съда /л.37/ свидетеля
М.М. /кметски наместник на с.Т./, който лично познава подс.Г.М. и неговия баща – св.Н.Х.
последователно и логично пресъздава хронологията на събитията около имота на ул.
„Никола Вапцаров“№1 в с.Т. и лицата, които са го владели и ползвали през последните
години, а това всъщност е само св.Е.М., който и към настоящия момент гледа животни в
него. Съседите на този имот – св.Н.М.а и св.Б.И. също са категорични за възприятията си, че
и понастоящем там пребивава само св.Е.М., а подсъдимия Г.М. на са виждали повече от 20
години – обстоятелство потвърдено и от показанията на самия св.Е.М..
Свидетелските показания посочени по-горе, изцяло опровергават обясненията на
подсъдимите депозирани в хода на съдебното следствие. Ето защо и при съобразяване с
процесуалните правила визирани в чл.14 и чл.107,ал.5 от НПК съдът не ги намери за
убедителни и достоверни, поради което не им даде вяра и не ги постави в основата на
постановената присъда. Соченото от четиримата подсъдими не кореспондира с останалия
доказателствен материал и следва да бъде оценявано единствено като защитна теза, която не
намира нужната убедителна доказателствена опора. Всъщност подсъдимите П., Н. и И.
изграждат и поддържат пред съда тезата, че са посещавали имота в с.Т. и не са били
убеждавани от подс. Г.М. да лъжесвидетелстват пред нотариуса. Подробният прочит на
техните обяснения обаче сочи друго, така например св.П. заявява, че е ходил само два пъти в
този имот и то преди повече от 20 години /обяснения л.35/, и само бил чувал от подс.Г.М., че
къщата била негова; никога обаче не бил виждал неговия баща, за безспорното владение на
когото всъщност е депозирал показания пред нотариуса; по идентичен начин подс. Н.
заявява, че е ходил в имота преди 14-15 години /л.36/, но не познава св. Н.Х., а факта на
владението му е споделено от подс.Г.М., с когото са приятели; подс.И. пък само като дете
преди повече от 20 години бил посещавал имота, за да играе със сина на подс.Г.М. –
3

обяснения, които по никакъв начин не опровергават обвинителната теза и дори не внасят
съмнение в нея. По същият начин следва да се ценят и обясненията на инициатора на
цялата престъпна деятелност – подс.Г.М., който не отрича, че нито той, нито баща са живели
и владели имота в последните повече от 20 години – време, в което там постоянно е живял
именно св. Е.М.. Очевиден е и неговия мотив да подбуди останалите трима, а именно
влошените семейни отношения, което ясно личи в обясненията му пред съда /л.34/ - „…След
като взеха баба да я гледат, обаче не платиха данъците. Взеха пенсията на баба и я
харчиха. Умориха баба. С роднините ни не си приказваме. Не си приказваме нито с
братовчед ми, нито с неговите деца. Само с кмета си говорим, който ни е братовчед…“.
Ето защо и с оглед на изложеното по-горе, при извършен детайлен анализ на събраните
доказателства по делото, съдът прие, че са налице убедителни доказателства за това, че
подсъдимите М., П., Н. и И. са осъществили от обективна и субективна страна състав на
престъпление субсумиран от правната норма на чл.290,ал.1,вр. с чл.20,ал.2 от НК за
подсъдимите П., Н. и И. и във вр. с чл.20,ал.3 и ал.4 от НК за подс.М.. От обективна страна
деянието е извършено чрез действия, изразяващи се в потвърждаване на неистина и
затаяване на истина относно факта на давностно владение осъществено от св.Н. М. Х. пред
нотариус Е.Д. в производство по обстоятелствена проверка. Подсъдимите П., Н. и И. са се
явили на 03.07.2019 г. в качеството на свидетели и заявили устно факта на непрекъснато
владение от страна на св.Н. М. Х., респ. потвърдили липсата на собственически претенции
от което и да било трето лице за този продължителен период повече от 10 години.
Съгласно чл.2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до
тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като в определени случаи
това съдействие със закон се възлага на друг - несъдебен или недържавен орган както това е
сторено със Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. Именно поради това,
предвид процесуалните разпоредби на ГПК и специалните норми на ЗННД, нотариусът,
пред когото се развило производството по обстоятелствена проверка, и който е издал
съответен акт, осъществява реално юрисдикционни функции, присъщи на органите на
съдебната власт и аналогични, поради което и същият са явява орган на власт /в т.см. р.№
461/1.07.2004 г. на ВКС по н.д.№ 27/ 2004 г. II н.о. и р.№ 128/7.04.2009 г. на ВКС по н.д.№
48/2009 г. на III н.о./.
При извършване на лъжесвидетелстването пред нотариуса, всеки един от тримата
подсъдими – съизвършителите П., Н. и И. са били подбудени и подпомогнати от подс.Г. М.,
който ги е мотивирал и склонил да се явят пред нотариус Е.Д. и в хода на свидетелстване
при извършвана обстоятелствена проверка да потвърдят неистина и затаят истина относно
владението на имота в с. Т. на ул.“Н.Вапцаров“№1. Принципно положение е, че свидетелят
в процеса възпроизвежда свои възприятия относно факти, които интересуват съответния
процес. За да бъде изложеното от свидетеля истина, необходимо е той да възпроизведе пред
съответния съд или друг надлежен орган /в случая нотариус/ своите възприятия именно във
вида, в който те са се отразили в неговото съзнание. Дали тези възприятия са били точни
или неточни е въпрос, на който следва да даде отговор съда или съответния друг орган, като
изхожда от самите показания, от положението на свидетеля при възприемането на фактите,
от останалите доказателства, от наличието или липсата на заинтересованост у свидетеля от
изхода на делото. Затова задължение на свидетеля е да изложи фактите по начин, както ги е
възприел, а задължение на съда е да прецени достоверността на показанията. /в т.см.р.№
60/23.02.2015 г. на ВКС по н.д.№ 1984/2014 г. на II н.о./. В конкретният случай в
производството по извършване на обстоятелствена проверка нотариус Д. е вписала в
протокола за разпит на свидетелите П., Н. и И. техните показания, в които всеки един от тях
е възприел факти, които обаче не са били съответни на неговите действителни възприятия
досежно продължителността на владението на имота от страна именно на св.Н. М. Х.. Това е
4

така и защото тези трима свидетели в хода на съдебното дирене посочват, че никога лично
не са виждали това лице да владее и ползва имота, като са се предоверили за това
обстоятелство на подс.Г.М..
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, обективиран в конкретните
действия на четиримата подсъдими. Както вече съдът посочи по-горе, преди да
свидетелстват подсъдимите П., Н. и И. са били предупредени от нотариуса за носената
наказателна отговорност по чл. 290 НК, като предвид установените в хода на съдебното
следствие обстоятелства всеки един от тях е предвиждал общественоопасните последици, а
именно че изнася неверни обстоятелства, като свидетелстването им е имало за цел
определени последици. Всеки един от тях очевидно е бил мотивиран от личните си
приятелски отношения с подс. Г.М. /респ. с неговия син – само за подс.И./, като всеки от тях
ясно е съзнавал участието на останалите в извършването на престъпното деяние.
От обективна страна подс.Г.М. осъществил изпълнителното деяние чрез действие,
изразено в подбуждане и подпомагане на останалите трима подсъдими да заявят устно, че
именно неговия баща – св.Н. М. Х. в продължение на период от 10 години непрекъснато и
необезпокоявано като собственик е владеел имота в с.Т., ул.“Н.Вапцаров“№1. От
субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, обективиран в неговите
действия. Подс.Г.М. е знаел, че е мотивирал и склонил доведените от него пред нотариус
Е.Д. лица – негови добри познати и приятели, които да потвърдят неистина и затаят истина
относно владението на имота в с.Т.. Подс.М. ясно е съзнавал, че техните лъжливи показания
ще предпоставят признаването на неговия баща за единствен собственик на този имот.
Косвено доказателство относно умисъла към престъпното деяние на подс.Г.М. е и
обстоятелството свързано със заплащане на дължимите за имота местни данъци и такси,
както и влошените семейни отношения, при които останалите лица – които като реални
съсобственици на този имот в бъдеще основателно биха могли да претендират правата си
над имота. Наред с това следва да се посочи, че обстоятелствата, за които са свидетелствали
пред нотариуса тримата подсъдими и във връзка с които са били подбудени и подпомогнати
от подс.Г.М. не се заключават в удостоверяване на простия факт на продължителност на
владението от страна на св.Н.Х. за 10 годишен период. Тримата подсъдими са удостоверели
и владение от страна на св.Х. като единствен собственик на имота, който не бил
необезпокояван от никого, т.е. обстоятелства които очевидно са неистина.
Престъплението по чл.290,ал.1 НК е от т.нар „формални престъпления” или на „просто
извършване”, т.е такова, при което законодателят не е предвидил настъпването на конкретен
противоправен резултат. Тези престъпления се осъществяват със самия факт на
изпълнителното деяние, като в случая то е довършено без реално да са настъпили някакви
отрицателни изменения в обективната действителност. Посоченото обаче изобщо не
означава, че липсват вредни последици, а точно обратното – касае се за активни действия на
четиримата подсъдими, насочени срещу правосъдието, от които е последвало
незаконосъобразното признаване за собственик по давностно владение по отношение на
св.Н. М. Х., т.е. това несъмнено са действия, които от обективна страна увреждат
обществените отношения обект на това посегателство /по глава VІІІ, раздел ІІІ от НК/, което
оправдава използването на наказателна принуда за извършването им.
При индивидуализацията на наказанията за всеки един от тях, след извършване на
цялостна проверка на събраните по делото доказателства,съдът се съобрази с разпоредбите
на чл.36 и 54 НК като отчете, че за нито един от подсъдимите на са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства обуславящи приложението на чл.55 НК. Предвиденото в
чл.290,ал.1 НК наказание е до 5 год. ЛОС, при което и направената преценка за липса на
предпоставките по чл.55 НК съдът не обсъжда възможността за замяната на наказанието
5

ЛОС с друго по вид по-леко наказание. Съобразявайки степента на участие на всеки един от
подсъдимите в осъществяване на престъплението и ролята на инициатор от страна на
подс.Г.М. съдът наложи наказание на 8 /осем/ месеца ЛОС на подсъдимите С.П., Н.Н. и
И.И., и 1 /една/ година ЛОС на подс.Г.М. – наказания, които отложи по реда на чл.66,ал.1
НК за изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на
конкретният вид и размер на наказанието съдът отчете чистото съдебно минало на всички
подсъдими, семейното им положение и трудова ангажираност – все обстоятелства, които не
налагат изолирането им от обществото за ефективно изтърпяване на наказание ЛОС с цел
тяхното поправяне. Само по отношение по-високият размер на наказанието на подс.Г.М.
съдът отчете /по арг. от чл.21,ал.1 от НК/ неговата по-висока степен на участие като
подбудител и помагач в изпълнение на престъплението. Отчитайки обстоятелството, че
именно подс.Г.М. е инициирал престъпната деятелност, до голяма степен е координирал
същата и е мотивирал към лъжесвидетелстване останалите трима подсъдими, воден от
собствени користни мотиви, съдът намери, че неговото наказание следва да се
индивидуализира в по-висок размер от 1 г. ЛОС, което също бъде отложено по реда на
чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от 3 г.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	10
Дата:	4 август 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия:	Явор Пламенов Томов

Дело:	20213520200132
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 май 2021 г.

Присъда по дело №132/2021 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите