№ 7002
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110140534 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК за признаване на
установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 200,00 лв. – глоба наложена
като административно наказание по наказателно
постановление № 275593/2016 г., за събирането на която е
образувано изп.д. № 2019***0400668 по описа на ЧСИ А.П.,
с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС, поради
настъпила давност съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН.
В исковата молба ищецът твърди, че с наказателно
постановление № 275593/2016 г., влязло в сила на 08.11.2016
г., му е наложена глоба в размер на 200 лв. За събиране на
вземането едва през 2020 г. било образувано изп.д. №
2019***0400668 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № *** на
1
КЧСИ, с район на действие СГС, след като вземането вече
било погасено по давност. Според ищеца, в случая е
приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН,
поради което административното наказание не следва да се
изпълнява, тъй като са изтекли две години от влизане в
сила на процесното наказателно постановление, а именно
на 08.11.2018 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения
иск. Посочва, че е налице съществена разлика между
института на изпълнителната давност и този на
погасителната такава. Поддържа, че спецификата в случая
с наказанието „глоба“ е, че с налагането му в полза на
ответника възниква едно вземане, като няма основание да
се твърди, че с изтичането на изпълнителната давност се
погасява и самото вземане. Сочи, че с влизането в сила на
наказателното постановление поради липса на подадена
срещу него жалба административно-наказателната
отговорност била реализирана. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът Д. С. Р., редовно призован,
не се явява, представлява се от адвокат И., която поддържа
исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът *************,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ц.,
2
която поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Длъжникът по изпълнението може да
оспорва дължимостта на сумите по влязлото в сила
решение/разпореждане, и въз основа на което е издаден
изпълнителен лист, само въз основа на факти, настъпили
след издаването му. В конкретния случай ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност, юридически
факт, настъпил след влизане в сила на издаденото от Кмета
на СО Наказателно постановление № 275593/2016г., влязло
в сила на 08.11.2016г., поради което и иска е допустим.
Не е спорно между страните, че на ищеца е съставен
АУАН № **********/09.06.2016г. и въз основа на който е
издадено Наказателно постановление № 275593/2016г. на
Кмета на СО, с което на Р. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл.
35, ал.7, т.1 от НРУПОГТТСО, за това, че на 09.06.2016г. в
15:30 часа пътува в гр.София, в А-102 с /инвент. № 1188,
констатирано след спирка: ПК Диана, посока: Студентска,
3
район Дианабад, без редовен превозен документ и отказва
да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците, с което виновно е
нарушил разпоредбите на чл. 18, т.1, б. „а“, б. “б“, б. „в“ и
чл. 35, ал.1, вр. с чл. 34, ал.3 от НРУПОГТТСО.
Не е спорно също така, че въз основа на наказателното
постановление срещу ищеца е образувано изпълнително
дело № 2019***0400668 по възлагателно писмо на СО, като
по изпълнителното дело се установява, че на П. е връчена
ПДИ.
Следва да бъде посочено, че когато принудително
събира публично общинско вземане, съдебният изпълнител
не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се
произнесе по възражението за давност, основано на чл. 171
ДОПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният
изпълнител може да прекрати изпълнителното
производство, когато бъде представено влязло в сила
съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е.
признато е за установено, че не са налице материално-
правните предпоставки за законност на изпълнителния
процес, включително поради погасяване на задължението
по давност. Тъй като няма правомощие да се произнася по
възражение за давност и не е орган в структурата на
общинската администрация, съдебният изпълнител не би
могъл да "отпише" погасеното по давност публично
общинско задължение. Едновременно с това разпоредбата
4
на чл. 433, ал. 1 ГПК не оправомощава съдебния
изпълнител да вземе предвид евентуално постановено от
орган в структурата на общинската администрация
"отписване", извършено след предаването на публичното
задължение за събиране по реда на ГПК. Подобно
"отписване" би могло да обоснове отправянето на искане
от взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, но заявяването на
такова е в зависимост единствено от волята на взискателя
и при отсъствието му, единствен способ за защита на
длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла
погасителна давност по отношение на публично общинско
вземане, остава предявяването на иск - отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН давността при
наложено наказание "глоба" е две години. Нормата на чл.
82, ал. 2 ЗАНН регламентира, че давността започва да тече
от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието
и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. Следва да бъде посочено, че глобата, освен
публично вземане, е и административно наказание, която
правна природа следва да намери превес, поради което
неприложим по отношение на давността за това вземане е
срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК / в този смисъл тълкувателно
решение № 2/12.04.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г.
на ВАС/. Образуването на изпълнително производство е
действие, което прекъсва давността и започва да тече нов
5
двугодишен срок, но това производство следва да е
образувано преди изтичане на предвидената в НК
обикновена или абсолютна давност. Ако в посочения по –
горе двугодишен срок не се предприемат изпълнителни
действия глобата не подлежи на изпълнение по
принудителен ред, в приложение на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК
/в този смисъл ТР № 2/28.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на
ОСНК на ВКС/. Давността за изпълнение на
административно наказание е изтичане на определен срок
от време, установен със закон, в който надлежният орган
бездейства да упражни правомощията си да приложи
административно – наказателната репресия спрямо
извършителя на нарушението. Позоваването на давността е
изведено при факти, настъпили след влизане в сила на
постановлението.
В настоящият случай с оглед на приложението на
разпоредбата по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН се установи, че
по отношение на наложеното на Д. С. Р. наказание "глоба"
на основание наказателно постановление № 275593 от
29.06.2016 г. погасителният давностен срок е започнал да
тече от датата на влизането в сила на същото, която дата
съгласно отбелязване върху акта е 08.11.2016 г. Това
отбелязване следва да се цени като извънсъдебно признание
по реда на чл. 175 от ГПК от ответника на неизгоден за него
факт. По делото от страна на ответника не са ангажирани
доказателства да са предприети действия, водещи до
прекъсване на давността за периода от влизане в сила на
6
наказателното постановление до образуване на
горепосоченото изпълнително дело, едва през 2019г., когато
е образувано изпълнителното дело. В случая от датата на
влизане в сила на наказателно постановление – 08.11.2016 г.
и преди датата на образуване на изпълнителното дело,
давността за събиране на наложената глоба е изтекла.
Изложеното предпоставя, че към настоящия момент
правото на ответника да изпълни принудително вземането
за глоба е погасено по давност и предявеният отрицателен
установителен иск е основателен.
Искане за присъждане на разноски са заявили и двете
страни. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Същият е реализирал разноски в размер на 50,00 лева за
държавна такса в производството, като претендира и
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС,
присъдимо в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата, като по делото на л.8 от досието му е
представен договор за правна защита и съдействие, от
който е видно, че страните са договорили представителство
в горепосочената хипотеза, което е достатъчно за съда да
присъди възнаграждението. Така на адвокат К. И. Б., ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността в
/АДРЕС/, следва да и бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС.
7
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявения от Д. С. Р., ЕГН ********** срещу
*************, БУЛСТАТ ************, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че
Д. С. Р. не дължи на *************, сумата в размер на
200,00 лв. – глоба наложена като административно
наказание по наказателно постановление № 275593/2016 г.,
за събирането на която е образувано изп.д. №
2019***0400668 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № *** на
КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила давност
съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН.
ОСЪЖДА *************, БУЛСТАТ ************ ДА
ЗАПЛАТИ на Д. С. Р., ЕГН **********, сумата от 50,00лв.,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА *************, БУЛСТАТ ************ ДА
ЗАПЛАТИ на К. И. Б., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в размер на
480,00 лева, възнаграждение, присъдено на основание чл.
8
38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9