№ 15336
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. С.А
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. С.А Гражданско дело №
20241110158041 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тринадесети май две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.С.А
Секретар Ася Георгиева
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. С.а
гражданско дело номер 58041 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. С. С., с ЕГН **********, от гр.
********************************************, против „Ф.Б., с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр.
************************************************, представлявано от управителите
И.В.Д. И Д.В.Н., за установяване по отношение на ответника, че Договор за предоставяне на
потребителски кредит № ******** от 13.03.2023 г. е нищожен като съдържащ
неравноправни клаузи, като при условие на евентуалност е предявен иск за прогласяване
нищожност на договора поради заобикаляне на закона и противоречие със закона, а също и
иск, предявен в условия на евентуалност, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5
от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******** от 13.03.2023 г. поради
противоречие със закона, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
119,07 лв., представляваща платена от ищеца на ответника без основание, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 01.10.2024 г.
до окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 13.03.2023 г. сключил с „Ф.Б. договор за
потребителски кредит в размер на 550 лв., при годишен процент на разходите от 49,74 %,
при предоставяне на поръчителство от „М.Б.“ без посочване на размера на
възнаграждението за предоставяне на поръчителство. Също така твърди, че след усвояване
на кредита установил, че освен заемната сума от 550 лв. била начислена такса за
предоставяне на поръчителство в размер на 119,07 лв. Оспорва договора като
недействителен, поради непосочване на дължими вноски по договора за поръчителство.
Оспорва валидността на сключения договор поради липса на съгласие и като нищожен на
основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Оспорва договора като противоречащ на изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК с оглед непосочване на начина на изчисляване на годишния процент на
разходите /ГПР/. Сочи, че не е ясно дали в ГПР по процесния договор за кредит е включено
възнаграждението за поръчителство, поради което е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Излага твърдения за нарушаване на изискването и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като
заплащането на сумата по договора за поръчителство било елемент от общия разход и
потребителят бил въведен в заблуждение относно размера на разходите по кредита. Със
сключването на договора за поръчителство се целяло единствено оскъпяване на договора за
кредит, като непосочването на действителния размер на ГПР представлявало заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Излага подробни съображения за
нищожност на договора за кредит, като противоречащ на императивните разпоредби на
закона и като заобикалящ закона, сключен в противоречие с добрите нрави, позовава се на
2
съдебна практика. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „Ф.Б., с който оспорва исковите претенции като
неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно наличие на
поръчителство като условие за сключване на договора за кредит, както и използването на
заблуждаващи търговски практики от страна на кредитора. Твърди, че потребителят има
възможност да избере да сключи договор за гаранция с гарант, в който случай получава
информация за дължимия разход, без последния да се включва в ГПР. Твърди, че сключеният
между страните договор съответства на изискванията на закона Излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове на предявените основания,
претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е депозирано становище по съществото на спора.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл.
146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.. Направени са възражения по
чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от договор за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 13.03.2023 г. се установява, че
същия е сключен между „Ф.Б. и В. С. С., по силата на който ответното дружество
предоставило на ищеца кредит в размер на 550 лв. за срок от 21 дни, при договорен лихвен
процент от 2,35 % и годишен процент на разходите от 49,74 %, с лихва по кредита от 12,93
лв., кредитът платим на 03.04.2023 г., като договорът е сключен при общи условия. Като
доказателство по делото е приет и представеният от ищеца стандартен европейски
формуляр. Видно от представения заверен препис от разписка от 13.03.2023 г., на същата
дата ответникът е превел на ищеца предоставения кредит в размер от 550 лв. От
представения заверен препис от разписка от 16.03.2023 г. се установява, че ищецът е платил
по сметка на ответника сумата от 682 лв.
От представения заверен препис от договор за гаранция /поръчителство/, без дата, се
установява, че същият е сключен между М.Б. p.l.c. и ищцата, по силата на който М.Б. p.l.c.
предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията,
произтичащи от договор за потребителски кредит от 13.03.2023 г., сключен между „Ф.Б. и В.
С. С., при договорена такса за предоставяне на гаранцията в размер на 119,07 лв., дължима
от В. С. С., и платима в размер и по начин, посочен в общите условия по договора.
Като доказателства по делото са приети Тарифа към Общите условия „Заем до
3
заплата“, уреждащи отношенията между „Ф.Б. и неговите клиенти, по повод предоставяните
от дружеството финансови услуги /заеми/ от разстояние, както и Общите условия към
договор за гаранция /поръчителство/.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че по процесния договор усвоената сума от ищеца е в размер на 550 лв. На
13.03.2023 г. ищецът е изплатил сумата от 682 лв., която сума е разпределена по следния
начин: погасена главница в размер на 550 лв., погасена договорна лихва в размер на 12,93
лв. и погасена такса гаранция в размер на 119,07 лв. Вещото лице също така установява, че
изчисленият ГПР по погасителен план с включена договорна лихва и гаранция е в размер на
4 104,92 %.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между страните е бил сключен Договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние № ******** от 13.03.2023 г., както и че
ищецът е погасил сумата от 682 лв. Спори се относно валидността на договора, на отделни
клаузи от него, както и относно основанието за плащане на сумата от 119,07 лв.
Претендира се нищожност на договора като съдържащ неравноправни клаузи, като
при условие на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожност на договора поради
заобикаляне на закона и противоречие със закона, а също и иск, предявен в условия на
евентуалност, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора поради
противоречие със закона.
При извършеното уточнение на исковата претенция, за съда се налага извод, че се
претендира нищожност на договора на няколко самостоятелни правни основания, част от
които посочени в специалния закон – Закона за потребителския кредит, и част от които,
посочени в общите закони – Закона за защита на потребителите по силата на препращащата
норма на чл. 24 от ЗПК към разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП. От така посочените
основания съдът намира, че първо следва да се произнесе относно спазване на изискванията
на специалния закон – ЗПК, съответно за наличие на основанията, водещи до нищожност на
договора, предвидени в специалния закон – ЗПК.
От представения по делото договор се установява, че същият е сключен от
разстояние, при спазване на изискванията на закона за сключване на договор от разстояние,
като предварителна информация е била предоставена на ищеца по смисъла на чл. 5 ал. 10 от
ЗПК. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищеца по смисъла на чл. 5,
ал. 13 от ЗПК. Спори се за формата, в която договорът е сключен. Тогава, когато договорът
се сключва в присъствие на страните, формата е писмена. В случаите, при които договорът
се сключва от разстояние, посредством интернет платформа, подписът на страните се полага
във форма и вид, предвидени в ЗПФУР. По аргумент от противното на разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от ЗПК, за да е нищожен договорът по смисъла на чл. 22 от ЗПК, се изисква липса и
на трите кумулативно предвидени предпоставки по отношение на елементите на договора,
4
които трябва да бъдат представени с еднакъв вид, формат и размер на шрифта, последният
не по-малък от 12. В конкретния случай видът и форматът на използвания шрифт са едни и
същи, което се установява и с просто око. По отношение на размера на шрифта в конкретния
случай по делото не е било изслушано вещо лице специалист, което да даде заключение дали
използваният размер на шрифта е по-малък от 12, но същевременно липсват и наведени
твърдения от страна на ищеца за наличие на заболявания на очите, което да представлява
затруднение да се запознае със съдържанието на договора. От друга страна изпълнението на
договорното задължение от страна на ответника е индиция, че същият се е запознал с
подписания от него договор от разстояние. Ето защо съдът приема, че само неспазване на
размера на шрифта, дори той да е по-малък от 12, но не по-малък от 10, който позволява
договорът да бъде прочетен от физически здраво младо лице, за което липсват данни за
заболявания, не е достатъчно да обоснове нищожност на договора за кредит. Възражението
за нищожност на договора на първото предвидено основание в чл. 22 от ЗПК се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Спори се за валидността на клаузата, с която е договорена възнаградителна лихва,
дължима на кредитора.
По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:
В чл. 3, б. „в“ от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен
процент по кредита от 2,35 %, а в ал. 4 от същия член – ГПР в размер на 49,74 %. Съдът
намира, че в случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора
е посочен годишният процент на разходите. Ето защо съдът намира предявения иск на
посоченото основание за неоснователен.
По отношение на предявеното основание за нищожност на клаузата, като
противоречаща на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за
просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи
януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За
периода на договора от 13.03.2023 г. до 03.04.2023 г. основният лихвен процент на БНБ е,
както следва: от 01.03.2023 г. - 2,17 на сто, и от 01.04.2023 г. - 2,47 на сто. Следователно
уговореният в договора годишен процент на разходите от 49,74 % към момента на
сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Ето
защо съдът приема, че договореният лихвен процент по договора не противоречи на закона,
поради което и договореното между страните възнаграждение е в размер на 12,93 лв. Съдът
намира за неоснователна претенцията на предявеното основание, поради което същото
следва да бъде отхвърлено.
5
По отношение на предявеното основание за нищожност на договора, поради наличие
на неравноправни клаузи, съдът намира следното:
С клаузата на чл. 5 от процесния договор е договорено обезпечение с поръчителство,
предоставено от М.Б. в полза на дружеството, като е договорено, че договорът за
поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът.
Същата клауза предвижда, че одобряването на дружеството на предоставеното в негова
полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от
заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението, като одобряването на
обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.
От приетите по делото доказателства, включително и от изслушаното заключение на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 13.03.2023
г. ищецът е изплатил сумата от 682 лв., която сума е разпределена по следния начин:
погасена главница в размер на 550 лв., погасена договорна лихва в размер на 12,93 лв. и
погасена такса гаранция в размер на 119,07 лв.
Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК неравноправна е клаузата, която не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
В процесния договор не е предвидено нито възнаграждение за поръчителя, нито е
определена „такса гаранция“, а в представената тарифа към общите условия също не е
включена подобна такса. Така договорена клаузата на чл. 5 от процесния договор е
неравноправна, тъй като не е позволила на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Клаузата е неравноправна и поради това, че за
потребителя не съществува възможност за изменение на договора или за избор на
поръчител, а такъв му е наложен от кредитора, като сключването на договор за
поръчителство е предпоставка за предоставяне на кредита под формата на заем. Не на
последно място следва да се отбележи и размера на т.нар. „такса гаранция“, която
представлява 21,65 % от стойността на чистия кредит, а видно от заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза ГПР по погасителен план с включена
договорна лихва и гаранция е в размер на 4101,92 %. За съда се налага извод, че клаузата на
чл. 5 от процесния договор е нищожна като неравноправна, като и без нея договорът за
кредит е породил желаните правни последици, а нищожността на една отделна клауза от
договора не е повлияла върху действителността на останалата част от договора. Исковата
претенция като основателна и доказана в частта относно клаузата на чл. 5 от договора следва
да бъде уважена.
По отношение на евентуално предявената искова претенция за прогласяване на
клаузата на чл. 5 от процесния договор като нищожна поради противоречие със закона,
съдът намира, че същата следва да бъде оставена без разглеждане.
По предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 119,07
лв., представляваща платена от ищеца на ответника без основание, съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен
6
да го върне. Съгласно ПП № 1 от 1979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. В конкретния случай липсва основание
при извършения превод на парична сума от сметката на ищеца по сметка на ответника, т.е.
налице е начална липса на основание. Ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл.
154 от ГПК да докаже наличие на основание за извършения превод, не представи
доказателства, установява наличие на основание за превода, а именно: наличие на договор
между страните, в изпълнени на задълженията по който ищецът е извършил превод по
сметката на ответника. За съда се налага извод, че между страните по делото не съществува
правоотношение, което да поражда задължение за престиране и даването да е в негово
изпълнение. Законът придава значение на самия факт дадено-получено, без да се интересува
от субективния елемент – добросъвестност, вина или знание за липсата на основание.
Ето защо съдът намира, че е настъпило разместване на имуществени блага, което е
довело до неоснователно обогатяване на ответника, без основание за това. Искът като
основателен и доказан по размер следва да бъде уважен изцяло.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за
заплащане на лихва върху главницата, като върху първоначално претендирания размер от 5
лв., като частичен от общата сума от 119,07 лв., законна лихва се дължи от предявяване на
исковата молба – 01.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а върху сумата от
114,07 лв., представляваща увеличения размер над първоначално предявения от 5 лв. до
пълния размер от 119,07 лв., законната лихва се дължи от предявяване на увеличението –
01.04.2025 г. до окончателното плащане на сумата, поради което същият следва да бъде
уважен.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно с оглед уважената част от исковите претенции, поради което в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 2 905 лв., от които:
сумата от 105 лв. - платени държавни такси, сумата от 400 лв. – платено възнаграждение за
вещо лице и сумата от 2 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски, същото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се
явява неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
7
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от В. С. С., с ЕГН
**********, от гр. ********************************************, против „Ф.Б., с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр.
************************************************, представлявано от управителите
И.В.Д. И Д.В.Н., че клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №
******** от 13.03.2023 г. е нищожна като неравноправна, като ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за установяване по отношение на ответника, че Договор за предоставяне на
потребителски кредит № ******** от 13.03.2023 г. е нищожен поради заобикаляне на закона
и противоречие със закона, и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният при условие на
евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ******** от 13.03.2023 г. поради противоречие
със закона.
ОСЪЖДА „Ф.Б., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
************************************************, представлявано от управителите
И.В.Д. И Д.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ на В. С. С., с ЕГН **********, от гр.
********************************************, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, сумата от 119,07 лв. /сто и деветнадесет лева и седем стотинки/, представляваща
платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху
първоначално претендирания размер от 5 лв., като частичен от общата сума от 119,07 лв.,
считано от предявяване на исковата молба – 01.10.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, а върху сумата от 114,07 лв., представляваща увеличения размер над първоначално
предявения от 5 лв. до пълния размер от 119,07 лв., считано от предявяване на увеличението
– 01.04.2025 г. до окончателното плащане на сумата, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 2 905 лв. /две хиляди деветстотин и пет лева/, представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8