Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.
Троян, 26.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд първи състав
на двадесет и
пети март две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка
Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
760 по описа на съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск
с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 1 250.00 лева, предявен от
С.И.С. *** срещу А.Ц.Б. ***.
Ищецът твърди, че на
02.10.2018г. в съдебната зала на Троянски районен съд, по време на разглеждане
на гр.д. № 1193/2017г., ответницата А.Б., в качеството й на свидетел по делото, заявила в отговор на
въпрос на ищеца: „Твърдиш ли, че аз лъжа“, тя отговорила „Да“.
Ищецът твърди, че с
деянието си ответницата му причинила неимуществени вреди, изразяващи се в стрес
и възмущение от нейната клевета и отказ да признае, че е била очевидец на
случилото се между ищеца и И.Х.на 14.11.2017г. По този начин ищецът твърди, че
ответницата го злепоставила и унизила пред съда.
Относно процесните
показания на ответницата ищецът твърди, че заснел как на 14.11.2017г. тя била
пред дома си в с.Г.**** и метяла, като възприела отправени закани от страна на И.Х.спрямо
С.И., а в заседанието по делото заявила, че ищецът С.И.С. лъже, тъй като тя не
видяла нищо и не знаела нищо за случая, за който била призована по гр.д. №
1193/2017г. по описа на ТРС.
Направил е искане
съдът да постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата да му заплати
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 1 250.00 лева, ведно
със законната лихва от деня на увреждането до окончателно изплащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски.
В
срока за отговор на исковата молба ответницата
е представила писмен отговор чрез пълномощника си – адв.Е.Ц. от ЛАК,
който е взел становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск и е
направил искане същият да бъде отхвърлен. Посочил е, че ищецът не е доказал
претърпените неимуществени вреди. Ответницата претендира присъждане на разноски
В съдебно заседание
ищецът С.И.С. се явява лично и с пълномощника си адв.В.У.
***, който поддържа иска и моли същият да бъде уважен в предявения размер, като
бъдат присъдени на ищеца направените разноски в производството. В първото
заседание по делото адв.У. уточнява, че неимуществените вреди, за които ищецът
претендира обезвреда, се изразяват в обида, неудобство и възмущение от
действията на ответницата.
Ответницата А.Ц.Б. не се явява лично в
съдебно заседание, представлява се от пълномощника си адв.Е.Ц.
***, който оспорва иска по основание и размер и прави искане същият да бъде отхвърлен.
В представена по делото писмена защита
адв.Ц. е развил своите доводи и правни аргументи.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:
Ищецът е посочил в своята уточнителна молба,
че на 14.11.2017г. в с.**** в 13.50 часа той заснел ответницата А.Б., която
метяла пред къщата си в посоченото село. Заснемането на Б.С. твърди, че направил,
за да има свидетел на свое оплакване срещу тогавашния кмет на селото И. Х.,
който разпоредил площада пред къщата на С. да се използва за склад на трошени
камъни. Изложено е, че по време на
записите кметът Х. се връщал от погребение. С. се намирал в двора на дома си,
откъдето снимал. Тогава чул обиди, псувни и закани, като И. Х., държейки се за
оградната мрежа, замахвал да удари ищеца.
С. твърди, че започнал да снима И. Х., който съборил оградата и му казал: „Кой
ти каза да снимаш!“ Ищецът е посочил, че А.Б. станала свидетел на случилото се
между него и Х.. Посочил е, че след това преминали три жени, които А.Б. спряла
и нещо им казала. Едната от жените се обърнала към него, а след
разказаното А. се „изсмяла ехидно“.
По делото е представен протокол от
проведено с.з. на 02.10.2018г. по гр.д. № 1193 по описа на Троянски районен съд
за 2017г. От него е видно, че страни по посоченото гр.д. са С.И.С. – ищец и И.
Кирилов Х.-ответник. В проведеното с.з. е разпитана като свидетел А.Ц.Б., която
е посочила, че познава С.С. само като съсед. Заявила
е, че не е видяла, нито знае за какво става на въпрос, не е присъствала на
никаква случка. Посочила е, че С. постоянно снима, дори когато тя отива да
хвърли боклук в контейнера. На въпрос на ищеца: „Твърдиш ли, че аз лъжа за това
нещо?“, Б. е заявила: „Да. Нищо не знам, не съм била там и нищо не знам.“
Не се спори между страните за обстоятелството коя
е жената, която е заснета да мете на представените от ищеца видеофайлове, а
именно- че на първия и третия файл от извършения оглед е заснета ответницата А.Б..
При огледа е установено, че на първия файл, който е с продължителност 31
секунди, се вижда силует на жена, която мете и се чува кучешки лай. Вторият
файл е с продължителност 20 секунди. На него се вижда човек от мъжки пол, който
бута метален предмет, който се чува, че издрънчава до оградна мрежа на ограда.
При допълнителен оглед на този файл, в момента, в който мъжът тръгва и е в
гръб, в далечината се вижда за момент силует на човек. В третия файл, който е с
продължителност 59 секунди, се виждат четири лица. Лицето, което в първия файл
метеше, на този запис е заснета , че носи жълта кофа и хвърля боклук в
контейнера.
За доказване на твърденията, изложени в
исковата молба, ищецът е ангажирал един свидетел. По делото разпитан И.Т.Д.
–зъболекар, който е посочил в своите показания, че познава С.С. като
свой пациент. Същият не е присъствал на случилото се между С. и тогавашния кмет
на с.Г.Ж. Х., като относно направените записи от С., свидетелят възпроизвежда
казаното му от последния. Д. сочи, че А.Б. е изкарала С. лъжец и той си търси
правото да докаже, че това не е така.
Съдът кредитира показанията на свидетеля,
като отчита, че те възпроизвеждат това, което е казано на свидетеля от страна
на ищеца, който не е пряк свидетел нито на случилото се на 14.11.2017г., нито е
присъствал на проведеното с.з. на 02.10.2018г.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Неимуществените вреди,
за които ищецът претендира обезвреда, са формулирани като причинена обида,
неудобство и възмущение от действията на ответницата Б. в резултат на
свидетелстването й по гр.д. № 1193/2017г. по описа на Троянски районен съд на
02.10.2018г.
Разпоредбата
на чл.45, ал.1 от ЗЗД прогласява общата забрана
да не се вреди другиму. За да бъде уважен искът, е необходимо да бъдат
налице всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане:
противоправно деяние, осъществено от ответника, причинена вреда, нанесена на
ищеца, причинна връзка между вредите и противоправното деяние, както и
наличието на вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното, като в тежест на дееца е да обори установената
с чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция.
Съдът намира, че ответницата А.Б.
не е извършила противоправно деяние. Не е доказано свидетелстването й по гр.д. №
1193/2017г. по описа на Троянски районен съд да е осъществено в една от двете
форми на изпълнително деяние по чл.290, ал.1 от НК /лъжесвидетелстване/ - да е
затаила истина или да е потвърдила неистина. Не е налице и деяние, извършено от
Б., което да може да се квалифицира като обида - да е казала или извършила нещо
унизително за честта или достойноството на ищеца в негово присъствие. Същият
твърди, че на отправен й въпрос: „Твърдиш
ли, че аз лъжа за това нещо?“, Б. е заявила: „Да. Нищо не знам, не съм била там
и нищо не знам.“ В резултат на което той твърди, че се почувствал
унизен пред съда. За да е налице противоправно деяние, изразяващо се в обида, е
необходимо деецът да изразява своето
презрително отношение към личността на засегнатия, и то по начин, противоречащ
на общоприетите морални норми. При преценката за обидната форма на извършеното
трябва да се изхожда не просто от субективното възприятие на засегнатия (който
може да е с някаква свръхчувствителност), а от обективен критерий: от
общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към
другите членове на обществото. За да е налице обида, следва да бъдат казани в
присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му,
които според съвременните обществени стандарти са неприлични, вулгарни и
цинични. Наред със субективната преценка на пострадалия се изисква обективно
казаното или извършеното да е унизително, т.е да е генерално неприемливо за
обществото, да е неприлично, непристойно, грубо, цинично.
Съдът споделя изложеното от адв.Ц.
в представената писмена защита, че при депозиране на показанията пред съда А.Б.
не е преследвала неправомерна цел, а напротив- тя е свидетелствала, призована
по искане на С.И.С. и е отговаряла на зададените й въпроси. Следва да се
възприемат нейните показания в контекста на целия й отговор „Да. Нищо не знам, не съм
била там и нищо не знам.“, а не положителният отговор с „Да“ на
въпроса: “Твърдиш ли, че аз лъжа за това
нещо?“, да се изважда и тълкува самостоятелно.
Липсва виновно поведение от страна
на ответницата, тъй като с депозирането на показания тя не цели да обиди или
унизи ищеца по гр.д. № 1193/2017г.
И в настоящето производство не се
доказа ответницата да е възприела обстоятелствата, за които е била разпитвана,
тъй като във втория файл, при извършения
оглед в далечината се вижда за
момент силует на човек. По този начин не може да се докаже този човек, дори
да се приеме, че е била заснета Б.,
възприел ли е случилото се между ищеца С. и кмета на селото Х.. А и не е
доказано, че човекът в далечината е именно А.Б..
Съгласно разпоредбата
на чл. 51
от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Изхождайки от понятието "неимуществени
вреди", в което, според последователната практика на ВКС, се включват
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само отражение върху психиката, но и
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, съдът счита, че по
делото не е доказано на ищеца да са причинени каквито да било неимуществени
вреди в резултат на казаното от ответницата Б. в качеството й на свидетел по
гр.д. № 1193/2017г. Независимо, че съдът указа неколкократно на ищеца да уточни
какви вреди претендира за обезвреда, същите не бяха надлежно конкретизирани и
не бяха ангажирани доказателства, които да установят тяхното настъпване.
Поради което съдът
приема, че ответницата не е извършила деликт при осъществен
изцяло фактически състав на непозволеното увреждане, от което ищецът претендира
обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради което предявеният иск се
явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските:
И ищецът, и ответницата
претендират присъждане на направените в производството разноски
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД с искане да бъде осъдена А.Ц.Б. ***, да му
заплати сумата от 1 250.00 / хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в обида, неудобство и възмущение от действията
на ответницата във връзка с показанията й, дадени като свидетел по гр.д. №
1193/2017г. по описа на Троянски районен съд на 02.10.2018г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК С.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.Ц.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** , сумата от 550.00 /петстотин
и петдесет/ лева, представляваща разноски в настоящето производство.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: