Р Е Ш Е Н И Е
08.11.2021г.
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ ,
четиринадесети състав , в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА
При участието на секретаря Румяна
И. , разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. № 3218/2020 год. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по гр.д. №
3218/2020 г. е образувано по по искова молба от “Агенция за събиране на
вземания „ ЕАД град София с ЕИК ********* , с която срещу П.Т.А. с ЕГН **********
са предявени искове по реда на чл. 422 , ал. 1 от ГПК,вр.с чл. 415, ал.1 от ГПК
за установяване на вземания по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 862/25.08.2020 г. ,
издадена по ч.гр.д. № 2060/2020 г. по описа на Добрички районен съд за следните суми :
-558.79 лева –неплатена главница
за периода 28.04.2015г. – 22.06.2016 г. по договор за кредит № 69099 от 27.02.2015 г. , сключен
между „АД град София с ЕИК в качеството
на кредитор и П.Т.А. в качеството на кредитополучател, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението . до окончателното изплащане ;
-122.22 лева – договорна лихва за
периода 28.04.2015 г. – 22.06.2016 г. ;
-42.13 лева – обезщетение за
забава за периода 19.07.2019 г. – 12.03.2020 г.
Претендират се разноските в
заповедното и в исковото производство .
Предявените искове черпят
правното си основание от разпоредбите на чл. 79 , ал. 1 , предл.1 във вр. с чл.
240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД , чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД.
Излагат се следните обстоятелства :
На 27.02.2015 г. между качеството на кредитор и П.Т.А. в качеството
на кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит №Договарянето между
страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние
/електронна поща,уеб-сайт и телефон/.Сключването на договора за кредит е
инциирано от страна на кредитополучателя.Договорът е сключен по електронен път
и във формата на електронен документ при спазване разпоредбите на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Твърди се, че е постигнато съгласие между ищеца и ответника
чрез средствата за комуникация от разстояние.
Кредиторът се е задължил да
предостави на кредитоискателя парична сума в размер на 600.00 лева.Съгласно
погасителен план кредитът е следвало да бъде върнат в срок до . на 12 равни
месечни вноски.
На . е подписано приложение 1 към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от . , сключен между „„ и „
Агенция за събиране на вземания „, по силата на който вземането на „„ ,произтичащо от договор за потребителски
кредит № е прехвърлено на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД .
Инициирано е заповедно
производство по ч. гр.д. №2060/2020 г. на Добрички районен съд, приключило
с издаване в полза на заявителя
–ищец на заповед за изпълнение на
парично задължение
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба .
Ответникът оспорва наличието на
облигационна връзка между страните по сключен договор за кредит от разстояние .
На следващо място са наведени
възражения за недействителност на договора за кредит поради неспазване на
императивните изисквания относно съдържанието на задължителните реквизити на
договора за кредит съгласно чл. 11 , т.
1 , 9 ,10,12,13,20,22 , 24,25,26 и 27 от
ЗПК
Твърди се недействителност на съглашението и поради това,че уговореният размер на възнаградителната лихва надвишава многократно основния лихвен
процент ,което се явява нарушение на
добрите нрави .
Възразява за липсата на надлежно
съобщаване на цесията съгласно чл. 99 , ал. 3 , т. 1 от ЗЗД , при което ищецът
не се явява активно легитимиран да търси вземанията по договора за кредит .
Наведено е възражение за
погасяване на вземанията по давност .
Добричкият районен съд , като прецени събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
По подадено заявление от „Агенция
за събиране на вземания „ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу П.Т.А. е образувано ч. гр.д. № 2060/2020 г.
на Добрички районен съд .
На основание чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с №
862/25.08.2020 г. за сумите :
-558.79 лева –неплатена главница
за периода 28.04.2015г. – 22.06.2016 г. по договор за кредит № 69099 от 27.02.2015 г. , сключен
между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД град София с ЕИК ********* в качеството на кредитор и П.Т.А. в
качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 20.08.2020 г. до окончателното изплащане ;
-122.22 лева – договорна лихва за
периода 28.04.2015 г. – 22.06.2016 г. ;
-42.13 лева – обезщетение за
забава за периода 19.07.2019 г. – 12.03.2020 г.
В срока по чл. 414 , ал. 1 от ГПК
е депозирано възражение от длъжника .В дадения от съда едномесечен срок е постъпила исковата молба по настоящото производство .
С
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.07.2019 г. , сключен
между кредитора в качеството на цедент
и „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД
в качеството на цесионер , цедентът се
задължава да прехвърля възмездно срещу покупна цена на цесионера вземания, индивидуализирани съгласно Приложение № 1 .
На 19.07.2019 г. е подписано приложение
№ 1 , с което е прехвърлено вземането от
длъжника П.Т.А., произтичащо от сключен договор за кредит № ..
Акт на надлежно съобщаване на
цесията е връчването на ответника на уведомително писмо като приложение към
исковата молба .В този смисъл ищецът е доказал
материалноправната си легитимация като кредитор по договора за заем по силата на
договора за цесия , за който
длъжникът е редовно уведомен .
Представен е по делото неподписан
документ с наименование договор за кредит № в който като страни са посочени
ищецът „..“ .. като кредитодател и ответникът П.Т.А. като кредитополучател, с
предмет предоставяне на кредитополучателя на кредит в размер на 600 лева, срок
на кредита – 12 месеца , който започва
да тече от датата на изпращане на сумата.
Приложени са погасителен план,
стандартен европейски формуляр и общи условия на договора за кредит, които също
не са подписани. В т. 3.3. от ОУ е предвидено, че договарянето между страните
се осъществява чрез средства за комуникация от разстояние – електронна поща,
уеб-сайт и телефон. Съгласно т. 3.4 от ОУ сключването на договора за
потребителски кредит става по инициатива на клиента – кредитополучател, който
попълва заявка за кандидатстване, намираща на уеб-сайта на ".." .., в
който попълва данни относно самоличността си – три имена, ЕГН, адрес, лична
карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, банкова
сметка.
***,че процесният договор е
сключен от разстояние , което е
допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В чл. 18, ал. 1 от
ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. За
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ал.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Всяка клауза в договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, която предвижда, че тежестта на доказване
изпълнението на задълженията на доставчика, предвидени по този закон, е за
сметка на потребителя, е нищожна - чл. 18, ал. 4 ЗПФУР.
Не се ангажират доказателства по
делото , че сключването на договора за кредит се предхожда от попълнена от
ответника заявка за кандидатстване и направено заявление за сключване на
договор за кредит посредством електронната страница на кредитодателя или се е
съгласил да получи такъв или изобщо е изразил воля в тази посока, каквото е
изискването на т. 3.4 от Общите условия и както се твърди от ищеца. Електронни
документи в случая следва да са електронни изявления на двете страни,отправени
една до друга, изразяващи волята си за сключване на договор.
С оглед чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР и т.
3.4 от ОУ в тежест на ищеца е да установи, че ответната страна е попълнила
електронна форма за сключване на договор, както и че е изявила съгласие за
сключване на договора.
На следващо място не са събрани
доказателства за предаване на сумата по договора за кредит .
Представените на хартиен носител
договор и общите условия към него не доказват постигнато между страните
съгласие за сключване на договор за кредит .
С оглед представените
доказателства не може да се приеме, че единствено въвеждането на лични данни в
системата на ищеца е достатъчно, за да се приеме, че ответникът е дал съгласие
за сключването на процесния договор.
С оглед на изложеното следва извод за липса на съгласие
от страна на ответника за сключване на договора за кредит , не са ангажирани и
доказателства за предоставяне на сумата по кредита.
Предявените искове подлежат на
отхвърляне като неоснователни .
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват
разноски в заповедното и в исковото производство .
На основание чл. 78 , ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 400.00 лева
адвокатско възнаграждение в производството
по гр.д. № 3218/2020 г. на Добрички районен съд и 300.00 лева адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч. гр.д. № 2060/2020 г. по описа на Добрички
районен съд .
Водим от горното , Добричкият
районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за събиране на
вземания „ ЕАД град София с ЕИК ********* срещу П.Т.А. с ЕГН ********** искове по реда на чл. 422 , ал. 1 от ГПК,вр.с
чл. 415, ал.1 от ГПК за установяване на
вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
862/25.08.2020 г. , издадена по ч.гр.д. № 2060/2020 г. по описа на Добрички
районен съд за следните суми :
-558.79 лева –неплатена главница
за периода 28.04.2015г. – 22.06.2016 г. по договор за кредит № 69099 от 27.02.2015 г. , сключен
между „…“ .. град София с ЕИК … в
качеството на кредитор и П.Т.А. в качеството на кредитополучател, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението .. г. до окончателното изплащане ;
-122.22 лева – договорна лихва за
периода 28.04.2015 г. – 22.06.2016 г. ;
-42.13 лева – обезщетение за
забава за периода 19.07.2019 г. – 12.03.2020 г.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания „ ЕАД град
София с ЕИК ********* да заплати на П.Т.А. с ЕГН ********** разноски в размер на 400.00 лева адвокатско
възнаграждение в производството по гр.д.
№ 3218/2020 г. на Добрички районен съд и
300.00 лева адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр.д. №
2060/2020 г. по описа на Добрички районен съд .
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :