Р Е Ш
Е Н И Е
№1448/08.04.2011г.,
гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско
отделение, ХХІ състав,
в публично съдебно заседание на 11 март през 2011 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретаря Т.К., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 6933 по описа за
2009г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от М.Б. *** и М.М. *** С.Й.А. и П.И.А. *** за предаване на
основание чл.108 от ЗС владението на УПИ ІV-1149 с площ 1094 кв.м. в кв.114 на
гр. Бяла, Варненска област. Ищците твърдят, че са придобили собствеността върху
имота като наследници
на Р.Г.Г. по силата на влязло в сила решение по гр. дело №998/1999г. на ВРС,
ХІV състав и издадено въз основа на съдебния акт решение № 9-Б/19.06.2006г. на ОСЗГ, гр. Долни чифлик, офис Бяла, с което
на наследниците
на Р.Г.Г. е възстановено правото на собственост в
съществуващи стари реални граници върху нива от 1,620 дка, находяща се в
землището на гр.Бяла в м.”Лозята”. Твърди се, че Р.Г. е бил оземлен с общо 51
дка земя в землището на гр.Бяла с протокол №472/14.10.30г. на Главна дирекция
за настаняване на бежанците, в евентуалност по силата на
изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1930г. до включването на
земята в ТКЗС през 1956г. Излага се, че ответниците владеят без правно
основание процесния имот, като се оспорват правата на техните праводатели, а
именно оспорва се констативния нот. акт, издаден в полза на наследниците на В.Ф.,
както и наличието на предпоставките за реституция на процесния имот в тяхна
полза. Твърди се, че не е изтекъл предвидения от закона давностен срок в полза
на Р.Ф. и съпругата му К.Ф., тъй като давността е била прекъсната с извършено
от Р.Ф. през 2001г. признание, че имота не е бил собственост на наследодателя
му, както и със заведеното срещу него гр.дело №409/2002г., с решението по което
се приема за установено, че собственик на имота към момента на кооперирането на
земята е бил наследодателя на ищците по настоящото дело.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника С.Й.А.,
в който същият оспорва изцяло предявения иск. Твърди се в отговора, че ищците
не са собственици на процесния имот, тъй като същият е придобит по силата на
завършено реституционно производство по силата на решение №55/1955г. на ПК –
Бяла от наследниците на В.Ф. И., като впоследствие останалите наследници са се
разпоредили с придобитите от тях идеални части в полза на Р.В.Ф., който от своя
страна чрез покупко-продажба е прехвърлили притежаваното от него право на
собственост върху целия имот на ответника С.Й.А.. В евентуалност се прави и
възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност.
С определение от
23.03.2010г. е допуснато встъпването на К.Б.Ф. *** като трето лице – помагач на
страната на ответниците, въз основа на твърдение, че тя и починалият й съпруг Р.В.Ф.
са праводатели на ответниците по делото по сделката за продажба на процесния
недвижим имот по нот. акт №189/2001г., с което обосновава и правния си интерес
от участие в производството и от постановяване на решение в полза на
ответниците. Третото лице – помагач твърди, че ищците не са собственици на
процесния имот, тъй като същият е придобит по силата на завършено реституционно
производство по решение №55/1955г. на ПК – Бяла от наследниците на В.Ф. И.,
като впоследствие останалите наследници са се разпоредили с придобитите от тях
идеални части в полза на Р.В.Ф., който от своя страна чрез покупко-продажба е
прехвърлил притежаваното от него право на собственост върху целия имот на
ответника С.Й.А.. В евентуалност се навеждат твърдения, че Р.Ф. в режим на СИО
с К.Ф. са придобили собствеността върху процесния имот на основание изтекла в
тяхна полза кратка петгодишна давност, считано от 26.01.1996г. до 20.09.2001г.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства
– поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
В с.з. на 16.10.2009г. е прието за безспорно установено
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците С. А. и П.А.
владеят процесния имот на основание договора за покупко-продажба от
28.09.2001г.
Представено е като доказателство по делото решение от
18.12.2002г. по гр.дело №1641 по описа на ВОС за 2002г., по силата на което е
прието за установено по отношение на ОСЗ – гр.Бяла, че наследниците на Р.Г.Г.,
б.ж. на с.Близнаци, починал 1957г., имат право да възстановят собствеността си
върху земеделски земи в землището на гр.Бяла, вкл. нива от 1,620 дка в
м.”Лозята” при граници: Г.Х., П.В., П.П. и път.
Прието е като доказателство по делото и решение от
31.05.2004г. по гр.дело №1401 по описа за 2003г. на ВОС, по силата на което е
прието за установено по отношение на наследниците на В.Ф. И., че към момента на
коопериране на земеделската земя нива от 1,620 дка, находяща се в землището на
гр.Бяла, м.”Лозята”, при граници: Г.Х., П.В., П.П. и път е била собственост на Р.Г.Г.,
поч. през 1957г. в с.Бяла. Представено е и решение от 17.01.2006г. по гр.дело
№2177 по описа за 2004г. на ВКС, с което е оставено в сила посоченото решение
на ВОС.
Видно от
приетите по делото удостоверения за
наследници, Р.Г.Г. е починал на 17.03.1957г.
и е оставил като наследници Г. М. Г. – съпруга, поч. 1955г., Т.Р.Г. – син и А.Р.Г.
– дъщеря; Т.Р.Г. също е починал на 01.08.1993г. и е оставил като наследници М.Т.
Р. – дъщеря, поч., Г.Т.Р. – син, В.Т.Р. – син, Г. Т. Р. – дъщеря и Д.Т.Г. – син;
А.Р.Г. също е починала на 23.04.1983г. и е оставила като наследници Б.С. И. –
съпруг, поч. 1994г., С.Б.С. – син, М.Б.Т. – дъщеря, М.Б.С. – син и М.Б.С. –
син.
С
Решение № 9-Б/19.06.2006г. на ОСЗГ, гр. Долни чифлик, офис Бяла, на наследниците на Р.Г.Г. е възстановено
правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 1,620
дка, находяща се в землището на гр.Бяла в м.”Лозята. Имотът е заявен с пореден
№ 1 от заявлението, като собствеността е установена по силата на решение на ВКС
по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ по гр.дело №2177/2004г. от 17.01.2006г.
Представено
е решение №1757б от 16.2.2009г. на ОСЗ,гр.Долни чифлик, офис Бяла, издадено по
реда на чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, с което на наследниците на Р.Г.Г. се
възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху
нива от 1,376 дка, находяща се в землището на гр.Бяла в м.”Лозята”, от които
могат да бъдат възстановени 1020,94 кв.м. от УПИ ІV-1149 в кв.114 и 355 кв.м.
от УПИ ІІІ-1149 в размер на 1150 кв.м. в кв.113. Имотът е заявен с пореден № 1
от заявлението, като собствеността е установена по силата на решение на ВОС по
чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Въз
основа на извършеното от ответната страна оспорване на цитираното решение
№1757б от 16.2.2009г. на ОСЗ, гр.Долни чифлик, офис Бяла, както и на
приложените към него скици №№375 и 376 от 21.12.2009г. е открито производство
по реда на чл.193 от ГПК и е назначена и прието съдебно-графологична експертиза
(л.278 – 283), от заключението по която се установява, че подписите, положени в
оспорените документи, са изпълнени от лицата, посочени като техни автори.
Представено
е като доказателство по делото решение №055 от 19.07.1995г. на ПК, гр.Бяла, с
което се възстановява правото на собственост на наследниците на В.Ф. И. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 1,550 дка, находяща
се в строителните грании на гр.Бяла в м.”Лозята”, имот №1149, парцел №К113, 114
от Кп, изработен 1932г., при граници: път, 1148 – Н.К., 1150 – Г.Х. В., 1172 – П.Т.,
1176 – К. Ат. В., заявен с пореден №7 от заявлението и установен с нот. акт
№99/1957г. Представен е и протокол за въвод на наследниците на В.Ф. И. във
владение на възстановения имот №412 от 09.08.1995г. и заявление
№515/03.01.1992г. Приет е като доказателство и нот. акт №99, том ІV, дело
№888/1957г. за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на
Указа за уреждане на задълженията по отменения закон за селскостопанско
настаняване на бежанците, по силата на който В.Ф. И. е признат за собственик на
недвижими имоти, вкл. нива в землището на с.Бяла, м.”Лозята” от 1,620 дка, при
съседи: дере, К.П., А.К., П.И.П., М.Б. и Щ.Я..
Приет
е като доказателство по делото констативен нот. акт №38, том ХІV, дело
№8930/1995г., по силата на който К.В. И., С. В.Ч., Щ.Ф. И., Р.В.Ф. и К.В.С. са
признати за собственици на недвижим имот, придобит по реда на чл.18Ж, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, а именно имот пл.№1149, целият от 1550 кв.м., от които включени в
парцел ІV-1149 1021 кв.м. и в парцел ІІІ-1149-1150 само за пл.№1149 355 кв.м.,
находящи се в кв.113, 114 по РП на гр.Бяла. Приет е като доказателство и нот.
акт №173, том ІІ, дело №638/96г., от който е видно, че К.В. И., С. В.Ч., Щ.Ф. И.
и К.В.С. продават на Р.В.Ф. собствените си 4/5 идеални части от недвижим имот,
придобит по ЗСПЗЗ, а именно дворно място от 1021 кв.м., включено в парцел
ІV-1149 от кв.114 по плана на града, при граници: улица, парцел V-1150, парцел
VІ-1172, парцел ІІІ-1176.
Приет
е като доказателство по делото нот. акт №189, том ІІ, рег. №3981, дело
№299/2001г., в който е обективирана сделка за покупко-продажба с продавачи К.Б.Ф.
и Р.В.Ф. и купувач С.Й.А. на следния недвижим имот: УПИ с площ от 1094кв.м.,
находящ се в гр.Бяла, съставляващ парцел ІV-1149 в кв.114 по РП на града при
граници: улица, парцел ІІІ-1176, парцел VІІ-1173, парцел VІ-1172, парцел V-1150.
От
представеното по делото извлечение от НБД „Население” се установява, че С.Й.А.
е сключил граждански брак с П.И.А. на 25.05.1990г.
От
заключението на приетите по делото основна и допълнителни съдебно-техническа
експертиза /л.288 – 290, 315 – 318, 341/, кредитирана от съда като обективно и
компетентно дадена, е видно, че процесният имот е частично идентичен с имота по
съдебно решение от 31.05.2004г. по гр.дело №1401/2003г. на ВОС, както и с имота
по нот. акт №189, том ІІ, дело №299/2001г. за част с площ от 1020,94 кв.м., както е
отразено на скица №376/21.12.2009г. на Община Бяла, процесният имот е частично
идентичен с имота по съдебно решение от 18.12.2002г. по гр.дело №1641/2002г. на
ВОС и в имота по решение №9Б от 19.06.2006г. на ОСЗГ – Долни чифлик, както е
отразено на скица №376/21.12.2009г. на Община Бяла, като идентичността е
установена по местонахождение и съседи на имота по картата на землището от
1932г. и действащия план на Бяла; установена е частична идентичност за част с
площ от 1020,90 кв.м. между имота, описан в исковата молба и имота, възстановен
на наследниците на Р.Г.Г. с решение №1757Б от 16.12.2009г. на ОСЗ – Долни
чифлик, както и имота по т.2 от решение №55/19.07.1995г. на ПК – Бяла, както и
описания в протокол №472/1930г. за оземляване на Р.Г., както и с имотите по
нот. актове №38/1995г., №173/1996г., №189/2001г.; имота, описан в решение №1757Б
на ОСЗ – Долни чифлик от дата 16.12.2009г. е идентичен с имота, с който е бил
оземлен насредодателя на ищците Р.Г. съгласно оземлителната карта на гр.Бяла от
1932г. за м.”Лозята”, както и с описания в т.6 от протокол №472/1930г. имот,
като идентичността е установена по местонахождение и граници; имот №101 по
картата от 1932г. е съответен на имот пл. №1149 по плана на гр.Бяла; по съседи
не се установява идентичност между описания в т.2 от решение №55/19.07.1995г. с
някой от описаните имоти по нот. акт №99/1957г. на името на В. И.; границите на
УПИ ІV-1149 и ІІІ-1149, части от които се възстановяват на насл. на Р.Г. не са
изменени след одобряването на плана, тоест към датата на решение
№9Б/19.06.2006г. и към момента на изготвяне на СТЕ са същите.
По
искане на страните са събрани гласни доказателствени средства посредством
разпита на свидетелите М.А.Д., Р.Т.М., Д.Г.Р., М. Р.М., С.Г.Д., Н.Д.Н., Д.Т.К.
/без дела и родство със страните/, които съдът кредитира в частта, в която съдържат данни за релевирани
факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В рамките на предявения иск с пр. основание чл.108 от ЗС в
тежест на ищците е да докажат правото си на собственост върху имота на
твърдяното придобивно основание, упражняваната от ответниците фактическа власт
върху спорния имот, както
и липса на правно основание за това.
Ищците се
легитимират като собственици на претендирания УПИ
ІV-1149 с площ 1094 кв.м. в кв.114 на гр. Бяла, Варненска област, въз
основа на решение от 18.12.2002г. по гр.дело №1641 по описа на ВОС за 2002г.,
по силата на което е прието за установено по отношение на ОСЗ – гр.Бяла, че
наследниците на Р.Г.Г., б.ж. на с.Близнаци, починал 1957г., имат право да
възстановят собствеността си върху земеделски земи в землището на гр.Бяла, вкл.
нива от 1,620 дка в м.”Лозята” при граници: Г.Х., П.В., П.П. и път и издадено
въз основа на съдебния акт решение № 9-Б/19.06.2006г. на ОСЗГ, гр. Долни
чифлик, офис Бяла, на наследниците на Р.Г.Г. е възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 1,620 дка,
находяща се в землището на гр.Бяла в м.”Лозята.
Съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ реституционното производство завършва с
постановяване на решението на ОСЗ, с което се определят земите, върху които се
възстановява собствеността, тоест с постановеното решение №
9-Б/19.06.2006г.
В рамките на задължителния
съдебен контрол за законност съдът извършва служебна проверка на валидността на
индивидуалния административен акт. Видно от представеното по делото решение №9-Б/19.06.2006г., в случая поземлената комисия е
действала в законен състав съобразно действащата към момента редакция на чл.60,
ал.4 от ППЗСПЗЗ /отм./ и са положени подписи от всички членове на колективния
орган, поради което е налице необходимата за валидно произнасяне материална
властническа компетентност и решението е валидно издадено. С цитираното
решение обаче, на което ищците основават материалноправната си легитимация, се
възстановява имот, която не е идентифициран с граници, посочени са само площ и местонахождение на възстановения имот. Решението
на ПК е постановено след изменението на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр.68/99г.
в сила от 30.07.1999г., но тъй като се касае за земи, находящи се в
строителните граници, към настоящия случай не е относимо двуфазното
производство. Съобразно разпоредбата на чл.14,
ал.1 от ЗСПЗЗ, в решението, с което се възстановява право на собственост върху земи в
съществуващи или възстановими на терена стари реални граници се описват размерат
и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и
ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към
решението се прилага скица на имота, която има за цел да индивидуализира
графично предмета на ревандикацията, т.е обособения имот, по отношение на който
се възстановява собствеността в полза на заявителите. Следователно наличието на
скица е абсолютна предпоставка за надлежното произнасяне на ПК в случаите, в
които в самото реституционно решение липсват достатъчно индивидуализиращи
белези на възстановявания имот, както е в настоящия случай. Съдът приема, че
решението от 19.06.2006г., в което не са описани границите на възстановения
имот, нито е придружено със скица, не
удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за действителен
административен акт по смисъла на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ. При това положение съдът приема, че издаденото
решение № 9-Б/2006г. на ОСЗГ – Долни чифлик е нищожно - постановилият го
административен орган не е формирал валидна воля относно обекта на признатите
реституционни права. Описаният обект е негоден за идентифициране с конкретен
недвижим имот, поради което следва да се приеме, че липсва валиден
административен акт, завършващ риституционното производство.
Представено е в съдебно заседание на 17.09.2010г. решение №1757б
от 16.2.2009г. на ОСЗ, гр.Долни чифлик, офис Бяла, с което на наследниците на Р.Г.Г. се
възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху
нива от 1,376 дка, находяща се в землището на гр.Бяла в м.”Лозята”, от които
могат да бъдат възстановени 1020,94 кв.м. от УПИ ІV-1149 в кв.114 и 355 кв.м.
от УПИ ІІІ-1149 в размер на 1150 кв.м. в кв.113. Не е направено изменение на
иска от ищцовата страна, поради което не са налице основания да се приеме, че
ищците основават активната си материалноправна легитимация на нововъзникналото
доказателство, представено след първото по делото съдебно заседание. Освен това
така представеното решение е издадено при наличието на вече постановено решение
на ОСЗ по същото искане и въз основа на същото придобивно основание. Решението
от 2009г. не е издадено в рамките на процедура по чл.14, ал.6 или 7 от ЗСПЗЗ и
при липса на позоваване на цитираните разпоредби в текста на решението, както и
на твърдения, че са били налице основанията за това, поради което в рамките на
извършвания косвен съдебен контрол съдът приема същото за нищожно.
В резултат на горното следва да се
приеме, че в настоящото производство ищците не се легитимират като собственици
на претендирания УПИ ІV-1149 с площ 1094 кв.м. в кв.114 на гр. Бяла, Варненска
област, на основание твърдяния придобивен способ, тъй като в хода на
производството не се установи наличието на законосъобразно приключило
реституционно производство.
С
оглед изложеното, съдът намира, че наличието на първата предвидена в чл. 108 от
ЗС предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, предявен от ищците като наследници на Р.Г.Г. не се доказа при
условията на главно и пълно доказване, а именно: собствеността върху претендирания
УПИ ІV-1149 с площ 1094 кв.м. в кв.114 на гр. Бяла, Варненска област.
С оглед пълнота на изложението съдът намира, че независимо
от горното следва да се посочи, че в настоящия случай предвид на приетия за
безспорен факт по делото следва да се приеме за установена фактическата власт,
осъществявана от ответниците върху имота към момента на предявяване на иска. Наличието
на правно основание от страна на ответниците за осъществяваното от тях владение
върху процесния имот беше установено в хода на производството при условията на
главно и пълно доказване на основание направеното от ответниците възражение за
изтекла в тяхна полза придобивна давност посредством осъществяваната от тях фактическа
власт от датата на придобиване на процесния имот по силата на
сключената възмездна сделка, обективирана в нот. акт №189 от 28.09.2001г. Твърди
се наличието на предпоставките за приложение в случая на кратката придобивна
давност, а именно осъществявана фактическа власт върху процесните имоти в
продължение на 5 години при наличието на правно основание
за това. В настоящия случай безспорно е налице правно основание,
годно да направи приобретателя собственик, предвид на осъществената възмездна
прехвърлителна сделка, обективирана в представения по делото нот. акт от 2001г.
и от събраните гласни доказателства по категоричен и непротиворечив начин се установява,
че ответниците са осъществявяали през периода от придобиване на имота по
силата на сключената сделка явно, непрекъснато и необезпокоявано владение, като субективния елемент на владението се предполага
от обективния съгласно разпоредбата на чл.69 от ЗС. Видно
от представените по делото доказателства ответниците са сключили граждански
брак от 1990г., тоест по времето на изтичане на давностния срок са
били в брак, поради което следва да се приеме, че придобитите от тях права са
възникнали в режим на семейна имуществена общност.
Твърденията за прекъсване на давността поради
наличие на действия от страна на праводателя на ответниците, които представляват
признание по смисъла на чл.116, т.1 от ЗЗД, съдът намира за неоснователни, тъй
като дори да се приемат за доказани, същите не са извършени от ответниците по
делото и не могат да окажат влияние върху изтеклата в тяхна полза давност.
Същевременно и твърденията за известност сред жителите на гр.Бяла на
обстоятелствата по спора относно процесния имот не биха могли да се приемат за
действия, които нарушават необезпокояваното осъществяване на фактическата
власт, още повече че не са налице доказателства, че тази информация е станала
известна на ответниците. Изискванията
за спокойно и явно владение касаят начина на придобиването му и наличието на
демонстриране спрямо другите съсобственици, т. е. владението не следва да е
установено насилствено или тайно. Наличието на спорове установява явното
упражняване на владение, но е неотносимо към преценката дали същото е
опорочено. След като собствениците
са били наясно със завладяването на правата им, същите е следвало да ги защитят
чрез предприемане на действия, водещи до прекъсване на владението или
отстраняване на фактическата власт на владелеца.
/Р №1049/08 от 7.07.2008г. на ВКС по гр.д.
№5016/2007г., V г.o./
С оглед на изложеното съдът приема, че от събраните в
хода на производството доказателства не се установи наличието на предвидените в чл. 108 от
ЗС предпоставки за основателност на предявения иск, поради
което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода от спора се явява
основателно искането за присъждане на разноски от ответната страна, поради
което в полза на ответниците следва да бъде присъдена сумата от 150 лв.
заплатен депозит по назначената съдебно-графологична експертиза съобразно
представените по делото писмени доказателства при липсата на списък по чл.80 от ГПК. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани, тъй
като в представения по делото договор за правна защита и съдействие е отразено
само договореното възнаграждение, но не и реалното заплащане на сума в този
размер. Не са представени и други доказателства за заплащането на сумата, напр.
платежно нареждане, разписка и др. Предвид на липсата на представени
доказателства за извършени в хода на производството разноски, както и на списък
по чл.80 от ГПК, разноски в полза на третото лице не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от
така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците М.Т.Б., ЕГН ********** *** и М.Б.М.,
ЕГН ********** *** Оряхово, Варненска област срещу
ответниците С.Й.А., ЕГН **********
и П.И.А., ЕГН ********** ***, при участието на третото лице – помагач К.Б.Ф.,
ЕГН ********** *** на страната на ответниците иск за осъждане на
ответниците ДА ПРЕДАДАТ на ищците ВЛАДЕНИЕТО на недвижим имот, представляващ УПИ
ІV-1149 с площ 1094 кв.м. в кв.114 на гр. Бяла, Варненска област, при граници: парцел ІІІ-1176, парцел
VІ-1172, парцел V-1150 и път,
твърдян като придобит от ищците по реституция по решение №
9-Б/19.06.2006г. на ОСЗГ, гр. Долни чифлик, офис Бяла, издадено въз основа на влязло в сила
решение по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, като наследници на Р.Г.Г., б.ж. на сБлизнаци, община Аврен, поч. на
17.03.1957г., на основание
чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА М.Т.Б.,
ЕГН ********** *** и М.Б.М., ЕГН ********** *** Оряхово, Варненска област ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Й.А., ЕГН ********** и
П.И.А., ЕГН ********** *** сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева/ направени в
хода на производството разноски, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: